УСБАЛО е одобрена от ЕК за Всеобхватен онкологичен център за България
Министерство на опазването на здравето и „ Информационно обслужване “ АД са включени в осъществяването на два плана, финансирани по Програма „ Европейски Съюз в поддръжка на здравето " 2021 - 2027 година, свързани с продан на експертен опит в региона на здравната онкология, а УСБАЛО „ Проф. доктор Ив. Черноземски “ е утвърдена от Европейска комисия за Всеобхватен онкологичен център за България. Това споделя служебният здравен министър доктор Галя Кондева в отговор на въпрос на депутата от ПП-ДБ Иван Белчев по отношение на построяването на платформа с народен обсег за продан на значима информация сред клиничните експерти, работещи в областта на онкологията и научните откриватели.
По думите на доктор Кондева първият план е за взаимно деяние, ориентирано към оформянето на седем нови експертни мрежи в региона на рака в следните области: персонализирана първична предварителна защита, оцеляване, палиативна грижа, новаторска и интервенционална лъчетерапия, ядрена медицина, клетъчни лечения, високотехнологични медицински запаси, един или повече комплицирани и с неприятна прогноза рак и младежи с рак. Съвместното деяние има за цел да приготви всичко належащо за пускане на новите експертни мрежи и да направи оценка на съществуващите модели на сегашни и бъдещи мрежи на Европейски Съюз предвид на усъвършенстване на действието на новите експертни мрежи.
Вторият план е взаимно деяние, което има за цел да сътвори мрежа на Европейски Съюз от национални всеобхватни онкологични центрове в поддръжка на ранното разкриване, диагностика и лекуване на пациенти с рак с обезпечено качество.
Дигиталната платформата, за която пита Иван Белчев е заложена в Националния проект за битка с рака 2027 и е планувана да бъде направена до 2025 година Тя би трябвало да служи за продан на значима информация сред клиничните експерти, работещи в областта на онкологията и научните откриватели, посредством която да се дават данни от действителната процедура, стимулиращи идентифицирането на полета за спомагателни проучвания. В тази платформа би трябвало да бъде включена и информация за извършени генетични проучвания и съпътстващите клинични данни на онкологични пациенти за откриването на нови патогенни разновидности, възстановяване на диагностиката, претенденти за нови лечебни подходи и други разработки. Платформата ще е цифрова база данни с опция за непрекъснато допълнение и ще е от огромно значение за здравната просвета и процедура.
„ Предвид характера на платформата, би следвало самодейността и водещата роля за нейното основаване да бъде на медицинските експерти и откривателите, които да показват визията си за платформата, нейното съответно наличие и функционалности “, споделя обаче министър Кондева.
До момента в Министерство на здравеопазването не са постъпили съответни оферти от Националния съвет по онкология за основаване на платформата, само че Министерството има подготвеност да окаже подпомагане при съответно заложена конструкция и бизнес развой на функционалностите. „ При осъществяване на посочената платформа същата би могла да се интегрира към Националната здравна осведомителна система в границите на следваща фаза от нейното развиване и рационализиране “, споделя още доктор Кондева.
В отговор на втори въпрос на народния представител по отношение на опцията при събирането на информация за ефикасната битка с рака да бъде включен по-широк въпросник за живота на пациентите служебният здравен министър декларира, че е основана е работна група с присъединяване на водещи медицински експерти, която има задача да създаде критериите и наличието на данните, които ще се събират в Националната здравноинформационна система (НЗИС).
„ Данните от Националния раков указател (НРР) ще бъдат основа за разбори и прогнози, нужни за развиването на система, която да предлага устойчиви и модерни грижи за пациентите с онкологични болести. НРР ще е обвързван с Международната асоциация на раковите регистри и Европейската мрежа на раковите регистри, което ще способства за ползотворното съдействие в битката с онкологичните болести. Съгласно нормативните условия всички служащи и чиновници подлежат на наложителни предварителни и периодически медицински прегледи. Когато резултатите от тези прегледи съдържат данни за отклонения във физиологичните индикатори и е належащо диагностично уточняване, се изпраща съобщение до общопрактикуващия доктор на служащия или служителя. Резултатите от наложителните периодически медицински прегледи на служащите и чиновниците, обезпечени от работодателите, към момента не са част от НЗИС, само че се разисква включването на данните от тях в системата “, прецизира доктор Галя Кондева.
По думите на доктор Кондева първият план е за взаимно деяние, ориентирано към оформянето на седем нови експертни мрежи в региона на рака в следните области: персонализирана първична предварителна защита, оцеляване, палиативна грижа, новаторска и интервенционална лъчетерапия, ядрена медицина, клетъчни лечения, високотехнологични медицински запаси, един или повече комплицирани и с неприятна прогноза рак и младежи с рак. Съвместното деяние има за цел да приготви всичко належащо за пускане на новите експертни мрежи и да направи оценка на съществуващите модели на сегашни и бъдещи мрежи на Европейски Съюз предвид на усъвършенстване на действието на новите експертни мрежи.
Вторият план е взаимно деяние, което има за цел да сътвори мрежа на Европейски Съюз от национални всеобхватни онкологични центрове в поддръжка на ранното разкриване, диагностика и лекуване на пациенти с рак с обезпечено качество.
Дигиталната платформата, за която пита Иван Белчев е заложена в Националния проект за битка с рака 2027 и е планувана да бъде направена до 2025 година Тя би трябвало да служи за продан на значима информация сред клиничните експерти, работещи в областта на онкологията и научните откриватели, посредством която да се дават данни от действителната процедура, стимулиращи идентифицирането на полета за спомагателни проучвания. В тази платформа би трябвало да бъде включена и информация за извършени генетични проучвания и съпътстващите клинични данни на онкологични пациенти за откриването на нови патогенни разновидности, възстановяване на диагностиката, претенденти за нови лечебни подходи и други разработки. Платформата ще е цифрова база данни с опция за непрекъснато допълнение и ще е от огромно значение за здравната просвета и процедура.
„ Предвид характера на платформата, би следвало самодейността и водещата роля за нейното основаване да бъде на медицинските експерти и откривателите, които да показват визията си за платформата, нейното съответно наличие и функционалности “, споделя обаче министър Кондева.
До момента в Министерство на здравеопазването не са постъпили съответни оферти от Националния съвет по онкология за основаване на платформата, само че Министерството има подготвеност да окаже подпомагане при съответно заложена конструкция и бизнес развой на функционалностите. „ При осъществяване на посочената платформа същата би могла да се интегрира към Националната здравна осведомителна система в границите на следваща фаза от нейното развиване и рационализиране “, споделя още доктор Кондева.
В отговор на втори въпрос на народния представител по отношение на опцията при събирането на информация за ефикасната битка с рака да бъде включен по-широк въпросник за живота на пациентите служебният здравен министър декларира, че е основана е работна група с присъединяване на водещи медицински експерти, която има задача да създаде критериите и наличието на данните, които ще се събират в Националната здравноинформационна система (НЗИС).
„ Данните от Националния раков указател (НРР) ще бъдат основа за разбори и прогнози, нужни за развиването на система, която да предлага устойчиви и модерни грижи за пациентите с онкологични болести. НРР ще е обвързван с Международната асоциация на раковите регистри и Европейската мрежа на раковите регистри, което ще способства за ползотворното съдействие в битката с онкологичните болести. Съгласно нормативните условия всички служащи и чиновници подлежат на наложителни предварителни и периодически медицински прегледи. Когато резултатите от тези прегледи съдържат данни за отклонения във физиологичните индикатори и е належащо диагностично уточняване, се изпраща съобщение до общопрактикуващия доктор на служащия или служителя. Резултатите от наложителните периодически медицински прегледи на служащите и чиновниците, обезпечени от работодателите, към момента не са част от НЗИС, само че се разисква включването на данните от тях в системата “, прецизира доктор Галя Кондева.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ