Млад лекар лекува безплатно в селата на Северозапада
Много български лекари отиват в чужбина. Шеип Панев също отпътува, само че вместо за Западна Европа поема към изоставените села на Северозападна България. За да лекува самотните възрастни хора - без да взима и стотинка.
Историята му споделя българската редакция на " Дойче веле ".
Баба Милка е вдигнала кръвното. Сигурно е от сапунените опери, които гледа всеки ден, споделя тя. Споделя, че претърпява някои от историите доста прочувствено, а други, които намира за примитивни, единствено я нервират. Въпреки това не изключва тв приемника. Високото кръвно може да се дължи и на обстоятелството, че не си пие постоянно медикаментите. „ Трябва да си взимаш медикаментите едновременно - рано заран, а не късно след обяд, това е доста значимо ", споделя ѝ Шеип Панев.
Съвсем скоро той ще се дипломира като доктор. Днес е дошъл в село Лютиброд в Северозападна България на към 100 километра от столицата София. Тук преглежда дребното останали възрастни хора. Северозападна България е един от най-бедните райони в Европейски Съюз. Младите хора от дълго време са напуснали селата и се прибират единствено по уикендите. По тези места хората виждат доктор единствено един път в месеца – само че единствено лете. През зимните месеци всичко зависи от времето.
Провалът на страната
„ Винаги споделям на дъщерята: Ако не дай боже ми се случи нещо и съумея да ти се обадя по телефона – надали ще те дочакам жива, до момента в който пристигнеш от София. Тук нямаме доктор. Колко пъти съм се молила да намерим някой, който да идва най-малко в понеделник, сряда и петък. В другия завършек на селото живее една акушерка, която се грижи за болната си майка. Когато ме заболят мощно коленете, отивам при нея, с цел да ми бие една инжекция “, споделя баба Милка.
Шеип Панев не желае да се помири с тази обстановка. Вместо това работи - по лична самодейност и на доброволни начала. Заедно с лекари от една столична болница посещава разнообразни села в Северозападна България - само че освен, с цел да натрупа на практика опит като доктор: „ Длъжни сме да помогнем на хората тук, тъй като страната явно не се оправя. Във всяка стара жена виждам като че ли моята баба и това ми стопля сърцето. Хората тук ценят работата ни и се веселя, че мога да сторя нещо положително за тях, че съм им потребен. А това значи, че не пребивавам на вятъра ", споделя младият доктор.
Безвъзмездният лекарски труд е просто благословия за неправителствената организация „ Проект Северозапад “ . От три години Яна Рупева са грижи за забравените хора в района. „ Освен работата ни с възрастните хора се опитваме да интегрираме в обществото и младежи с душевен недъзи, които са прекарали целия си доскорошен живот в обществени домове. Налага се да ги учим на най-елементарни неща - да разпознават часовника, да внимават, когато пресичат улиците, да знаят по какъв начин се пътува с трен и така нататък “, споделя Рупева.
Социални услуги – просто няма
В отдалечените райони на България не съществува функционираща система на обществени услуги, прибавя тя. Само от дарения Яна Рупева е основала работилница за хора с увреждания. Държавата не отпуска и стотинка. Сега тя желае да сътвори и обществена кухня, в която хората с увреждания да подготвят и доставят храната за възрастните и самотни хора. „ Старците тук въобще не могат да повярват, че има някой, който е подготвен да се грижи за тях. Те са безпределно признателни, че им се дава опция да водят порядъчен живот на старини “, споделя Яна Рупева.
Лекари като Шеип Панев са безусловно нужни в тези райони. Спасяването на човешки живот нерядко зависи от бързината на лекарите. „ В учебниците четем за тези решаващи пет до 10 минути, през които пациентът би трябвало да бъде реанимиран. На процедура обаче колите за спешна помощ идват след два, три, а от време на време и след четири часа в отдалечените села. Умират хора, които при естествени условия бихме могли да спасим “, споделя Шеип.
За страдание лекари като Шеип се броят на пръсти. Повечето млади лекари ги тегли към Западна Европа, а не към селата в България. „ Отварянето на границите, което в началото приветствахме, имаше и негативни последствия. Днес нашите лекари напущат България. Утре обаче и българските пациенти ще тръгнат към чужбина и това ще сложи под напън и немската здравна система. За тези неща би трябвало да се намерения още през днешния ден - преди да сме почнали да внасяме евтина непозната ръка извън ", споделя някогашната зам.-председателка на Българския лекарски съюз доктор Галинка Павлова.
" Имам дълг към хората тук "
Над 1600 български лекари работят понастоящем в Германия. Шеип Панев обаче не желае да напуща България. „ Човек живее единствено един път и всеки самичък си взима решенията. Не съдя моите сътрудници, които отпътуват. В България е доста мъчно за младите лекари. Бих отпътувал за Германия, само че единствено краткотрайно - на специализация, а не за непрекъснато. Мисля, че имам дълг към хората в България. Искам да остана, с цел да ги церя. Какво ще стане, в случай че всички заминат отсам? ", споделя младият доктор.
След прегледа при него, Баба Милка, която взе участие в локална фолклорна група, се насочва към прилежащото село. „ Коленете нещо не ме държат, само че гласът ми към момента е мощен. „ За болежките в коленете ще би трябвало да очаквам, до момента в който се появи още веднъж доктор Панев ", споделя бабата.
Историята му споделя българската редакция на " Дойче веле ".
Баба Милка е вдигнала кръвното. Сигурно е от сапунените опери, които гледа всеки ден, споделя тя. Споделя, че претърпява някои от историите доста прочувствено, а други, които намира за примитивни, единствено я нервират. Въпреки това не изключва тв приемника. Високото кръвно може да се дължи и на обстоятелството, че не си пие постоянно медикаментите. „ Трябва да си взимаш медикаментите едновременно - рано заран, а не късно след обяд, това е доста значимо ", споделя ѝ Шеип Панев.
Съвсем скоро той ще се дипломира като доктор. Днес е дошъл в село Лютиброд в Северозападна България на към 100 километра от столицата София. Тук преглежда дребното останали възрастни хора. Северозападна България е един от най-бедните райони в Европейски Съюз. Младите хора от дълго време са напуснали селата и се прибират единствено по уикендите. По тези места хората виждат доктор единствено един път в месеца – само че единствено лете. През зимните месеци всичко зависи от времето.
Провалът на страната
„ Винаги споделям на дъщерята: Ако не дай боже ми се случи нещо и съумея да ти се обадя по телефона – надали ще те дочакам жива, до момента в който пристигнеш от София. Тук нямаме доктор. Колко пъти съм се молила да намерим някой, който да идва най-малко в понеделник, сряда и петък. В другия завършек на селото живее една акушерка, която се грижи за болната си майка. Когато ме заболят мощно коленете, отивам при нея, с цел да ми бие една инжекция “, споделя баба Милка.
Шеип Панев не желае да се помири с тази обстановка. Вместо това работи - по лична самодейност и на доброволни начала. Заедно с лекари от една столична болница посещава разнообразни села в Северозападна България - само че освен, с цел да натрупа на практика опит като доктор: „ Длъжни сме да помогнем на хората тук, тъй като страната явно не се оправя. Във всяка стара жена виждам като че ли моята баба и това ми стопля сърцето. Хората тук ценят работата ни и се веселя, че мога да сторя нещо положително за тях, че съм им потребен. А това значи, че не пребивавам на вятъра ", споделя младият доктор.
Безвъзмездният лекарски труд е просто благословия за неправителствената организация „ Проект Северозапад “ . От три години Яна Рупева са грижи за забравените хора в района. „ Освен работата ни с възрастните хора се опитваме да интегрираме в обществото и младежи с душевен недъзи, които са прекарали целия си доскорошен живот в обществени домове. Налага се да ги учим на най-елементарни неща - да разпознават часовника, да внимават, когато пресичат улиците, да знаят по какъв начин се пътува с трен и така нататък “, споделя Рупева.
Социални услуги – просто няма
В отдалечените райони на България не съществува функционираща система на обществени услуги, прибавя тя. Само от дарения Яна Рупева е основала работилница за хора с увреждания. Държавата не отпуска и стотинка. Сега тя желае да сътвори и обществена кухня, в която хората с увреждания да подготвят и доставят храната за възрастните и самотни хора. „ Старците тук въобще не могат да повярват, че има някой, който е подготвен да се грижи за тях. Те са безпределно признателни, че им се дава опция да водят порядъчен живот на старини “, споделя Яна Рупева.
Лекари като Шеип Панев са безусловно нужни в тези райони. Спасяването на човешки живот нерядко зависи от бързината на лекарите. „ В учебниците четем за тези решаващи пет до 10 минути, през които пациентът би трябвало да бъде реанимиран. На процедура обаче колите за спешна помощ идват след два, три, а от време на време и след четири часа в отдалечените села. Умират хора, които при естествени условия бихме могли да спасим “, споделя Шеип.
За страдание лекари като Шеип се броят на пръсти. Повечето млади лекари ги тегли към Западна Европа, а не към селата в България. „ Отварянето на границите, което в началото приветствахме, имаше и негативни последствия. Днес нашите лекари напущат България. Утре обаче и българските пациенти ще тръгнат към чужбина и това ще сложи под напън и немската здравна система. За тези неща би трябвало да се намерения още през днешния ден - преди да сме почнали да внасяме евтина непозната ръка извън ", споделя някогашната зам.-председателка на Българския лекарски съюз доктор Галинка Павлова.
" Имам дълг към хората тук "
Над 1600 български лекари работят понастоящем в Германия. Шеип Панев обаче не желае да напуща България. „ Човек живее единствено един път и всеки самичък си взима решенията. Не съдя моите сътрудници, които отпътуват. В България е доста мъчно за младите лекари. Бих отпътувал за Германия, само че единствено краткотрайно - на специализация, а не за непрекъснато. Мисля, че имам дълг към хората в България. Искам да остана, с цел да ги церя. Какво ще стане, в случай че всички заминат отсам? ", споделя младият доктор.
След прегледа при него, Баба Милка, която взе участие в локална фолклорна група, се насочва към прилежащото село. „ Коленете нещо не ме държат, само че гласът ми към момента е мощен. „ За болежките в коленете ще би трябвало да очаквам, до момента в който се появи още веднъж доктор Панев ", споделя бабата.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ