Проф. Лъчезар Трайков: Множествената склероза не е генетично заболяване
Множествената склероза (МС) е автоимунно заболяване, което постоянно остава завалено и непознато измежду обществото. Обикновено визира младежи сред 20 и 45-годишна възраст и има периодичност 1 на 1000 души, което значи към 2,5 милиона души в света. У нас болните са към 4000. Има лека наклонност към увеличение на заболеваемостта в международен мащаб, само че това се дължи значително на все по-ранната диагностика, изяснява проф. доктор Лъчезар Трайков, началник на катедрата по неврология в Медицинския университет – София и началник на поделение в клиниката по неврология в УМБАЛ “Александровска ”.
Според публични данни
дамите се разболяват два пъти по-често от мъжете
Министерски съвет е хронично заболяване на централната нервна система, при което имунната системата нападна миелиновата обвивка на мозъка, гръбначния мозък и оптичните нерви, причинявайки инфектиране и необратими увреждания. Разрушаването на миелиновата обвивка на нервите (състоящи се от дълъг тумор – аксон, и неговите разклонения – дендрити, които се свързват едни с други в мозъка) води до нарушение в проводимостта на нервния подтик и гибел на нервните кафези, което провокира голям брой признаци и в края на краищата предизвиква инвалидизация. Усилията на учените в последно време са ориентирани точно към хващане първите признаци на намаляването на връзките сред невроните в мозъка, така наречен обедняване на дендритното дърво. Ако човек е с по-висок учебен ценз, което значи, че има развити повече дендрити, прогресията на заболяването ще настъпи доста по-бавно, прецизира проф. Трайков. Така че – четете повече,
мозъкът не се износва от приложимост
приканва професорът.
Както и при останалите автоимунни болести, повода за Министерски съвет не е изяснена. Подозира се вирус – евентуално преходна, само че повтаряща се вирусна зараза, която води до имунен отговор и разстройва имунитета. Херпесният вирус е един от най-коментираните от учените като вероятен провинен. Сигурно е едно – Министерски съвет не е наследствено заболяване, само че при някои хора евентуално има нараснал риск заради генетични фактори.
Има четири съществени типа Министерски съвет. Доброкачествената сетивна визира 10-30% от болните. Тя е много рядка. Пристъпите не са чести, остава минимално функционално нарушаване, най-често сетивно. Пристъпно-ремитентната е най-честа и я имат 40-60% от пациентите. Тя се характеризира с чести пристъпи – от 1 до 4 на година. Може да стартира с лек припадък – уязвимост на ръката или лек фациалис, или нарушаване на зрителната заостреност, който минава самичък или след използване на кортикостероиди и процесът не напредва повече. При нея може да има цялостна ремисия със напълно дребни функционални нарушавания. Две трети от пациентите обаче излизат от пристъпа с натрупващ се недостиг. Затова е значимо още при най-първите признаци незабавно да стартира лекуване. Третият тип – пристъпно-ремитентна Министерски съвет с вторична градация (при всеки идващ припадък се прибавя нова симптоматика) – визира 20-30% от болните и води до важен недостиг за интервал от 2 до 10 години. Първично прогресиращата или малигнена Министерски съвет е с доста чести и тежки пристъпи и бърза градация. При последните две форми медицината има дребни благоприятни условия.
Най-честите признаци на болестта, които би трябвало да ни разтревожат, са отмалялост, загуба на ориентировка,
клатушкане, двойно виждане
оптичен неврит, спастичност на крайниците, проблеми с отделителната система и когнитивни нарушавания. Сред тях хроничната отмалялост е най-честият признак (при над 75% от хората с МС), демонстриращ се доста пъти преди всички останали. По отношение на когнитивните нарушавания съществуват голям брой заблуди. Неверни са да вземем за пример дълго съществувалите изказвания, че те са редки при Министерски съвет и че се появяват в късните стадии или при тежките форми на заболяването. Още по-наивно звучи, че паметовите нарушавания при Министерски съвет се дължат на стрес, тревога или меланхолия. Друг е въпросът, че болестта води точно до такива субективни положения.
Симптомите оказват въздействие върху метода на живот на пациентите. Малко знае се, че заболяването рефлектира по съвсем същия метод върху околните на болните или тези, които се грижат за тях. Неотдавнашно изследване, извършено от Рош онлайн измежду 1727 души с Министерски съвет и 1751 индивида, които се грижат за пациенти с Министерски съвет, удостовери, че 96% от болните с Министерски съвет не могат да участват на разнообразни естествени обществени събития поради заболяването си. 44% не вършат дълготрайни проекти за бъдещето, а 43% не се вземат решение на обществено обвързване, защото не могат да плануват развиването на заболяването. Цифрите, отнасящи се за околните и сътрудниците на пациентите, са сходни. 91% от тях споделят, че не участват на обществени събития заради нуждата да се грижат за пациента. 40% са удостоверили, че заболяването е оказала въздействие върху прочувствените им връзки с техните сътрудници, а всеки трети лимитира съзнателно обществените си връзки, тъй като не е сигурен по какъв начин близкият му с Министерски съвет би се почувствал.
Промяна в работния режим на болния се постанова приблизително 7 месеца след слагане на диагнозата. 25% от болните напущат работа в границите на този интервал, а 10% от околните на пациенти с Министерски съвет се отхвърлят от специалността си, с цел да се грижат за тях, което е тежък стопански удар за фамилиите.
Според публични данни
дамите се разболяват два пъти по-често от мъжете
Министерски съвет е хронично заболяване на централната нервна система, при което имунната системата нападна миелиновата обвивка на мозъка, гръбначния мозък и оптичните нерви, причинявайки инфектиране и необратими увреждания. Разрушаването на миелиновата обвивка на нервите (състоящи се от дълъг тумор – аксон, и неговите разклонения – дендрити, които се свързват едни с други в мозъка) води до нарушение в проводимостта на нервния подтик и гибел на нервните кафези, което провокира голям брой признаци и в края на краищата предизвиква инвалидизация. Усилията на учените в последно време са ориентирани точно към хващане първите признаци на намаляването на връзките сред невроните в мозъка, така наречен обедняване на дендритното дърво. Ако човек е с по-висок учебен ценз, което значи, че има развити повече дендрити, прогресията на заболяването ще настъпи доста по-бавно, прецизира проф. Трайков. Така че – четете повече,
мозъкът не се износва от приложимост
приканва професорът.
Както и при останалите автоимунни болести, повода за Министерски съвет не е изяснена. Подозира се вирус – евентуално преходна, само че повтаряща се вирусна зараза, която води до имунен отговор и разстройва имунитета. Херпесният вирус е един от най-коментираните от учените като вероятен провинен. Сигурно е едно – Министерски съвет не е наследствено заболяване, само че при някои хора евентуално има нараснал риск заради генетични фактори.
Има четири съществени типа Министерски съвет. Доброкачествената сетивна визира 10-30% от болните. Тя е много рядка. Пристъпите не са чести, остава минимално функционално нарушаване, най-често сетивно. Пристъпно-ремитентната е най-честа и я имат 40-60% от пациентите. Тя се характеризира с чести пристъпи – от 1 до 4 на година. Може да стартира с лек припадък – уязвимост на ръката или лек фациалис, или нарушаване на зрителната заостреност, който минава самичък или след използване на кортикостероиди и процесът не напредва повече. При нея може да има цялостна ремисия със напълно дребни функционални нарушавания. Две трети от пациентите обаче излизат от пристъпа с натрупващ се недостиг. Затова е значимо още при най-първите признаци незабавно да стартира лекуване. Третият тип – пристъпно-ремитентна Министерски съвет с вторична градация (при всеки идващ припадък се прибавя нова симптоматика) – визира 20-30% от болните и води до важен недостиг за интервал от 2 до 10 години. Първично прогресиращата или малигнена Министерски съвет е с доста чести и тежки пристъпи и бърза градация. При последните две форми медицината има дребни благоприятни условия.
Най-честите признаци на болестта, които би трябвало да ни разтревожат, са отмалялост, загуба на ориентировка,
клатушкане, двойно виждане
оптичен неврит, спастичност на крайниците, проблеми с отделителната система и когнитивни нарушавания. Сред тях хроничната отмалялост е най-честият признак (при над 75% от хората с МС), демонстриращ се доста пъти преди всички останали. По отношение на когнитивните нарушавания съществуват голям брой заблуди. Неверни са да вземем за пример дълго съществувалите изказвания, че те са редки при Министерски съвет и че се появяват в късните стадии или при тежките форми на заболяването. Още по-наивно звучи, че паметовите нарушавания при Министерски съвет се дължат на стрес, тревога или меланхолия. Друг е въпросът, че болестта води точно до такива субективни положения.
Симптомите оказват въздействие върху метода на живот на пациентите. Малко знае се, че заболяването рефлектира по съвсем същия метод върху околните на болните или тези, които се грижат за тях. Неотдавнашно изследване, извършено от Рош онлайн измежду 1727 души с Министерски съвет и 1751 индивида, които се грижат за пациенти с Министерски съвет, удостовери, че 96% от болните с Министерски съвет не могат да участват на разнообразни естествени обществени събития поради заболяването си. 44% не вършат дълготрайни проекти за бъдещето, а 43% не се вземат решение на обществено обвързване, защото не могат да плануват развиването на заболяването. Цифрите, отнасящи се за околните и сътрудниците на пациентите, са сходни. 91% от тях споделят, че не участват на обществени събития заради нуждата да се грижат за пациента. 40% са удостоверили, че заболяването е оказала въздействие върху прочувствените им връзки с техните сътрудници, а всеки трети лимитира съзнателно обществените си връзки, тъй като не е сигурен по какъв начин близкият му с Министерски съвет би се почувствал.
Промяна в работния режим на болния се постанова приблизително 7 месеца след слагане на диагнозата. 25% от болните напущат работа в границите на този интервал, а 10% от околните на пациенти с Министерски съвет се отхвърлят от специалността си, с цел да се грижат за тях, което е тежък стопански удар за фамилиите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ