Александров: Опозицията трябва да е до Борисов в бурята
Много огромна инспекция за водачеството и ръководството е тази рецесия. Това разгласи в студиото на Българска национална телевизия общественият антрополог Харалан Александров.
Криза на легитимност от дълго време съществува, поради анархистичната медийна среда. Това прави мъчно ръководството на суматохата и настроенията. Мен персонално обаче ме тормози психологичното здраве на нацията, което по никакъв начин не е положително. Защото ние минахме от режим на равнодушие към огромна паника, само че има признаци и на суматоха, разяснява Александров.
По думите му в този момент коренно отричащите са най-подвластни на страха, против който се съпротивляваха. Те са минали от положение на цялостно отказване към суматоха. За благополучие няма извънредно саморазрушително държание в огромен мащаб.
Според Александров в този момент е мъчно да си политик, изключително в България. Това, което е било печелившо в една обстановка, в този момент не е по този начин. Средата е свръхраздразнителна и належащо да се откри утешителен роман, който да бъде излъчен от всички ешалони, които се борят с рецесията.
Най-трудно е ситуацията на ръководещите. В по-комфортна позиция е опозицията. Ако се замислим обаче не е елементарно да си съпротива. Защото в този момент виновното водачество допуска да подкрепиш ръководството и колкото и да не ти харесва Борисов, по времето на урагана да застанеш до него. Опозицията би трябвало да откри внимателен баланс сред рецензия и поддръжка, само че множеството политици от опозицията нямат този честен престиж, с цел да го създадат. Тоест, те не могата да упражняват своето водачество, без да изгубят своята еднаквост. Най-разрушителната линия е да се експлоатират страховете на хората. Но се надявам политиците да не се отдадат на своите разрушителни нагони, показа общественият антрополог.
Александров посочи, че в този момент борбата е напълно е изнесена на полето на популизма. След това идва манийното държание. Следващият миг обаче е логиката на биполярното разстройство – депресията, която влиза в конфликт с действителността. А това води до саморазрушение, изключително в обстановка, в която нямаме надзор сред осведомителните потоци.
Голямата борба е сред разсъдъка и манийното държание. Този който може да мине по ръба на бръснача – той ще завоюва тази битка…Депресията е по-опасна от манията, по тази причина е добре да мислим и за психологичното здраве, освен за физичното. Да запазим здравия си разсъдък, прикани на финала Харалан Александров.
Криза на легитимност от дълго време съществува, поради анархистичната медийна среда. Това прави мъчно ръководството на суматохата и настроенията. Мен персонално обаче ме тормози психологичното здраве на нацията, което по никакъв начин не е положително. Защото ние минахме от режим на равнодушие към огромна паника, само че има признаци и на суматоха, разяснява Александров.
По думите му в този момент коренно отричащите са най-подвластни на страха, против който се съпротивляваха. Те са минали от положение на цялостно отказване към суматоха. За благополучие няма извънредно саморазрушително държание в огромен мащаб.
Според Александров в този момент е мъчно да си политик, изключително в България. Това, което е било печелившо в една обстановка, в този момент не е по този начин. Средата е свръхраздразнителна и належащо да се откри утешителен роман, който да бъде излъчен от всички ешалони, които се борят с рецесията.
Най-трудно е ситуацията на ръководещите. В по-комфортна позиция е опозицията. Ако се замислим обаче не е елементарно да си съпротива. Защото в този момент виновното водачество допуска да подкрепиш ръководството и колкото и да не ти харесва Борисов, по времето на урагана да застанеш до него. Опозицията би трябвало да откри внимателен баланс сред рецензия и поддръжка, само че множеството политици от опозицията нямат този честен престиж, с цел да го създадат. Тоест, те не могата да упражняват своето водачество, без да изгубят своята еднаквост. Най-разрушителната линия е да се експлоатират страховете на хората. Но се надявам политиците да не се отдадат на своите разрушителни нагони, показа общественият антрополог.
Александров посочи, че в този момент борбата е напълно е изнесена на полето на популизма. След това идва манийното държание. Следващият миг обаче е логиката на биполярното разстройство – депресията, която влиза в конфликт с действителността. А това води до саморазрушение, изключително в обстановка, в която нямаме надзор сред осведомителните потоци.
Голямата борба е сред разсъдъка и манийното държание. Този който може да мине по ръба на бръснача – той ще завоюва тази битка…Депресията е по-опасна от манията, по тази причина е добре да мислим и за психологичното здраве, освен за физичното. Да запазим здравия си разсъдък, прикани на финала Харалан Александров.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ