Елегантен начин за преодоляване на насилието над жени
Миналата седмица, въпреки и помрачен от заревото на горящия македонски рейс, мина международният ден за битка против насилието над дами, основан на варварското ликвидиране на сестри Марабал - политически активистки в Доминиканската република - през 1961 година В небето полетели оранжеви балони, редица здания също били осветени в оранжево - " цвета на активизма ", както го назовават, - в това число Царевец (не този на Орлов мост, а оня в Търново) и часовниковата кула в Хасково. Пред правосъдната палата в София имало и конфликти: внезапно измежду протестиращите дами нахлули самци, вонящи на тестостерон и експанзия. Наложило се полицията да се намеси (вероятно с нищо повече от общителни фрази, граматически издигнати по този начин, че никого да не обидят), само че до момента в който това се случи, протестиращите против женското принуждение дами упражнили принуждение над провокаторите-мъже и ги набили. " Ние сме пристигнали на обществено събитие, с цел да изразим позицията си на български националисти - проплакал един от изпъдените. - Аз съм срещу насилието над дамите ".
И тъкмо тук поражда въпросът: митингите ли са методът? Оранжевият активизъм ли е методът да се приключи насилието над дами? Може би. Макар че в страни с публикувано принуждение над дами като Афганистан, Иран и други сходни, митингите и оранжевият активизъм не са изключително популярни; меко казано, не се предизвикват от управляващите, както не се предизвикват и гей прайдовете, въпреки във въпросните страни участта на гейовете също да не е лека. И още: толкоз ли са слаби демократичните институции, че имат потребност от цивилен активизъм? Толкова ли не могат да се оправят с насилието над дами, та са нужни улични демонстрации? Или институциите са на някакво друго мнение по въпроса, та жителите би трябвало да ги вкарат в правия път? Защо няма митинги да вземем за пример против укриването на Данък добавена стойност? Или против попълването на документи с погрешно наличие? Или пък против хакерството? Това също са прекомерно публикувани закононарушения. Може би институциите се стремят да насърчават насилието над дами и по тази причина всички, които не го утвърждават, са длъжни да се бунтуват, да стачкуват. Срещу кого: против насилниците, против страната, против Организация на обединените нации? Срещу кого стачкуват и какви са настояванията им?
Не. Нито митингите, нито оранжевият активизъм са методът да се приключи насилието над дами или най-малко не са най-ефикасният метод. Този проблем има доста по-лесно и доста по-елегантно решение. Нужно е просто дамите, подложени на домашно принуждение, да се възползват от неотменимото си човешко право и да се самоопределят като мъже или като който и да е от останалите 29 пола Комисията за човешки права на Ню Йорк и в духа на джендър теорията. След този акт насилието даже да продължи, то към този момент няма да е върху дами, което би удовлетворило и международния ден, нали по този начин? А кой пък чак толкоз се интересува от принуждение върху мъже?! Ако една жена се самоопредели като мъж, ще би трябвало да чака възможният " Международен ден за елиминиране на насилието против мъжете ". Ако пък я насилват даже и като мъж, ще се самоопредели наново, да речем като Genderqueer - лице, което не пасва към никой от половите стандарти (пол № 9 съгласно цитирания нагоре документ) - и да се включи в Международния ден за елиминиране на насилието против джендъркуиърите. Толкова е елементарно! Сбогом, принуждение над дамите! Сбогом, черен понеделник!
Шегата настрани. Това, против което би трябвало да се стачкува с шествия, речи и оранжеви балони, не е принуждение над дами, а принуждение на по-силни хора над по-слаби хора, което е последна скотщина, изключително когато се прави напразно и за извратено наслаждение. Насилието е едно и то е съответно инкриминирано във всички национални кодекси. Това е и насилието над новобранците в казармите, и над по-слабичките възпитаници в учебно заведение, даже когато не са дами. Мъжът не е принудител по дифолт, както и дамата не е по дифолт жертва. Ако една 150-килограмова жена набие хилавия си син-тийнейджър - пъпчив и интровертен, с хлътнали гърди и изменчив взор, - в какъв цвят би трябвало да осветим часовниковата кула в Хасково? Именно това извратено принуждение от страна на по-силния върху по-слабия би трябвало да се преследва и санкционира, както и без друго се преследва и санкционира по силата на настоящото законодателство.
Това не е принуждение над дами, а просто принуждение. Сексуалният колорит се вкарва преднамерено за повече активизъм и за оправдаване на конвенции от вида на Истанбулската и на организации от рода на Грейвио, " доминирани от Неправителствени организации деятели ", както я дефинираха медиите. Чакайте, бе! Нали половете нямаха значение, нали бяха единствено условни? Защо дискриминирате дамите по сексуален симптом? Не би трябвало ли да са наедно с мъжете във всичко, даже и в насилието? Ще кажете: но, дамите са по-слаби по природа. А-а-а, значи имало въпреки всичко някаква справедлива разлика, имало въпреки всичко някакви полове!
Говорим за свирепост към животните (има и такива изроди), а не за свирепост към котките, кучетата или хамстерите. Защото в случай че приказваме за свирепост към котките, то излиза, че хамстерите не заслужават нашето състрадание. Жестокостта е отвратителна поради това, че е свирепост. Насилието е неоправдателно поради това, че е принуждение, а не поради това против какъв тип пострадали е ориентирано. Разказвали са ми, че в Кения (където към момента можело да се намерят хубави и преференциални парцели и даже ме навиваха да се включа в едно такова групово начинание) най-презрените и дискриминираните били индийците, а не негрите. Спрямо индийците негрите били нещо като бели (знам, знам, че в този момент ще ме наречете расист, само че ще се опитам да го понеса). Та в случай че се борим и протестираме срещу дискриминирането във връзка с негрите, значи ли това, че си затваряме очите за дискриминирането във връзка с индийците, значи ли, че тя не е значима и не ни интересува?
А да не приказваме пък, че има принуждение, което въобще не е неоправдателно, а даже се гледа благосклонно на него, като на нещо потребно и похвално. Затворът е принуждение. В същото време е и място, където желаеме да вкараме всичките депутати. И считаме това за здравословна смяна и празненство на справедливостта. Животът на едно общество е изпълнен с всевъзможни насилия, които принуждават индивида да работи срещу волята си в името на груповия интерес. Съдия-изпълнителят, който разказва имуществото на длъжника, принуждение ли е? Ако създадат имунизирането наложително, това принуждение ли ще бъде? И тогава ще има ли значение кой е мъж, кой е жена и кой е джендъркуиър? И ще има ли специфичен интернационален ден?
Напротив, да приказваш за принуждение над дами е дискриминация във връзка с жертвите на принуждение от другия (другите) пол (полове), дискриминирането сама по себе си също е принуждение. Тоест международният ден за битка с насилието над дами самичък по себе си е принуждение, тъй като е дискриминация. Движението срещу жертвите на домашно принуждение, когато става дума единствено за дами, е принуждение. Виж, придвижването в поддръжка на жертвите на рака на гърдата е друго. Там половете имат значение. Половете имат значение в доста случаи. Освен това мисля, че Картаген - класическата столица на човешките жертвоприношения - би трябвало да бъде опустошен.
И тъкмо тук поражда въпросът: митингите ли са методът? Оранжевият активизъм ли е методът да се приключи насилието над дами? Може би. Макар че в страни с публикувано принуждение над дами като Афганистан, Иран и други сходни, митингите и оранжевият активизъм не са изключително популярни; меко казано, не се предизвикват от управляващите, както не се предизвикват и гей прайдовете, въпреки във въпросните страни участта на гейовете също да не е лека. И още: толкоз ли са слаби демократичните институции, че имат потребност от цивилен активизъм? Толкова ли не могат да се оправят с насилието над дами, та са нужни улични демонстрации? Или институциите са на някакво друго мнение по въпроса, та жителите би трябвало да ги вкарат в правия път? Защо няма митинги да вземем за пример против укриването на Данък добавена стойност? Или против попълването на документи с погрешно наличие? Или пък против хакерството? Това също са прекомерно публикувани закононарушения. Може би институциите се стремят да насърчават насилието над дами и по тази причина всички, които не го утвърждават, са длъжни да се бунтуват, да стачкуват. Срещу кого: против насилниците, против страната, против Организация на обединените нации? Срещу кого стачкуват и какви са настояванията им?
Не. Нито митингите, нито оранжевият активизъм са методът да се приключи насилието над дами или най-малко не са най-ефикасният метод. Този проблем има доста по-лесно и доста по-елегантно решение. Нужно е просто дамите, подложени на домашно принуждение, да се възползват от неотменимото си човешко право и да се самоопределят като мъже или като който и да е от останалите 29 пола Комисията за човешки права на Ню Йорк и в духа на джендър теорията. След този акт насилието даже да продължи, то към този момент няма да е върху дами, което би удовлетворило и международния ден, нали по този начин? А кой пък чак толкоз се интересува от принуждение върху мъже?! Ако една жена се самоопредели като мъж, ще би трябвало да чака възможният " Международен ден за елиминиране на насилието против мъжете ". Ако пък я насилват даже и като мъж, ще се самоопредели наново, да речем като Genderqueer - лице, което не пасва към никой от половите стандарти (пол № 9 съгласно цитирания нагоре документ) - и да се включи в Международния ден за елиминиране на насилието против джендъркуиърите. Толкова е елементарно! Сбогом, принуждение над дамите! Сбогом, черен понеделник!
Шегата настрани. Това, против което би трябвало да се стачкува с шествия, речи и оранжеви балони, не е принуждение над дами, а принуждение на по-силни хора над по-слаби хора, което е последна скотщина, изключително когато се прави напразно и за извратено наслаждение. Насилието е едно и то е съответно инкриминирано във всички национални кодекси. Това е и насилието над новобранците в казармите, и над по-слабичките възпитаници в учебно заведение, даже когато не са дами. Мъжът не е принудител по дифолт, както и дамата не е по дифолт жертва. Ако една 150-килограмова жена набие хилавия си син-тийнейджър - пъпчив и интровертен, с хлътнали гърди и изменчив взор, - в какъв цвят би трябвало да осветим часовниковата кула в Хасково? Именно това извратено принуждение от страна на по-силния върху по-слабия би трябвало да се преследва и санкционира, както и без друго се преследва и санкционира по силата на настоящото законодателство.
Това не е принуждение над дами, а просто принуждение. Сексуалният колорит се вкарва преднамерено за повече активизъм и за оправдаване на конвенции от вида на Истанбулската и на организации от рода на Грейвио, " доминирани от Неправителствени организации деятели ", както я дефинираха медиите. Чакайте, бе! Нали половете нямаха значение, нали бяха единствено условни? Защо дискриминирате дамите по сексуален симптом? Не би трябвало ли да са наедно с мъжете във всичко, даже и в насилието? Ще кажете: но, дамите са по-слаби по природа. А-а-а, значи имало въпреки всичко някаква справедлива разлика, имало въпреки всичко някакви полове!
Говорим за свирепост към животните (има и такива изроди), а не за свирепост към котките, кучетата или хамстерите. Защото в случай че приказваме за свирепост към котките, то излиза, че хамстерите не заслужават нашето състрадание. Жестокостта е отвратителна поради това, че е свирепост. Насилието е неоправдателно поради това, че е принуждение, а не поради това против какъв тип пострадали е ориентирано. Разказвали са ми, че в Кения (където към момента можело да се намерят хубави и преференциални парцели и даже ме навиваха да се включа в едно такова групово начинание) най-презрените и дискриминираните били индийците, а не негрите. Спрямо индийците негрите били нещо като бели (знам, знам, че в този момент ще ме наречете расист, само че ще се опитам да го понеса). Та в случай че се борим и протестираме срещу дискриминирането във връзка с негрите, значи ли това, че си затваряме очите за дискриминирането във връзка с индийците, значи ли, че тя не е значима и не ни интересува?
А да не приказваме пък, че има принуждение, което въобще не е неоправдателно, а даже се гледа благосклонно на него, като на нещо потребно и похвално. Затворът е принуждение. В същото време е и място, където желаеме да вкараме всичките депутати. И считаме това за здравословна смяна и празненство на справедливостта. Животът на едно общество е изпълнен с всевъзможни насилия, които принуждават индивида да работи срещу волята си в името на груповия интерес. Съдия-изпълнителят, който разказва имуществото на длъжника, принуждение ли е? Ако създадат имунизирането наложително, това принуждение ли ще бъде? И тогава ще има ли значение кой е мъж, кой е жена и кой е джендъркуиър? И ще има ли специфичен интернационален ден?
Напротив, да приказваш за принуждение над дами е дискриминация във връзка с жертвите на принуждение от другия (другите) пол (полове), дискриминирането сама по себе си също е принуждение. Тоест международният ден за битка с насилието над дами самичък по себе си е принуждение, тъй като е дискриминация. Движението срещу жертвите на домашно принуждение, когато става дума единствено за дами, е принуждение. Виж, придвижването в поддръжка на жертвите на рака на гърдата е друго. Там половете имат значение. Половете имат значение в доста случаи. Освен това мисля, че Картаген - класическата столица на човешките жертвоприношения - би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ