8,9 млрд. евро влизат в българската икономика по план на ЕС
Многогодишната финансова рамка на Европейски Съюз за интервала 2021-2027 година, Еврозоната и кандидатурата на България за присъединение към ЕRM ІІ и приемане на еврото, както и идните евроизбори бяха част от тематиките, които специалисти от представителството на Европейската комисия в България разискаха с медии на двудневен семинар в Хисаря.
Въпреки Брекзит и загубата на чист доход от порядъка на 10 милиарда евро на година от Англия Европейската комисия е отредила много великодушен бюджет за интервала 2021-2027 година Той е в размер на 1,279,4 трилиона eвро, което е нарастване със 109 милиарда Бюджетът, който е предназначен за България за новия интервал, е в размер на 8,9 милиарда евро. Общият бюджет на общността се образува от Брутния народен приход /БНД/ на всяка една от страните-членки, които ще внасят в касата на Европейски Съюз по 1,114% от този приход. Реално вноските съвсем не се трансформират по отношение на сегашната рамка, като нарастването е с 1,02%. Очаква се предлагането на Европейска комисия по отношение на новия бюджет, районното развиване и политиките на доближаване да се парафира на 9 май в гр. Сибиу, Румъния, където ще се организира среща на водачите на страните на Европейски Съюз.
Част от средствата от бюджет 2021-2027 предпочитано ще се насочат към миграция и граници и към младежите. Друга част е за научни проучвания, нововъведения и цифрови технологии. Така за първи път в историята на Европейския съюз има независима стратегия за цифрова промяна с бюджет от над 9 млрд. евро, което е реализирано с напъните на българския еврокомисар Мария Габриел. Два пъти е увеличена най-популярната европейска стратегия " Еразъм “, в която могат да вземат участие доста младежи от България. С над 40% е увеличена водещата стратегия за нововъведения. Това е досегашната стратегия " Хоризонт 2020 “, която ще се назовава " Хоризонт Европа “. Външна активност, климат и околна среда, са другите посоки, за които има по-висок запас в новия дълготраен бюджет на Европейски Съюз.
Като цяло в многогодишната финансова рамка има някои съществени моменти в разходната част:
1. НАМАЛЯВАНЕ НА ПАРИТЕ ЗА ЗЕМЕДЕЛИЕ с 5% и увеличение на изискваното национално съфинансиране. Съкращението е по-малко от предстоящото, само че разочароващо от позиция на големите разноски за тази стратегия и противоречивите й резултати. От друга страна, по-голямото съфинансиране, в случай че е за сметка за националните доплащания, би натоварило голословно националния бюджет.
2. СЪКРАЩАВАНЕ НА БЮДЖЕТА ЗА КОХЕЗИЯ с 5% и опазване на сегашните критерии за достъп до средствата на база на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и също увеличение на каузи на националното съфинансиране. Вероятно понижението на средствата от 5% няма да се усети в България поради невъзможността на страната досега да усвои 100% от заделения й запас.
3. ОБВЪРЗВАНЕ НА ДОСТЪПА ДО СРЕДСТВА от общите фондове с върховенството на закона, което ще е годно за всички фондове. Ако Комисията забележи нарушение на правилата на господство на закона в страна-членка, тя изпраща писмо до страната, изискваща пояснение. След това Комисията взема решение, което би трябвало да се удостовери или отхвърли от Съвета с така наречен назад квалифицирано болшинство. Анализатори регистрират, че обвързването на достъпа до другите фондове и стратегии с върховенството на закона наподобява като добра концепция за противопоставяне на проявленията на авторитаризъм, тоталитаризъм и отвод от демократични полезности в някои страни от Централна и Източна Европа последните години. Това ще важи с цялостна мощ за страни като България, където отстъплението от върховенството на закона и от независимостта на правосъдната власт се установи от години в не един реномиран интернационален показател, както и от редица интернационалните организации.
4. УВЕЛИЧЕНИЕ на бюджетите по редица пера. Освен програмата Еразъм, която е с двойно по-голям бюджет по отношение на сегашната рамка, 2,6 пъти нараства бюджетът за запазване на външните граници и справяне с миграцията и бежанците по отношение на сегашната рамка (от 12,4 милиарда на 33 милиарда евро). Европейският фонд за защита е повишен 22 пъти, от към 0,6 милиарда евро на към 13 милиарда евро в препоръчаната рамка. Предвидени са и 64% повече разноски за проучвания, нововъведения и цифровизация.
5. НОВИ ПРОГРАМИ И ФОНДОВЕ в бюджета на Европейски Съюз. От позиция на България заслужава внимание перото „ Програма за поддръжка на промени ” с неговите 25 милиарда евро. Тази стратегия би трябвало да подкрепя страните в техните старания да отговорят на рекомендациите към тях по Европейския учебен срок. В тази стратегия се включва категорично и така наречен Конвергентно облекчение, което ще обезпечава поддръжка за бъдещи страни-членки на еврозоната в процеса им на подготовка за участие. Това значи, че България, която се е запътила към еврозоната, след 2021 година ще може да разчита на поддръжка и от този инструмент.
6. УВЕЛИЧАВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ. Противно на предстоящото разноските за администрацията - от 70 милиарда евро, или 6% в сегашната рамка, стават 85 милиарда евро след 2021 година Това нарастване идва макар упованията за понижаване на евробюрокрацията и обвързваните с нея разноски през идващия финансов интервал.
7. НАМАЛЯВАНЕ на броя на стратегиите и фондове за опростяване на другите принадлежности, унищожаване на дублиращите такива и улеснение както на бенефициентите, по този начин и тези, които ги управляват. Предвижда се и обединен документ с разпоредбите за всички фондове, а не обособени инструкции за всеки фонд и стратегия, както е сега.
Програма InvestEU
За интервала 2021-2027 година се планува основаването на програмата InvestEU, като обединен механизъм на Европейски Съюз за поддръжка на вложенията в Съюза. Тя ще се основава на опита от Плана „ Юнкер ", както и на използването на централизирани финансови принадлежности през интервала 2014-2020 година Програмата ще започва от 1 януари 2021 година, като общата стойност на гаранцията от бюджета на Европейски Съюз в размер на 38 милиарда евро се предлага да бъде разпределена в следните области:
* Устойчива инфраструктура - 11.5 милиарда евро - с тях ще се финансират планове за развиване на резистентен енергиен бранш и транспортна инфраструктура, цифрова съгласуваност, кръгова стопанска система, ВиК и друга инфраструктура за запазване на околната среда и така нататък
* Научни проучвания, нововъведения и цифровизация - 11.25 милиарда евро, като се планува финансиране на планове за проучвания, развойна активност и нововъведения, развиване и внедряване на цифрови технологии и услуги и други
* Малки и междинни предприятия и дребни сдружения със междинна пазарна капитализация - 11.25 милиарда евро, по-специално посредством даване на оборотен капитал и вложения, финансиране на риска от самото основаване до разрастването на предприятието
* Социални вложения и умения - 4 милиарда евро - с тях ще се финансират планове за развиване на обществена инфраструктура, обществени предприятия, обучение, образование, в това число учебни заведения и университети, здравни и дълготрайни грижи, в това число клиники, лечебни заведения, първоначални здравни грижи, услуги по домовете, интеграция на уязвимите групи.
Въпреки Брекзит и загубата на чист доход от порядъка на 10 милиарда евро на година от Англия Европейската комисия е отредила много великодушен бюджет за интервала 2021-2027 година Той е в размер на 1,279,4 трилиона eвро, което е нарастване със 109 милиарда Бюджетът, който е предназначен за България за новия интервал, е в размер на 8,9 милиарда евро. Общият бюджет на общността се образува от Брутния народен приход /БНД/ на всяка една от страните-членки, които ще внасят в касата на Европейски Съюз по 1,114% от този приход. Реално вноските съвсем не се трансформират по отношение на сегашната рамка, като нарастването е с 1,02%. Очаква се предлагането на Европейска комисия по отношение на новия бюджет, районното развиване и политиките на доближаване да се парафира на 9 май в гр. Сибиу, Румъния, където ще се организира среща на водачите на страните на Европейски Съюз.
Част от средствата от бюджет 2021-2027 предпочитано ще се насочат към миграция и граници и към младежите. Друга част е за научни проучвания, нововъведения и цифрови технологии. Така за първи път в историята на Европейския съюз има независима стратегия за цифрова промяна с бюджет от над 9 млрд. евро, което е реализирано с напъните на българския еврокомисар Мария Габриел. Два пъти е увеличена най-популярната европейска стратегия " Еразъм “, в която могат да вземат участие доста младежи от България. С над 40% е увеличена водещата стратегия за нововъведения. Това е досегашната стратегия " Хоризонт 2020 “, която ще се назовава " Хоризонт Европа “. Външна активност, климат и околна среда, са другите посоки, за които има по-висок запас в новия дълготраен бюджет на Европейски Съюз.
Като цяло в многогодишната финансова рамка има някои съществени моменти в разходната част:
1. НАМАЛЯВАНЕ НА ПАРИТЕ ЗА ЗЕМЕДЕЛИЕ с 5% и увеличение на изискваното национално съфинансиране. Съкращението е по-малко от предстоящото, само че разочароващо от позиция на големите разноски за тази стратегия и противоречивите й резултати. От друга страна, по-голямото съфинансиране, в случай че е за сметка за националните доплащания, би натоварило голословно националния бюджет.
2. СЪКРАЩАВАНЕ НА БЮДЖЕТА ЗА КОХЕЗИЯ с 5% и опазване на сегашните критерии за достъп до средствата на база на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и също увеличение на каузи на националното съфинансиране. Вероятно понижението на средствата от 5% няма да се усети в България поради невъзможността на страната досега да усвои 100% от заделения й запас.
3. ОБВЪРЗВАНЕ НА ДОСТЪПА ДО СРЕДСТВА от общите фондове с върховенството на закона, което ще е годно за всички фондове. Ако Комисията забележи нарушение на правилата на господство на закона в страна-членка, тя изпраща писмо до страната, изискваща пояснение. След това Комисията взема решение, което би трябвало да се удостовери или отхвърли от Съвета с така наречен назад квалифицирано болшинство. Анализатори регистрират, че обвързването на достъпа до другите фондове и стратегии с върховенството на закона наподобява като добра концепция за противопоставяне на проявленията на авторитаризъм, тоталитаризъм и отвод от демократични полезности в някои страни от Централна и Източна Европа последните години. Това ще важи с цялостна мощ за страни като България, където отстъплението от върховенството на закона и от независимостта на правосъдната власт се установи от години в не един реномиран интернационален показател, както и от редица интернационалните организации.
4. УВЕЛИЧЕНИЕ на бюджетите по редица пера. Освен програмата Еразъм, която е с двойно по-голям бюджет по отношение на сегашната рамка, 2,6 пъти нараства бюджетът за запазване на външните граници и справяне с миграцията и бежанците по отношение на сегашната рамка (от 12,4 милиарда на 33 милиарда евро). Европейският фонд за защита е повишен 22 пъти, от към 0,6 милиарда евро на към 13 милиарда евро в препоръчаната рамка. Предвидени са и 64% повече разноски за проучвания, нововъведения и цифровизация.
5. НОВИ ПРОГРАМИ И ФОНДОВЕ в бюджета на Европейски Съюз. От позиция на България заслужава внимание перото „ Програма за поддръжка на промени ” с неговите 25 милиарда евро. Тази стратегия би трябвало да подкрепя страните в техните старания да отговорят на рекомендациите към тях по Европейския учебен срок. В тази стратегия се включва категорично и така наречен Конвергентно облекчение, което ще обезпечава поддръжка за бъдещи страни-членки на еврозоната в процеса им на подготовка за участие. Това значи, че България, която се е запътила към еврозоната, след 2021 година ще може да разчита на поддръжка и от този инструмент.
6. УВЕЛИЧАВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ. Противно на предстоящото разноските за администрацията - от 70 милиарда евро, или 6% в сегашната рамка, стават 85 милиарда евро след 2021 година Това нарастване идва макар упованията за понижаване на евробюрокрацията и обвързваните с нея разноски през идващия финансов интервал.
7. НАМАЛЯВАНЕ на броя на стратегиите и фондове за опростяване на другите принадлежности, унищожаване на дублиращите такива и улеснение както на бенефициентите, по този начин и тези, които ги управляват. Предвижда се и обединен документ с разпоредбите за всички фондове, а не обособени инструкции за всеки фонд и стратегия, както е сега.
Програма InvestEU
За интервала 2021-2027 година се планува основаването на програмата InvestEU, като обединен механизъм на Европейски Съюз за поддръжка на вложенията в Съюза. Тя ще се основава на опита от Плана „ Юнкер ", както и на използването на централизирани финансови принадлежности през интервала 2014-2020 година Програмата ще започва от 1 януари 2021 година, като общата стойност на гаранцията от бюджета на Европейски Съюз в размер на 38 милиарда евро се предлага да бъде разпределена в следните области:
* Устойчива инфраструктура - 11.5 милиарда евро - с тях ще се финансират планове за развиване на резистентен енергиен бранш и транспортна инфраструктура, цифрова съгласуваност, кръгова стопанска система, ВиК и друга инфраструктура за запазване на околната среда и така нататък
* Научни проучвания, нововъведения и цифровизация - 11.25 милиарда евро, като се планува финансиране на планове за проучвания, развойна активност и нововъведения, развиване и внедряване на цифрови технологии и услуги и други
* Малки и междинни предприятия и дребни сдружения със междинна пазарна капитализация - 11.25 милиарда евро, по-специално посредством даване на оборотен капитал и вложения, финансиране на риска от самото основаване до разрастването на предприятието
* Социални вложения и умения - 4 милиарда евро - с тях ще се финансират планове за развиване на обществена инфраструктура, обществени предприятия, обучение, образование, в това число учебни заведения и университети, здравни и дълготрайни грижи, в това число клиники, лечебни заведения, първоначални здравни грижи, услуги по домовете, интеграция на уязвимите групи.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ