21% от българските младежи проявяват интерес към политиката
Младите избират различни форми на гражданска интензивност пред партийното участие
Наблюдава се засилен интерес към политическия живот измежду младежите в страната през последните години. Това разкрива новото районно проучване на фондация " Фридрих Еберт ", което обгръща настройките на младежите на възраст сред 14 и 29 години в 12 страни от Югоизточна Европа. Резултатите бяха коментирани от политолога Борис Попиванов в предаването " Кой приказва " по Дарик радио.
" От една страна на фона на предходната вълна проучвания на фондация " Фридрих Еберт " през 2018 година в този момент има видим растеж на интереса на младежите към политиката. Около една пета от тях, 21% декларират, че в немалка степен се интересуват от политическия развой, от политическите събития. Това е положителната вест, а неприятната е, че, какъвто и растеж да има, въпреки всичко става дума за една пета. Огромната част от младежите не се интересуват от политическия живот ", изясни Попиванов.
Ролята на политическата рецесия
Политологът акцентира, че макар следения всеобщ растеж на интереса към политиката измежду младежите във всички изследвани страни, в България този развой е по-осезаем. Според него, това може да се отдаде на първо място на продължителната политическа неустойчивост в страната.
" Това можем да го отдадем, опасявам се, на политическата рецесия в България от последните години. Дори и да не се интересуваш от политика през последните 4-5 години - политиката надничаше от всеки ъгъл и даже да си непознат на тези събития, няма по какъв начин да останеш непознат на тази политизация ", разяснява специалистът.
Борис Попиванов означи също, че младежите в целия район на Югоизточна Европа споделят повече общи характерности, в сравнение с разлики. " Онова, което сближава младежта като полезности и като разбирания и като разочарования и страхове, е доста повече от това, което ги разделя и раздалечава ", уточни той.
Нарастващ песимизъм и индивидуализъм
Проучването обрисува няколко отчетливи трендове измежду младежите: засилващо се чувство за неустановеност в заобикалящата ги среда, забележителна доза песимизъм и съмнение към националните и интернационалните институции, възходящ индивидуализъм при вземането на решения, които не се образуват посредством колективи и огромни групи, както и наклонност към по-спонтанно държание и житейски избори.
Политологът изясни, че тези настройки отразяват интеграцията на световния свят в всекидневието на актуалните младежи. " Запитани в България кои полезности слагат преди всичко - те означават самостоятелни полезности като правата на индивида, самостоятелната независимост, като персоналното богатство в по-голяма степен, в сравнение с господство на правото и общественото тъждество ", добави Попиванов.
Според данните от проучването, младите избират да показват мнението си посредством петиции, подписки, протести и доброволчество, а не посредством обичайните форми на политическо присъединяване като участие в организации и политически партии.
Наблюдава се засилен интерес към политическия живот измежду младежите в страната през последните години. Това разкрива новото районно проучване на фондация " Фридрих Еберт ", което обгръща настройките на младежите на възраст сред 14 и 29 години в 12 страни от Югоизточна Европа. Резултатите бяха коментирани от политолога Борис Попиванов в предаването " Кой приказва " по Дарик радио.
" От една страна на фона на предходната вълна проучвания на фондация " Фридрих Еберт " през 2018 година в този момент има видим растеж на интереса на младежите към политиката. Около една пета от тях, 21% декларират, че в немалка степен се интересуват от политическия развой, от политическите събития. Това е положителната вест, а неприятната е, че, какъвто и растеж да има, въпреки всичко става дума за една пета. Огромната част от младежите не се интересуват от политическия живот ", изясни Попиванов.
Ролята на политическата рецесия
Политологът акцентира, че макар следения всеобщ растеж на интереса към политиката измежду младежите във всички изследвани страни, в България този развой е по-осезаем. Според него, това може да се отдаде на първо място на продължителната политическа неустойчивост в страната.
" Това можем да го отдадем, опасявам се, на политическата рецесия в България от последните години. Дори и да не се интересуваш от политика през последните 4-5 години - политиката надничаше от всеки ъгъл и даже да си непознат на тези събития, няма по какъв начин да останеш непознат на тази политизация ", разяснява специалистът.
Борис Попиванов означи също, че младежите в целия район на Югоизточна Европа споделят повече общи характерности, в сравнение с разлики. " Онова, което сближава младежта като полезности и като разбирания и като разочарования и страхове, е доста повече от това, което ги разделя и раздалечава ", уточни той.
Нарастващ песимизъм и индивидуализъм
Проучването обрисува няколко отчетливи трендове измежду младежите: засилващо се чувство за неустановеност в заобикалящата ги среда, забележителна доза песимизъм и съмнение към националните и интернационалните институции, възходящ индивидуализъм при вземането на решения, които не се образуват посредством колективи и огромни групи, както и наклонност към по-спонтанно държание и житейски избори.
Политологът изясни, че тези настройки отразяват интеграцията на световния свят в всекидневието на актуалните младежи. " Запитани в България кои полезности слагат преди всичко - те означават самостоятелни полезности като правата на индивида, самостоятелната независимост, като персоналното богатство в по-голяма степен, в сравнение с господство на правото и общественото тъждество ", добави Попиванов.
Според данните от проучването, младите избират да показват мнението си посредством петиции, подписки, протести и доброволчество, а не посредством обичайните форми на политическо присъединяване като участие в организации и политически партии.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ