Каракачанов в Битоля: Стига спорове за Македония, нужни са четене и културен диалог
Много от личностите, свързани с общата ни история, са били отдадени на битката за избавление и обединяване на българските земи.
Това сподели вицепремиерът и министър на защитата Красимир Каракачанов при представянето на няколко книги на военно-историческа тема, които засягат събития и персони от общата ни история днес, 1 февруари, в град Битоля, Република Северна Македония. За образец той уточни, че дванадесет български генерали родом от Македония е имало в Българската войска през предишния век. Шест от тях са родом от Охрид.
В Културния дом в Битоля днес бяха показани книги на няколко видни български създатели, измежду които историкът учен Георги Марков, Красимир Узунов, както и книгата на Красимир Каракачанов, отдадена на водача на ВМОРО Тодор Александров. Поканата за срещата с локалната общност, която мина при огромен интерес, е на сдружението Културен център „ Иван Михайлов “.
Срещата се организира, с цел да може в другарски и спокоен диалог да се обясняват разнообразни моменти, считани за проблематични в общата ни история. „ Няма потребност от разногласия, има потребност от повече четене и културен разговор “, сподели по този мотив министърът на защитата Красимир Каракачанов.
Лидерът на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов отговори и на настоящи въпроси на български и македонски публицисти, свързани с връзките сред двете страни. На въпрос на публицисти за разногласията към личността на Гоце Делчев и работата на членовете на смесената комисия по историческите въпроси, министър Красимир Каракачанов съобщи: „ Колкото повече се чете историята и се гледат обстоятелствата, толкоз по-лесно ще се вземат решение разногласията. Не виждам смисъл в ХХI век да продължаваме да спорим – на какъв език е приказвал Гоце Делчев или братя Миладинови… Те самите са го написали “. По думите му - една част от членовете на комисията от македонска страна са създатели на доста научни писания, в това число и на книги с документи за Македония. „ Там е написано, документите са ясни. Спорът е политически, не е теоретичен. Историята е ясна. Който чете, схваща. Но да кажеш, че Гоце Делчев се е заявил като българин, с цел да получи български пасош – няма сходна нелепост. По това време в България на никой не му е трябвало пасош, в случай че идва от Македония. Така и Гоце Делчев идва в България и отива да учи в българското военно учебно заведение “, сподели още министърът на защитата.
„ Полковник Борис Дрангов е най-популярният български офицер в Балканската и Първата международна война. Роден е в Скопие и до ден-днешен се учи в българската Военна академия. В Македония са се раждали доста велики персони, Тодор Александров е може би най-голямата персона, която се е раждала тук. В историята той е прочут с това, че три пъти възражда активността на ВМОРО. Този популярен човек беше отричан, назоваха го фашист, великобългарски шовинист… Но за тези, които го отричаха, било Георги Димитров, било Кръсте Цървенковски, да сте чули за някой от тях да се пеят песни и да са останали в българската национална памет? Не сте. Тези, които го забраняваха, от дълго време са на боклука на историята и от дълго време никой не им обръща внимание. Но Тодор Александров ще продължава да живее, тъй като целият му живот е отдаден на Македония “, сподели още министърът на защитата Красимир Каракачанов. „ Докога ще разделяме Македония? Колко е популацията на Македония? Трябва да се мисли прагматично, освен по какъв начин ще завоюват изборите и след това да се чудят какво да вършат “, добави още той. По думите му - от македонските политици зависи накъде ще тръгне бъдещето на страната. И сега се чуват гласове на някои, че би трябвало да бъде против НАТО, или против ЕС… Това няма да докара до нищо “, сподели още министърът на защитата.
В хода на диалога беше показана част от активността на бележити български военачалници и персони, свързани с общата ни история, битката за избавление и обединяване, битката за църковна самостоятелност, културно-просветната активност на българи от Македония, неизменимото наличие на тематиката „ Македония “ в живота на българския боен, политически, нравствен и културен хайлайф през ХХ век. Засегнати бяха и относително малко познати тематики и въпроси, както и такива, до неотдавна считани за „ неуместни “ като убийствата на политически и военни фигури, връзките с политически партии, другите течения в публичния и политически живот.
Това сподели вицепремиерът и министър на защитата Красимир Каракачанов при представянето на няколко книги на военно-историческа тема, които засягат събития и персони от общата ни история днес, 1 февруари, в град Битоля, Република Северна Македония. За образец той уточни, че дванадесет български генерали родом от Македония е имало в Българската войска през предишния век. Шест от тях са родом от Охрид.
В Културния дом в Битоля днес бяха показани книги на няколко видни български създатели, измежду които историкът учен Георги Марков, Красимир Узунов, както и книгата на Красимир Каракачанов, отдадена на водача на ВМОРО Тодор Александров. Поканата за срещата с локалната общност, която мина при огромен интерес, е на сдружението Културен център „ Иван Михайлов “.
Срещата се организира, с цел да може в другарски и спокоен диалог да се обясняват разнообразни моменти, считани за проблематични в общата ни история. „ Няма потребност от разногласия, има потребност от повече четене и културен разговор “, сподели по този мотив министърът на защитата Красимир Каракачанов.
Лидерът на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов отговори и на настоящи въпроси на български и македонски публицисти, свързани с връзките сред двете страни. На въпрос на публицисти за разногласията към личността на Гоце Делчев и работата на членовете на смесената комисия по историческите въпроси, министър Красимир Каракачанов съобщи: „ Колкото повече се чете историята и се гледат обстоятелствата, толкоз по-лесно ще се вземат решение разногласията. Не виждам смисъл в ХХI век да продължаваме да спорим – на какъв език е приказвал Гоце Делчев или братя Миладинови… Те самите са го написали “. По думите му - една част от членовете на комисията от македонска страна са създатели на доста научни писания, в това число и на книги с документи за Македония. „ Там е написано, документите са ясни. Спорът е политически, не е теоретичен. Историята е ясна. Който чете, схваща. Но да кажеш, че Гоце Делчев се е заявил като българин, с цел да получи български пасош – няма сходна нелепост. По това време в България на никой не му е трябвало пасош, в случай че идва от Македония. Така и Гоце Делчев идва в България и отива да учи в българското военно учебно заведение “, сподели още министърът на защитата.
„ Полковник Борис Дрангов е най-популярният български офицер в Балканската и Първата международна война. Роден е в Скопие и до ден-днешен се учи в българската Военна академия. В Македония са се раждали доста велики персони, Тодор Александров е може би най-голямата персона, която се е раждала тук. В историята той е прочут с това, че три пъти възражда активността на ВМОРО. Този популярен човек беше отричан, назоваха го фашист, великобългарски шовинист… Но за тези, които го отричаха, било Георги Димитров, било Кръсте Цървенковски, да сте чули за някой от тях да се пеят песни и да са останали в българската национална памет? Не сте. Тези, които го забраняваха, от дълго време са на боклука на историята и от дълго време никой не им обръща внимание. Но Тодор Александров ще продължава да живее, тъй като целият му живот е отдаден на Македония “, сподели още министърът на защитата Красимир Каракачанов. „ Докога ще разделяме Македония? Колко е популацията на Македония? Трябва да се мисли прагматично, освен по какъв начин ще завоюват изборите и след това да се чудят какво да вършат “, добави още той. По думите му - от македонските политици зависи накъде ще тръгне бъдещето на страната. И сега се чуват гласове на някои, че би трябвало да бъде против НАТО, или против ЕС… Това няма да докара до нищо “, сподели още министърът на защитата.
В хода на диалога беше показана част от активността на бележити български военачалници и персони, свързани с общата ни история, битката за избавление и обединяване, битката за църковна самостоятелност, културно-просветната активност на българи от Македония, неизменимото наличие на тематиката „ Македония “ в живота на българския боен, политически, нравствен и културен хайлайф през ХХ век. Засегнати бяха и относително малко познати тематики и въпроси, както и такива, до неотдавна считани за „ неуместни “ като убийствата на политически и военни фигури, връзките с политически партии, другите течения в публичния и политически живот.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ