Мистично звучащото пророчество на приемането“ се състои в следното: когато

Мистично звучащото „ знамение на приемането “ се състои в следното: когато мислим, че другите хора ще ни харесват, се държим по-топло към тях и в резултат на това, те ни харесват повече. Когато мислим, че няма да ни харесат, се държим по-студено и те не ни харесват толкоз, написа obekti.bg, базирайки се на PsyBlog.

Това е самоизпълващо се знамение, тъй като в случай че предвидим, че ще бъдем признати, това се случва в реалност (както и обратното). Това е интуитивно привлекателно пояснение за това за какво хората се харесват, или не, взаимно. Но за психолозите въпросът е дали в действителност това е правилно, или просто звучи приемливо.

Водите са в допълнение размътени от всички нормални самостоятелни и културни разлики – някои хора се интересуват повече от това дали са признати, а някои хора са по-открити и отзивчиви. Но дано оставим за миг тези разлики и си представим двама души, които са идентични като се изключи това, че единият чака, че другите ще го одобряват, а другият – че ще го отхвърлят.

Доскоро учените смятаха, че за едната част от това самоизпълващо се знамение има солидни доказателства, до момента в който за другата – не толкоз.

Първата част, показана от доктор Дану Антъни Стинсън от Университета на Ватерло и сътрудниците ѝ, е, че междуличностната топлина, която излъчват хората, планува дали другите ще ги харесат, или не. За психолозите това е несъмнено – хората възприемат тези, които са същински топли и отзивчиви, а за това могат да създадат много прецизен извод единствено за 30 секунди.

Приятно ми е да се запознаем

Това, което обаче не е по този начин безспортно е дали упованието да бъдеш признат в действителност прави държанието по-топло към другите. За да ревизира това, екипът на Стинсън употребява един опит.

В него вземат участие 28 мъже, на които им следва да се срещнат с привлекателна млада жена. На 14 от тях споделят, че тя е нервна и се тормози по какъв начин ще я възприемат. Съвсем естествено, когато схващат, че тя е нерна и несигурна, те се усещат по-добри спрямо нея. Това ги прави по-малко обезпокоени за идната среща (всъщност два пъти по-малко нервни съгласно самостоятелни наблюдатели), което ги кара да се държат по-топло.

В съпоставяне с тях останалите 14 получават единствено съществена демографска информация за дамата, с която следва да се срещнат, и нищо, което да успокои страха им от отменяне и са доста по-напрегнати преди срещата.

Резултатите демонстрират, че когато рискът от отменяне е по-нисък, мъжете се държат по-топло с дамата, с която приказват. Тази спомагателна топлина кара журито от наблюдаващи да ги харесат повече спрямо тези, които се опасяват да не бъдат отхвърлени и вследствие на това се държат по-студено.

Това е едно доказателство, че пророчеството е правилно. В този опит хората, които са очаквали, че ще бъдат признати са се държали по-топло и в резултат на това са възприети по-добре.

Социални оптимисти и обществени песимисти

В резултатите от проучването имало едно изключение. Една подгрупа, която не била наранена от пробната операция. Причината е, че те постоянно чакат, че ще бъдат признати. Това е групата на обществените оптимисти (или може би хора с много положително мнение за себе си).

Социалните оптимисти, несъмнено, са в щастливата позиция да чакат постоянно да бъдат признати и да откриват, че съвсем постоянно това се случва. Социалните песимисти, въпреки това, са изправени пред противоположната страна на „ самоизпълващото се знамение “, съгласно Робърт К. Мертън, на който изискуем тази фраза. Очакването за отменяне води до по-студено и по-отбранително държание по отношение на другите и това води до действително отменяне. Социалният черноглед горчиво се убеждава в правотата си: „ Знаех си, че няма да ме харесат ".