Множество дела има срещу по Закона за достъп до обществената

Гражданин със сигнал до Искра.бг: Пази ли съдът Община Бургас?

Множество каузи има против по Закона за достъп до публичната информация /ЗДОИ/. Понякога съдът задължава общинската администрация да даде отговори на поставените въпроси, защото общината не всеки път дава отговор или дава уклончиви отговори, които не са всъщност. Този сигнал подаде в редакцията на Искра.бг жител на морския град. Той добавя:

Оказва се, че даже когато съдът задължи общината да отговори на въпросите от заявката по ЗДОИ, няма мощ, която да накара локалната власт да даде съответни отговори.

Така по АД № 2331/2024 по разказа на Административен съд – Бургас, Александър Агов е изискал от съда, да наложи глоба на зам.-кмета Чанка Коралска, по тази причина че по някои от въпросите, заместник-кметът, в решение № 48-00-37/4/ от 20.12.2024 година, дава отговор на друго, само че не и на поставените въпроси:

Например:

Въпрос 8. Какви са графиците за почистването на велоалеята до „ Пода “ за последните 5 години, в това число 2024 година? Кога тъкмо (по дати) е била реализирана услугата по разчистване през тези години?

Отговор на общината : Велоалеите не са включени в графиците за поддръжка на озеленените площи, почистването им е отчасти на база подадени сигнали.

Така по т. 8 не е отговорено, по кое време тъкмо (по дати) е била реализирана услугата по разчистване на велоалеята до „ Пода “, през последните пет години, в това число 2024 година Това е активност, за която е платено на подизпълнител и не е допустимо при общината да няма информация за това . Или твърди общината, че такива услуги през последните пет години, не са реализирани, което би противоречило на отговора по т. 14 от същото решение, където се загатват графици за почистването („ Графиците за разчистване са направени според от местоположението на велоалеите. Контролът се реализира от съответните отраслови експерти “).

Въпрос 9 . Кой реализира почистването по контракт и какъв брой е коствало на общината (по документ за платената услуга) услугата по почистването през последните 5 години?

Отговор на общината : Към момента няма финансов запас, изразходван за профилирано разчистване на велоалеите.

По т. 9 още веднъж не се дава отговор на въпроса всъщност. Не съм питал дали имат финансов запас за профилирано разчистване, а кой реализира по контракт почистването през последните пет години на велоалеята до „ Пода “ и какъв брой е коствало това на общината.

Въпрос 12 . Кой реализира поддръжката на велоалеите? Има ли подписани контракти, с кого са подписани и докога са в действие?

Отговор на общината : Поддръжката на построените велоалеи се реализира от поддържащата компания реализатор по контракт за поддръжка на пътната инфраструктура на съответния регион, избран за обслужване при възлагане на договорите.

Въпрос 13 . Кой управлява положението на велоалеите; на кои дати през последните пет години е сбъднат мониторинг за тяхното състояние; кои сектори са ревизирани? Ако в миналото е юридически мониторинг за положението на велоалеите в града, какъв е резултатът от инспекцията за всяка една от велоалеите; към кой миг е инспекцията?

Отговор на общината : Велоалеите са детайл от уличната регулация и като такава подлежат на планувани ремонтни действия за възобновяване на експлоатационните характерности на настилката. При констатиране на компрометирани сектори по настилката, водещи до нарушение сигурността на придвижване по велоалеите, навреме се подхващат дейности за осъществяване на спешен ремонт.

По т. 13 отклоняват се въпросите, като на нито един не е отговорено всъщност.

Въпрос 16 . Някога през годините общинската администрация обезопасявала ли е шахтите директно до и върху велоалеята до бул. „ Тодор Александров “? Чия отговорност е това?

Отговор на общината : Шахтите, които са благосъстоятелност на Община Бургас се възвръщат при навреме повреди и вандалско разрушение за кражба на оптични кабели. Шахтите на други притежатели се поддържат и обезопасяват от самите тях.

По т. 16 не се дава отговор съответно за шахтите по бул. „ Тодор Александров “.

Въпреки дадената в закона опция, съдът да наложи санкция на длъжностното лице при несъблюдение на правосъдното решение, съдът очевидно заема страната на общината .

По делото общинската администрация в своето мнение, не е показала доказателства – решението е с уклончиви отговори. Съдът обаче приема, че такова е налице и със същото била предоставена желаната социална информация.

Нещо повече – „ Доколкото осъществяването е съобразено с претекстовете и напътствията на правосъдното решение, не може да бъде тествано в сегашното произвеждане. Дали новопостановеният административен акт е закономерен, е въпрос, който предстои на разглеждане в настрана произвеждане, по планувания в Административнопроцесуален кодекс ред. “

Проблемът е, че има възбрана за разглеждане по реда на Административнопроцесуален кодекс , когато има особено произвеждане – това по ЗДОИ. Спорно е и дали решението на общинската чиновничка е ИАА, че да породи право на обжалване по реда на Административнопроцесуален кодекс. Именно поради специфичния си темперамент, тези решения се апелират по реда на ЗДОИ, а при несъблюдение на влезнало в действие правосъдно решение, не се прибягва към процедури на ново обжалване по Административнопроцесуален кодекс, а се постановат санкции на длъжностните лица за несъблюдение на правосъдното решение.

Очевидно би трябвало да се обясни на някои съдии в административния съд в Бургас, какво е осъществяване, респ. несъблюдение . Изпълнение има, когато е престирано тъкмо и добросъвестно, съгласно условията на закона, като кредиторът не може да бъде заставен да одобри в осъществяване нещо, друго от дължимото.

Така, когато не е сбъднат напълно дължимият резултат, се приказва за цялостно несъблюдение , а в случай че е забавено, отчасти или неприятно изпълнено – неопределено осъществяване. Затова и законът дава опция, санкцията да бъде избрана в диапазон съгласно тежестта на нарушаване. Абсурдно е да се твърди, че в производството по член 306 от Административнопроцесуален кодекс, не се предписание инспекция до каква степен осъществяването е съобразено с претекстовете и напътствията на съда – по какъв начин тогава се преценя, че има осъществяване?!

Според Нели Стоянова и Нася Япаджиева, тъй като имало ново изговаряне – нямало нарушаване, даже когато произнасянето не покрива задачите на ЗДОИ и влязлото в действие решение на съда по това произвеждане. Тоест, в случай че ги попитам: „ Компетентни ли сте? “ , отговорът: „ Имаме си хора на всички места “ , би бил обоснован и всъщност, съгласно административния съд.

Всъщност, процедурата е следната : първо се подава заявление по ЗДОИ; по-късно общината, Регионална инспекция за опазване на околната среда или различен чиновнически орган няма да даде отговор, или ще отговори, това което им изнася, а не това, за което са попитани; по-късно – дело до съда, с цел да анулира безмълвен или експлицитен отвод, и да задължи администрацията да отговори на поставените въпроси; решението е окончателно; по-късно, администрацията дава отговор нещо си – още веднъж не по съществото; искаш, съдът да санкции длъжностното лице, само че съдът споделя – не може, има си различен ред?!

Тоест, още веднъж заявление, още веднъж нещо си от общината, отново дело, отново нещо си от съда, отново нещо си от общината и отново не може санкция понеже имало различен ред .

По същия метод подходи съдът и по АД 2332/2024, чиито акт е предписан след този по АД 2331/2024. И в решението по АД 2332/2024 се дават погрешни изказвания: „ Видно от решението, на всеки от въпросите е отговорено. “ Проблемът е, че по делото, общинската администрация не е показала решението си . Предоставих го аз, само че заради проблемите с ЕПЕП и уеб страницата на административния съд, се оказа че съм го показал, откакто към този момент е имало постановено решение. Всъщност, не бях задължен да го представям, а съдът трябваше да го изиска от администрацията, която беше длъжна да показа със мнението си по жалбата и доказателства – такива обаче, не бяха предоставени със мнението.

Надявам се, че този юридически парадокс не е плод на щастието , изразено от общата фотография, на която е Нели Стоянова с Георги Чолаков – ръководител на Върховен административен съд, за който в медийното пространство няма положителни мнения нито като правист, нито като подобен с морални качества.

Очевидно е, че административният съд се е трансформирал в съд на администрацията , щом в него се уреждат лица, които са подвластни от всяка власт, поради която са на тези постове. Зависимостта сред трите управляващи е самостоятелност единствено де юре, само че не и де факто.

Тази взаимозависимост рефлектира върху жителите, техните права и ползи, повредени от множеството некадърни, аморални и некомпетентни, заети в бюджетния бранш.

Тогите обаче не са плащеници и зад тях стои грях, който ще бъде заплатен, безапелационен е жителят на град Бургас.

За още вести вижте

Присъединете се към нашия

Очакваме и вашите сигнали на [email protected]