710 лв. става минималната работна заплата от 1 януари 2022 г., според проектобюджета
Министерството на финансите разгласява законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2022 година дружно с обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2022-2024 година, представляваща претекстовете към него, и съпътстващите ги документи, оповестява Българска национална телевизия.
Подготовката на Бюджет 2022 и обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2022-2024 година започва с създаването на базов сюжет при настоящо законодателство с отразени резултати от актуализацията на Бюджет 2021 (приетите закони за изменение и допълнение на държавния бюджет, на бюджета на държавното публично обезпечаване и на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.), който беше следващо надграден с нови допускания за някои политики в региона на приходите, осигурителната политика и в обществената сфера.
Параметрите на плана на Бюджет 2022 са съобразени с избраните в Закона за обществените финанси фискални правила и ограничавания, като се регистрират резултатите от краткотрайното използване на ограничения в условия на изключителни условия, свързани с пандемията от COVID-19.
Настоящата средносрочна бюджетна прогноза съдържа изискваната според Закона за обществените финанси параленост на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на Европейска комисия. Включена е и параленост на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на Европейска комисия във връзка с индикаторите на бранш „ Държавно ръководство “.
След краткотрайното разхлабване на фискалната политика през 2020 и 2021 година, която съгласно изчисленията за фискалната позиция се дефинира като самодейна антициклична, в средносрочен проект се планува дефицитът по КФП да доближи 5,1% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година (с включени COVID-19 мерки) с следващи годишни стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП понижава до 2,8% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година
От позиция на ограничаването на фискалното предписание за недостига по КФП (без отчитане на резултата от COVID-19 мерките) за целия планиран интервал бюджетното салдо е в границите на ограничаването за недостиг до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, като за 2020 и 2021 година се следи позитивно салдо надлежно 0,2% от Брутният вътрешен продукт и 1,3% от Брутният вътрешен продукт, а за прогнозния интервал – негативно салдо в границите на 2,8-2,9% от Брутният вътрешен продукт.
В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40%-то предписание по ЗПФ, като бележат спад от 39,6% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година до 35,7% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година
По отношение на приходите в актуалната прогноза се следи растеж в номинално изражение за целия тригодишен интервал. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт за 2022 година те са 38,3%, за 2023 година – 39,3% и за 2024 година – 39,2%.
По отношение на трендовете при разноските за интервала 2022-2024 година се следи номинален годишен растеж, само че като дял от Брутният вътрешен продукт те понижават от 43,4% от Брутният вътрешен продукт до 42,0% от Брутният вътрешен продукт.
За интервала 2022-2024 година плануванаъа политика в региона на налозите ще продължи да се придържа към откритите правила и насоки през последните години, като главните ѝ цели още веднъж са ориентирани към поддържане на икономическия напредък, възстановяване на бизнес средата, битката с данъчните злоупотреби и повишение на фискалната резистентност в дълготраен проект.
Запазват се главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, предотвратяването на благоприятни условия за укриване и невнасяне на налози и осигуровки и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите.
С плануваните ограничения в политиката по приходите се цели гарантирането на нужния финансов запас за осъществяване на разходните политики на държавното управление. Предвижда се опазване на ниските данъчни ставки за корпоративните налози и тези за налозите върху приходите на физическите лица, като значима причина за вложения, стопански напредък и претовареност.
Разходни политики на Бюджет 2022 са, както следва:
Политиката по приходите в обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2022-2024 година планува нарастване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2022 година от 650 лева на 710 лева, като размерът от 710 лева ще се резервира през 2023 и 2024 година
За 2022 година се планува нарастване с 5% на средствата за заплати и хонорари на личния състав, нает по трудови и служебни правни отношения в бюджетния бранш, в това число и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, в които личният състав не е нает на минимална работна заплата.
За 2022 година е разчетено нарастване на средствата за заплати и хонорари на личния състав за изборните длъжности и за заетите в системата на правосъдната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за образуване на възнагражденията.
Новите моменти във връзка с осигурителната политика са, както следва:
увеличение на оптималния застрахователен приход за всички обезпечени лица за целия интервал от 3 000 лева на 3 400 лева.;
увеличение на минималния застрахователен приход за земеделските стопани и тютюнопроизводители за целия интервал от 420 лева на 710 лева, до размера на МРЗ, приравнено на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица;
увеличение на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица за целия интервал от 650 лева на 710 лева.;
увеличение на минималните осигурителни приходи по главните стопански действия и квалификационни групи специалности на равнището на минималната работна заплата за 2022 година – 710 лева, като се прави промяна единствено във връзка с позициите, които са под избрания размер.
През интервала 2022-2024 година ще продължи осъществяването на политиките в предучилищното и учебното обучение, ориентирани към ефикасна социализация на деца от ранна детска възраст, обезпечаването на еднакъв достъп до качествено обучение, личностно развиване на децата и учениците, поощряване на нововъведенията, подготовка на педагогическите експерти, модернизиране на просветителните институции, цифровизация на образованието. Изпълняват се и ограничения, ориентирани към понижаване на неравенствата и поощряване на общественото включване, мотивация на децата и учениците за обучение и асимилиране на основни компетентности.
За предучилищното и учебното обучение за 2022 година са обезпечени средства, както следва:
70,0 млн. лева за създаване, продължение, надстрояване и реорганизация на детски градини, детски ясли и училища; 38,0 млн. лева за подкрепяне заплащането от родителите на такси за хранене на децата от наложителното предучилищно обучение и за компенсиране на разноските за развъждане и образование на деца, които не са признати заради липса тук-там в държавни и общински детски градини и училища; 36,0 млн. лева за разширение на достъпа и обгръщане в наложително предучилищно обучение на 4-годишни деца; 123,3 млн. лева за ограничения за попречване разпространяването на COVID-19, за защитни средства и дезинфектанти за учебните заведения и за обезпечаване на проучване за COVID-19 с щадящи бързи антигенни проби на учениците от I до XII клас за 6 месеца; 2,6 млн. лева за продължение на Националната стратегия „ Отново дружно “.
Подготовката на Бюджет 2022 и обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2022-2024 година започва с създаването на базов сюжет при настоящо законодателство с отразени резултати от актуализацията на Бюджет 2021 (приетите закони за изменение и допълнение на държавния бюджет, на бюджета на държавното публично обезпечаване и на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.), който беше следващо надграден с нови допускания за някои политики в региона на приходите, осигурителната политика и в обществената сфера.
Параметрите на плана на Бюджет 2022 са съобразени с избраните в Закона за обществените финанси фискални правила и ограничавания, като се регистрират резултатите от краткотрайното използване на ограничения в условия на изключителни условия, свързани с пандемията от COVID-19.
Настоящата средносрочна бюджетна прогноза съдържа изискваната според Закона за обществените финанси параленост на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на Европейска комисия. Включена е и параленост на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на Европейска комисия във връзка с индикаторите на бранш „ Държавно ръководство “.
След краткотрайното разхлабване на фискалната политика през 2020 и 2021 година, която съгласно изчисленията за фискалната позиция се дефинира като самодейна антициклична, в средносрочен проект се планува дефицитът по КФП да доближи 5,1% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година (с включени COVID-19 мерки) с следващи годишни стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП понижава до 2,8% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година
От позиция на ограничаването на фискалното предписание за недостига по КФП (без отчитане на резултата от COVID-19 мерките) за целия планиран интервал бюджетното салдо е в границите на ограничаването за недостиг до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, като за 2020 и 2021 година се следи позитивно салдо надлежно 0,2% от Брутният вътрешен продукт и 1,3% от Брутният вътрешен продукт, а за прогнозния интервал – негативно салдо в границите на 2,8-2,9% от Брутният вътрешен продукт.
В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40%-то предписание по ЗПФ, като бележат спад от 39,6% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година до 35,7% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година
По отношение на приходите в актуалната прогноза се следи растеж в номинално изражение за целия тригодишен интервал. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт за 2022 година те са 38,3%, за 2023 година – 39,3% и за 2024 година – 39,2%.
По отношение на трендовете при разноските за интервала 2022-2024 година се следи номинален годишен растеж, само че като дял от Брутният вътрешен продукт те понижават от 43,4% от Брутният вътрешен продукт до 42,0% от Брутният вътрешен продукт.
За интервала 2022-2024 година плануванаъа политика в региона на налозите ще продължи да се придържа към откритите правила и насоки през последните години, като главните ѝ цели още веднъж са ориентирани към поддържане на икономическия напредък, възстановяване на бизнес средата, битката с данъчните злоупотреби и повишение на фискалната резистентност в дълготраен проект.
Запазват се главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, предотвратяването на благоприятни условия за укриване и невнасяне на налози и осигуровки и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите.
С плануваните ограничения в политиката по приходите се цели гарантирането на нужния финансов запас за осъществяване на разходните политики на държавното управление. Предвижда се опазване на ниските данъчни ставки за корпоративните налози и тези за налозите върху приходите на физическите лица, като значима причина за вложения, стопански напредък и претовареност.
Разходни политики на Бюджет 2022 са, както следва:
Политиката по приходите в обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2022-2024 година планува нарастване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2022 година от 650 лева на 710 лева, като размерът от 710 лева ще се резервира през 2023 и 2024 година
За 2022 година се планува нарастване с 5% на средствата за заплати и хонорари на личния състав, нает по трудови и служебни правни отношения в бюджетния бранш, в това число и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, в които личният състав не е нает на минимална работна заплата.
За 2022 година е разчетено нарастване на средствата за заплати и хонорари на личния състав за изборните длъжности и за заетите в системата на правосъдната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за образуване на възнагражденията.
Новите моменти във връзка с осигурителната политика са, както следва:
увеличение на оптималния застрахователен приход за всички обезпечени лица за целия интервал от 3 000 лева на 3 400 лева.;
увеличение на минималния застрахователен приход за земеделските стопани и тютюнопроизводители за целия интервал от 420 лева на 710 лева, до размера на МРЗ, приравнено на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица;
увеличение на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица за целия интервал от 650 лева на 710 лева.;
увеличение на минималните осигурителни приходи по главните стопански действия и квалификационни групи специалности на равнището на минималната работна заплата за 2022 година – 710 лева, като се прави промяна единствено във връзка с позициите, които са под избрания размер.
През интервала 2022-2024 година ще продължи осъществяването на политиките в предучилищното и учебното обучение, ориентирани към ефикасна социализация на деца от ранна детска възраст, обезпечаването на еднакъв достъп до качествено обучение, личностно развиване на децата и учениците, поощряване на нововъведенията, подготовка на педагогическите експерти, модернизиране на просветителните институции, цифровизация на образованието. Изпълняват се и ограничения, ориентирани към понижаване на неравенствата и поощряване на общественото включване, мотивация на децата и учениците за обучение и асимилиране на основни компетентности.
За предучилищното и учебното обучение за 2022 година са обезпечени средства, както следва:
70,0 млн. лева за създаване, продължение, надстрояване и реорганизация на детски градини, детски ясли и училища; 38,0 млн. лева за подкрепяне заплащането от родителите на такси за хранене на децата от наложителното предучилищно обучение и за компенсиране на разноските за развъждане и образование на деца, които не са признати заради липса тук-там в държавни и общински детски градини и училища; 36,0 млн. лева за разширение на достъпа и обгръщане в наложително предучилищно обучение на 4-годишни деца; 123,3 млн. лева за ограничения за попречване разпространяването на COVID-19, за защитни средства и дезинфектанти за учебните заведения и за обезпечаване на проучване за COVID-19 с щадящи бързи антигенни проби на учениците от I до XII клас за 6 месеца; 2,6 млн. лева за продължение на Националната стратегия „ Отново дружно “.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ