Много хора смятат, че разширените вени и капиляри са безобидно

Много хора считат, че разширените вени и капиляри са безобидно козметично положение. Всъщност това е съдово заболяване, а най-голямата смъртност в света е от сърдечно-съдови болести. Ето за какво ролята на здравните експерти за разяснение пред пациентите на нуждата от навременна и непрекъсната грижа за венозното здраве е от основно значение, твърди проф. доктор Веселин Петров, съдов хирург с дълготраен опит в региона на каротидната, абдоминалната и периферна съдова патология.

Хроничната венозна болест (ХВБ) е може би едно от най-разпространените болести освен в България, само че и в света, добавя проф. доктор Петров. Около 70% от пациентите са в ранните стадии, а 30% са в напредналата форма на ХВБ, което се дължи на подценяване на болестта, ненавременна или неефективна терапия.

Какво съставлява ХВБ, какви са признаците и рисковите фактори за развиване на хронична венозна болест – всичко за болестта и по какъв начин да се предпазим научаваме от съдовия хирург проф. доктор Веселин Петров.

Какво съставлява хроничната венозна болест?

Много хора считат, че разширените вени и капиляри са безобидно козметично положение. Всъщност това е съдово заболяване, а най-голямата смъртност в света е от сърдечно-съдови болести. Вените са съдовете, по които кръвта се движи към сърцето. И защото венозните стени нямат мускулни нишки, еднопосочното придвижване на кръвта в тях се обезпечава от венозните клапи и от съкращението на близките мускули. Когато вървим и мускулите ни се редуцират, те подкрепят напредването на кръвта по вените. Когато обаче стоим прави дълготрайно, кръвта забавя придвижването си и се задържа в най-ниско разположените елементи на тялото. С течение на времето нарасналото налягане води до разпределяне на венозните стени, а венозните клапи, които насочват кръвта към сърцето, не работят вярно. Като резултат от увреждането на венозните клапи част от изпомпаната кръв се връща назад в долните крака, развива се венозна хипертония и се стига до разширението на вените.

Кои са първите признаци на хроничната венозна болест и по какъв начин се диагностицира тя?

Най-ранните признаци са тежест, болежка, отичане в краката и нарушавания, свързани с чувство за тежест и поява на дребни паякообразни вени, оток и други промени по кожата. Насърчаваме всички, които виждат тези недоволства, при първа опция да се извърнат към персоналния си доктор или към съдов хирург.

Най-добрият способ на диагностика е еходоплеровата сонография, която може да покаже положението на венозната стена, кръвния ток и дали всичко е обикновено. Това значи обзор при съдов хирург, ангиолог или различен способен доктор. Важното е да се откри дали има венозен рефлукс, нарастване размерите на вените и така нататък Прегледът при експерт е значимо изискване за вярната диагноза. Разширените вени, изключително както в този момент при обездвижването и напълняването, са причина за така наречен повърхностни и дълбоки венозни тромбози. Това е най-сериозното затруднение, което би могло да докара до напредване на тромбозата, отделяне на тромби, които стигат до сърцето и белия дроб и се получават доста тежки, съществени, а от време на време и съдбовни затруднения.

Кои са рисковите фактори за болестта?

Наднормено тегло, липса на задоволителна двигателна интензивност, небалансиран хранителен режим, фамилна обремененост. Рискът от затруднения, дълбоки венозни тромбози и белодробна тромбемболия се усилва доста от няколко фактора, които се демонстрират по-често в последните години на ограничавания поради COVID-19.

Първо, това е стоенето и работата от у дома – т.е. обездвижването, както и отсрочване на визитата при доктор. Тревожна е и статистиката от пандемичните години, че все по-голям % от новодиагностицираните пациенти с ХВБ са хора на междинна възраст сред 30-50 години, което приказва за „ подмладяване “ на болестта. Още по-притеснителен е фактът, че половината от тях не са били лекувани, макар че са имали признаци от две и повече години.

Колко публикувано е болестта?

Това е може би едно от най-разпространените болести освен в България, само че и в света. Ежегодно у нас се лекуват към 30-40 000 души с консервативна терапия, от които 10 000 се оперират. Според скрининг изследване, извършено с 3567 души през юли-ноември 2021 година, близо 58% от българите, посещаващи практиката на общопрактикуващите лекари, страдат от хронична венозна болест.

Около 70% от пациентите са в ранните стадии, а 30% са в напредналата форма на ХВБ, което се дължи на подценяване на болестта, ненавременна или неефективна терапия. Хубавата вест е, че за пациентите в ранните стадии, имаме действителна опция да влияем върху прогресията на ХВБ и да я предотвратим още в зародиш, от самото й начало.

Тревожни са данните и за огромния брой недиагностицирани пациенти преди старта на изследването – всеки трети пациент, взел участие в скрининга, е новодиагностициран с ХВБ. Между 30 и 40% от пациентите, диагностицирани със болестта, са показали, че на работното място заемат ортостатична или седяща позиция в продължение на 5 до 10 часа на ден. Близо 2/3 от пациентите с ХВБ имат признаци сред 2 до 5 години и повече, като 41% не са приемали никаква терапия преди изследването.

Какво е най-важното, което би трябвало да знаем за актуалното лекуване на това заболяване?

Препоръчително е използването на медикаментозна терапия, която подкрепя всички признаци и недоволства на пациентите. Ползите от лекуването на пациенти във всички стадии на хроничната венозна болест с венотоничен медикамент са потвърдени посредством редица интернационалните изследвания. Терапията с венотоник е целесъобразна и за пациентите в по-ранните стадии, които нямат признаци на заболяването, само че демонстрират признаци като тежест, отмалялост, болежка и дискомфорт в кракатa. Тъй като става дума за хронично заболяване обаче, би трябвало наред с приемането на венотоничните лекарства да се поставят също систематични грижи за здравето на вените – съблюдаване на хигиенно-диетичен режим, на деен двигателен режим, понижаване на тежестта. Затова прегледът при експерт е пътят към най-хубавото решение на този сложен проблем.

Българското национално сдружение по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология излезе с общо мнение, обвързвано с хроничната венозна болест. Какво наложи тази стъпка?

Консенсусното мнение е създадено от водещи лекари в региона на венозната патология, членове на Българското национално сдружение по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология (БНДСЕХА). Целта на документа е да увеличи информираността на здравните експерти и на пациентите по отношение на нуждата от ранна диагностика и своевременното лекуване на хроничната венозна болест, известна още като „ разширени вени “. С изработването и разпространяването на този консенсусен документ се удостоверяват и изгодите от дълготрайното лекуване на пациенти във всички стадии на болестта с венотонични лекарства, съгласно интернационалните и националните управления за диагностика и лекуване на ХВБ.

През 2022 година от БНДСЕХА взаимно с осведомителния уеб страница venite.bg беше проведена медийната самодейност „ Вземи краката си в ръце интензивно “. Година по-рано самодейността във Фейсбук „ Пътешествие с задача “ стимулира стотици хиляди да вземат участие и да изминат дружно 10 млн. крачки.

Проф. доктор Веселин Петров (www.profpetrov.com) е съдов хирург с дълготраен опит в региона на каротидната, абдоминалната и периферна съдова патология. С повече от 120 изявления и към 100 презентации на най-престижни интернационалните конгреси в България и по света, проф. Петров e един от най-изтъкнатите лектори по модерна съдова хирургия у нас, както и пионер в развиването на доплеровата сонография. От 1993 година проф. Петров е съосновател и член на Българското национално сдружение по съдова хирургия и ангиология.