11 полезни изобретения, направени случайно
Много постоянно научните открития и изобретенията са резултат от задълбочена дълготрайна работа на редица учени, които целеустремено работят в избрана посока.
Но от време на време се случва, откритията да дойдат ненадейно и да са непряк резултат от проучванията, които вървят в изцяло друга посока.
Ето няколко образеца за " инцидентни " изобретения, които са влезнали в нашето всекидневие.
Източник:
Микровълнова фурна
Изненадващо, само че и микровълновата печка е измислена съвсем инцидентно. За това по какъв начин тъкмо инженерът - откривател Пърси Спенсър е направи огромно изобретение, има митове.
Американският инженер пръв вижда способността на сверхвисокочестотното лъчение да нагрява артикули и патентова микровълновата фурна. В момента на изобретението Спенсър работи в компанията Raytheon, занимаваща се с производството на съоръжение за радари.
Според легендата, когато Спенсър прави опити с следващия магнетрон, вижда, че парче шоколад в джоба му се е разтопило. Според друга версия, той вижда, че се е нагрял сандвичът, комплициран върху включения магнетрон. Възможно е повода за изобретението да е просто опарване, само че от търговски съображения трябвало да се пази имиджът на уреда.
Патентът за микровълнова фурна е публикуван през 1946 година Първата в света СВЧ печка " Radarange " е създадена през 1947 година от компанията Raytheon и е предопределена не за подготвяне на храна, а за бързо топене на артикули и е употребена извънредно от военните (във войнишки столови и в столовите на военни болници).
Височината ѝ била примерно колкото човешки растеж, масата е 340 kg, мощността - 3 kW, което примерно е два пъти повече от мощността на модерна битова СВЧ печка. През 1949 година стартира серийното ѝ произвеждане. Печката коствала към $3000.
През 1955 година американската компания " Tappan Company " за първи път показва битова микровълнова печка.
Първата серийна битова микровълнова фурна е пусната на пазара от японската компания Sharp през 1962 година
Източник:
Хинин
Хининът - главният алкалоид в кората на хининовото на дърво е със мощно горчив усет, има и аналгетични свойства, както и мощно изразена интензивност против маларийни плазмодии.
Това разреши дълго време да се употребява хининът като главно лекуване за малария. Днес за тази цел се употребяват по-ефективни синтетични препарати, само че заради редица аргументи хининът намира приложение и в този момент.
От XVII век. Кората на хининото дърво се употребява за облекчение на тридневната тресчица. Растението е донесено в Европа към 1633, само че неговите потребни качества за първи път се загатват през 1639 година от йезуитите на гр. Лима, Перу, които съобщили в Рим за потреблението му, с цел да се овладее тресчица, вилнееща всяко лято в този град. Тогава лечебните свойства на растението били разпространявани в Европа.
Според легендата потребните свойства на хинина са открити от някакъв човек, измъчен от тресчица, който се е озовал в гората. Пил вода от корените на хининово дърво. Водата имала горчив усет, само че той траял да пие и се почувствал по-добре. Когато се възвръща, той се прибира вкъщи и споделя историята за лечебните свойства на дървото.
Заместител на захарта
През 1879 година Константин Фалберг работи в Университета " Джон Хопкинс " под управлението на професор Айра Рийсен.
Те изучавали производните на битум (каменовъглени катрани). В развой на работата било синтезирано се синтезира доста сладко вещество, орто-сулфобензоена киселина, на което по-късно Фалберг дава името " захарин ".
През 1879 година, той дружно с Айра Рийсен оповестена в немско списание публикация за новото научно изобретение, а на британски малко разширената публикация излиза през1880 година
През 1884 година Фалберг на процедура си присвоява откритието, той получава патент за изобретението и независимо проведено всеобщо произвеждане на захарин в Германия.
Източник:
Пейсмейкър
Уилсън Грейбатч е направил класическа неточност - изважда от кутията не това, което би трябвало. Но по този метод се изобретява устройство, което избавя живота на милиони хора.
През 1956 година Грейбатч работи върху основаването на устройство за записване на сърдечния темп на животните в университета в Бъфало.
Той се вади от масата резистор с неверен размер и го свързва към веригата.
Когато ученият включва прибора чува равномерен тон, който наподобява на ритъма при биенето на човешкото сърце. Днес повече от половин милион кардиостимулатори - пейсмейкъри се вграждат в света всяка година.
Източник:
LSD
Швейцарският академик Алберт Хофман първия синтезира съединението лизергиновата киселина през 1938 година, само че не е открил неговите психофармакологични резултати. Докато пет години по-късно, той инцидентно употребява веществото, което е в хипи контра културата на 60-те години на предишния век получава мощна известност.
Приетият от него опиат стартира да работи, когато кара колелото си към у дома. Този ден, 19 април, по-късно е обезсмъртен от феновете на опиати. Наричат го Деня на велосипедите.
Източник:
Viagra
Първоначално препаратът Виагра е предопределен за лекуване на високо кръвно налягане.
Но по време на клиничните изпитвания, мъжете, които са употребявали лекарството, оповестяват на лекарите за еднотипни странични резултати от използването му, което се показват в продължителна и нараснала ерекция.
Но в случай че за първичната си цел Viagra се оказва съвсем неефективна, лекарите сполучливо трансферират фокуса на предписването на това лекарство към мъже, страдащи от еректилна дисфункция.
Източник:
Вулканизиран каучук
Изобретателят на метода на вулканизиране - американецът Чарлз Гудиър (1800-1860), през 1830 година се пробва да сътвори материал, който може да бъде разтеглив и устойчив на топлота и мраз.
Той обработва каучукова смола с киселина, вари я в магнезий, прибавя и други субстанции. Но все пак материалът се превръщал в лепкава мака през първия парещ ден.
Откритието идва инцидентно. През 1839 година, работи във фабрика за гума в гумена Масачузетс и един път той изпуска каучук върху парещ плот, където той се смесва със сяра.
Противно на упованията, той не се разтапя, а в противен случай, овъглява се като кожа. В първия си патент той предлага да се изложи каучукът на въздействието на меден нитрит царска вода. След това изобретателят открива, че гумата става устойчива на температурни въздейстивя, когато се прибавят сяра и олово.
След многочислени проби Гудиър намира най-благоприятен режим за сгъстяване: той смесва каучук, сяра и олово на прахуляк. Тази примес се загрява до избрана температура, в резултата се получава гума, която не трансформира свойствата си под въздействието на слънчева топлота или мраз.
Но нейната най-необичайната специфичност е еластичността.
Източник:
Тефлон
Изобретяването на тефлона също е станало инцидентно, като и доста други научни открития. Това се случва на 6 април 1938 година, а славата на откривателя принадлежи на доктор Рой Дж. Планкет.
Той е работил е в една от лабораториите на химическата компания Дюпонт (DuPont) в Ню Джърси. По това време Планкет учи свойствата на фреоните.
Един път откакто замразил тетрафлуороетилен при мощно налягане, резултатът е восъкобразен бял прахуляк, който по-късно показва удивителни свойства.
Две години по-късно било проведено производството на нов материал, а светът разбрал за него под името " Тефлон ".
Източник:
Суперлепилото
Изобретението на супер-лепило се случило напълно инцидентно: вследствие на настоящи опити за намиране на материал възстановяване прицелването на бойни оръжия.
Резултатът е цианокрилатен материал, той незабавно се втвърдява и поврежда всички неща в лабораторията, като крепко ги залепва. Разработката въпреки всичко се оказала потребна и е патентована през 1955 година, а през 1959 година към този момент може да се види в телевизионни реклами.
Superglue е участвал дълго време в разнообразни американски talk-show, където се разясняват все нови и нови негови невероятни свойства.
Цианокрилатното лепило може да свързва всевъзможни повърхности, даже и да не са авансово готови. Основният проблем на това лепило не е да се слепват детайлите крепко, а по-късно да се разделят при нужда.
Източник:
Удароустойчиво стъкло
Нечупливо стъкло се употребява необятно в автомобилната промишленост и строителството. Днес то е на всички места, само че когато френският академик (както и художник, композитор и писател) Едуард Бенедикт през 1903 година инцидентно е изтървал на пода празна стъклена колба, а тя не се счупила, той е бил доста сюрпризиран.
Както се оказало, преди този момент в колбата е съдържала разтвор на колодий, който се е изпарил, само че стената на стъкления съд се била покрила с тъничък пласт от него.
По това време във Франция към този момент интензивно се развивала автомобилната промишленост. Предният прозорец на колите е бил изработен от нормално стъкло, което било причина за доста пострадвания и това привлякло вниманието на Бенедикт.
Той вижда действителна изгода от изобретението си което, може да избавя човешки живот, само че автомобилните производителие го считат за прекомерно скъпо, с цел да го да се внедрят в колите.
За първи път през 1944 година шведската компания Volvo го употребява в своите коли.
Източник:
Вазелин
Името " Вазелин " е патентовано в Съединени американски щати като комерсиална марка на 14-ти май 1878 година Известното на всички козметично и лечебно средство е изобретил и патентовал британският химик Робърт Чезбро, емигрирал в Америка. За това откритие ученият е " подкрепят " от служащите от петролната индустрия.
Когато през 1859 година стартира петролният взрив, Чезбро, контактува с петролни компании и се заинтересова от лепкавия нефтопродукт - парафинена маса, която излизала от пробивните сонди и запушвала помпите. Той забелязал, че служащите непрестанно употребяват това вещество при изгаряния порязвания и като сполучливо средство за по-бързо изцеление на раните.
Ученият стартира да опитва и изолира от парафинената маса потребни съставки. С полученото вещество той намазва многочислените си изгаряния и белези, получени по време на опитите.
Ефектът бил изумителен - раните заздравявали много по-бързо и безболезнено. Чезбро продължава да усъвършенства качествата на веществото като го тествал върху себе.
Но от време на време се случва, откритията да дойдат ненадейно и да са непряк резултат от проучванията, които вървят в изцяло друга посока.
Ето няколко образеца за " инцидентни " изобретения, които са влезнали в нашето всекидневие.
Източник:
Микровълнова фурна
Изненадващо, само че и микровълновата печка е измислена съвсем инцидентно. За това по какъв начин тъкмо инженерът - откривател Пърси Спенсър е направи огромно изобретение, има митове.
Американският инженер пръв вижда способността на сверхвисокочестотното лъчение да нагрява артикули и патентова микровълновата фурна. В момента на изобретението Спенсър работи в компанията Raytheon, занимаваща се с производството на съоръжение за радари.
Според легендата, когато Спенсър прави опити с следващия магнетрон, вижда, че парче шоколад в джоба му се е разтопило. Според друга версия, той вижда, че се е нагрял сандвичът, комплициран върху включения магнетрон. Възможно е повода за изобретението да е просто опарване, само че от търговски съображения трябвало да се пази имиджът на уреда.
Патентът за микровълнова фурна е публикуван през 1946 година Първата в света СВЧ печка " Radarange " е създадена през 1947 година от компанията Raytheon и е предопределена не за подготвяне на храна, а за бързо топене на артикули и е употребена извънредно от военните (във войнишки столови и в столовите на военни болници).
Височината ѝ била примерно колкото човешки растеж, масата е 340 kg, мощността - 3 kW, което примерно е два пъти повече от мощността на модерна битова СВЧ печка. През 1949 година стартира серийното ѝ произвеждане. Печката коствала към $3000.
През 1955 година американската компания " Tappan Company " за първи път показва битова микровълнова печка.
Първата серийна битова микровълнова фурна е пусната на пазара от японската компания Sharp през 1962 година
Източник:
Хинин
Хининът - главният алкалоид в кората на хининовото на дърво е със мощно горчив усет, има и аналгетични свойства, както и мощно изразена интензивност против маларийни плазмодии.
Това разреши дълго време да се употребява хининът като главно лекуване за малария. Днес за тази цел се употребяват по-ефективни синтетични препарати, само че заради редица аргументи хининът намира приложение и в този момент.
От XVII век. Кората на хининото дърво се употребява за облекчение на тридневната тресчица. Растението е донесено в Европа към 1633, само че неговите потребни качества за първи път се загатват през 1639 година от йезуитите на гр. Лима, Перу, които съобщили в Рим за потреблението му, с цел да се овладее тресчица, вилнееща всяко лято в този град. Тогава лечебните свойства на растението били разпространявани в Европа.
Според легендата потребните свойства на хинина са открити от някакъв човек, измъчен от тресчица, който се е озовал в гората. Пил вода от корените на хининово дърво. Водата имала горчив усет, само че той траял да пие и се почувствал по-добре. Когато се възвръща, той се прибира вкъщи и споделя историята за лечебните свойства на дървото.
Заместител на захарта
През 1879 година Константин Фалберг работи в Университета " Джон Хопкинс " под управлението на професор Айра Рийсен.
Те изучавали производните на битум (каменовъглени катрани). В развой на работата било синтезирано се синтезира доста сладко вещество, орто-сулфобензоена киселина, на което по-късно Фалберг дава името " захарин ".
През 1879 година, той дружно с Айра Рийсен оповестена в немско списание публикация за новото научно изобретение, а на британски малко разширената публикация излиза през1880 година
През 1884 година Фалберг на процедура си присвоява откритието, той получава патент за изобретението и независимо проведено всеобщо произвеждане на захарин в Германия.
Източник:
Пейсмейкър
Уилсън Грейбатч е направил класическа неточност - изважда от кутията не това, което би трябвало. Но по този метод се изобретява устройство, което избавя живота на милиони хора.
През 1956 година Грейбатч работи върху основаването на устройство за записване на сърдечния темп на животните в университета в Бъфало.
Той се вади от масата резистор с неверен размер и го свързва към веригата.
Когато ученият включва прибора чува равномерен тон, който наподобява на ритъма при биенето на човешкото сърце. Днес повече от половин милион кардиостимулатори - пейсмейкъри се вграждат в света всяка година.
Източник:
LSD
Швейцарският академик Алберт Хофман първия синтезира съединението лизергиновата киселина през 1938 година, само че не е открил неговите психофармакологични резултати. Докато пет години по-късно, той инцидентно употребява веществото, което е в хипи контра културата на 60-те години на предишния век получава мощна известност.
Приетият от него опиат стартира да работи, когато кара колелото си към у дома. Този ден, 19 април, по-късно е обезсмъртен от феновете на опиати. Наричат го Деня на велосипедите.
Източник:
Viagra
Първоначално препаратът Виагра е предопределен за лекуване на високо кръвно налягане.
Но по време на клиничните изпитвания, мъжете, които са употребявали лекарството, оповестяват на лекарите за еднотипни странични резултати от използването му, което се показват в продължителна и нараснала ерекция.
Но в случай че за първичната си цел Viagra се оказва съвсем неефективна, лекарите сполучливо трансферират фокуса на предписването на това лекарство към мъже, страдащи от еректилна дисфункция.
Източник:
Вулканизиран каучук
Изобретателят на метода на вулканизиране - американецът Чарлз Гудиър (1800-1860), през 1830 година се пробва да сътвори материал, който може да бъде разтеглив и устойчив на топлота и мраз.
Той обработва каучукова смола с киселина, вари я в магнезий, прибавя и други субстанции. Но все пак материалът се превръщал в лепкава мака през първия парещ ден.
Откритието идва инцидентно. През 1839 година, работи във фабрика за гума в гумена Масачузетс и един път той изпуска каучук върху парещ плот, където той се смесва със сяра.
Противно на упованията, той не се разтапя, а в противен случай, овъглява се като кожа. В първия си патент той предлага да се изложи каучукът на въздействието на меден нитрит царска вода. След това изобретателят открива, че гумата става устойчива на температурни въздейстивя, когато се прибавят сяра и олово.
След многочислени проби Гудиър намира най-благоприятен режим за сгъстяване: той смесва каучук, сяра и олово на прахуляк. Тази примес се загрява до избрана температура, в резултата се получава гума, която не трансформира свойствата си под въздействието на слънчева топлота или мраз.
Но нейната най-необичайната специфичност е еластичността.
Източник:
Тефлон
Изобретяването на тефлона също е станало инцидентно, като и доста други научни открития. Това се случва на 6 април 1938 година, а славата на откривателя принадлежи на доктор Рой Дж. Планкет.
Той е работил е в една от лабораториите на химическата компания Дюпонт (DuPont) в Ню Джърси. По това време Планкет учи свойствата на фреоните.
Един път откакто замразил тетрафлуороетилен при мощно налягане, резултатът е восъкобразен бял прахуляк, който по-късно показва удивителни свойства.
Две години по-късно било проведено производството на нов материал, а светът разбрал за него под името " Тефлон ".
Източник:
Суперлепилото
Изобретението на супер-лепило се случило напълно инцидентно: вследствие на настоящи опити за намиране на материал възстановяване прицелването на бойни оръжия.
Резултатът е цианокрилатен материал, той незабавно се втвърдява и поврежда всички неща в лабораторията, като крепко ги залепва. Разработката въпреки всичко се оказала потребна и е патентована през 1955 година, а през 1959 година към този момент може да се види в телевизионни реклами.
Superglue е участвал дълго време в разнообразни американски talk-show, където се разясняват все нови и нови негови невероятни свойства.
Цианокрилатното лепило може да свързва всевъзможни повърхности, даже и да не са авансово готови. Основният проблем на това лепило не е да се слепват детайлите крепко, а по-късно да се разделят при нужда.
Източник:
Удароустойчиво стъкло
Нечупливо стъкло се употребява необятно в автомобилната промишленост и строителството. Днес то е на всички места, само че когато френският академик (както и художник, композитор и писател) Едуард Бенедикт през 1903 година инцидентно е изтървал на пода празна стъклена колба, а тя не се счупила, той е бил доста сюрпризиран.
Както се оказало, преди този момент в колбата е съдържала разтвор на колодий, който се е изпарил, само че стената на стъкления съд се била покрила с тъничък пласт от него.
По това време във Франция към този момент интензивно се развивала автомобилната промишленост. Предният прозорец на колите е бил изработен от нормално стъкло, което било причина за доста пострадвания и това привлякло вниманието на Бенедикт.
Той вижда действителна изгода от изобретението си което, може да избавя човешки живот, само че автомобилните производителие го считат за прекомерно скъпо, с цел да го да се внедрят в колите.
За първи път през 1944 година шведската компания Volvo го употребява в своите коли.
Източник:
Вазелин
Името " Вазелин " е патентовано в Съединени американски щати като комерсиална марка на 14-ти май 1878 година Известното на всички козметично и лечебно средство е изобретил и патентовал британският химик Робърт Чезбро, емигрирал в Америка. За това откритие ученият е " подкрепят " от служащите от петролната индустрия.
Когато през 1859 година стартира петролният взрив, Чезбро, контактува с петролни компании и се заинтересова от лепкавия нефтопродукт - парафинена маса, която излизала от пробивните сонди и запушвала помпите. Той забелязал, че служащите непрестанно употребяват това вещество при изгаряния порязвания и като сполучливо средство за по-бързо изцеление на раните.
Ученият стартира да опитва и изолира от парафинената маса потребни съставки. С полученото вещество той намазва многочислените си изгаряния и белези, получени по време на опитите.
Ефектът бил изумителен - раните заздравявали много по-бързо и безболезнено. Чезбро продължава да усъвършенства качествата на веществото като го тествал върху себе.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ