Защо Toyota Supra е легенда
Многобройните клипове, които циркулират из интернет пространството и отдадени на разнообразни доработки на Supra с по 1000 конски сили, както и наточените возила от лентата "Бързи и гневни " несъмнено са промили мозъка на по-младите автомобилни почитатели. Абстрахирайки се от това митологизиране обаче Supra има още ред достолепия, които в действителност я трансформират в това, което е.
За да ви разкажем за този автомобил от различен ъгъл, ще би трябвало да погледнем пресата от 90-те години. Журналистите, които са тествали четвъртата генерация на модела са мощно впечатлени. През 1994 година списанието Car провежда едно свръхлюбопитно опълчване сред Supra и BMW E36 M3. И двете коли са с почти идентична маса, разполагат с трилитрови редови шестаци, с без значение окачване и със задно предаване.
Supra обаче, поради двете си турбини, е доста по-мощна - 326 к.с. против 286. Сравнителният разбор в началото накланя везните към М3-ката, само че след това се оказва, че с изключение на, че е по-мощна, Supra е и по-комфортна и по-технологична. Японският суперкар разполага с тракшън надзор, ръководството му е по-прецизно и там където скоростта изхвърля BMW-то от завоите, Supra-та съумява да ги преодолее без проблем.
Критики към модела насочат експертите от Motorsport, които тестват Supra през 1993-а. Според тях тракшън контролът спъва колата, а съществуването на екстри като климатик и круиз надзор са изцяло непотребни. Днес обаче се оказва, че сходни дефекти са наложителни за всички нови коли от по-високите класове. Друга рекламация към Supra от страна на Motorsport е недрата противоположна връзка на кормилото, което след това също е опровергано от Тиф Нийдел от Top Gear.
Принципно е доста елементарно да си представим Supra като спортно двуврато купе, като грубиянин или гамен на пътя или като кола за дрифт или мил съревнования. Но също така Supra разполага с темперамент, който и до ден-днешен е безподобен и точно това я трансформира в световноизвестна класика. Сега, единствено след дни, на автомобилното ревю в Женева, японците ще покажат новата Supra. Този автомобил ще има доста сложната задача да потвърди, че е заслужен правоприемник на легендата.
За да ви разкажем за този автомобил от различен ъгъл, ще би трябвало да погледнем пресата от 90-те години. Журналистите, които са тествали четвъртата генерация на модела са мощно впечатлени. През 1994 година списанието Car провежда едно свръхлюбопитно опълчване сред Supra и BMW E36 M3. И двете коли са с почти идентична маса, разполагат с трилитрови редови шестаци, с без значение окачване и със задно предаване.
Supra обаче, поради двете си турбини, е доста по-мощна - 326 к.с. против 286. Сравнителният разбор в началото накланя везните към М3-ката, само че след това се оказва, че с изключение на, че е по-мощна, Supra е и по-комфортна и по-технологична. Японският суперкар разполага с тракшън надзор, ръководството му е по-прецизно и там където скоростта изхвърля BMW-то от завоите, Supra-та съумява да ги преодолее без проблем.
Критики към модела насочат експертите от Motorsport, които тестват Supra през 1993-а. Според тях тракшън контролът спъва колата, а съществуването на екстри като климатик и круиз надзор са изцяло непотребни. Днес обаче се оказва, че сходни дефекти са наложителни за всички нови коли от по-високите класове. Друга рекламация към Supra от страна на Motorsport е недрата противоположна връзка на кормилото, което след това също е опровергано от Тиф Нийдел от Top Gear.
Принципно е доста елементарно да си представим Supra като спортно двуврато купе, като грубиянин или гамен на пътя или като кола за дрифт или мил съревнования. Но също така Supra разполага с темперамент, който и до ден-днешен е безподобен и точно това я трансформира в световноизвестна класика. Сега, единствено след дни, на автомобилното ревю в Женева, японците ще покажат новата Supra. Този автомобил ще има доста сложната задача да потвърди, че е заслужен правоприемник на легендата.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ