Петте най-важни прозрения за живота, достигнати на прага на смъртта
Много неща изгубват значение, когато животът ти свършва. Тогава си даваш действителна сметка за същински значимото и с болежка осъзнаваш какъв брой време си изгубил за маловажното. Надявам се, че идващите редове ще ви вдъхновят да преосмислите и измененията живота си още през днешния ден, още в този момент...
Брони Уеър, здравна сестра в една австралийска болница, беседва с пациентите, които са на прага на гибелта. Тя записва техните изповеди, които след това сплотява в книга " Само любовта остава - Петте най-важни прозрения за живота, достигнати на прага на гибелта ". Ето ги и тях:
1. Иска ми се да бях имал куража да пребивавам живот, в който да съм правилен на себе си, а не живот, съгласуван с упованията на другите.
Това беше най-честото страдание на всички. Когато хората осъзнаваха, че животът им свършва, като че ли поглеждаха по-ясно на него и осъзнаваха какъв брой доста фантазии бяха останали неосъществени. Повечето не бяха изпълнили и половината от фантазиите си и трябваше да умрат, знаейки, че повода за това са изборите, които са създали или не са създали.
Много е значимо да се опитате да сбъднете най-малко някои от своите фантазии. Когато изгубите здравето си, ще е прекомерно късно. Здравето носи независимост, за която не си даваме сметка, до момента в който не я изгубим.
2. Иска ми се да не бях работил толкоз доста.
Това чувах от всеки пациент. Бяха пропуснали детството на децата си, бяха пропуснали да се любуват на връзката си. Не единствено мъжете съжаляваха за това. Жените също. Повечето хора, с които разговарях, съжаляваха, че са изгубили толкоз време в битка за кариерата си.
Когато опростите живота си и започнете да вършиме съзнателни избори, ще установите, че е допустимо и да не са ви нужни чак такива доходи. Като освобождавате повече място в живота си, ще бъдете по-щастливи и по-отворени за новите благоприятни условия, тези, които повече ще подхождат на метода ви на живот.
