Младите и активни българи са загрижени за климатичните промени, но липсва обществен дебат за предстоящата трансформация |
Младите, дейните, живеещите в огромните градове българи са изключително загрижени за климатичните промени. С увеличението на възрастта тази угриженост понижава. Това демонстрира национално представително проучване на " Тренд ", осъществено по поръчка на евродепутата Петър Витанов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Проучването е извършено измежду 1010 души на възраст 18+ сред 13 и 21 октомври тази година и изследва настройките на българите към съществени тематики, свързани с климатичните промени и европейския зелен пакт.
Според 78% от българското общество има смяна в климата, а резултатите от изследвания обратно във времето демонстрират доста по-нисък дял.
Евродепутатът Петър Витанов уточни, че климатичните промени са водеща тематика в Европейския съюз, което оформя цялата политика и цели на институциите в идващите 30 години.
„ Резултатите от това изследване са извънредно значими, тъй като от една страна демонстрират, че тематиката за климатичните промени не е безразлична на българите, а от друга – те не имат вяра, че българското държавно управление й обръща внимание. Целта на това проучване е да подтикне политическите партии да отделят доста по-голямо внимание в своите стратегии за политики и цели за климатичните промени. Този спор в България отсъства “, разяснява Петър Витанов.
„ В идващите месеци е значимо да се приказва за зелената промяна, тъй като няма подозрения, че тя ще се случи, само че значимият въпрос за нас, като българи, е на каква цена ще стане тя “, сподели още в коментар на проучването Петър Витанов.
В проучването бяха тествани настройките на българите към няколко политики, които съставляват част от Европейската зелена договорка за понижаване на излъчванията от парникови газове.
Прави усещане, че към съвсем всички тествани политики се записват обилни равнища на поддръжка, като ясно проличава, че има тематики, които към този момент са с по-голяма пенетрация в обществото и такива, които са по-трудно разбираеми и надлежно по-слабо познати.
По отношение на настройките към това дали Европейски Съюз дава задоволително средства за финансиране на политиките, които са част от Зелената договорка, по-голям дял (32%) считат, че не са задоволително. При хората с ниско ниво на обучение това се изяснява най-много с обстоятелството, че тези представители са по-ниско осведомени и надлежно не могат да дадат мнение или да образуват позиции по тематиката.
В максимален дял (50%) са смятащите, че климатичните промени са разследване, както на естествените естествени процеси, по този начин и резултат от човешката активност. В по-голяма степен с това изказване се солидаризират хората с висше обучение и работещите дипломиран труд и заети на по-високи позиции.
Всеки четвърти пък е на мнение, че климатичните промени са напълно резултат от човешката активност. 45% общо са смятащите, че въздействието от климатичните промени за България спрямо останалата част от света ще има отрицателен темперамент. Почти не се записват инакомислещи, които считат, че въздействието за България би било с позитивен знак.
Запитани в каква степен считат, че би се трансформирал животът им, в случай че не се подхващат промени във връзка с изменението на климата, респондентите споделят нюансирани настроения. Най-голям дял (30%) заявяват, че животът им би се трансформирал в известна степен, като по-младите и дейните възрастови групи в по-голям степен са на това мнение за сметка на по-възрастните.
В равни дялове от по 13% се разделят, тези, които са склонни да изразят по-крайни отзиви, че животът им би се трансформирал в огромна степен или че въобще не би се трансформирал. Висшистите в най-голяма степен споделят мнението, че животът им би се трансформирал, а тези с главно и по-ниско обучение са в максимален дял скептични или затрудняващи се да изразят мнение. 42% са тези, които са на мнение, че би трябвало да се направи всичко допустимо, с цел да се спре изменението на климата.
Профилът на респондентите, които показват по-висока степен на ангажираност с тематиката и тук е подобен – висшисти, заети на мениджърски позиции или наети експерти, в дейна възраст, живеещи в Столицата и регионалните центрове.
Над половината от интервюираните (51%) споделят, че не пазарят по-малко артикули, които съдържат пластмаса в опаковките, с цел да спомогнат за понижаване на въздействието върху изменението на климата. 37% заявяват, че го вършат с тази цел, като в по-значителен дял това са представителите на женския пол, както и живеещите в Столицата и регионалните градове, хора с по-високи приходи и по-висок учебен ценз.
Следва да се има поради, че този дял може да е по-висок от действителния най-много тъй като съдържа в опцията влиятелен детайл, който склонява респондентите съзнателно да споделят по-престижната алтернатива. По отношение на това дали пътуват по-малко с автомобил, с цел да допринесат за намаляването на въздействието върху изменението на климата, отчитаме, че това важи за малко над една трета от интервюираните. Тук следва да имаме поради, че за най-възрастните, при които ясно личат по-големите дялове, това е по-скоро разследване на обществената декласация откакто преустановят дейния си трудов статус, както и заради неналичието на автомобил по принцип.
41% споделят, че пазарят по-малко хранителни артикули, които не се създават от локални производители. Тук се вижда, че в най-малка степен ангажираност записваме измежду най-младите (18-29 г.), което по-скоро може да се изясни не толкоз с настройката им по проблема, а с чисто потребителски и житейски специфики на демографската група (до огромна степен това се изяснява и с обстоятелството, че не пазарят, а постоянно към момента са част от домакинство, респективно живеят с родителите си). От друга страна, отчитаме, по-висок дял на твърдящи, че пазарят по-малко такива артикули измежду по-възрастните групи, което също може да се изясни и с образувани потребителски привички, както и с културната настройка от вида на „ да изберем българското “.
Един от знаците, пораждащ интерес, сигурно е този, дали българите са почнали да изхвърлят отпадъците си разделно за понижаване на въздействието си върху изменението на климата. Малко над една трета (37%) споделят, че събират отпадъците си разделно, само че в превес е делът (57%) на тези, които заявяват, че не го вършат. Спрямо демографските разбивки и тук отчитаме по-голямата ангажираност измежду младите (30-39 г.), живеещите в Столицата (с по-значителна степен) и регионалните центрове, с висше обучение. За тези групи от обществото ни е годно определението, че това са хората с пост-материален дневен ред, които са в най-голяма степен ангажирани с тематики като запазване на околната среда и други Разбира се, следва да имаме поради, че разделното събиране измежду тези хора също се изживява и като принадлежност към съвременно мислещи и напредничави групи и носи още веднъж този влиятелен детайл в настройките.
Една четвърт са на мнение, че Европейски Съюз прави нужното, с цел да понижи отрицателното влияние в следствие от изменението на климата. 36% са на противоположното мнение, а други 38% се затрудняват да дадат съответен отговор. Тези данни по-скоро приказват за това, че до българското общество не доближава по задоволително понятен метод информацията за политиките, стратегиите и самодейностите, които Европейски Съюз организира. В този подтекст, работата на българските евродепутати има извънредно значение, имащи опцията да са посредник сред европейските институции и гласоподавателите в България.
В проучването бяха тествани настройките на българите към няколко политики, които съставляват част от Европейската зелена договорка за понижаване на излъчванията от парникови газове. Прави усещане, че към съвсем всички тествани политики се записват обилни равнища на поддръжка, като ясно проличава, че има тематики, които към този момент са с по-голяма пенетрация в обществото и такива, които са по-трудно разбираеми и надлежно по-слабо познати.
По отношение на настройките към това дали Европейски Съюз дава задоволително средства за финансиране на политиките, които са част от Зелената договорка, по-голям дял (32%) считат, че не са задоволително.
Почти половината от интервюираните (46%) се затрудняват да дадат съответен отговор, което затвърждава наблюденията направени нагоре, че осведомеността измежду българското общество по тематиката не е на нужните равнища.
Българите (47%) са уверени, че българското държавно управление не подхваща съответни дейности за осъществяване на задачите на Европейската зелена договорка.
Малко под една пета (17%) са на противоположното мнение, а още веднъж забележителен дял не могат да изкажат мнение. Прави усещане, че измежду всички възрастови групи господства отрицателното мнение, че държавното управление не подхваща съответни дейности. Същото важи и при обзор на разбивката по отношение на просветителния статус.
Едно от обясненията за тези данни е, че в българското общество има продължителен недостиг на доверие на към главните политически институции, а също и трайното мнение, че изоставаме по отношение на европейските процеси.
В умозаключение откривателите показват, че е налице група в обществото ни, която може да се причисли като носите на „ зелената “ тематика. Това са младите и дейни, с висше обучение, наети квалифицирани чиновници и такива на високи постове със съответните по-високи приходи, живеещи най-вече в Столицата и регионалните центрове.
Тази тематика се характеризира с необикновен влиятелен детайл, изключително когато е обвързвана и с избран вид метод на живот, който може да се опише като съвременен, прогресивен и „ западен “.
Темата има вероятности за развиване и комуникиране с българското общество. Необходимо е по-ясното й поднасяне, тъй че да е налична до по-широк кръг хора.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал: /
Според 78% от българското общество има смяна в климата, а резултатите от изследвания обратно във времето демонстрират доста по-нисък дял.
Евродепутатът Петър Витанов уточни, че климатичните промени са водеща тематика в Европейския съюз, което оформя цялата политика и цели на институциите в идващите 30 години.
„ Резултатите от това изследване са извънредно значими, тъй като от една страна демонстрират, че тематиката за климатичните промени не е безразлична на българите, а от друга – те не имат вяра, че българското държавно управление й обръща внимание. Целта на това проучване е да подтикне политическите партии да отделят доста по-голямо внимание в своите стратегии за политики и цели за климатичните промени. Този спор в България отсъства “, разяснява Петър Витанов.
„ В идващите месеци е значимо да се приказва за зелената промяна, тъй като няма подозрения, че тя ще се случи, само че значимият въпрос за нас, като българи, е на каква цена ще стане тя “, сподели още в коментар на проучването Петър Витанов.
В проучването бяха тествани настройките на българите към няколко политики, които съставляват част от Европейската зелена договорка за понижаване на излъчванията от парникови газове.
Прави усещане, че към съвсем всички тествани политики се записват обилни равнища на поддръжка, като ясно проличава, че има тематики, които към този момент са с по-голяма пенетрация в обществото и такива, които са по-трудно разбираеми и надлежно по-слабо познати.
По отношение на настройките към това дали Европейски Съюз дава задоволително средства за финансиране на политиките, които са част от Зелената договорка, по-голям дял (32%) считат, че не са задоволително. При хората с ниско ниво на обучение това се изяснява най-много с обстоятелството, че тези представители са по-ниско осведомени и надлежно не могат да дадат мнение или да образуват позиции по тематиката.
В максимален дял (50%) са смятащите, че климатичните промени са разследване, както на естествените естествени процеси, по този начин и резултат от човешката активност. В по-голяма степен с това изказване се солидаризират хората с висше обучение и работещите дипломиран труд и заети на по-високи позиции.
Всеки четвърти пък е на мнение, че климатичните промени са напълно резултат от човешката активност. 45% общо са смятащите, че въздействието от климатичните промени за България спрямо останалата част от света ще има отрицателен темперамент. Почти не се записват инакомислещи, които считат, че въздействието за България би било с позитивен знак.
Запитани в каква степен считат, че би се трансформирал животът им, в случай че не се подхващат промени във връзка с изменението на климата, респондентите споделят нюансирани настроения. Най-голям дял (30%) заявяват, че животът им би се трансформирал в известна степен, като по-младите и дейните възрастови групи в по-голям степен са на това мнение за сметка на по-възрастните.
В равни дялове от по 13% се разделят, тези, които са склонни да изразят по-крайни отзиви, че животът им би се трансформирал в огромна степен или че въобще не би се трансформирал. Висшистите в най-голяма степен споделят мнението, че животът им би се трансформирал, а тези с главно и по-ниско обучение са в максимален дял скептични или затрудняващи се да изразят мнение. 42% са тези, които са на мнение, че би трябвало да се направи всичко допустимо, с цел да се спре изменението на климата.
Профилът на респондентите, които показват по-висока степен на ангажираност с тематиката и тук е подобен – висшисти, заети на мениджърски позиции или наети експерти, в дейна възраст, живеещи в Столицата и регионалните центрове.
Над половината от интервюираните (51%) споделят, че не пазарят по-малко артикули, които съдържат пластмаса в опаковките, с цел да спомогнат за понижаване на въздействието върху изменението на климата. 37% заявяват, че го вършат с тази цел, като в по-значителен дял това са представителите на женския пол, както и живеещите в Столицата и регионалните градове, хора с по-високи приходи и по-висок учебен ценз.
Следва да се има поради, че този дял може да е по-висок от действителния най-много тъй като съдържа в опцията влиятелен детайл, който склонява респондентите съзнателно да споделят по-престижната алтернатива. По отношение на това дали пътуват по-малко с автомобил, с цел да допринесат за намаляването на въздействието върху изменението на климата, отчитаме, че това важи за малко над една трета от интервюираните. Тук следва да имаме поради, че за най-възрастните, при които ясно личат по-големите дялове, това е по-скоро разследване на обществената декласация откакто преустановят дейния си трудов статус, както и заради неналичието на автомобил по принцип.
41% споделят, че пазарят по-малко хранителни артикули, които не се създават от локални производители. Тук се вижда, че в най-малка степен ангажираност записваме измежду най-младите (18-29 г.), което по-скоро може да се изясни не толкоз с настройката им по проблема, а с чисто потребителски и житейски специфики на демографската група (до огромна степен това се изяснява и с обстоятелството, че не пазарят, а постоянно към момента са част от домакинство, респективно живеят с родителите си). От друга страна, отчитаме, по-висок дял на твърдящи, че пазарят по-малко такива артикули измежду по-възрастните групи, което също може да се изясни и с образувани потребителски привички, както и с културната настройка от вида на „ да изберем българското “.
Един от знаците, пораждащ интерес, сигурно е този, дали българите са почнали да изхвърлят отпадъците си разделно за понижаване на въздействието си върху изменението на климата. Малко над една трета (37%) споделят, че събират отпадъците си разделно, само че в превес е делът (57%) на тези, които заявяват, че не го вършат. Спрямо демографските разбивки и тук отчитаме по-голямата ангажираност измежду младите (30-39 г.), живеещите в Столицата (с по-значителна степен) и регионалните центрове, с висше обучение. За тези групи от обществото ни е годно определението, че това са хората с пост-материален дневен ред, които са в най-голяма степен ангажирани с тематики като запазване на околната среда и други Разбира се, следва да имаме поради, че разделното събиране измежду тези хора също се изживява и като принадлежност към съвременно мислещи и напредничави групи и носи още веднъж този влиятелен детайл в настройките.
Една четвърт са на мнение, че Европейски Съюз прави нужното, с цел да понижи отрицателното влияние в следствие от изменението на климата. 36% са на противоположното мнение, а други 38% се затрудняват да дадат съответен отговор. Тези данни по-скоро приказват за това, че до българското общество не доближава по задоволително понятен метод информацията за политиките, стратегиите и самодейностите, които Европейски Съюз организира. В този подтекст, работата на българските евродепутати има извънредно значение, имащи опцията да са посредник сред европейските институции и гласоподавателите в България.
В проучването бяха тествани настройките на българите към няколко политики, които съставляват част от Европейската зелена договорка за понижаване на излъчванията от парникови газове. Прави усещане, че към съвсем всички тествани политики се записват обилни равнища на поддръжка, като ясно проличава, че има тематики, които към този момент са с по-голяма пенетрация в обществото и такива, които са по-трудно разбираеми и надлежно по-слабо познати.
По отношение на настройките към това дали Европейски Съюз дава задоволително средства за финансиране на политиките, които са част от Зелената договорка, по-голям дял (32%) считат, че не са задоволително.
Почти половината от интервюираните (46%) се затрудняват да дадат съответен отговор, което затвърждава наблюденията направени нагоре, че осведомеността измежду българското общество по тематиката не е на нужните равнища.
Българите (47%) са уверени, че българското държавно управление не подхваща съответни дейности за осъществяване на задачите на Европейската зелена договорка.
Малко под една пета (17%) са на противоположното мнение, а още веднъж забележителен дял не могат да изкажат мнение. Прави усещане, че измежду всички възрастови групи господства отрицателното мнение, че държавното управление не подхваща съответни дейности. Същото важи и при обзор на разбивката по отношение на просветителния статус.
Едно от обясненията за тези данни е, че в българското общество има продължителен недостиг на доверие на към главните политически институции, а също и трайното мнение, че изоставаме по отношение на европейските процеси.
В умозаключение откривателите показват, че е налице група в обществото ни, която може да се причисли като носите на „ зелената “ тематика. Това са младите и дейни, с висше обучение, наети квалифицирани чиновници и такива на високи постове със съответните по-високи приходи, живеещи най-вече в Столицата и регионалните центрове.
Тази тематика се характеризира с необикновен влиятелен детайл, изключително когато е обвързвана и с избран вид метод на живот, който може да се опише като съвременен, прогресивен и „ западен “.
Темата има вероятности за развиване и комуникиране с българското общество. Необходимо е по-ясното й поднасяне, тъй че да е налична до по-широк кръг хора.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал: /
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ