Пандемията отслабва допълнително контрола на ЕЦБ върху инфлацията
Миналата седмица Европейската централна банка направи едно впечатляващо самопризнание. Докато обявяваше нови ограничения за стимулиране на стопанската система, ЕЦБ означи, че даже след три години ще бъде надалеч от задачата си за инфлация от „ малко под 2% “.
Обявеното от ръководителя на Европейската централна банка Кристин Лагард разширение на „ Пандемичната стратегия за незабавни покупки “ (PEPP) с още 500 милиарда евро и удължение на периода по нейното деяние с 9 месеца до март 2022 година обаче не изненада вложителите. Тези промени по програмата бяха възприети като относително скромни и значително останаха в сянката на прогнозата за инфлация от едвам 1,4% през 2023 година – най-ниската тригодишна прогноза, която ЕЦБ е давала.
Тази не изключително амбициозна прогноза съставлява самопризнание, че на фона на историческия спад на растежа поради пандемията, една от задачите на централните банки е подкрепянето на високите разноски на финансовите министерства посредством евтините заеми. Ако обаче в идващите месеци не бъдат показани спомагателни финансови ограничения, Лагард рискува да заложи прекалено много на фискалната политика, за постигането на своя мандат за ценова непоклатимост, пишат Джеф Блек и Каролин Луук за Блумбърг.
„ Всяка централна банка, която си слага целева инфлация, би трябвало да бъде покрай мечтаната стойност в края на своя планиран интервал. В противоположен случай нещо не е както би трябвало “, разяснява Анатоли Аненков, основен икономист в Societe Generale в Лондон. „ Изненадващо е ЕЦБ да даде толкоз ниска прогноза “, добави той.
Централната банка отдавна дефинира своя мандат за реализиране на ценова непоклатимост във валутния блок като поддържане на инфлация в средносрочен проект, която е „ под 2%, само че покрай това равнище “. Тази цел беше заложена във време, когато страховете бяха, че цените може да набъбнат прекомерно бързо, а не противоположното.
След международната финансова рецесия от предишното десетилетие и на фона на дезинфлационните резултати от интервал хипер-глобализация и софтуерен прогрес, районът е на единната валута е жертва на стагнационни резултати поради ниската инфлация. В последна сметка ЕЦБ не е била даже покрай постигането на инфлационната си цел през последното десетилетие.
В сходен свят, връщането към целевата инфлация, единствено посредством инструментите на паричната политика, изисква голямо разширение на тласъците. Докато икономистите и централните банкери все по-често предизвестяват, че стратегиите за количествено облекчение губят успеваемост, за никой не е изненада, че централните банки към момента не прибягват до огромните оръжия.Пакетът от предходната седмица е категорично структуриран, с цел да резервира, а не да облекчи финансовите условия.
Програмите за стимулиране на стопанската система в изискванията на пандемия са краткотрайно, само че първичната стратегия за количествени облекчения (QE), която ЕЦБ започва през 2015, и обичайните лихвени проценти, са неразделна част от инструментариума на централната банка в случаите, когато има незадоволителна инфлация. И въпреки всичко, по това време през идната година ЕЦ ще има половината облигации на Германия и Италия, поставяйки действителни ограничавания върху способността си да купува още активи, без в същото време с това да срине пазара.
Освен това, по-нататъшно понижаване на лихвените проценти, като този по депозитите е на равнище от минус 0,5%, ще утежни още повече а рентабилността на европейската банкова система. Попитана за лихвите на съвещанието в четвъртък, Лагард отговори с явна липса на възторг, че тяхното ново намаление остава „ част от инструментариума “ на централната банка.
Загуба на успеваемост
„ Допълнителното облекчение на финансовите условия оттук насетне е просто доста, доста мъчно “, разяснява Ник Кунис от ABN Amro Bank NV в Амстердам. „ Съществува реализацията, че паричната политика към този момент не е ефикасна, тъй че от ЕЦБ пробват да употребяват фискални ограничения за свършването на същата работа “, прибавя той.
Въпросът дали и по какъв начин ЕЦБ може да бъде по-убедителна в достигането на задачата си за инфлация е основна част от задълбочения обзор на това по какъв начин действа централната банка. Някои централни банкери приказват за приемането на политика, позволяваща ускорение на инфлацията малко над целевата стойност за прочут интервал от време. Федералният запас на Съединени американски щати одобри сходна стратегия през юли.
Липсата на нови принадлежности и ненадейно ускорение на ценовите нараствания обаче могат да оставят ЕЦБ в невъзможност, в която банката да чака фискалната политика да запълни празнината, като харчи пари там, където частният бранш не желае или не може.
И до момента в който този фронт наподобява обещаващ, откакто предходната седмица водачите на Европейския съюз най-сетне се договориха за дълголетен пакет от разноски в размер на 1,8 трлн. евро, рано или късно европейските държавни управления ще би трябвало по някакъв метод да слагат под надзор растящия си дълг.
Японизация
Това оставя ЕЦБ в подчинената позиция да пробва да ръководи разноските на държавните заеми, сходно на контрола върху кривата на рентабилност, който упражнява Японската централна банка.
Представителите на централната банка обаче отхвърлят да са в сходна позиция. Според членът на Управителният съвет на ЕЦб Изабел Шнабел разликата идва от това, че Европейската централна банка пробва да „ резервира финансовите условия “ и не се ангажира категорично да поддържа доходността на несъмнено равнище.
Ситуацията не е по никакъв начин лесна за ръководство, като се има поради фактът, че Еврозоната се национални облигационни пазара, които имат друга значителност. Според вложителите обаче разликите в метода на ЕЦБ и на ЯЦБ не са основни.
„ ЕЦБ ще приоритизира цените пред количествата в ежедневното използване на нейния стратегии за покупки на активи “, разяснява Константин Вайт от Pimco Europe GmbH в Мюнхен. „ Залагането по-малко на лихвените проценти и повече на покупките на активи значи, че сходно на ЯЦБ, ЕЦБ де факто е подчинила паричната политика на определените държавни чиновници, които дават отговор за за фискалната политика “, прибавя той.
Обявеното от ръководителя на Европейската централна банка Кристин Лагард разширение на „ Пандемичната стратегия за незабавни покупки “ (PEPP) с още 500 милиарда евро и удължение на периода по нейното деяние с 9 месеца до март 2022 година обаче не изненада вложителите. Тези промени по програмата бяха възприети като относително скромни и значително останаха в сянката на прогнозата за инфлация от едвам 1,4% през 2023 година – най-ниската тригодишна прогноза, която ЕЦБ е давала.
Тази не изключително амбициозна прогноза съставлява самопризнание, че на фона на историческия спад на растежа поради пандемията, една от задачите на централните банки е подкрепянето на високите разноски на финансовите министерства посредством евтините заеми. Ако обаче в идващите месеци не бъдат показани спомагателни финансови ограничения, Лагард рискува да заложи прекалено много на фискалната политика, за постигането на своя мандат за ценова непоклатимост, пишат Джеф Блек и Каролин Луук за Блумбърг.
„ Всяка централна банка, която си слага целева инфлация, би трябвало да бъде покрай мечтаната стойност в края на своя планиран интервал. В противоположен случай нещо не е както би трябвало “, разяснява Анатоли Аненков, основен икономист в Societe Generale в Лондон. „ Изненадващо е ЕЦБ да даде толкоз ниска прогноза “, добави той.
Централната банка отдавна дефинира своя мандат за реализиране на ценова непоклатимост във валутния блок като поддържане на инфлация в средносрочен проект, която е „ под 2%, само че покрай това равнище “. Тази цел беше заложена във време, когато страховете бяха, че цените може да набъбнат прекомерно бързо, а не противоположното.
След международната финансова рецесия от предишното десетилетие и на фона на дезинфлационните резултати от интервал хипер-глобализация и софтуерен прогрес, районът е на единната валута е жертва на стагнационни резултати поради ниската инфлация. В последна сметка ЕЦБ не е била даже покрай постигането на инфлационната си цел през последното десетилетие.
В сходен свят, връщането към целевата инфлация, единствено посредством инструментите на паричната политика, изисква голямо разширение на тласъците. Докато икономистите и централните банкери все по-често предизвестяват, че стратегиите за количествено облекчение губят успеваемост, за никой не е изненада, че централните банки към момента не прибягват до огромните оръжия.Пакетът от предходната седмица е категорично структуриран, с цел да резервира, а не да облекчи финансовите условия.
Програмите за стимулиране на стопанската система в изискванията на пандемия са краткотрайно, само че първичната стратегия за количествени облекчения (QE), която ЕЦБ започва през 2015, и обичайните лихвени проценти, са неразделна част от инструментариума на централната банка в случаите, когато има незадоволителна инфлация. И въпреки всичко, по това време през идната година ЕЦ ще има половината облигации на Германия и Италия, поставяйки действителни ограничавания върху способността си да купува още активи, без в същото време с това да срине пазара.
Освен това, по-нататъшно понижаване на лихвените проценти, като този по депозитите е на равнище от минус 0,5%, ще утежни още повече а рентабилността на европейската банкова система. Попитана за лихвите на съвещанието в четвъртък, Лагард отговори с явна липса на възторг, че тяхното ново намаление остава „ част от инструментариума “ на централната банка.
Загуба на успеваемост
„ Допълнителното облекчение на финансовите условия оттук насетне е просто доста, доста мъчно “, разяснява Ник Кунис от ABN Amro Bank NV в Амстердам. „ Съществува реализацията, че паричната политика към този момент не е ефикасна, тъй че от ЕЦБ пробват да употребяват фискални ограничения за свършването на същата работа “, прибавя той.
Въпросът дали и по какъв начин ЕЦБ може да бъде по-убедителна в достигането на задачата си за инфлация е основна част от задълбочения обзор на това по какъв начин действа централната банка. Някои централни банкери приказват за приемането на политика, позволяваща ускорение на инфлацията малко над целевата стойност за прочут интервал от време. Федералният запас на Съединени американски щати одобри сходна стратегия през юли.
Липсата на нови принадлежности и ненадейно ускорение на ценовите нараствания обаче могат да оставят ЕЦБ в невъзможност, в която банката да чака фискалната политика да запълни празнината, като харчи пари там, където частният бранш не желае или не може.
И до момента в който този фронт наподобява обещаващ, откакто предходната седмица водачите на Европейския съюз най-сетне се договориха за дълголетен пакет от разноски в размер на 1,8 трлн. евро, рано или късно европейските държавни управления ще би трябвало по някакъв метод да слагат под надзор растящия си дълг.
Японизация
Това оставя ЕЦБ в подчинената позиция да пробва да ръководи разноските на държавните заеми, сходно на контрола върху кривата на рентабилност, който упражнява Японската централна банка.
Представителите на централната банка обаче отхвърлят да са в сходна позиция. Според членът на Управителният съвет на ЕЦб Изабел Шнабел разликата идва от това, че Европейската централна банка пробва да „ резервира финансовите условия “ и не се ангажира категорично да поддържа доходността на несъмнено равнище.
Ситуацията не е по никакъв начин лесна за ръководство, като се има поради фактът, че Еврозоната се национални облигационни пазара, които имат друга значителност. Според вложителите обаче разликите в метода на ЕЦБ и на ЯЦБ не са основни.
„ ЕЦБ ще приоритизира цените пред количествата в ежедневното използване на нейния стратегии за покупки на активи “, разяснява Константин Вайт от Pimco Europe GmbH в Мюнхен. „ Залагането по-малко на лихвените проценти и повече на покупките на активи значи, че сходно на ЯЦБ, ЕЦБ де факто е подчинила паричната политика на определените държавни чиновници, които дават отговор за за фискалната политика “, прибавя той.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ