Изобилие от правописни грешки в Стратегията за развитие на българската култура!
Министерството на културата публично се отхвърля от поетия ангажимент да заделя отсега нататък най-малко 1% от брутния вътрешен артикул за просвета. Това излиза наяве от качения за публично разискване Проект на Стратегия за развиване на българската просвета 2019-2029 година, оповестяват от съдружие „ Зограф “.
Не по-малко скандално е, че текстът на плана за Стратегия за развиване на българската просвета, качена в Портала за публични съвещания www.strategy.bg, бъка от груби правописни и пунктуационни неточности и евентуално е писан „ на коляно” от анонимни служители, считат в гражданското съдружие.
Отказът на културното ведомство да включи в този значим рамков документ условието за най-малко 1% от Брутният вътрешен продукт да бъде точно за просвета е плашещ, само че още по-тревожно е, че Стратегията намира за нещо обикновено трайното съкращаване на бюджета за просвета. Така да вземем за пример на стр. 52 в Стратегията е записано, че „ съществена спънка за оптималното действие на Национален фонд „ Култура” е, че той не може да реализира действително събиране на приходите, планувани от закона, и разчита главно на лимитираните бюджетни средства, които понижават с всяка минала година”.
За неналичието на задоволително обща просвета на създателите на Стратегията приказва и събитието, че на стр. 48 при изброяването на настоящите в чужбина Български културни институти е посочен и „ Български културно-информационен център – Скопие, Македония”, без да се има поради, че конституционното име на западната ни съседка е Република Северна Македония, означават от съдружие „ Зограф “. А ето и няколко инцидентно подбрани фрази от дълго чаканата Стратегия за развиване на българската просвета, които демонстрират учудваща липса на писмена просветеност и неведение на разпоредбите за приложимост на цялостния и късия член:
„ В рамките на Европейския съюз е емфатичен устрема да се опазва общотоевропейско културно завещание и да се основават условия то да бъде налично за другите “. /стр. 3/
„ Със специфичния Закон за националните читалища (ДВ, бр. 89 от 1996 г.) се урежда правния статут, учредяването, типовете, функционалностите, ръководството и финансирането на читалищата “. /стр.14/
„ По публични данни на Национален статистически институт към края на 2017 година броя на читалищата в страната е 3321 “. /стр.34/
„ В сферата на аудиовизията и медиите е належащо да се има поради приноса на филми, телевизия, видео “. /стр. 40/
„ Специални старания би трябвало да се слагат върху това в този продан да се ангажират хората и да се разшири разговора сред тях “. /стр. 83/
„ Чрез предварителната оценка се цели възстановяване на лкачеството на стратегическият документ и намалявне на неговата научна и осведомителна «несигурност». /стр.98/
„ Междинните/Текущите оценки имат отношение към адаптивността и актуализацията на съответният стратегически документ, като служат за оценка на напредъка на реализираните политики/програми. При тях оценъчният развой има за цел да създаде консатоивен отчет, който съдържа обстоен разбор на осъществяването на съответният документ, оценка на сходството, ефикасността, успеваемостта, въздействието и устойчивостта на стратегическия документ, съгласно авансово избраните цели, цели и ограничения “. /стр. 98/
Ето и още един присъщ, стряскащ образец на езиковите знания и равнището на просветеност на създателите на Стратегията:
„ На необятна полемика се слагат възожностите и вероятностите свързани с разкриването на нови театрални пространства. Това е извънредно динамичен развой, който намира своето изражение и в международен мащаб. Новите форми на изпълнителско изкуство подготвят към разриването на подобен вид пространства и даването им на създателите сами да ги менажират и развиват. Това може да се трансформира в сполучлива формула за развите на бранша като зяло “. /стр. 27/
За страдание, създателите на плана на Стратегията не са наясно и с формите за множествено число на съществителните:
„ Към момента в региона на музиката и танца съществуват 14 държавни културни института, 1 общинска опера, 4 общински филхармонии, 7 камерни оркестрови ансамбли, общински хорови обединения, 24 духови оркестъра и 20 фолклорни ансамбъла “. /стр. 28/
Министерство на културата следва да отговори на въпроса какви възнаграждения за сметка на българския поданик са изплатени на създателите на цялостната с правописни неточности Стратегия.
Не по-малко скандално е, че текстът на плана за Стратегия за развиване на българската просвета, качена в Портала за публични съвещания www.strategy.bg, бъка от груби правописни и пунктуационни неточности и евентуално е писан „ на коляно” от анонимни служители, считат в гражданското съдружие.
Отказът на културното ведомство да включи в този значим рамков документ условието за най-малко 1% от Брутният вътрешен продукт да бъде точно за просвета е плашещ, само че още по-тревожно е, че Стратегията намира за нещо обикновено трайното съкращаване на бюджета за просвета. Така да вземем за пример на стр. 52 в Стратегията е записано, че „ съществена спънка за оптималното действие на Национален фонд „ Култура” е, че той не може да реализира действително събиране на приходите, планувани от закона, и разчита главно на лимитираните бюджетни средства, които понижават с всяка минала година”.
За неналичието на задоволително обща просвета на създателите на Стратегията приказва и събитието, че на стр. 48 при изброяването на настоящите в чужбина Български културни институти е посочен и „ Български културно-информационен център – Скопие, Македония”, без да се има поради, че конституционното име на западната ни съседка е Република Северна Македония, означават от съдружие „ Зограф “. А ето и няколко инцидентно подбрани фрази от дълго чаканата Стратегия за развиване на българската просвета, които демонстрират учудваща липса на писмена просветеност и неведение на разпоредбите за приложимост на цялостния и късия член:
„ В рамките на Европейския съюз е емфатичен устрема да се опазва общотоевропейско културно завещание и да се основават условия то да бъде налично за другите “. /стр. 3/
„ Със специфичния Закон за националните читалища (ДВ, бр. 89 от 1996 г.) се урежда правния статут, учредяването, типовете, функционалностите, ръководството и финансирането на читалищата “. /стр.14/
„ По публични данни на Национален статистически институт към края на 2017 година броя на читалищата в страната е 3321 “. /стр.34/
„ В сферата на аудиовизията и медиите е належащо да се има поради приноса на филми, телевизия, видео “. /стр. 40/
„ Специални старания би трябвало да се слагат върху това в този продан да се ангажират хората и да се разшири разговора сред тях “. /стр. 83/
„ Чрез предварителната оценка се цели възстановяване на лкачеството на стратегическият документ и намалявне на неговата научна и осведомителна «несигурност». /стр.98/
„ Междинните/Текущите оценки имат отношение към адаптивността и актуализацията на съответният стратегически документ, като служат за оценка на напредъка на реализираните политики/програми. При тях оценъчният развой има за цел да създаде консатоивен отчет, който съдържа обстоен разбор на осъществяването на съответният документ, оценка на сходството, ефикасността, успеваемостта, въздействието и устойчивостта на стратегическия документ, съгласно авансово избраните цели, цели и ограничения “. /стр. 98/
Ето и още един присъщ, стряскащ образец на езиковите знания и равнището на просветеност на създателите на Стратегията:
„ На необятна полемика се слагат възожностите и вероятностите свързани с разкриването на нови театрални пространства. Това е извънредно динамичен развой, който намира своето изражение и в международен мащаб. Новите форми на изпълнителско изкуство подготвят към разриването на подобен вид пространства и даването им на създателите сами да ги менажират и развиват. Това може да се трансформира в сполучлива формула за развите на бранша като зяло “. /стр. 27/
За страдание, създателите на плана на Стратегията не са наясно и с формите за множествено число на съществителните:
„ Към момента в региона на музиката и танца съществуват 14 държавни културни института, 1 общинска опера, 4 общински филхармонии, 7 камерни оркестрови ансамбли, общински хорови обединения, 24 духови оркестъра и 20 фолклорни ансамбъла “. /стр. 28/
Министерство на културата следва да отговори на въпроса какви възнаграждения за сметка на българския поданик са изплатени на създателите на цялостната с правописни неточности Стратегия.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ