Реалният живот срещу Модерната монетарна теория
Множащите се стопански тласъци, заеми и безплатни помощи, хвърляни в борбата с пандемията от COVID-19, тревожат доста икономисти и анализатори. Сред тях е и Стийвън Кинг - старши стопански консултант на "Ейч Ес Би Си " и създател на книгата "Печалният нов свят ". Кинг излага пред "Файненшъл таймс " своята позиция за и срещу Модерната парична доктрина, която предлага съблазнителни решения на водената сега парична политика.
В свят, в който държавният дълг пораства скоростно, не е чудно, че вложителите демонстрират голям интерес към Модерната парична доктрина (ММТ). Все отново, една от централните й тези е, че бюджетните дефицити от финансова позиция са неразбирателство. Докато растящите държавни заеми не провокират инфлация - тъкмо какъвто е казусът сега - можем да си отдъхнем.
Както написа в книгата си "Митът за недостига " Стефани Келтън, държавните управления с достъп до печатните машини са "парични емитенти " (изключение, явно, вършат членовете на еврозоната).
Следователно, всичките им разноски по принцип могат да се финансират посредством основаване на кеш.
Докато налозите биха могли да служат за други цели: да преразпределят постъпленията и благосъстоянията, или да обезкуражават "греховно " държание. Във всички случаи, те не играят потребна макроикономическа роля във вселената на ММТ.
В действителния свят обаче налозите са витално значими. Фундаменталната разлика сред държавните финанси и сметките на фирмите и на семействата не е достъпът до печатницата за пари, а едноличната власт за нарастване на данъците.
Фирмите, които понасят тежки загуби, не могат да ги понижат като обложат с налог близките. Докато държавното управление може. Работник, чиято заплата е понижена, не може да накара другите да попълнят разликата. Докато страната може.
Въоръжени с това знание, кредиторите напълно разбираемо одобряват доста по-охотно по-скромната рентабилност на държавните облигации в сравнение с другите вложения. Просто тъй като рискът от държавен банкрут при неподходящи стопански шокове е по-нисък в сравнение с другите длъжници.
Естествено, съществуват граници, обусловени значително от политическия капацитет на ръководещите да набират средства при сложни условия. Развиващите се пазари да вземем за пример постоянно избират да правят отстъпка вместо да осъществят обезценка на валутите си, да напомпат инфлация или да спрат обслужването на отговорностите си. А цената на заемите скача.
Все отново, да си предтавим за момент, че управниците одобряват ММТ. Да приемем също предлагането на последователите на тази доктрина печатниците за пари да се лишават от административно назначените банкери и да се предадат на законно определените и подлежащи на надзор представители на фискалните управляващи. Дали в този случай ще сме по-добре? В никакъв случай.
Да се връчат ключовете към печатните машини на националните избраници е все едно да се поверят на комарджиите ключовете за казиното.
За болшинството политици първостепенната цел е да останат на власт.
Поради което те доста постоянно са съблазнени да се поддават на моменти на претрупаност за сметка на дълготрайната непоклатимост. Точно това се случва при започване на 70-е години на предишния век във Англия по време на станалия печално прочут "Бум Барбър ", режисиран от тогавашния министър на финансите - консерваторът Антъни Барбър - с концепцията да завоюва изборите през 1974-а. Насърчен от интервала на бърз стопански напредък, той прави огромни данъчни редукции в бюджета за 1972-а. "Бенк ъф Инглънд " дерегулира пазара на ипотеки и дава опция на банките да се включат в отпущането на жилищни заеми, с което оказва помощ за нарастването на цените и на персоналното положение на потребителите. Това е и интервалът на първата всеобща приложимост на кредитните карти, съдействала за балонообразен растеж на потреблението. Резултатът е 20% растеж на инфлацията до 1973-а, изборна загуба на торите и, две години по-късно (през 1976-а), избавителен пакет от заеми от МВФ за изуменото стопанство на Острова.
Независимостта на централните банки обезпечава потребна отбрана против сходно държание. И, което е по-важно, инфлацията и налозите в множеството случаи са просто двете страни на една монета.
Онези управници, които нямат достъп до данъчни доходи, могат вместо това да "дебазират монетите ". Феновете на ММТ настояват, че това в никакъв случай няма да се случи, въпреки че историята ги опровергава: крале и кралици стотици години са пробвали и проверявали тази политика. Много постоянно субектите с достъп до печатницата са готови да поемат подобен непотребен риск с вяра "този път да е друго ".
В интерес на истината, инфлацията оказва помощ за разрешаването на финансови проблеми, които последователите на ММТ настояват, че към този момент не съществуват.
Отрицателните действителни лихвени проценти - резултат от по-високата от хипотетичната инфлация - служат за преразпределение на благосъстоянията от частните кредитори (като пенсионерите) към обществените длъжници. До огромна степен същото би могло да се реализира посредством налог благосъстояние. В тази точка кръгът се затваря: разликата сред печатницата за пари и налозите стартира да изчезва.
Благодарение на COVID-19 държавният дълг пораства скоростно и, в тази ситуация - в отговор на събитията. Изправени пред периодическите бизнес "карантни ", ние избираме да позволим на фирмите и на служащите да влязат в интервал на стопански "зимен сън " с вярата, че откакто вирусът бъде подложен под надзор, те ще могат да се размразят. Алтернативата - голям брой бизнес банкрути и всеобща безработица не е в ничия изгода. Същевременно обаче ние на процедура употребяваме заем от груповото ни бъдеще. И в избран миг някои от нас ще получат сметка, която, в случай че политиките на зимен сън са били сполучливи, бихме могли да платим. Политичекият развой пък ще реши дали тази сметка ще е под формата на по-високи налози, на по-стриктна парична дисциплинираност, на растяща инфлация или на банкрут.
Това, за жалост, е действителността на недостига.
В свят, в който държавният дълг пораства скоростно, не е чудно, че вложителите демонстрират голям интерес към Модерната парична доктрина (ММТ). Все отново, една от централните й тези е, че бюджетните дефицити от финансова позиция са неразбирателство. Докато растящите държавни заеми не провокират инфлация - тъкмо какъвто е казусът сега - можем да си отдъхнем.
Както написа в книгата си "Митът за недостига " Стефани Келтън, държавните управления с достъп до печатните машини са "парични емитенти " (изключение, явно, вършат членовете на еврозоната).
Следователно, всичките им разноски по принцип могат да се финансират посредством основаване на кеш.
Докато налозите биха могли да служат за други цели: да преразпределят постъпленията и благосъстоянията, или да обезкуражават "греховно " държание. Във всички случаи, те не играят потребна макроикономическа роля във вселената на ММТ.
В действителния свят обаче налозите са витално значими. Фундаменталната разлика сред държавните финанси и сметките на фирмите и на семействата не е достъпът до печатницата за пари, а едноличната власт за нарастване на данъците.
Фирмите, които понасят тежки загуби, не могат да ги понижат като обложат с налог близките. Докато държавното управление може. Работник, чиято заплата е понижена, не може да накара другите да попълнят разликата. Докато страната може.
Въоръжени с това знание, кредиторите напълно разбираемо одобряват доста по-охотно по-скромната рентабилност на държавните облигации в сравнение с другите вложения. Просто тъй като рискът от държавен банкрут при неподходящи стопански шокове е по-нисък в сравнение с другите длъжници.
Естествено, съществуват граници, обусловени значително от политическия капацитет на ръководещите да набират средства при сложни условия. Развиващите се пазари да вземем за пример постоянно избират да правят отстъпка вместо да осъществят обезценка на валутите си, да напомпат инфлация или да спрат обслужването на отговорностите си. А цената на заемите скача.
Все отново, да си предтавим за момент, че управниците одобряват ММТ. Да приемем също предлагането на последователите на тази доктрина печатниците за пари да се лишават от административно назначените банкери и да се предадат на законно определените и подлежащи на надзор представители на фискалните управляващи. Дали в този случай ще сме по-добре? В никакъв случай.
Да се връчат ключовете към печатните машини на националните избраници е все едно да се поверят на комарджиите ключовете за казиното.
За болшинството политици първостепенната цел е да останат на власт.
Поради което те доста постоянно са съблазнени да се поддават на моменти на претрупаност за сметка на дълготрайната непоклатимост. Точно това се случва при започване на 70-е години на предишния век във Англия по време на станалия печално прочут "Бум Барбър ", режисиран от тогавашния министър на финансите - консерваторът Антъни Барбър - с концепцията да завоюва изборите през 1974-а. Насърчен от интервала на бърз стопански напредък, той прави огромни данъчни редукции в бюджета за 1972-а. "Бенк ъф Инглънд " дерегулира пазара на ипотеки и дава опция на банките да се включат в отпущането на жилищни заеми, с което оказва помощ за нарастването на цените и на персоналното положение на потребителите. Това е и интервалът на първата всеобща приложимост на кредитните карти, съдействала за балонообразен растеж на потреблението. Резултатът е 20% растеж на инфлацията до 1973-а, изборна загуба на торите и, две години по-късно (през 1976-а), избавителен пакет от заеми от МВФ за изуменото стопанство на Острова.
Независимостта на централните банки обезпечава потребна отбрана против сходно държание. И, което е по-важно, инфлацията и налозите в множеството случаи са просто двете страни на една монета.
Онези управници, които нямат достъп до данъчни доходи, могат вместо това да "дебазират монетите ". Феновете на ММТ настояват, че това в никакъв случай няма да се случи, въпреки че историята ги опровергава: крале и кралици стотици години са пробвали и проверявали тази политика. Много постоянно субектите с достъп до печатницата са готови да поемат подобен непотребен риск с вяра "този път да е друго ".
В интерес на истината, инфлацията оказва помощ за разрешаването на финансови проблеми, които последователите на ММТ настояват, че към този момент не съществуват.
Отрицателните действителни лихвени проценти - резултат от по-високата от хипотетичната инфлация - служат за преразпределение на благосъстоянията от частните кредитори (като пенсионерите) към обществените длъжници. До огромна степен същото би могло да се реализира посредством налог благосъстояние. В тази точка кръгът се затваря: разликата сред печатницата за пари и налозите стартира да изчезва.
Благодарение на COVID-19 държавният дълг пораства скоростно и, в тази ситуация - в отговор на събитията. Изправени пред периодическите бизнес "карантни ", ние избираме да позволим на фирмите и на служащите да влязат в интервал на стопански "зимен сън " с вярата, че откакто вирусът бъде подложен под надзор, те ще могат да се размразят. Алтернативата - голям брой бизнес банкрути и всеобща безработица не е в ничия изгода. Същевременно обаче ние на процедура употребяваме заем от груповото ни бъдеще. И в избран миг някои от нас ще получат сметка, която, в случай че политиките на зимен сън са били сполучливи, бихме могли да платим. Политичекият развой пък ще реши дали тази сметка ще е под формата на по-високи налози, на по-стриктна парична дисциплинираност, на растяща инфлация или на банкрут.
Това, за жалост, е действителността на недостига.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ