Българските износители заемат нови пространства
Миналата седмица ИПИ показа направеното по поръчка на Изпълнителната организация за поощряване на дребни и междинни предприятия проучване за идентифициране на евентуални пазари за експортно-ориентирани български МСП. Проучването дава картина на динамичността и смяната в структурата на комерсиалните потоци, както и на разкритите преимущества за българския експорт, директно преди началото на рецесията, породена от пандемията от ковид. Във фокуса на разбора са изделията, създавани в преработващата индустрия, като по-специално са прегледани производства, доминирани от МСП в структурата на българската стопанска система. Изследването е основано на статистически данни за външната търговия, като са регистрирани и основни макроикономически и обществени индикатори за обсъжданите пазари. В разбора са прегледани няколко сюжета за допустима промяна на структурата на търсенето и предлагането вследствие на рецесията въз основата на проявените в интервала на тежките ограничаващи ограничения „ тесни места " във веригите на добавената стойност, както и вследствие на вероятни политически решения и смяна в организацията на труда и потребителските привички в Европа. По-детайлен обзор на евентуалните пазари е направен за 54 групи артикули, които към 2019 година способстват за 22% от общия експорт на страната. Резултатите открояват няколко дълготрайни трансформиращи трендове, които могат да оказват помощ и за чертане на вероятни и евентуални траектории на бъдещо развиване на външното търсене за българските компании.
Присъединяването на България към единния пазар на Европейския съюз форсира консолидираното на страната в европейските и международни вериги на добавена стойност. Германия е „ мотор " на процеса на „ релокиране " на индустриални процеси от по-развития Запад към Централна и Източна Европа, като това се демонстрира най-силно при стоките за междинно ползване, в това число произведения от пластмаса и метал, електрически уреди, машини и съоръжение и автомобилни елементи. В Испания и Франция „ изнасянето " на производства е ориентирано и към страни от Северна Африка, което ги трансформира в съперници за българските експортно-ориентирани компании. В последните години обичайни развити индустриални стопански системи последователно отстъпват място на европейския пазар на машини и уреди - най-много Япония, Съединени американски щати и Швейцария. Мястото им се запълва както от нови азиатски производители, като Малайзия и Виетнам, по този начин и от снабдители от ЦИЕ. Последният развой евентуално ще се ускори като част от вероятното преориентиране на тактиките към near-shoring и съсредоточаване на по-голям дял от процесите по веригата на добавената стойност в границите на Европейски Съюз. България е при започване на този път, като в най-голяма степен заемането на сходни позиции ще изисква директна конкуренция с Полша, в по-малка степен с Чехия и Унгария, а Румъния в някои браншове следва сходна траектория.
Процесът на „ догонването " в ЦИЕ все по-осезаемо стартира да трансформира тези динамични стопански системи в развити пазари с възходящи приходи на семействата. Полша се утвърждава като най-големият и бързорастящ пазар в Централна и Източна Европа за български производства, а демографския напредък в допълнение усъвършенства вероятностите за вътрешни вложения и ползване. От своя страна, Чехия, Словакия и Унгария са към този момент водещи производители на коли и електроника. Ако преглеждаме прилежащите страни, фокусът би трябвало да е върху Румъния, както поради размера на вътрешното търсене, по този начин и поради модернизацията и трансформацията на промишлеността, предполагащо възходяща потребност от доставки на артикули за междинно ползване.
Българските експортьори, заемайки нови пространства, се трансформират в част от едно последователно европейско и световно пренареждане на стопанските системи. От една страна, заводи в България изместват, и евентуално ще продължат да изместват, заводи от софтуерните водачи в избрани браншове в най-развитите европейски индустриални страни. Заедно с това обаче, България е в остра конкуренция с други страни в района, предлагащи сходни преимущества. Не би трябвало да се подценява и засилващата се интеграция на страни от Северна Африка, които са опция на последователно възходящите разноски в догонващите европейски страни. Същевременно, бързият напредък в този район дава и опция за позициониране на релативно дребни, само че бързорастящи пазари както на потребителски, по този начин и на промишлени артикули.
Китайската стопанска система също се преструктурира, като част от производствата последователно се свиват, а нишите значително се заемат от динамично растящия експорт на Виетнам. България, както и други страни от Източна Европа, сполучливо стартират да се трансформират в съществени, или най-малко основни, производители на произведения - както съставни елементи, по този начин и профилирано съоръжение, апарати и принадлежности - които дълги години са доминирани от най-развитите световни индустриални водачи като Съединени американски щати, Япония, Швейцария, Република Корея.
Състоянието на комерсиалните връзки директно преди рецесията дава и насочна точка за създаване на първи сюжети за допустимо преструктуриране на световните и районните пазари в средносрочен проект. Пандемията с COVID-19 се преглежда като „ отключващо " събитие, ускоряващо стопанската промяна. Обръщайки повече внимание на Европа и България, главните фактори, които ще основат нови благоприятни условия, могат да се обединят в три групи.
На първо място, това ще бъде стремежът за понижаване на зависимостта от един снабдител, повече диверсификация и неизбежна „ локализация " (near-shoring). Ролята на Китай в световната търговия нараства доста в последните 20 години. Тя е част от дълъг развой на все по-дълбока специализация в търсене на икономии от мащаба и понижаване на индустриалните разноски. Възможна и реалистична догадка е усилване на процесите, към този момент почнали преди пандемията от новия ковид, за понижаване на тази взаимозависимост. Може да се чака преосмисляне на бизнес равнище на доставките от Китай най-много на артикули за междинна приложимост, участващи в процеса на преправка и основаване на крайни артикули в промишлеността на Европейски Съюз.
Вторият катализатор за смяна е предстоящото пренареждане в потребителските желания, в това число на метода на организация на работата в предприятията и общественият живот. Това ще сътвори увеличено търсене за някои артикули и бизнес услуги, само че понижи потреблението на други; електрическият велосипед може да размени персоналния автомобил, доставките до дома могат най-малко отчасти да заместят визитите на търговски центрове и така нататък
Накрая, можем да чакаме доста преосмисляне на стопанската политика в Европейски Съюз както във връзка с регулациите, по този начин и във връзка с ролята на държавните разноски и дотации. Макар още да няма дефинитивно решение, в Европейски Съюз ще бъде признат общ проект за възобновяване (виж повече тук), който ще финансира промени, поощряване на вътрешното търсене, претовареност и вложения. Заедно с това стартира да се оформя и консенсус за издигане на нови бариери пред интернационалната търговия, съпроводено с по-отчетлива индустриална и протекционистична политика в Европейски Съюз. „ Морковът " ще бъдат финансови тласъци за „ релокация " и нови вложения в индустриално произвеждане на територията на Европейски Съюз.
Кризата също по този начин принуди множеството бизнеси и съвсем всички хора да разчитат главно на електронни услуги за да се понижат рисковете от пряк контакт сред хората. Рязката смяна, която лиши по-малко от два месеца, сподели, че сходна промяна не просто е допустима, само че е изцяло реалистично тя да се случи в къси периоди - стихийно и без изключително авансово обмисляне. Това значи и внезапно увеличение на търсенето на тези услуги - извършване на покупки без да влизате в магазин, заплащания без физически пари, основаване на ефирен или информативен артикул без да присъствате в офис или редакция и така нататък Експериментът за отдалечена работа евентуално ще докара до по-широкото й разпространяване, което постанова смяна в местата за свързване с интернет и съответните вложения за повишение на скоростта и надеждността в новите места.
Коронакризата беше и тест за резистентност и надеждност на бизнесите в сложни и непредвидени обстановки. Така в някои местоположения за даването на услуги по поддръжка или гласово консултиране (т.нар. кол-центрове), определени поради ниски разноски за офиси и труд, се оказа, че не може да се провежда работа и даване на услугата при затваряне на централизираните офиси. Вероятно за част от потребителите рецесията се е трансформирала в „ отключващ миг ", като те са понесли първичния разход за проба на нов вид онлайн услуги. Рязкото ограничение на бизнес пътуванията, изключително далечните, също е опит, който може да промени в забележителна степен управническите практики.
Присъединяването на България към единния пазар на Европейския съюз форсира консолидираното на страната в европейските и международни вериги на добавена стойност. Германия е „ мотор " на процеса на „ релокиране " на индустриални процеси от по-развития Запад към Централна и Източна Европа, като това се демонстрира най-силно при стоките за междинно ползване, в това число произведения от пластмаса и метал, електрически уреди, машини и съоръжение и автомобилни елементи. В Испания и Франция „ изнасянето " на производства е ориентирано и към страни от Северна Африка, което ги трансформира в съперници за българските експортно-ориентирани компании. В последните години обичайни развити индустриални стопански системи последователно отстъпват място на европейския пазар на машини и уреди - най-много Япония, Съединени американски щати и Швейцария. Мястото им се запълва както от нови азиатски производители, като Малайзия и Виетнам, по този начин и от снабдители от ЦИЕ. Последният развой евентуално ще се ускори като част от вероятното преориентиране на тактиките към near-shoring и съсредоточаване на по-голям дял от процесите по веригата на добавената стойност в границите на Европейски Съюз. България е при започване на този път, като в най-голяма степен заемането на сходни позиции ще изисква директна конкуренция с Полша, в по-малка степен с Чехия и Унгария, а Румъния в някои браншове следва сходна траектория.
Процесът на „ догонването " в ЦИЕ все по-осезаемо стартира да трансформира тези динамични стопански системи в развити пазари с възходящи приходи на семействата. Полша се утвърждава като най-големият и бързорастящ пазар в Централна и Източна Европа за български производства, а демографския напредък в допълнение усъвършенства вероятностите за вътрешни вложения и ползване. От своя страна, Чехия, Словакия и Унгария са към този момент водещи производители на коли и електроника. Ако преглеждаме прилежащите страни, фокусът би трябвало да е върху Румъния, както поради размера на вътрешното търсене, по този начин и поради модернизацията и трансформацията на промишлеността, предполагащо възходяща потребност от доставки на артикули за междинно ползване.
Българските експортьори, заемайки нови пространства, се трансформират в част от едно последователно европейско и световно пренареждане на стопанските системи. От една страна, заводи в България изместват, и евентуално ще продължат да изместват, заводи от софтуерните водачи в избрани браншове в най-развитите европейски индустриални страни. Заедно с това обаче, България е в остра конкуренция с други страни в района, предлагащи сходни преимущества. Не би трябвало да се подценява и засилващата се интеграция на страни от Северна Африка, които са опция на последователно възходящите разноски в догонващите европейски страни. Същевременно, бързият напредък в този район дава и опция за позициониране на релативно дребни, само че бързорастящи пазари както на потребителски, по този начин и на промишлени артикули.
Китайската стопанска система също се преструктурира, като част от производствата последователно се свиват, а нишите значително се заемат от динамично растящия експорт на Виетнам. България, както и други страни от Източна Европа, сполучливо стартират да се трансформират в съществени, или най-малко основни, производители на произведения - както съставни елементи, по този начин и профилирано съоръжение, апарати и принадлежности - които дълги години са доминирани от най-развитите световни индустриални водачи като Съединени американски щати, Япония, Швейцария, Република Корея.
Състоянието на комерсиалните връзки директно преди рецесията дава и насочна точка за създаване на първи сюжети за допустимо преструктуриране на световните и районните пазари в средносрочен проект. Пандемията с COVID-19 се преглежда като „ отключващо " събитие, ускоряващо стопанската промяна. Обръщайки повече внимание на Европа и България, главните фактори, които ще основат нови благоприятни условия, могат да се обединят в три групи.
На първо място, това ще бъде стремежът за понижаване на зависимостта от един снабдител, повече диверсификация и неизбежна „ локализация " (near-shoring). Ролята на Китай в световната търговия нараства доста в последните 20 години. Тя е част от дълъг развой на все по-дълбока специализация в търсене на икономии от мащаба и понижаване на индустриалните разноски. Възможна и реалистична догадка е усилване на процесите, към този момент почнали преди пандемията от новия ковид, за понижаване на тази взаимозависимост. Може да се чака преосмисляне на бизнес равнище на доставките от Китай най-много на артикули за междинна приложимост, участващи в процеса на преправка и основаване на крайни артикули в промишлеността на Европейски Съюз.
Вторият катализатор за смяна е предстоящото пренареждане в потребителските желания, в това число на метода на организация на работата в предприятията и общественият живот. Това ще сътвори увеличено търсене за някои артикули и бизнес услуги, само че понижи потреблението на други; електрическият велосипед може да размени персоналния автомобил, доставките до дома могат най-малко отчасти да заместят визитите на търговски центрове и така нататък
Накрая, можем да чакаме доста преосмисляне на стопанската политика в Европейски Съюз както във връзка с регулациите, по този начин и във връзка с ролята на държавните разноски и дотации. Макар още да няма дефинитивно решение, в Европейски Съюз ще бъде признат общ проект за възобновяване (виж повече тук), който ще финансира промени, поощряване на вътрешното търсене, претовареност и вложения. Заедно с това стартира да се оформя и консенсус за издигане на нови бариери пред интернационалната търговия, съпроводено с по-отчетлива индустриална и протекционистична политика в Европейски Съюз. „ Морковът " ще бъдат финансови тласъци за „ релокация " и нови вложения в индустриално произвеждане на територията на Европейски Съюз.
Кризата също по този начин принуди множеството бизнеси и съвсем всички хора да разчитат главно на електронни услуги за да се понижат рисковете от пряк контакт сред хората. Рязката смяна, която лиши по-малко от два месеца, сподели, че сходна промяна не просто е допустима, само че е изцяло реалистично тя да се случи в къси периоди - стихийно и без изключително авансово обмисляне. Това значи и внезапно увеличение на търсенето на тези услуги - извършване на покупки без да влизате в магазин, заплащания без физически пари, основаване на ефирен или информативен артикул без да присъствате в офис или редакция и така нататък Експериментът за отдалечена работа евентуално ще докара до по-широкото й разпространяване, което постанова смяна в местата за свързване с интернет и съответните вложения за повишение на скоростта и надеждността в новите места.
Коронакризата беше и тест за резистентност и надеждност на бизнесите в сложни и непредвидени обстановки. Така в някои местоположения за даването на услуги по поддръжка или гласово консултиране (т.нар. кол-центрове), определени поради ниски разноски за офиси и труд, се оказа, че не може да се провежда работа и даване на услугата при затваряне на централизираните офиси. Вероятно за част от потребителите рецесията се е трансформирала в „ отключващ миг ", като те са понесли първичния разход за проба на нов вид онлайн услуги. Рязкото ограничение на бизнес пътуванията, изключително далечните, също е опит, който може да промени в забележителна степен управническите практики.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ