Министърът на културата Найден Тодоров връчи традиционните награди на Министерството

Министърът на културата Найден Тодоров връчи обичайните награди на Министерството на културата, които се присъждат по случай 1 ноември, Деня на националните будители. Официалната гала се състоя през вчерашния ден следобяд, в изложба „ Средец “ в Министерство на културата.

Престижните оценки: Златен век “ – огърлие и Грамота, Златен век “ – звезда и Грамота, Почетен знак „ Златен век “ – щемпел на Цар Симеон Велики – златен и Грамота, почетен знак „ Златен век “ – щемпел на Цар Симеон Велики – сребърен и Грамота, плакет „ Принос в развиване на културата “ и Грамота, получиха 48  изтъкнати създатели, актьори, читалищни и научни дейци от разнообразни области на изкуствата, за техния принос в развиването и одобряването на българската просвета и национална еднаквост.

По предложение на Община Пловдив бе награден един от най-ярките представители на археологическата просвета и музейното дело в България, сегашен шеф на Регионален археологически музей – Пловдив,  доцент доктор Костадин Кисьов.

Той бе почетен с най-високото отличие „ Златен век “ – огърлие и Грамота за извънреден принос в развиването и одобряването на българската просвета и национална еднаквост.

„ В продължение на над 40 години доцент Кисьов работи интензивно и безрезервно като археолог, теоретичен и музеен експерт. Под негово управление Регионалният археологически музей в Пловдив е един от най-модерните и представителни български музеи с разнородни непрекъснати и краткотрайни изложения “, написа в стимулираното предложение, импортирано от кмета на Пловдив Костадин Димитров.

Доц. доктор Костадин Кисьов специализира в едни от най-авторитетните интернационалните центрове – музеен мениджмънт в Париж (1998 г.);  Американския културен център в София (1999 г.); Фонда за изкуство и просвета в Централна и Източна Европа (2002 г.); Университета „ Аристотел “ в Солун (2000 година – 2002 г.).

Той е член на Българската музейна камара, Съюза на учените в България, Пловдивското археологическо сдружение, Асоциация на българските археолози.

През последните 17 години, е освен шеф на Регионалния археологически музей – Пловдив, само че и хоноруван учител в Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски “ и Великотърновския университет „ Св. Св. Кирил и Методий “ и е взел участие в работната група към Комисията по просвета на Народното събрание при изработването на Закона за културното завещание (ДВ, бр. 19. 13.03.2009).

Доц. доктор Кисьов е бил теоретичен помощник в Националния исторически музей през интервала 1997 година – 1999 година, има 5 монографии на български и британски език и 270 научни изявления, свързани с археология, музейно дело и културно завещание, като над 120 от тях са единствено по въпросите на тракийската просвета. Той е теоретичен съветник, рецензент и теоретичен началник на докторанти в НАИМ – Българска академия на науките, София.

В интервала 1999 година – 2000 година, като археолог в Регионален археологически музей – Пловдив, доцент д-р  Кисьов е измежду учредителите в основаването и създаването на Националната осведомителна система „ Археологическа карта на България “. Като шеф на музея той инициира присъединяване на културния институт в най-престижните интернационалните изложения в Съединени американски щати, Швейцария, Мадрид, Париж, Токио, Рим, Атина, Москва, Брюксел и Берген.

През 1997 година – 2000 година, като археолог и теоретичен служащ, доцент доктор Кисьов взема присъединяване в работата по построяването на непрекъснатата експозиция на Националния исторически музей – София. Благодарение извънредно на неговите упорити старания и професионален опит, в интервала 2005 година – 2010 година, бяха осъществени реорганизация и уголемение на постройката на Археологическия музей  в Пловдив. Така новата експозиция на музея го трансформира в един от най-модерните и представителни български музеи, значим културен, теоретичен и учебен център за града и страната. Под управлението на доц.   доктор Костадин Кисьов, през днешния ден Регионалният археологически музей в Пловдив е един от най-проспериращите български музеи с разнородни целогодишни и краткотрайни изложения, просветителни стратегии с висока посещаемост, като единствено за тази календарна година общите доходи на музея от неговата активност възлизат на 750 000 лева

През 2013 година, с самодейността и напъните на доцент доктор Кисьов, за първи път в България и в Пловдив гостува галерия на Националния археологически музей в Атина, с присъединяване на още 12 гръцки музея. През същата година, навръх 24 май, със съдействието на доцент доктор Кисьов е сложена паметна плоча на мястото на българската мъжка гимназия в Солун.

На неговите старания изискуем и гостуването в Пловдив през 2015 година, на галерия на най-големия международен музей – Лувъра. По негово предложение и самодейност, през май 2017 година Пловдив беше хазаин на най-престижната национална демонстрация в региона на археологията –  LVI-та Национална археологическа конференция, по време на която под тепетата се събраха близо 200 археолози от България, Гърция, Турция и Австрийската академия на науките.

Доц. доктор Костадин Кисьов има значим и значителен принос в опазването и археологическите изследвания на паметниците на тракийската просвета в Пловдивска област и като цяло на археологическите монументи на територията на Община Пловдив. С експонатите, от избавената от иманярите Тракийска гробница край Калояново, България взе участие във всички представителни изложения по света в последните години. Благодарение на неговата самодейност и благодарение на Община Марица и Община Пловдив, беше изследван неповторимия древен паметник от времето на император Филип Араб в могилата „ Мал тепе “ до с. Маноле.

Доц. доктор Кисьов е теоретичен началник на археологическите изследвания на най-стария селищен тракийски център от VІ-V в. пр.Хр. до с. Васил Левски, Община Карлово, разгласен и заявен за обект от „ национално значение “, както и теоретичен началник на изследванията на тракийския подмогилен храм от ІІІ-ІІ в. пр.Хр. в гр. Пловдив. Дълги години той изследва тракийската просвета в Западните Родопи и като археолог в Регионален исторически музей – Смолян, има значителен принос за образуването на фондовете и построяването на непрекъснатата експозиция на музея. Изграждането на раздел „ Тракийска просвета ” в археологическата експозиция на Историческия музей в Смолян е напълно негова заслуга. През 2002 година, благодарение на доц.  доктор Кисьов, музеят осъществя сполучливо българо-гръцкия план „ Християнско завещание в Родопите ”.  Негова е и решаващата роля в построяването и откриването на Музея на родопския карст в гр. Чепеларе, като с неговите старания, в интервала 2021 година – 2024 година, взаимно с община Чепеларе, бяха проведени археологически изследвания на пещерното жилище „ Чая “.

В резултат на дългогодишните му археологически изследвания и научно-изследователска активност, фондовете на РАМ-Пловдив, РИМ-Смолян, РИМ-Пазарджик, НИМ-София, Историческите музеи във Велинград, Батак и Карлово са обогатени с огромен брой археологически полезности.

Доц. доктор Кисьов има забележителна роля и в работата по интернационалните стратегии, свързани с изследването и социализирането на археологическите обекти „ Античен път Филипопол – Авдира ” (Община Чепеларе) и „ Тракийско светилище ” (Община Рудозем), осъществени по стратегия ФАР, трансгранично съдействие България – Гърция, взаимно с общините Авдира и Мики, Република Гърция. В резултат на неговата дейна активност, тези обекти са превърнати в туристически дестинации, представящи българското културно завещание.