Отглеждането на деца и изграждането на богатство си приличат. По 3 причини
Миналата седмица в магазина до момента в който нареждахме продуктите на лентата преди касата, щерка ми Кари (на 7 години) взе някакъв мачкащ се еднорог и стартира да ме убеждава да го купим. Докато се пробвах да измисля героичен житейски урок за какво няма да дам близо 20 лв. за играчка, се замислих, че развъждането на деца има доста допирни точки с устойчивото създаване на благосъстояние. В тази публикация ще дам моите 3 аргументи, че тези две действия си наподобяват, както и какво аз върша или не върша с моите деца и моите пари.
Да вземаме лични решения и да носим отговорност за тях
Всеки от нас е попадал в обстановка, в която някой ни дава (непоискани) препоръки за парите или за децата ни. Хората го вършат по разнообразни аргументи. Едни желаят да се усещат потребни, други да оправдаят взето от тях решение (добро или лошо), а трети съжаляват за нещо и желаят да ни предпазят от неточности. Аз постоянно чувам деликатно мнението на хората с опит в дадена сфера, само че най-после аз взимам решението по какъв начин тъкмо ще постъпя в съответната обстановка, тъй като аз нося отговорност за това и аз ще пребивавам с следствията (знам, че олеква, в случай че обвиним различен за нашите несполуки, само че нещата няма да се подобрят от единствено себе си).
Имаме две деца – Ема на 1 и Кари на 7 години. Спомням си, че преди да се роди огромната ни щерка, със брачната половинка ми прочетохме десетки книги, ходихме на всевъзможни учебни заведения за родители и с часове слушахме разказите на майки и татковци за развъждането на техните деца, като даже няма да загатвам рекомендациите на бабите. Над 90% от препоръките се оказаха неприложими за Кари и непознатият опит не ни оказа помощ изключително. Единствено нашата педиатърка ни даваше насоки и разновидности за справяне с избрани обстановки, а ние взимахме окончателното решение по всяка една от тях.
За парите и построяването на благосъстояние действам по същия метод. В годините съм получавам доста поискани и още повече непоискани препоръки от доста знайни и незнайни „ специалисти “. Едни ми препоръчваха да държа парите си в банка „ на несъмнено “, други да вложа всичко в парцели (в най-високата точка на пазара), а трети да влагам в „ новото огромно нещо “ (което в 100% от случаите се оказваше пирамида или финансов балон).
Благодаря на всички тях! Оценявам споделената информация, само че аз построих моя финансов проект на база на моя опит, познания, полезности, обстановка и разбирания за живота, парите и благосъстоянието. Всички прочетени книги, преминати курсове и изгледани видеа ми помогнаха да дефинира моите критерии при избор на финансови артикули, тактики и вложения.
Да не бъдем мързеливи
Трябва да си призная, че е имало моменти, в които съм проявявал мързел във връзка с децата ми. Просто ми е било по-лесно да пусна тв приемника на детския канал или да оставя Кари да гледа видеа в YouTube. Имало е и значително случаи, в които съм купувал хамбургер с картофки за обяд на щерка ми или сме правили някакъв полуфабрикат за вечеря.
По тази причина не мога да осъждам никого, в случай че прояви мързел във връзка с децата си. Проблемът идва когато това ни стане табиет. Така даваме неприятен образец на наследниците ни и им демонстрираме, че не си заслужава да поставят старания, с цел да реализиран задачите си. Резултатът ще са младежи, които за всичко ще разчитат на нас, на сътрудниците си, на работодателите си или на някой различен. Няма потребност да споделям, че ще им е мъчно в живота и ще страдат, до момента в който си научат урока.
А парите? И с тях ли сме мързеливи? Искаме ли някой просто да ни каже какво да вършим с тях и да го послушаме? Или да ни мързи да се научим да влагаме и по тази причина си ги държим на банков депозит с нулева рента? Точно както не желаеме да купуваме нездравословни храни за децата ни, по този начин и не би трябвало да се доверяваме на чиновници и медиатори на финансовите компании, които желаят да ни продадат „ нездравословни “ за нашите пари артикули.
С една елементарна тактика може да влагаме във фондове и акции с ниски такси и комисионни, които ще ни донесат много по-висока рентабилност от рекламираните артикули на банки или други институции. Просто би трябвало да отделим малко време, с цел да се образоваме и да намерим най-подходящите за нас вложения.
Да не им оказваме прекален напън
Всеки знае каква е рецептата, с цел да отгледаме нещастни деца с ниско самочувствие. Просто би трябвало да им споделяме, че оценка друга от 6-ца е неуспех и да не им разрешаваме да бъркат никога. Освен това, всеки ден би трябвало да ги съпоставяме с останалите деца или по-големите им братя и сестри (хората с две и повече деца ще ме разберат). Всичко това води до непрестанен напън върху тях.
Майките и бащите на такива деца също са нещастни и непрестанно се упрекват, че не са отгледали съвършени наследници, а всяка неточност на децата им е явен сигнал, че „ нищо няма да излезе от тях “. И аз като всеки родител желая Кари и Ема да се оправят добре в учебно заведение, да са възпитани и виновни, само че осъзнах, че те са деца и ще имат възходи и падения, ще желаят всякакви неща (като оня еднорог в магазина), ще имат и слаби оценки (както всеки ученик), ще вършат неточности и ще научат уроците си, които ще ги приготвят за живота.
Лесно е да прехвърлим методите ни за образование на децата ни върху нашите персонални финанси. Не чакаме ли прекомерно доста от нашите вложения? Не желаеме ли те незабавно да стартират да порастват и да не ни разочароват в никаква обстановка? Не упрекваме ли компанията, в която сме вложили, за всеки спад в цените на нейните акции?
Не се тормозете – всеки от нас го е правил. Идеята е, че няма съвършена инвестиция, както и няма съвършени деца. И двете имат положителни и неприятни интервали, от време на време се държат както чакаме, само че различен път си вършат каквото знаят. Ние не може да направляваме всичко и да чакаме постоянно високи резултати. При вложенията може да избираме разнообразни активи и да създадем добър разбор, преди да влагаме в тях. Ако те към този момент не са подобаващи за нас, може да ги продадем и да си купим нови (за разлика от децата).
Отглеждането на деца и построяването на благосъстояние са доста сходни действия. И двете изискват да демонстрираме самообладание, да се учим от грешките си и да нямаме прекомерно високи упования. Резултатите не са обезпечени и в положителния случай ще ги забележим след 10, 15 или повече години. Това, което ни остава е да се любуваме на процеса, да следим напредъка и да взимаме коригиращи ограничения в вярната посока. Успех!
Да вземаме лични решения и да носим отговорност за тях
Всеки от нас е попадал в обстановка, в която някой ни дава (непоискани) препоръки за парите или за децата ни. Хората го вършат по разнообразни аргументи. Едни желаят да се усещат потребни, други да оправдаят взето от тях решение (добро или лошо), а трети съжаляват за нещо и желаят да ни предпазят от неточности. Аз постоянно чувам деликатно мнението на хората с опит в дадена сфера, само че най-после аз взимам решението по какъв начин тъкмо ще постъпя в съответната обстановка, тъй като аз нося отговорност за това и аз ще пребивавам с следствията (знам, че олеква, в случай че обвиним различен за нашите несполуки, само че нещата няма да се подобрят от единствено себе си).
Имаме две деца – Ема на 1 и Кари на 7 години. Спомням си, че преди да се роди огромната ни щерка, със брачната половинка ми прочетохме десетки книги, ходихме на всевъзможни учебни заведения за родители и с часове слушахме разказите на майки и татковци за развъждането на техните деца, като даже няма да загатвам рекомендациите на бабите. Над 90% от препоръките се оказаха неприложими за Кари и непознатият опит не ни оказа помощ изключително. Единствено нашата педиатърка ни даваше насоки и разновидности за справяне с избрани обстановки, а ние взимахме окончателното решение по всяка една от тях.
За парите и построяването на благосъстояние действам по същия метод. В годините съм получавам доста поискани и още повече непоискани препоръки от доста знайни и незнайни „ специалисти “. Едни ми препоръчваха да държа парите си в банка „ на несъмнено “, други да вложа всичко в парцели (в най-високата точка на пазара), а трети да влагам в „ новото огромно нещо “ (което в 100% от случаите се оказваше пирамида или финансов балон).
Благодаря на всички тях! Оценявам споделената информация, само че аз построих моя финансов проект на база на моя опит, познания, полезности, обстановка и разбирания за живота, парите и благосъстоянието. Всички прочетени книги, преминати курсове и изгледани видеа ми помогнаха да дефинира моите критерии при избор на финансови артикули, тактики и вложения.
Да не бъдем мързеливи
Трябва да си призная, че е имало моменти, в които съм проявявал мързел във връзка с децата ми. Просто ми е било по-лесно да пусна тв приемника на детския канал или да оставя Кари да гледа видеа в YouTube. Имало е и значително случаи, в които съм купувал хамбургер с картофки за обяд на щерка ми или сме правили някакъв полуфабрикат за вечеря.
По тази причина не мога да осъждам никого, в случай че прояви мързел във връзка с децата си. Проблемът идва когато това ни стане табиет. Така даваме неприятен образец на наследниците ни и им демонстрираме, че не си заслужава да поставят старания, с цел да реализиран задачите си. Резултатът ще са младежи, които за всичко ще разчитат на нас, на сътрудниците си, на работодателите си или на някой различен. Няма потребност да споделям, че ще им е мъчно в живота и ще страдат, до момента в който си научат урока.
А парите? И с тях ли сме мързеливи? Искаме ли някой просто да ни каже какво да вършим с тях и да го послушаме? Или да ни мързи да се научим да влагаме и по тази причина си ги държим на банков депозит с нулева рента? Точно както не желаеме да купуваме нездравословни храни за децата ни, по този начин и не би трябвало да се доверяваме на чиновници и медиатори на финансовите компании, които желаят да ни продадат „ нездравословни “ за нашите пари артикули.
С една елементарна тактика може да влагаме във фондове и акции с ниски такси и комисионни, които ще ни донесат много по-висока рентабилност от рекламираните артикули на банки или други институции. Просто би трябвало да отделим малко време, с цел да се образоваме и да намерим най-подходящите за нас вложения.
Да не им оказваме прекален напън
Всеки знае каква е рецептата, с цел да отгледаме нещастни деца с ниско самочувствие. Просто би трябвало да им споделяме, че оценка друга от 6-ца е неуспех и да не им разрешаваме да бъркат никога. Освен това, всеки ден би трябвало да ги съпоставяме с останалите деца или по-големите им братя и сестри (хората с две и повече деца ще ме разберат). Всичко това води до непрестанен напън върху тях.
Майките и бащите на такива деца също са нещастни и непрестанно се упрекват, че не са отгледали съвършени наследници, а всяка неточност на децата им е явен сигнал, че „ нищо няма да излезе от тях “. И аз като всеки родител желая Кари и Ема да се оправят добре в учебно заведение, да са възпитани и виновни, само че осъзнах, че те са деца и ще имат възходи и падения, ще желаят всякакви неща (като оня еднорог в магазина), ще имат и слаби оценки (както всеки ученик), ще вършат неточности и ще научат уроците си, които ще ги приготвят за живота.
Лесно е да прехвърлим методите ни за образование на децата ни върху нашите персонални финанси. Не чакаме ли прекомерно доста от нашите вложения? Не желаеме ли те незабавно да стартират да порастват и да не ни разочароват в никаква обстановка? Не упрекваме ли компанията, в която сме вложили, за всеки спад в цените на нейните акции?
Не се тормозете – всеки от нас го е правил. Идеята е, че няма съвършена инвестиция, както и няма съвършени деца. И двете имат положителни и неприятни интервали, от време на време се държат както чакаме, само че различен път си вършат каквото знаят. Ние не може да направляваме всичко и да чакаме постоянно високи резултати. При вложенията може да избираме разнообразни активи и да създадем добър разбор, преди да влагаме в тях. Ако те към този момент не са подобаващи за нас, може да ги продадем и да си купим нови (за разлика от децата).
Отглеждането на деца и построяването на благосъстояние са доста сходни действия. И двете изискват да демонстрираме самообладание, да се учим от грешките си и да нямаме прекомерно високи упования. Резултатите не са обезпечени и в положителния случай ще ги забележим след 10, 15 или повече години. Това, което ни остава е да се любуваме на процеса, да следим напредъка и да взимаме коригиращи ограничения в вярната посока. Успех!
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ