В Европа - по европейски!
Миналата седмица Европейският парламент гласоподава възбрана за подписване на ранни и насилствени бракове. Фиксирана бе минимална възраст от 18 години за бракосъчетание на територията на целия Европейски Съюз (досега в някои страни тя бе по-ниска). Евродепутатите приканиха възбраната за ранни и насилствени бракове да бъде въведена в националните законодателства на държавите-членки и да се подсигурява нейното съблюдаване.
На пръв взор добра вест. Европа се афишира против практики, които са непознати на цивилизационната й същина, само че импровизирано се ползват на нейна територия. Като че ли се дава отговор на питането, което сложих в предходната ми публикация: " Трябва ли ние, европейците, да отстояваме и развиваме нашата европейска цивилизационна еднаквост (в чиято основа е християнството) или в противен случай - да приемем външни за нея въздействия редом с имиграцията от външни за Европа култури? ". Само че се пораждат два основателни въпроса.
Първият е по какъв начин ще се избегне заобикалянето на тази възбрана в страни, в които съжителството без брак е равнопоставено с брака? Какво вършим, когато тези нежелани от Европейски Съюз " бракове " просто не се официализират пред църквата или общината, само че действително съществуват и са годни в границите на общността, която ги практикува?
И по-важният въпрос: по какъв начин въобще тези традиции ще бъдат прекъснати на територията на Европейски Съюз, при изискване, че те сега се практикуват извънредно в така наречен " no go zones " (напр. Моленбеек в Белгия), където от дълго време са се оформили мултикултурни анклави и формалната власт там е на процедура номинална?
Повече от ясно е, че с цел да се приложат на процедура тези положителни хрумвания, това няма да стане (само) със законодателни промени, а ще би трябвало неотстъпчивост и воля за осъществяването им. И доста, доста, доста пердах за тези, които упорстват да си ползват " културните обичаи " в прорез с европейските полезности. Независимо дали става дума за балкански роми, или за мигранти от Африка и Близкия изток в Западна Европа. И в това няма нищо неевропейско, откакто се пазят достиженията на европейската цивилизация. Навремето държавните управления на Маргарет Тачър във Англия не се притесняваха да употребяват изтезания против терористи от ИРА, палки и конна полиция против стачкуващи миньори и сълзотворен газ против улични вандали.
В случая премахването на тези грозни практики (ранни и насилствени бракове) минава през връщане на страната в мултикултурните гета, най-вероятно и с военна мощ. И оттова нататък всеки, който счита, че има право да постанова личните си, само че непознати за Европа правила, ще би трябвало да усети физическата принуда на страната против себе си. Буквално.
Само че днешните джендър неутрални западноевропейски " водачи " надали ще се решат на такива стъпки. А и даже да се появи някой куражлия, незабавно ще му скочат всякакви правозащитни организации и ще го обвинят в " тъпчене на европейските полезности ".
И с цел да е цялостна картинката, в реда на нещата е да се посочи, че това гласоподаване в Екологичен потенциал върви в пакет с нов апел на евродепутатите към държавите-членки да ратифицират просмуканата от феминистки малоумия " Истанбулска спогодба ". За същността на този документ и пагубната му роля по отношение на дамите (които главно са жертвите и на неразрешените от Екологичен потенциал " бракове " ) към този момент писах. Сега остава да забележим дали още някоя страна ще се поддаде на операцията...
Въпреки всички запаси, това решение на Екологичен потенциал е стъпка в вярната посока. Европа е място на разнообразни идентичности, които обаче живеят по общи правила. И тези правила не подлежат на проверка. В Европа - по европейски! /news.bg
---------------------
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ " Св. Климент Охридски " и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Младежки закостенял клуб. Секретар е на " Един завет " - клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.
От 2009 година насам се занимава интензивно с обществено-политическа активност, в това число като политически анализатор към разнообразни медии.
На пръв взор добра вест. Европа се афишира против практики, които са непознати на цивилизационната й същина, само че импровизирано се ползват на нейна територия. Като че ли се дава отговор на питането, което сложих в предходната ми публикация: " Трябва ли ние, европейците, да отстояваме и развиваме нашата европейска цивилизационна еднаквост (в чиято основа е християнството) или в противен случай - да приемем външни за нея въздействия редом с имиграцията от външни за Европа култури? ". Само че се пораждат два основателни въпроса.
Първият е по какъв начин ще се избегне заобикалянето на тази възбрана в страни, в които съжителството без брак е равнопоставено с брака? Какво вършим, когато тези нежелани от Европейски Съюз " бракове " просто не се официализират пред църквата или общината, само че действително съществуват и са годни в границите на общността, която ги практикува?
И по-важният въпрос: по какъв начин въобще тези традиции ще бъдат прекъснати на територията на Европейски Съюз, при изискване, че те сега се практикуват извънредно в така наречен " no go zones " (напр. Моленбеек в Белгия), където от дълго време са се оформили мултикултурни анклави и формалната власт там е на процедура номинална?
Повече от ясно е, че с цел да се приложат на процедура тези положителни хрумвания, това няма да стане (само) със законодателни промени, а ще би трябвало неотстъпчивост и воля за осъществяването им. И доста, доста, доста пердах за тези, които упорстват да си ползват " културните обичаи " в прорез с европейските полезности. Независимо дали става дума за балкански роми, или за мигранти от Африка и Близкия изток в Западна Европа. И в това няма нищо неевропейско, откакто се пазят достиженията на европейската цивилизация. Навремето държавните управления на Маргарет Тачър във Англия не се притесняваха да употребяват изтезания против терористи от ИРА, палки и конна полиция против стачкуващи миньори и сълзотворен газ против улични вандали.
В случая премахването на тези грозни практики (ранни и насилствени бракове) минава през връщане на страната в мултикултурните гета, най-вероятно и с военна мощ. И оттова нататък всеки, който счита, че има право да постанова личните си, само че непознати за Европа правила, ще би трябвало да усети физическата принуда на страната против себе си. Буквално.
Само че днешните джендър неутрални западноевропейски " водачи " надали ще се решат на такива стъпки. А и даже да се появи някой куражлия, незабавно ще му скочат всякакви правозащитни организации и ще го обвинят в " тъпчене на европейските полезности ".
И с цел да е цялостна картинката, в реда на нещата е да се посочи, че това гласоподаване в Екологичен потенциал върви в пакет с нов апел на евродепутатите към държавите-членки да ратифицират просмуканата от феминистки малоумия " Истанбулска спогодба ". За същността на този документ и пагубната му роля по отношение на дамите (които главно са жертвите и на неразрешените от Екологичен потенциал " бракове " ) към този момент писах. Сега остава да забележим дали още някоя страна ще се поддаде на операцията...
Въпреки всички запаси, това решение на Екологичен потенциал е стъпка в вярната посока. Европа е място на разнообразни идентичности, които обаче живеят по общи правила. И тези правила не подлежат на проверка. В Европа - по европейски! /news.bg
---------------------
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ " Св. Климент Охридски " и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Младежки закостенял клуб. Секретар е на " Един завет " - клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.
От 2009 година насам се занимава интензивно с обществено-политическа активност, в това число като политически анализатор към разнообразни медии.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ