Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет

Министерският съвет утвърди информация за касовото осъществяване на държавния бюджет и на главните индикатори на консолидираната фискална стратегия за първото тримесечие на 2021 г, направена в осъществяване на член 135, алинея 1 на Закона за обществените финанси, на база на месечните доклади за касовото осъществяване на първостепенните разпоредители с бюджет. По данни от месечните доклади бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа към март 2021 година е негативно в размер на 619,4 млн. лева (0,5 % от прогнозния БВП) и се образува от недостиг по националния бюджет в размер на 582,3 млн. лева и недостиг по европейските средства в размер на 37,1 млн. лв.. Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2021 година са в размер на 11 348,1 млн. лева или 23,8 % от годишните планове. Съпоставени със същия интервал на предходата година, когато приходите в бюджета към момента не бяха наранени от отрицателните резултати от експлоадирането на пандемията от COVID-19 в България, постъпленията към март 2021 година нарастват с 370,8 млн. лева (3,4%). При данъчните и неданъчните доходи се следи растеж с 501,6 млн. лева (4,9 %), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) понижават със 130,8 млн. лева (15,7 %), съпоставени с края на март 2020 година. Общата сума на данъчните приходи по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 8 830,3 млн. лева, което съставлява 23,8 % от плануваните за годината данъчни доходи. Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 249,6 млн. лева (2,9 %) по отношение на регистрираните за първото тримесечие на миналата година, като образуват 77,8 % от общите приходи по КФП за интервала. Върху данъчните доходи оказват въздействие признатите законодателни промени в крайните периоди за подаване на годишната данъчна декларация за 2020 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, както и за внасяне на корпоративния налог, налога върху разноските, налога върху приходите на бюджетните предприятия, както и на налога върху активността от опериране на кораби (от 31 март на 30 юни 2021 г.). През 2020 година поради подхванатите бързи ограничения, свързани с началото на пандемията, също бе продължен срокът по ЗКПО, само че една част от данъчно задължените лица към този момент бяха подали годишна данъчна декларация за 2019 година, както и внесли изравнителна вноска по корпоративния налог в регламентирания период преди удължаването - 31.03.2020 година, оповестяват от Министерски съвет. Приходите от директни налози са в размер на 1 263,2 млн. лева или 18,1 % от плануваните в плановете за годината. Постъпленията от косвени налози са в размер на 4 402,7 млн. лева (25,8 % от плановете за годината), като приходите от Данък добавена стойност са в размер на 3 126,8 млн. лева (27,9 % от планираните), от акцизи възлизат на 1 205,7 млн. лева (21,6 % от разчета), а тези от мита са в размер на 58,4 млн. лева (24,9 % по отношение на годишните разчети). Постъпленията от други налози (вкл. имуществени и други налози по ЗКПО) са в размер на 336,5 млн. лева или 26,2 % осъществяване на годишните планове. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 2 827,8 млн. лева, което съставлява 24,2 % от разчетените за годината. Неданъчните доходи по КФП са в размер на 1 814,1 млн. лева, което съставлява 27,5 % от годишните планове, а приходите от помощи и дарения са в размер на 703,7 млн. лв.. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2021 година възлизат на 11 967,5 млн. лева, което е 22,8 % от годишните планове. За съпоставяне разноските по КФП към март 2020 година бяха в размер на 9 550,9 млн. лв.. Значителният растеж на разноските през първото тримесечие на 2021 година по отношение на същия интервал на миналата година е обвързван от една страна с по-ниската база през 2020 година, когато има регистрирани незначителни по мярка разноски за битка с пандемията от COVID- 19, до момента в който през първото тримесечие на 2021 година тези разноски са основни, и въпреки това - на политиката по приходите и политиките в обществената сфера, заложени в утвърждения ЗДБРБ за 2021 година Съществен принос за повишаването на разноските през първото тримесечие на 2021 година имат разноските, свързани с ограниченията за битка с COVID-19 и превъзмогване на социално-икономическите последици от пандемията. Принос за повишаване на разноските за дотации за нефинансови предприятия имат заплащанията по мярката " 60/40 ", мярката " 80/20 ", мярката " Запази ме ", мярката " Подкрепа посредством оборотен капитал за дребни и междинни предприятия, наранени от краткотрайните противоепидемични ограничения ", управлявана от Национална агенция за приходите, и други. В частта на разноските за пенсии са изразходени близо 314,2 млн. лева за добавки в размер на 50 лв. към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до март. Наред с това въздействие върху разноските за пенсии оказва и нарастването на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст и на оптималния размер на пенсията от началото на годината, както и базов резултат от нарастването на пенсиите през юли 2020 година В частта на здравноосигурителните разноски се регистрира повишаване, обвързвано с по-високите разноски за битка с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на изключителна епидемиологична конюнктура, включително разноски за лекарства, проби, консумативи и защитни средства, разноски за поддръжка на личния състав на първа линия в битката с COVID-19 (допълнително месечно заплащане в размер на 1 000 лева.), възнаграждение на изпълнителите на здравна помощ за слагане на ваксини против COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лева, на експерти от професионално направление " Здравни грижи " в размер на 360 лева и на санитари в размер на 120 лева и други, оповестяват от Министерски съвет. В частта на финансовите разноски и разноските за прехрана също се регистрира растеж по отношение на същия интервал на миналата година, като това се дължи на осъществени заплащания по капиталови планове на Българската войска, поправки на пътни инфраструктурни обекти, зимно поддържане на републиканската пътна мрежа и други. Нелихвените разноски са в размер на 11 169,5 млн. лева, което съставлява 22,3 % от годишните планове. Текущите нелихвени разноски към март 2021 година са в размер на 10 349,4 млн. лева, финансовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 813,6 млн. лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 6,5 млн. лв.. Лихвените заплащания са в размер на 318,8 млн. лева или 48,5 % от плануваните за 2021 година. Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.03.2021 година от централния бюджет, възлиза на 479,3 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз. Размерът на фискалния запас към 31.03.2021 година е 7,9 милиарда лева, в това число 7,8 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0,1 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.