Духовете и психопатите на Макдона
Многочислените номинации и награди, които филмите на Мартин Макдона получават, са знак, че колкото и пъти комиксови герои да избавят света, хубаво разказаната и добре изиграна история постоянно ще е на мода. С три награди " Златен глобус " - за най-хубав филм, сюжет и артист, " Баншите от Инишерин " наподобява като най-ясния и консенсусен любимец за идните " Оскари ". Ирландският драматург е получавал влиятелната статуетка единствено един път - за късометражния си кино дебют Six Shooter, въпреки че три пъти е бил номиниран за автентичен сюжет ( " В Брюж ", " Три билборда отвън града " и сега) и двукратно за най-хубав филм.
Макдона е легенда в актуалната драматургия: превзел лондонските подиуми едвам 26-годишен с дебютната си пиеса " Бившата мис на дребния град " (поставяна и на българска сцена), той се радва на известност и у нас - с " Пухеният " и " Ръкомахане в Спокан " на Явор Гърдев, с " Палачи " на Стоян Радев, " Самотния Запад " на Владимир Люцканов и така нататък Но в случай че в театралния живот на текстовете си разчита на непозната постановка, в киното той постоянно ги " слага " самичък. Разчита на приближен актьорски състав, пробван в минимум два от четирите му пълнометражни кино лентата. Колин Фарел и Брендън Глийсън повтарят зашеметяващия си дует от " В Брюж ". Там бяха двойка наемни убийци - единият некомпетентен и незлоблив, другият по-възрастен, разумен и обръгнал, чието другарство се разви и приключи трагично измежду готическия фон на белгийския град. Техните характерови, интелектуални и поколенчески разлики стоят по подобен метод и в " Баншите... ", където фон на взаимоотношенията им е дребен остров край крайбрежията на Ирландия. Инишерин е измислено кътче земя, където рестриктивните мерки на територията и духа са съкрушителни. Оттатък пролива глухо тътнат гърмежите на ирландската Гражданска война (1923 г.) и е елементарно да си представим братоубийствения спор, в който влизат героите, като нейна метафора на микрониво.
И така, звучи " Полегнала е Тодора " в осъществяване на " Мистерията на българските гласове ", в кадър се разливат великодушните зелени хълмове на острова, а Падрик (в ролята Фарел) върви към самотната къща на своя другар Колм (Глийсън), с цел да го извика за ежедневната бира в единствената механа. Но Колм го отхвърля. Аргументацията е глупава и смешна - скучен си, споделя Колм, приказваш ми за изпражненията на магарето си с часове, а аз желая да изсвирвам на цигулка, да обмислям по метафизичен въпроси и да оставя нещо след себе си в този тлеещ свят. Добродушният и добродушен Падрик не може да проумее този поврат и взема решение да се бори за дългогодишното другарство, което внася конструкция и смисъл в баналното му селско всекидневие. Оттам пък мъжкият дебелоглав ескалира в поредност от злополучия, достигащи (почти) до антична покруса. И както при Чехов пушката, която виси на стената, в трето деяние гърми, по този начин ножиците за стригане на вълна при Макдона се трансформират в инструмент за осакатяване. Драмата е с микроразмери, само че с екзистенциален екот. Изолацията, самотата, ограничеността, предразсъдъците, моралният примитивизъм, ирландските стандарти, преобразуването на контузията в принуждение, на загубата в свирепост, на добрия в неприятен - от тези детайли ирландецът извайва алегория, обвеяна в северен вятър и наръсена с черен комизъм. Да, няма по какъв начин безнадеждна история като " Баншите от Инишерин ", където духовете (банши в ирландския фолклор) предвещават гибел, да е " комедия/мюзикъл ", както я класифицира журито на " Златните глобуси ", само че това е Макдона: изблиците на неподозирана бруталност и смях вървят ръка за ръка.
Актьорските осъществявания са на равнището на текста и оттатък: всички четири значими настоящи лица в " Баншите " получиха заслужени номинации " Оскар ". Блестящата Кери Кондън (игра и в " Три билборда отвън града " ) и израсналото по приюти момче Бари Киогън (кратката му филмография включва и българския " И след това светлина " ) завършват инишеринското каре. Кондън е неомъжената, неуморно четяща сестра на Падрик, която единствена има сили да избяга от сковаващата прегръдка на провинцията и от прокобата на баншите: яркоцветните ѝ палта са лъч спасение във величествените, само че съвсем монохромни фрагменти на оператора Бен Дейвис. Киогън пък е селският мунчо, приет единствено от брата и сестрата. В тази история за загубата на непорочност и за загубата въобще, решаващи роли играят и животните - магаренцето на Паурик и кучето на Колм, безсловесни очевидци на бурята в душите на стопаните си.
За разлика от предходните три кино лентата на Макдона, вписани сполучливо в жанрова матрица, " Баншите от Инишерин " съблича рестриктивните мерки на жанра и предлага драма(тургия), оголена до кокал и изпилена до съвършенство. Сплав сред спектакъл и кино от най-висока проба.
-->
Макдона е легенда в актуалната драматургия: превзел лондонските подиуми едвам 26-годишен с дебютната си пиеса " Бившата мис на дребния град " (поставяна и на българска сцена), той се радва на известност и у нас - с " Пухеният " и " Ръкомахане в Спокан " на Явор Гърдев, с " Палачи " на Стоян Радев, " Самотния Запад " на Владимир Люцканов и така нататък Но в случай че в театралния живот на текстовете си разчита на непозната постановка, в киното той постоянно ги " слага " самичък. Разчита на приближен актьорски състав, пробван в минимум два от четирите му пълнометражни кино лентата. Колин Фарел и Брендън Глийсън повтарят зашеметяващия си дует от " В Брюж ". Там бяха двойка наемни убийци - единият некомпетентен и незлоблив, другият по-възрастен, разумен и обръгнал, чието другарство се разви и приключи трагично измежду готическия фон на белгийския град. Техните характерови, интелектуални и поколенчески разлики стоят по подобен метод и в " Баншите... ", където фон на взаимоотношенията им е дребен остров край крайбрежията на Ирландия. Инишерин е измислено кътче земя, където рестриктивните мерки на територията и духа са съкрушителни. Оттатък пролива глухо тътнат гърмежите на ирландската Гражданска война (1923 г.) и е елементарно да си представим братоубийствения спор, в който влизат героите, като нейна метафора на микрониво.
И така, звучи " Полегнала е Тодора " в осъществяване на " Мистерията на българските гласове ", в кадър се разливат великодушните зелени хълмове на острова, а Падрик (в ролята Фарел) върви към самотната къща на своя другар Колм (Глийсън), с цел да го извика за ежедневната бира в единствената механа. Но Колм го отхвърля. Аргументацията е глупава и смешна - скучен си, споделя Колм, приказваш ми за изпражненията на магарето си с часове, а аз желая да изсвирвам на цигулка, да обмислям по метафизичен въпроси и да оставя нещо след себе си в този тлеещ свят. Добродушният и добродушен Падрик не може да проумее този поврат и взема решение да се бори за дългогодишното другарство, което внася конструкция и смисъл в баналното му селско всекидневие. Оттам пък мъжкият дебелоглав ескалира в поредност от злополучия, достигащи (почти) до антична покруса. И както при Чехов пушката, която виси на стената, в трето деяние гърми, по този начин ножиците за стригане на вълна при Макдона се трансформират в инструмент за осакатяване. Драмата е с микроразмери, само че с екзистенциален екот. Изолацията, самотата, ограничеността, предразсъдъците, моралният примитивизъм, ирландските стандарти, преобразуването на контузията в принуждение, на загубата в свирепост, на добрия в неприятен - от тези детайли ирландецът извайва алегория, обвеяна в северен вятър и наръсена с черен комизъм. Да, няма по какъв начин безнадеждна история като " Баншите от Инишерин ", където духовете (банши в ирландския фолклор) предвещават гибел, да е " комедия/мюзикъл ", както я класифицира журито на " Златните глобуси ", само че това е Макдона: изблиците на неподозирана бруталност и смях вървят ръка за ръка.
Актьорските осъществявания са на равнището на текста и оттатък: всички четири значими настоящи лица в " Баншите " получиха заслужени номинации " Оскар ". Блестящата Кери Кондън (игра и в " Три билборда отвън града " ) и израсналото по приюти момче Бари Киогън (кратката му филмография включва и българския " И след това светлина " ) завършват инишеринското каре. Кондън е неомъжената, неуморно четяща сестра на Падрик, която единствена има сили да избяга от сковаващата прегръдка на провинцията и от прокобата на баншите: яркоцветните ѝ палта са лъч спасение във величествените, само че съвсем монохромни фрагменти на оператора Бен Дейвис. Киогън пък е селският мунчо, приет единствено от брата и сестрата. В тази история за загубата на непорочност и за загубата въобще, решаващи роли играят и животните - магаренцето на Паурик и кучето на Колм, безсловесни очевидци на бурята в душите на стопаните си.
За разлика от предходните три кино лентата на Макдона, вписани сполучливо в жанрова матрица, " Баншите от Инишерин " съблича рестриктивните мерки на жанра и предлага драма(тургия), оголена до кокал и изпилена до съвършенство. Сплав сред спектакъл и кино от най-висока проба.
-->
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ