Отиде се си инж. Георги Добрев - един от строителите на Димитровград
Младите хора през днешния ден нямат визия какво значи цялостен живот да се ръководиш от фантазии и идеали, да страдаш за сбъдването им, а най-после да вкусиш сладкия усет от постигнатото. За страдание, все по-малко остават измежду нас строителите на Нова България, отдали младежките си години, спестяванията и любовта си към основаването на монументи, фабрики, даже цели градове. Това са същинските държавници, които заслужават уважението и възхищението ни. Това са учителите, завещали на нас, техните наследници, завета по какъв начин се строи страна.
Кратка биография:
Инж. Георги Добрев Иванов е роден на 4 декември 1929 година в село Златна морава, община Чирпан. Произхожда от оскъдно селско семейство, на 15 година остава сирак. Основното си обучение приключва в родното си село. Задочно приключва Мехотехникума в гр. Казанлък, а висшето си обучение - във Висш машинно-електротехнически институт в Габрово, където се дипломира като инженер по технологии на машиностроенето. Той ще остане в историята на Димитровград като един от участниците в Бригадирското придвижване, построило града, по-късно и като шеф на Инвеститорска дирекция по генерална реорганизация, рационализация и уголемение на Химически комбинат - Димитровград, където под негово управление (1979 - 1989 г.) предприятието освен не го затварят (каквато заплаха има), само че и се уголемява. За сполучливо осъществяване на поставените му задания е награден с медал " 9-ти септември 1944, I степен. Носител е и на няколко медала " Изобретател " и " Рационализатор ".
Димитровград е издигнат от 50 000 бригадири, от 963 български градове и села. Част от тях стават поданици на новия град. От 1948 до 1950 година те работят в независима бригада, наречена „ Млада армия “. Девизът им е: „ Ние построяваме града, градът построява нас! “. Построени са десетки жилища, Азотно-торовият цех, пътната мрежа на днешната община Димитровград.
Първите младежи идват на място на 10 май 1947 година Димитровград е основан публично с обединяването на Раковски, Мариино и Черноконево на 2 септември 1947 година с решение, подписано от Георги Димитров, който въз основата на решението на младежката организация, Димитровския комсомол, дава личното си име.
Откъс от книгата му " По пътя на потомците "
Корицата на книгата му " По пътя на потомците ", в която споделя за живота преди 9 септември 1944 година и по-късно
" Аз желая да опиша какви промени настъпиха в нравите и обичаите на народа, в резултат на радикалните промени в публичния строй. Тоест при социализма. Приемането на новата Конституция, колективизация на селското стопанство, индустриализацията на страната, очистване на неграмотността, строителството на детски ясли и градини, учебни заведения, висши образователни заведения, здравни заведени, напоителни системи и язовири, пътни и жп автомагистрали и други. Всичко това внесе нови моменти в съзнанието на хората, също нарасналото богатство, цялостната претовареност на работната ръка, сигурността за утрешния ден бяха в основата на смяната и в уреждането на сходни ритуали, като сватбите, рождените и именните дни, панаири, сборове, туризъм, отмора и други обществени придобивки, които след 10.11.1989 година се сведоха до най-малко ".
Данилена Капралова-Шернер - внучката, която живее в Германия, и за която дядо Георги постоянно ще остане жив.
Тухленият блок
На инж. Георги Добрев
Стъпвам по пътеката позната
и владее ме мисъл една,
където и да бъда по Земята
там ме чака дядо с любовта си.
Още като мъничко момиче
в този блок денят ми протича.
Слънце през завесите наднича,
по рафтове с книги притичва.
Диванът обичан с губер овехтял
безчет истории споделя:
по какъв начин с жена и деца дядо живял,
с тях тъжал е и се е радвал.
Забързвам крачка и в този момент към мен
тухленият блок обезпокоен поглежда:
с багра олющена и изменен,
а като че ли е с душа младежка.
Скърцаща посреща ме вратата,
жадно въздуха тежък поемам дъх,
светва крушка и по стъпалата
към теб
магия се завихря:
Като блока ставам монолитна
без следи от наслойка в душата.
Прегръщаш ме и крещя щастливо:
„ Пристигнах! Обичам те, дядо! “
04 декември 2019 година
Берлин, Федерална Република Германия
Завинаги в паметта и сърцето на
родственици и съграждани:
Със фамилията си (л-д) - зетя Атанас Капралов, дъщерята Екатерина, внучките Данилена и Ани, брачният партньор й Иван и правнуци
Екатерина Капралова, щерка му:
" Да имаш заслужен, почтен, интелигентен, работлив, предан на публичния и фамилен дълг БАЩА, е благословия! Такъв бе нашият татко - Георги Добрев. "
Пламен Панев, ръководител на Българска социалистическа партия - Димитровград:
" Той беше спокоен, непретенциозен, земен човек. Никога не се самоизтъкваше. Той не очакваше почести и популярност, задоволително му бе, че бе взел участие в Бригадирското придвижване, което от три села бе построило красивия град, в който през днешния ден живеем. Всички ръководители преди мен могат да потвърдят същото - самоотвержен мъж, правилен на идеалите си и на Партията! "
На 19 септември сърцето на инж. Георги Добрев стопира да бие вечно. Но е невероятно да се приказва за него в минало време. Просто има такива хора, които остават духом измежду нас. До последния си мирис той чете в. ДУМА и не дава да се каже нищо неприятно за Партията и за управлението й. Не разрешава рецензии. Той бе наясно, че неточности се позволяват, само че живееше с вярата, че всичко ще се оправи. И остави като завет оптимизма и любовта си към Димитровград, България и социалистическите хрумвания!
Кратка биография:
Инж. Георги Добрев Иванов е роден на 4 декември 1929 година в село Златна морава, община Чирпан. Произхожда от оскъдно селско семейство, на 15 година остава сирак. Основното си обучение приключва в родното си село. Задочно приключва Мехотехникума в гр. Казанлък, а висшето си обучение - във Висш машинно-електротехнически институт в Габрово, където се дипломира като инженер по технологии на машиностроенето. Той ще остане в историята на Димитровград като един от участниците в Бригадирското придвижване, построило града, по-късно и като шеф на Инвеститорска дирекция по генерална реорганизация, рационализация и уголемение на Химически комбинат - Димитровград, където под негово управление (1979 - 1989 г.) предприятието освен не го затварят (каквато заплаха има), само че и се уголемява. За сполучливо осъществяване на поставените му задания е награден с медал " 9-ти септември 1944, I степен. Носител е и на няколко медала " Изобретател " и " Рационализатор ".
Димитровград е издигнат от 50 000 бригадири, от 963 български градове и села. Част от тях стават поданици на новия град. От 1948 до 1950 година те работят в независима бригада, наречена „ Млада армия “. Девизът им е: „ Ние построяваме града, градът построява нас! “. Построени са десетки жилища, Азотно-торовият цех, пътната мрежа на днешната община Димитровград.
Първите младежи идват на място на 10 май 1947 година Димитровград е основан публично с обединяването на Раковски, Мариино и Черноконево на 2 септември 1947 година с решение, подписано от Георги Димитров, който въз основата на решението на младежката организация, Димитровския комсомол, дава личното си име.
Откъс от книгата му " По пътя на потомците "
Корицата на книгата му " По пътя на потомците ", в която споделя за живота преди 9 септември 1944 година и по-късно
" Аз желая да опиша какви промени настъпиха в нравите и обичаите на народа, в резултат на радикалните промени в публичния строй. Тоест при социализма. Приемането на новата Конституция, колективизация на селското стопанство, индустриализацията на страната, очистване на неграмотността, строителството на детски ясли и градини, учебни заведения, висши образователни заведения, здравни заведени, напоителни системи и язовири, пътни и жп автомагистрали и други. Всичко това внесе нови моменти в съзнанието на хората, също нарасналото богатство, цялостната претовареност на работната ръка, сигурността за утрешния ден бяха в основата на смяната и в уреждането на сходни ритуали, като сватбите, рождените и именните дни, панаири, сборове, туризъм, отмора и други обществени придобивки, които след 10.11.1989 година се сведоха до най-малко ".
Данилена Капралова-Шернер - внучката, която живее в Германия, и за която дядо Георги постоянно ще остане жив.
Тухленият блок
На инж. Георги Добрев
Стъпвам по пътеката позната
и владее ме мисъл една,
където и да бъда по Земята
там ме чака дядо с любовта си.
Още като мъничко момиче
в този блок денят ми протича.
Слънце през завесите наднича,
по рафтове с книги притичва.
Диванът обичан с губер овехтял
безчет истории споделя:
по какъв начин с жена и деца дядо живял,
с тях тъжал е и се е радвал.
Забързвам крачка и в този момент към мен
тухленият блок обезпокоен поглежда:
с багра олющена и изменен,
а като че ли е с душа младежка.
Скърцаща посреща ме вратата,
жадно въздуха тежък поемам дъх,
светва крушка и по стъпалата
към теб
магия се завихря:
Като блока ставам монолитна
без следи от наслойка в душата.
Прегръщаш ме и крещя щастливо:
„ Пристигнах! Обичам те, дядо! “
04 декември 2019 година
Берлин, Федерална Република Германия
Завинаги в паметта и сърцето на
родственици и съграждани:
Със фамилията си (л-д) - зетя Атанас Капралов, дъщерята Екатерина, внучките Данилена и Ани, брачният партньор й Иван и правнуци
Екатерина Капралова, щерка му:
" Да имаш заслужен, почтен, интелигентен, работлив, предан на публичния и фамилен дълг БАЩА, е благословия! Такъв бе нашият татко - Георги Добрев. "
Пламен Панев, ръководител на Българска социалистическа партия - Димитровград:
" Той беше спокоен, непретенциозен, земен човек. Никога не се самоизтъкваше. Той не очакваше почести и популярност, задоволително му бе, че бе взел участие в Бригадирското придвижване, което от три села бе построило красивия град, в който през днешния ден живеем. Всички ръководители преди мен могат да потвърдят същото - самоотвержен мъж, правилен на идеалите си и на Партията! "
На 19 септември сърцето на инж. Георги Добрев стопира да бие вечно. Но е невероятно да се приказва за него в минало време. Просто има такива хора, които остават духом измежду нас. До последния си мирис той чете в. ДУМА и не дава да се каже нищо неприятно за Партията и за управлението й. Не разрешава рецензии. Той бе наясно, че неточности се позволяват, само че живееше с вярата, че всичко ще се оправи. И остави като завет оптимизма и любовта си към Димитровград, България и социалистическите хрумвания!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ