Социалните работници не могат да постановяват настаняване на дете извън семейството
Министерството на труда и обществената политика се опълчва изрично против продължаващото разпространение на погрешни изказвания в общественото пространство и обществените мрежи във връзка Закона за обществените услуги (ЗСУ) и обвързваните с него промени в законодателството в региона на закрилата на детето, които влизат в действие от 1 януари 2020 година Това се показва в известие на пресцентъра на министерството, получено в Българска телеграфна агенция.
Новите законодателни текстове имат за цел да реформират системата на обществените услуги, с цел да може те да дават отговор по-добре на потребностите на хората, да са по-достъпни и да се увеличи тяхното качество, декларират от МТСП.
Става дума за услугите, предоставяни в центровете за възрастни и деца с увреждания, домове за остарели хора, дневни центрове, в които нуждаещите се деца могат да употребяват логопед, рехабилитатор, психолог, физиотерапевт, теляк, което усъвършенства тяхното възобновяване и развиване и други
Влизащите в действие от началото на 2020 година разпореждания не дават нови пълномощия на обществените служащи да постановяват краткотрайна мярка за протекция за настаняване на дете отвън фамилията, се показва в известието. В него се напомня, че до такова решение се стига единствено в доста крайни случаи на принуждение, неглижиране и нарушение на интереса на детето, които заплашват неговото здраве и живот. Настаняването на дете отвън фамилията може да стане единствено при съществуване на учредения, избрани в Закона за протекция на детето и постоянно предстои на правосъден надзор. Такова решение се взема само след привършване на всички благоприятни условия за протекция в фамилията с изключение на в случаите, когато се постанова незабавното извеждане на детето.
Временните ограничения за протекция могат да се апелират пред съда. Данните за 2018 година демонстрират, че единствено в към 1,5 на 100 от случаите съдилищата в страната не са удостоверили настояванията за настаняване отвън фамилията, направени от дирекциите " Социално подкрепяне ", допълват от МТСП.
Промените в Закона за протекция на детето имат за цел да отразят затварянето на всички домове за деца и усъвършенстват координацията при закрилата на децата, защото тя е отговорност на всички министерства и други институции, които са органи за протекция, а освен на обществените служащи. Например, координационният механизъм при принуждение не е нов, а се ползва в продължение на 9 години по силата на подписаното през 2010 година Споразумение за съдействие и съгласуване на работата на териториалните структури на органите за протекция при случаи на деца, жертви или в риск от принуждение и при спешна намеса, означават от министерството.
Чрез приемането на Закона за обществените услуги страната доста по-сериозно припознава своите функционалности за надзор на даването, финансирането и качеството на обществените услуги за отбрана на правата на хората, които ги употребяват, допълват от МТС
Основен снабдител на обществените услуги в България и след приемането и влизането в действие на Закона за обществените услуги остават общините. Единствено те могат да разпореждат ръководството на финансираните от страната обществени услуги на частни лица. Този принцип съществува в настоящото законодателство повече от 17 години и е непокътнат и в Закона за обществените услуги. Към 2018 година едвам 15,6 на 100 от всички типове обществени услуги са предоставени от общините на частни снабдители. От 17 години е дадена опция на физически лица, регистрирани по Търговския закон, и на юридически лица (вкл. неправителствени организации) да бъдат снабдители на обществени услуги. С приемането на ЗСУ се резервира това право. А по отношение на присъединението на България към Европейския съюз, от 2007 година в ЗСП е регламентирано, че физически и юридически лица от страните - членки на Европейския съюз, или от страни от Европейското икономическо пространство, регистрирани според националното си законодателство, могат да дават обществени услуги. Това право на задграничните физически и юридически лица, обещано им преди 13 години, е непокътнато и в ЗСУ. Законът за обществените услуги е съгласуван със отговорностите на страната ни, произлизащи от Договора за действие на Европейски Съюз.
Със Закона за обществените услуги за първи път се вкарват финансирани от държавния бюджет безвъзмездни услуги, припомнят от МТСП. И в този момент всички финансирани от страната услуги за децата и техните родители са безвъзмездни. Законодателството уголемява достъпа, само че не вкарва обвързване за прилагане на обществени услуги, като категорично регламентира, че обществените услуги се дават съгласно желанието и персоналния избор на хората, т.е. всеки човек има право да избере доставчика на услугата, която желае да употребява.
За първи път в ЗСУ категорично се регламентира, че общините и частните снабдители на обществени услуги нямат право да получават доходи от даването на обществени услуги, които се финансират от държавния бюджет, т.е. те нито могат да употребяват таксите, които потребителите заплащат (те се внасят в държавния бюджет), нито могат да образуват облага. Същевременно те са задължени да употребяват предоставените им финансови средства единствено и само за обществените услуги, за които са отпуснати от държавния бюджет. Също по този начин се вкарва доста по-строг надзор от страна на Агенцията за качеството на обществените услуги за разходването на държавните средства за обществени услуги, допълват от МТСП. /БТА
Новите законодателни текстове имат за цел да реформират системата на обществените услуги, с цел да може те да дават отговор по-добре на потребностите на хората, да са по-достъпни и да се увеличи тяхното качество, декларират от МТСП.
Става дума за услугите, предоставяни в центровете за възрастни и деца с увреждания, домове за остарели хора, дневни центрове, в които нуждаещите се деца могат да употребяват логопед, рехабилитатор, психолог, физиотерапевт, теляк, което усъвършенства тяхното възобновяване и развиване и други
Влизащите в действие от началото на 2020 година разпореждания не дават нови пълномощия на обществените служащи да постановяват краткотрайна мярка за протекция за настаняване на дете отвън фамилията, се показва в известието. В него се напомня, че до такова решение се стига единствено в доста крайни случаи на принуждение, неглижиране и нарушение на интереса на детето, които заплашват неговото здраве и живот. Настаняването на дете отвън фамилията може да стане единствено при съществуване на учредения, избрани в Закона за протекция на детето и постоянно предстои на правосъден надзор. Такова решение се взема само след привършване на всички благоприятни условия за протекция в фамилията с изключение на в случаите, когато се постанова незабавното извеждане на детето.
Временните ограничения за протекция могат да се апелират пред съда. Данните за 2018 година демонстрират, че единствено в към 1,5 на 100 от случаите съдилищата в страната не са удостоверили настояванията за настаняване отвън фамилията, направени от дирекциите " Социално подкрепяне ", допълват от МТСП.
Промените в Закона за протекция на детето имат за цел да отразят затварянето на всички домове за деца и усъвършенстват координацията при закрилата на децата, защото тя е отговорност на всички министерства и други институции, които са органи за протекция, а освен на обществените служащи. Например, координационният механизъм при принуждение не е нов, а се ползва в продължение на 9 години по силата на подписаното през 2010 година Споразумение за съдействие и съгласуване на работата на териториалните структури на органите за протекция при случаи на деца, жертви или в риск от принуждение и при спешна намеса, означават от министерството.
Чрез приемането на Закона за обществените услуги страната доста по-сериозно припознава своите функционалности за надзор на даването, финансирането и качеството на обществените услуги за отбрана на правата на хората, които ги употребяват, допълват от МТС
Основен снабдител на обществените услуги в България и след приемането и влизането в действие на Закона за обществените услуги остават общините. Единствено те могат да разпореждат ръководството на финансираните от страната обществени услуги на частни лица. Този принцип съществува в настоящото законодателство повече от 17 години и е непокътнат и в Закона за обществените услуги. Към 2018 година едвам 15,6 на 100 от всички типове обществени услуги са предоставени от общините на частни снабдители. От 17 години е дадена опция на физически лица, регистрирани по Търговския закон, и на юридически лица (вкл. неправителствени организации) да бъдат снабдители на обществени услуги. С приемането на ЗСУ се резервира това право. А по отношение на присъединението на България към Европейския съюз, от 2007 година в ЗСП е регламентирано, че физически и юридически лица от страните - членки на Европейския съюз, или от страни от Европейското икономическо пространство, регистрирани според националното си законодателство, могат да дават обществени услуги. Това право на задграничните физически и юридически лица, обещано им преди 13 години, е непокътнато и в ЗСУ. Законът за обществените услуги е съгласуван със отговорностите на страната ни, произлизащи от Договора за действие на Европейски Съюз.
Със Закона за обществените услуги за първи път се вкарват финансирани от държавния бюджет безвъзмездни услуги, припомнят от МТСП. И в този момент всички финансирани от страната услуги за децата и техните родители са безвъзмездни. Законодателството уголемява достъпа, само че не вкарва обвързване за прилагане на обществени услуги, като категорично регламентира, че обществените услуги се дават съгласно желанието и персоналния избор на хората, т.е. всеки човек има право да избере доставчика на услугата, която желае да употребява.
За първи път в ЗСУ категорично се регламентира, че общините и частните снабдители на обществени услуги нямат право да получават доходи от даването на обществени услуги, които се финансират от държавния бюджет, т.е. те нито могат да употребяват таксите, които потребителите заплащат (те се внасят в държавния бюджет), нито могат да образуват облага. Същевременно те са задължени да употребяват предоставените им финансови средства единствено и само за обществените услуги, за които са отпуснати от държавния бюджет. Също по този начин се вкарва доста по-строг надзор от страна на Агенцията за качеството на обществените услуги за разходването на държавните средства за обществени услуги, допълват от МТСП. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ