Инес Субашка: Спортът е в основата на здраволетието“
Много постоянно чуваме фразата " Движението е здраве ". И макар че тя е общовалидна, за всеки от нас има самостоятелен смисъл. Какво е придвижването за нас? А какво е здравето? Дори да имаме разнообразни разбирания за тях, едно е несъмнено - в случай че желаеме да се усещаме добре в тялото си и то да ни служи правилно, би трябвало да поставяме нужните грижи за него.
Тренираме, до момента в който седим, лекуваме се сами – огромните изгоди от Актив Ситинг
Защо всеки би трябвало да опита метода
Именно това за следващ път ни подсети Инес Субашка, която бе един от лекторите на събитието " Ден за мен ", проведено от dm по-рано този месец. По време на увлекателната си лекция тя сложи акцент върху това какъв брой е значимо да се движим и да спортуваме освен с цел да смъкваме килограми, само че и да се усещаме и да изглеждаме добре.
Спокойно можем да кажем, че спортът е нейният живот, по тази причина и се свързахме с Инес, с цел да й зададем още няколко въпроса и да почерпим още малко от богатия ѝ опит.
Инес и спортът като метод на живот
" Спортът се преплете с нишката на живота ми на много ранна възраст - когато бях на 12 година Тогава започнах да играя баскетбол. Усещането не може да се побере в думи - просто знаеш, че си намерил това, което е за теб. Така спортът си проправи път и се трансформира в нужда, предопределение, метод да показвам себе си ", споделя тя.
Инес Субашка е почитател на придвижването във всевъзможни форми
През годините Инес Субашка съумява да открие още една своя огромен пристрастеност - писането. " Движението е моето изкуство, а писането моята разтуха. Целият ми живот се върти към спорта, книгите и белия лист хартия ". Съчетава ловко двете си мощни стани, с цел да опознае себе си и качествата си, а по-късно споделя наученото с останалите. Тя е и треньор, и създател на IFS - зали за кондиционни тренировки и тренировки по подвижност, както и създател на осем книги.
На базата на целия този голям опит, който има зад тила си, тя желае да ни убеди най-много в едно - че всяко тяло има потребност от придвижване всеки ден. " Започнете от там, където сте, и последователно надграждайте ", поучава тя.
И изяснява, че не е нужно да упражняваме всекидневно, само че е нужно да имаме някаква форма на придвижване. Ако водим затънал метод на живот, даже два дни седмично да се движим, отново е по-добре, в сравнение с без тях. И минимумът постоянно е малко повече от това, което сме правили до момента.
Как постоянно да имаме време за спорт
" Нямам време да упражняваме " пък е най-честото опрощение, което всеки от нас е употребявал най-малко един път. Но при Инес Субашка то не минава, тъй като тя знае, че различен ни е в действителност казусът - би трябвало да променим убежденията си за това къде и по кое време можем да упражняваме. " Човек може да тренира у дома, в залата, в парка, пред блока ".
И надалеч не е належащо всякога да покриваме условията и визиите си за " съвършената подготовка ". Вместо това е значимо да си отговорим на няколко съществени въпроса: " Колко време имам за подготовка? " " Колко пъти в седмицата мога да упражнявам? " " Кой вид тренировки пасват на времето, с което разполагам и моите моментни качества? ". А по-късно остава просто да действаме.
Защо е значимо да познаваме тялото си - и по какъв начин да го реализираме
Понякога ни е мъчно да бъдем изцяло откровени със себе си и да си признаем, че не се движим задоволително. Но тялото си не може да излъжем - то знае доста добре, когато нещо не му доближава. И ни го демонстрира по редица способи, които е значимо да разпознаваме.
" Болките по тялото, рестриктивните мерки в размера на придвижване (трудно ни е да се наведем, да се усучем, да клекнем и т.н.) и се задъхваме доста от лесна физическа интензивност като качване по стълбите - всичко това са признаци, че сме обездвижени ", изяснява Инес Субашка.
Често в сходни случаи вършим и една друга неточност, която е не по-малко основна - не даваме на тялото си това, от което има потребност. В някои случаи вместо отмора, то има потребност по-скоро от оживление и разпъване, с цел да се оправим с някоя друга болка. В други обаче е значимо да познаваме неговите предели и да не ги прекрачваме.
Именно това регистрира като най-голямата от грешките, които е допускала през годините и Инес. " Мога да ги обобщя по този начин - пренебрегнах сигналите, които то ми изпраща. Когато нещо ме болеше, не спирах. Вместо това, впрягах още воля и се натоварвах повече. Когато ми показваше, че няма задоволително сила - не му я осигурявах. Вместо това, го наказвах с спомагателни ограничения. Когато ми показваше, че има потребност от отмора, аз му постановявах да прави повече ".
Инес през днешния ден познава тялото си и неговите потребности
Разбира се, тези неточности надалеч не са единствено нейни, тъй като най-често вижда в близките същото - че не познават телата си, не знаят по какъв начин да интерпретират сигналите, които им изпращат посредством другите положения. " Минаваме от едната прекаленост в другата - от никакво придвижване, към прекомерно много; от безсистемно хранене, към прекомерно ограничаващи диети ", изяснява тя.
И като стана дума за хранене, то е също толкоз значимо за организма, колкото и придвижването. Инес Субашка ни показва най-важните правила, които би трябвало да съблюдаваме всекидневно, с цел да дадем най-хубавото на тялото си посредством това, което консумираме.
За нея е в действителност значимо да имаме конструкция на храненето, тъй като тялото ни обича да има предвидимост. Не бива един ден да се храним четири пъти, а идващият - единствено един път. Разбира се, от време на време са вероятни изключения. Не бива да акцентираме на количеството, а на качеството на храната.
Важно е да не изключване съответни групи макронутриенти, в случай че нямаме здравословна причина за това, както и да се научим по какъв начин да ги комбинираме по отношение на търсения резултат. И последно, само че не и по значимост, би трябвало да изградим табиет да следим по какъв начин методът ни на хранене (комбиниране на храни, количество и т.н.) въздейства на това по какъв начин се усещаме и по какъв начин изглеждаме. Същото, несъмнено, важи и за придвижването и спорта.
Може ли физическата интензивност да ни направи освен по-здрави, само че и по-красиви?
Красотата е субективно разбиране. Но спортът, като се изключи че ни оказва помощ да изваем тялото си, оказва помощ да се усещаме по-уверени в себе си. Всеки е усещал изгодите от тренировките, които са свързани с подобряването на стойката и усъвършенстваното усещане за това по какъв начин усещаме тялото си. Това по какъв начин се усещаме, се отразява на метода, по който изглеждаме и силата, която излъчваме.
Всички търсим разковничето на безконечната младост. До каква степен спортът противодейства на стареенето и на кои тъкмо аспекти от него?
Спортът е в основата на " здраволетието ". Остаряването е обвързвано с понижаването на функционалните качества на тялото. Някои от признаците на остаряването са остеопорозата, саркопенията, метаболитните проблеми, болките по тялото, проблеми със сърдечносъдовата система. Спортът взе участие в предварителната защита на всеки един от тези здравословни проблеми, което води до закъснение на стареенето.
Женското тяло е комплициран организъм - каква роля има спортът и придвижването като цяло в вярното му действие?
Като цяло човешкото тяло е комплициран организъм и спортът оказва въздействие върху доста аспекти от здравето - от функционалността на мозъка, през апетита, плътността на костите, склонността да трупаме мазнини към корема, здравето на кардиореспираторната система, до психо-емоционалното ни положение. Дори няма потребност да мислим върху какъв брой доста системи и тъкани въздейства. Трябва да приемем, че то е универсално средство да бъдем по-здрави и по-щастливи.
Наистина ли измененията, които настъпват в женското тяло с годините и менопаузата ни пречат да бъдем в добра форма, или това е по-скоро опрощение?
С придвижване на възрастта настъпват промени в тялото, които могат да повлияят на това какъв брой елементарно влизаме във форма, само че всеобщо го използваме за опрощение. Всъщност, точно тренировките и храненето могат да смекчат отрицателния резултат на тези промени и въобще да не преминем през забележима промяна, която не харесваме. Аз упражнявам с много дами в менопауза, които са в отлична форма. Причината е, че отделят време за тренировки и поставят старания да се хранят осъзнато. Всеки, който го направи, ще осъзнае, че може да бъде реализирано на всяка възраст.
Ако би трябвало да дадете единствено един съвет за двигателна интензивност на дамите на разнообразни възрасти, какъв ще бъде той за дамите на 20, на 30, на 40, на 50 и повече години?
Да не употребяват възрастта като причина да не упражняват - едните се усещат прекомерно млади, с цел да мислят за здравето си, а другите прекомерно остарели, с цел да създадат нещо за него. Движете се, тъй като това по какъв начин изглеждаме и се усещаме в бъдещето, зависи от изборите ни в сегашното.
Коя е най-вдъхновяващата и мотивираща история с жена в преклонна възраст, упражнявала при вас, която няма да забравите?
Най-възрастната тренираща в залата е на 81 години. Нейната история е вдъхновяваща, тъй като тя съвсем напълно е изгубила зрението си, само че това не я стопира да прави нещата, които обича - да спортува, да опознава качествата на тялото си и да става по-силна. Не мога да се сетя за нещо по-мотивиращо. Тази жена има всяко едно опрощение да не е в залата, а не го употребява. Винаги идва на подготовка с голяма усмивка и възторг.
Какво бихте споделили на всички, които несигурно са тръгнали по пътя към това да се погрижат за фигурата и здравето си?
Не отлагайте себе си! Знам, че се чувствате по този начин, като че ли моментното ви положение е необратимо. Но тялото има необикновен капацитет да се възвръща и трансформира. Трябва му единствено насочващият тласък от ежедневните ни избори. Ако желаете да се чувствате и да изглеждате по-добре, просто започнете да избирате по-добре. Тялото ви ще ви се отблагодари!
Тренираме, до момента в който седим, лекуваме се сами – огромните изгоди от Актив Ситинг
Защо всеки би трябвало да опита метода
Именно това за следващ път ни подсети Инес Субашка, която бе един от лекторите на събитието " Ден за мен ", проведено от dm по-рано този месец. По време на увлекателната си лекция тя сложи акцент върху това какъв брой е значимо да се движим и да спортуваме освен с цел да смъкваме килограми, само че и да се усещаме и да изглеждаме добре.
Спокойно можем да кажем, че спортът е нейният живот, по тази причина и се свързахме с Инес, с цел да й зададем още няколко въпроса и да почерпим още малко от богатия ѝ опит.
Инес и спортът като метод на живот
" Спортът се преплете с нишката на живота ми на много ранна възраст - когато бях на 12 година Тогава започнах да играя баскетбол. Усещането не може да се побере в думи - просто знаеш, че си намерил това, което е за теб. Така спортът си проправи път и се трансформира в нужда, предопределение, метод да показвам себе си ", споделя тя.
Инес Субашка е почитател на придвижването във всевъзможни форми
През годините Инес Субашка съумява да открие още една своя огромен пристрастеност - писането. " Движението е моето изкуство, а писането моята разтуха. Целият ми живот се върти към спорта, книгите и белия лист хартия ". Съчетава ловко двете си мощни стани, с цел да опознае себе си и качествата си, а по-късно споделя наученото с останалите. Тя е и треньор, и създател на IFS - зали за кондиционни тренировки и тренировки по подвижност, както и създател на осем книги.
На базата на целия този голям опит, който има зад тила си, тя желае да ни убеди най-много в едно - че всяко тяло има потребност от придвижване всеки ден. " Започнете от там, където сте, и последователно надграждайте ", поучава тя.
И изяснява, че не е нужно да упражняваме всекидневно, само че е нужно да имаме някаква форма на придвижване. Ако водим затънал метод на живот, даже два дни седмично да се движим, отново е по-добре, в сравнение с без тях. И минимумът постоянно е малко повече от това, което сме правили до момента.
Как постоянно да имаме време за спорт
" Нямам време да упражняваме " пък е най-честото опрощение, което всеки от нас е употребявал най-малко един път. Но при Инес Субашка то не минава, тъй като тя знае, че различен ни е в действителност казусът - би трябвало да променим убежденията си за това къде и по кое време можем да упражняваме. " Човек може да тренира у дома, в залата, в парка, пред блока ".
И надалеч не е належащо всякога да покриваме условията и визиите си за " съвършената подготовка ". Вместо това е значимо да си отговорим на няколко съществени въпроса: " Колко време имам за подготовка? " " Колко пъти в седмицата мога да упражнявам? " " Кой вид тренировки пасват на времето, с което разполагам и моите моментни качества? ". А по-късно остава просто да действаме.
Защо е значимо да познаваме тялото си - и по какъв начин да го реализираме
Понякога ни е мъчно да бъдем изцяло откровени със себе си и да си признаем, че не се движим задоволително. Но тялото си не може да излъжем - то знае доста добре, когато нещо не му доближава. И ни го демонстрира по редица способи, които е значимо да разпознаваме.
" Болките по тялото, рестриктивните мерки в размера на придвижване (трудно ни е да се наведем, да се усучем, да клекнем и т.н.) и се задъхваме доста от лесна физическа интензивност като качване по стълбите - всичко това са признаци, че сме обездвижени ", изяснява Инес Субашка.
Често в сходни случаи вършим и една друга неточност, която е не по-малко основна - не даваме на тялото си това, от което има потребност. В някои случаи вместо отмора, то има потребност по-скоро от оживление и разпъване, с цел да се оправим с някоя друга болка. В други обаче е значимо да познаваме неговите предели и да не ги прекрачваме.
Именно това регистрира като най-голямата от грешките, които е допускала през годините и Инес. " Мога да ги обобщя по този начин - пренебрегнах сигналите, които то ми изпраща. Когато нещо ме болеше, не спирах. Вместо това, впрягах още воля и се натоварвах повече. Когато ми показваше, че няма задоволително сила - не му я осигурявах. Вместо това, го наказвах с спомагателни ограничения. Когато ми показваше, че има потребност от отмора, аз му постановявах да прави повече ".
Инес през днешния ден познава тялото си и неговите потребности
Разбира се, тези неточности надалеч не са единствено нейни, тъй като най-често вижда в близките същото - че не познават телата си, не знаят по какъв начин да интерпретират сигналите, които им изпращат посредством другите положения. " Минаваме от едната прекаленост в другата - от никакво придвижване, към прекомерно много; от безсистемно хранене, към прекомерно ограничаващи диети ", изяснява тя.
И като стана дума за хранене, то е също толкоз значимо за организма, колкото и придвижването. Инес Субашка ни показва най-важните правила, които би трябвало да съблюдаваме всекидневно, с цел да дадем най-хубавото на тялото си посредством това, което консумираме.
За нея е в действителност значимо да имаме конструкция на храненето, тъй като тялото ни обича да има предвидимост. Не бива един ден да се храним четири пъти, а идващият - единствено един път. Разбира се, от време на време са вероятни изключения. Не бива да акцентираме на количеството, а на качеството на храната.
Важно е да не изключване съответни групи макронутриенти, в случай че нямаме здравословна причина за това, както и да се научим по какъв начин да ги комбинираме по отношение на търсения резултат. И последно, само че не и по значимост, би трябвало да изградим табиет да следим по какъв начин методът ни на хранене (комбиниране на храни, количество и т.н.) въздейства на това по какъв начин се усещаме и по какъв начин изглеждаме. Същото, несъмнено, важи и за придвижването и спорта.
Може ли физическата интензивност да ни направи освен по-здрави, само че и по-красиви?
Красотата е субективно разбиране. Но спортът, като се изключи че ни оказва помощ да изваем тялото си, оказва помощ да се усещаме по-уверени в себе си. Всеки е усещал изгодите от тренировките, които са свързани с подобряването на стойката и усъвършенстваното усещане за това по какъв начин усещаме тялото си. Това по какъв начин се усещаме, се отразява на метода, по който изглеждаме и силата, която излъчваме.
Всички търсим разковничето на безконечната младост. До каква степен спортът противодейства на стареенето и на кои тъкмо аспекти от него?
Спортът е в основата на " здраволетието ". Остаряването е обвързвано с понижаването на функционалните качества на тялото. Някои от признаците на остаряването са остеопорозата, саркопенията, метаболитните проблеми, болките по тялото, проблеми със сърдечносъдовата система. Спортът взе участие в предварителната защита на всеки един от тези здравословни проблеми, което води до закъснение на стареенето.
Женското тяло е комплициран организъм - каква роля има спортът и придвижването като цяло в вярното му действие?
Като цяло човешкото тяло е комплициран организъм и спортът оказва въздействие върху доста аспекти от здравето - от функционалността на мозъка, през апетита, плътността на костите, склонността да трупаме мазнини към корема, здравето на кардиореспираторната система, до психо-емоционалното ни положение. Дори няма потребност да мислим върху какъв брой доста системи и тъкани въздейства. Трябва да приемем, че то е универсално средство да бъдем по-здрави и по-щастливи.
Наистина ли измененията, които настъпват в женското тяло с годините и менопаузата ни пречат да бъдем в добра форма, или това е по-скоро опрощение?
С придвижване на възрастта настъпват промени в тялото, които могат да повлияят на това какъв брой елементарно влизаме във форма, само че всеобщо го използваме за опрощение. Всъщност, точно тренировките и храненето могат да смекчат отрицателния резултат на тези промени и въобще да не преминем през забележима промяна, която не харесваме. Аз упражнявам с много дами в менопауза, които са в отлична форма. Причината е, че отделят време за тренировки и поставят старания да се хранят осъзнато. Всеки, който го направи, ще осъзнае, че може да бъде реализирано на всяка възраст.
Ако би трябвало да дадете единствено един съвет за двигателна интензивност на дамите на разнообразни възрасти, какъв ще бъде той за дамите на 20, на 30, на 40, на 50 и повече години?
Да не употребяват възрастта като причина да не упражняват - едните се усещат прекомерно млади, с цел да мислят за здравето си, а другите прекомерно остарели, с цел да създадат нещо за него. Движете се, тъй като това по какъв начин изглеждаме и се усещаме в бъдещето, зависи от изборите ни в сегашното.
Коя е най-вдъхновяващата и мотивираща история с жена в преклонна възраст, упражнявала при вас, която няма да забравите?
Най-възрастната тренираща в залата е на 81 години. Нейната история е вдъхновяваща, тъй като тя съвсем напълно е изгубила зрението си, само че това не я стопира да прави нещата, които обича - да спортува, да опознава качествата на тялото си и да става по-силна. Не мога да се сетя за нещо по-мотивиращо. Тази жена има всяко едно опрощение да не е в залата, а не го употребява. Винаги идва на подготовка с голяма усмивка и възторг.
Какво бихте споделили на всички, които несигурно са тръгнали по пътя към това да се погрижат за фигурата и здравето си?
Не отлагайте себе си! Знам, че се чувствате по този начин, като че ли моментното ви положение е необратимо. Но тялото има необикновен капацитет да се възвръща и трансформира. Трябва му единствено насочващият тласък от ежедневните ни избори. Ако желаете да се чувствате и да изглеждате по-добре, просто започнете да избирате по-добре. Тялото ви ще ви се отблагодари!
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ