Хазната вади още 149 310 лева за нарушени човешки права на българи
Министерският съвет одобри решение за погашение на общо 149 310 лева компенсации в осъществяване на пет решения на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ). Решенията по делата против България са постановени в интервала 05 април 2018 година - 06 септември 2018 година
По делото „ Узунова и Сеид против България “ жалбоподателите са съсобственици на земя. През 2007 година с решение на Министерски съвет част от тази земя е отчуждена и е несъмнено обезщетение. След обжалване на компенсацията от страна на жалбоподателите, Върховен административен съд го усилва в сходство с признато експертно умозаключение и постановява, че е дължима и сума за разходи. Обезщетението е изплатено на жалбоподателите през 2014 година Според Европейски съд по правата на човека невъзможността за жалбоподателите да получат навременно осъществяване на решение в тяхна изгода съставлява в същото време и интервенция в правото на спокойно прилагане на притежания. Съдът присъжда в интерес на жалбоподателите сумата от 9500 евро за претърпените от тях имуществени вреди, както и сумата от 1800 евро за неимуществени вреди.
По делото „ Сапунджиев против България “ наоколо до жилището на господин Сапунджиев е построена печатница. Жалбоподателят и негови съседи подават писмени тъжби до редица държавни институции против активността на печатницата, потвърждавайки, че същата действа в нарушаване на законовите условия. Собственикът на печатницата завежда дело за клюка против жалбоподателя в Районен съд Силистра, който го признава за отговорен, постанова му административно наказване санкция и го осъжда да заплати и обезщетение на притежателя на печатницата. Присъдата е доказана от Окръжен съд Силистра. Европейски съд по правата на човека показва, че опцията обособени лица или дребни групи от хора да изнасят информация и хрумвания, като по този метод способстват за обществения спор по тематики от значително значение, е в полза на обществото. Според съда образуването на наказателно произвеждане против него и осъждането му да заплати парична сума обаче е имало възпиращ резултат върху сезирането на управляващите с сходни недоволства и е в нарушаване на Конвенцията. Така на жалбоподателя са присъдени 845 евро за имуществени вреди и 500 евро за разноски и разходи.
Жалбоподателят по делото „ Боян Господинов против България “ бил арестуван и против него било формирано наказателно произвеждане. Старозагорският областен съд го осъдил на отнемане от независимост, като приспаднал интервала на предварителното задържане. След обжалване на присъдата Апелативен съд - Пловдив понижил наказването. Пред Софийски градски съд господин Господинов завел иск за това, че продължителността на задържането му надвишавала наложеното наказване. Делото било спряно заради съществуването на ново наказателно произвеждане против жалбоподателя, изходът от което можел да се окаже решителен за гражданския иск. В рамките на второто наказателно произвеждане, водено пред Окръжен съд Стара Загора, жалбоподателят неколкократно поставял под подозрение безпристрастността на съдиите. Съдът счел, че не са налице учредения за отказ на състава. Жалбоподателят повдига недоволство пред Европейски съд по правата на човека, че не е бил съден от неутрален съд. Европейски съд по правата на човека открива нарушаване на Конвенцията и присъжда в интерес на жалбоподателя обезщетение в размер на 3600 евро за претърпените от него неимуществени вреди и 1500 евро за разноски и разходи.
По делото „ Бояджиева и Глория Интернешънъл Лтд ЕООД против България “ жалбоподатели са едноличен търговец и сдружение с лимитирана отговорност. Те търгуват с фармацевтични артикули. От декември 2005 година до април 2006 година жалбоподателите продават фармацевтични артикули на компания К. и получават цената им. Впоследствие сдружението К. е оповестено в неплатежоспособност и кредиторите на сдружението предявяват искове против жалбоподателите по Търговския закон. Исковете са почетени и жалбоподателите са наказани да заплатят цената на продуктите плюс лихвите. Жалбоподателите се оплакват пред Европейски съд по правата на човека, че националният съд е приложил безусловно настоящата редакция на Търговски закон. Съдът присъжда обезщетение за имуществени вреди в размер на 16 090 евро за първия жалбоподател и 26 350 евро за втория жалбоподател, както и по 3 000 евро за неимуществени вреди и общо 5 394 евро за разходи.
Жалбоподателят по делото „ Александър Събев против България “ е работил в системата на Министерството на защитата. През 2005 година разрешението му за достъп до класифицирана информация е отнето с решение, което се базира само на член 59, алинея 1, т. 2 от Закона за отбрана на класифицираната информация. Жалбата на господин Събев против това решение е отхвърлена от Държавната комисия по сигурността на информацията, която не го осведоми за претекстовете си. Жалбоподателят насочва молби до разнообразни държавни органи, само че не получава информация за аргументите за лишаване на разрешението. Със заповед на министъра на защитата договорът му за кадрова военна работа е преустановен. Г-н Събев оспорва прекратяването пред Върховен административен съд, който отхвърля жалбата.
Жалбоподателят се оплаква по член 6 § 1 от Конвенцията от неналичието на достъп до съд, който да може да изследва всички въпроси от решаващо значение за изхода на делото. Европейски съд по правата на човека присъжда в интерес на жалбоподателя сумата от 2400 евро за претърпените от него неимуществени вреди, както и сумата от 2000 евро за разноски и разходи.
По делото „ Узунова и Сеид против България “ жалбоподателите са съсобственици на земя. През 2007 година с решение на Министерски съвет част от тази земя е отчуждена и е несъмнено обезщетение. След обжалване на компенсацията от страна на жалбоподателите, Върховен административен съд го усилва в сходство с признато експертно умозаключение и постановява, че е дължима и сума за разходи. Обезщетението е изплатено на жалбоподателите през 2014 година Според Европейски съд по правата на човека невъзможността за жалбоподателите да получат навременно осъществяване на решение в тяхна изгода съставлява в същото време и интервенция в правото на спокойно прилагане на притежания. Съдът присъжда в интерес на жалбоподателите сумата от 9500 евро за претърпените от тях имуществени вреди, както и сумата от 1800 евро за неимуществени вреди.
По делото „ Сапунджиев против България “ наоколо до жилището на господин Сапунджиев е построена печатница. Жалбоподателят и негови съседи подават писмени тъжби до редица държавни институции против активността на печатницата, потвърждавайки, че същата действа в нарушаване на законовите условия. Собственикът на печатницата завежда дело за клюка против жалбоподателя в Районен съд Силистра, който го признава за отговорен, постанова му административно наказване санкция и го осъжда да заплати и обезщетение на притежателя на печатницата. Присъдата е доказана от Окръжен съд Силистра. Европейски съд по правата на човека показва, че опцията обособени лица или дребни групи от хора да изнасят информация и хрумвания, като по този метод способстват за обществения спор по тематики от значително значение, е в полза на обществото. Според съда образуването на наказателно произвеждане против него и осъждането му да заплати парична сума обаче е имало възпиращ резултат върху сезирането на управляващите с сходни недоволства и е в нарушаване на Конвенцията. Така на жалбоподателя са присъдени 845 евро за имуществени вреди и 500 евро за разноски и разходи.
Жалбоподателят по делото „ Боян Господинов против България “ бил арестуван и против него било формирано наказателно произвеждане. Старозагорският областен съд го осъдил на отнемане от независимост, като приспаднал интервала на предварителното задържане. След обжалване на присъдата Апелативен съд - Пловдив понижил наказването. Пред Софийски градски съд господин Господинов завел иск за това, че продължителността на задържането му надвишавала наложеното наказване. Делото било спряно заради съществуването на ново наказателно произвеждане против жалбоподателя, изходът от което можел да се окаже решителен за гражданския иск. В рамките на второто наказателно произвеждане, водено пред Окръжен съд Стара Загора, жалбоподателят неколкократно поставял под подозрение безпристрастността на съдиите. Съдът счел, че не са налице учредения за отказ на състава. Жалбоподателят повдига недоволство пред Европейски съд по правата на човека, че не е бил съден от неутрален съд. Европейски съд по правата на човека открива нарушаване на Конвенцията и присъжда в интерес на жалбоподателя обезщетение в размер на 3600 евро за претърпените от него неимуществени вреди и 1500 евро за разноски и разходи.
По делото „ Бояджиева и Глория Интернешънъл Лтд ЕООД против България “ жалбоподатели са едноличен търговец и сдружение с лимитирана отговорност. Те търгуват с фармацевтични артикули. От декември 2005 година до април 2006 година жалбоподателите продават фармацевтични артикули на компания К. и получават цената им. Впоследствие сдружението К. е оповестено в неплатежоспособност и кредиторите на сдружението предявяват искове против жалбоподателите по Търговския закон. Исковете са почетени и жалбоподателите са наказани да заплатят цената на продуктите плюс лихвите. Жалбоподателите се оплакват пред Европейски съд по правата на човека, че националният съд е приложил безусловно настоящата редакция на Търговски закон. Съдът присъжда обезщетение за имуществени вреди в размер на 16 090 евро за първия жалбоподател и 26 350 евро за втория жалбоподател, както и по 3 000 евро за неимуществени вреди и общо 5 394 евро за разходи.
Жалбоподателят по делото „ Александър Събев против България “ е работил в системата на Министерството на защитата. През 2005 година разрешението му за достъп до класифицирана информация е отнето с решение, което се базира само на член 59, алинея 1, т. 2 от Закона за отбрана на класифицираната информация. Жалбата на господин Събев против това решение е отхвърлена от Държавната комисия по сигурността на информацията, която не го осведоми за претекстовете си. Жалбоподателят насочва молби до разнообразни държавни органи, само че не получава информация за аргументите за лишаване на разрешението. Със заповед на министъра на защитата договорът му за кадрова военна работа е преустановен. Г-н Събев оспорва прекратяването пред Върховен административен съд, който отхвърля жалбата.
Жалбоподателят се оплаква по член 6 § 1 от Конвенцията от неналичието на достъп до съд, който да може да изследва всички въпроси от решаващо значение за изхода на делото. Европейски съд по правата на човека присъжда в интерес на жалбоподателя сумата от 2400 евро за претърпените от него неимуществени вреди, както и сумата от 2000 евро за разноски и разходи.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ