Ще спрат ли акционерите постоянния ръст на заплати на изпълнителни директори
Миналата година беше ужасна за всевъзможен тип пътувания. Но не бихте разбрали, в случай че погледнете метода, по който някои американски изпълнителни шефове харчат пари. Годишните доклади демонстрират, че шефът на GE Лари Кулп, чийто авиационен бизнес се срина, е получил 73 млн. $ или съвсем три пъти повече от годишната му заплата през 2019 година Изпълнителният шеф на хотелската верига Hilton Кристофър Насета се е насладил на нарастване на заплатата от 161% и е получил 55.9 млн. $. Норвежката Cruise Line, която разказа 2020 година като най-трудната година в историята й, е нараснала с над два пъти обезщетенията на шефа си Франк Дел Рио до 36.4 млн. $. И трите са измежду корпоративните колоси, които грандиозно понижиха главните заплати и/или бонуси по време на пандемията. Но сложиха в джоба си доста повече, в сравнение с се отхвърлиха.
Това стана допустимо с помощта на мръсния фокус, изработен по време на съвещания на бордовете на шефовете в Съединени американски щати предходната година. Всъщност доста управителни препоръки отстраниха въздействието на ковид от заплащането на база резултати, като отстраниха една четвърт от неприятните данни, с цел да покрият задачите за приемане на бонуси, трансформираха целите си по средата на годината, или дадоха нови грантове сходно на Кулп, Насета и Дел Рио, откакто пандемията унищожи предходните (договорите на Кълп и Дел Рио бяха удължени).
Резултатът от това е нескончаем растеж на заплати на изпълнителни шефове в Съединени американски щати в година, която за простосмъртните носи огромни загуби на работни места, неплатени отпуски и поддръжка от страната. Според компанията за данни MyLogIQ междинната годишна заплата на 450 изпълнителни шефове, ръководещи компании от показателя S&P 500, е 13.2 млн. през 2020 година - това е нарастване за пети следващ път. Дел Рио и Насета са измежду шефовете в тази група, чиято заплата се е нараснала, макар че фирмите им са изгубили пари.
Реакцията на вложителите
Сега идва реакцията на вложителите, нали? На годишните събрания до момента акционерите използваха своите така наречен say on pay гласове, служещи за погашение на обезщетения на висши чиновници, с цел да подлагат на критика доста от най-големите американски компании за манипулиране политиките на възнаграждение. Сред тях са GE, телекомуникационният колос AT&T, софтуерната IBM и фармацевтичната Walgreens Boots Alliance. Финансовите консултанти регистрират, че тези изпълнителни шефове, които занапред ще бъдат изправени пред нападателни събрания на акционерите, " са обезпокоени ". Това не е нещо неприятно, в случай че допуска, че на институциите им е писнало дотолкоз от предлаганите бонуси, че склоняват борда да постави завършек на тази практита. Но надали. Акционерите са толкоз затънали в блатото от високи заплати, колкото шефовете на компании.
Ако би трябвало да бъдем почтени, въпросът е сложен. В Съединени американски щати има необятно публикувано разбиране, че заплатата на шефовете се усилва също както цените на фондовия пазар. По време на Втората международна война заплатите понижават и едвам се трансформират 30 години по-късно. Но междинното им равнище се усилва десетократно от средата на 70-те години и доста надвишава междинните доходи на един служащ.
Това е феномен, който се простира оттатък изпълнителните шефове. Алекс Едманс от London Business School отбелязва, че суперзвезди като писателката Дж. К. Роулинг и футболиста Кристиано Роналдо също получават доста повече, в сравнение с техните предшественици биха вземали в предишното. Високото възнаграждение на подобен конкурентен световен пазар може да бъде целесъобразно с наемането и запазването на най-хубавия личен състав. И все пак достолепието на чиновниците бива подкопано, когато шефовете жънат триумфи от неизмеримо положителни времена като взрив на фондовия пазар, само че си икономисват следствията от рецесии като пандемията. Както споделя Едманс, " в случай че позволите на шефовете да се възползват от преимуществата, то би трябвало да ги заболи от минусите ". Бордовете на шефовете наподобява пренебрегват това. Може би и те печелят от налагането на система, която поддържа заплатите им високи. Поради каквато и да е причина през миналата година те раздаваха пари като бонбони.
Това стана допустимо с помощта на мръсния фокус, изработен по време на съвещания на бордовете на шефовете в Съединени американски щати предходната година. Всъщност доста управителни препоръки отстраниха въздействието на ковид от заплащането на база резултати, като отстраниха една четвърт от неприятните данни, с цел да покрият задачите за приемане на бонуси, трансформираха целите си по средата на годината, или дадоха нови грантове сходно на Кулп, Насета и Дел Рио, откакто пандемията унищожи предходните (договорите на Кълп и Дел Рио бяха удължени).
Резултатът от това е нескончаем растеж на заплати на изпълнителни шефове в Съединени американски щати в година, която за простосмъртните носи огромни загуби на работни места, неплатени отпуски и поддръжка от страната. Според компанията за данни MyLogIQ междинната годишна заплата на 450 изпълнителни шефове, ръководещи компании от показателя S&P 500, е 13.2 млн. през 2020 година - това е нарастване за пети следващ път. Дел Рио и Насета са измежду шефовете в тази група, чиято заплата се е нараснала, макар че фирмите им са изгубили пари.
Реакцията на вложителите
Сега идва реакцията на вложителите, нали? На годишните събрания до момента акционерите използваха своите така наречен say on pay гласове, служещи за погашение на обезщетения на висши чиновници, с цел да подлагат на критика доста от най-големите американски компании за манипулиране политиките на възнаграждение. Сред тях са GE, телекомуникационният колос AT&T, софтуерната IBM и фармацевтичната Walgreens Boots Alliance. Финансовите консултанти регистрират, че тези изпълнителни шефове, които занапред ще бъдат изправени пред нападателни събрания на акционерите, " са обезпокоени ". Това не е нещо неприятно, в случай че допуска, че на институциите им е писнало дотолкоз от предлаганите бонуси, че склоняват борда да постави завършек на тази практита. Но надали. Акционерите са толкоз затънали в блатото от високи заплати, колкото шефовете на компании.
Ако би трябвало да бъдем почтени, въпросът е сложен. В Съединени американски щати има необятно публикувано разбиране, че заплатата на шефовете се усилва също както цените на фондовия пазар. По време на Втората международна война заплатите понижават и едвам се трансформират 30 години по-късно. Но междинното им равнище се усилва десетократно от средата на 70-те години и доста надвишава междинните доходи на един служащ.
Това е феномен, който се простира оттатък изпълнителните шефове. Алекс Едманс от London Business School отбелязва, че суперзвезди като писателката Дж. К. Роулинг и футболиста Кристиано Роналдо също получават доста повече, в сравнение с техните предшественици биха вземали в предишното. Високото възнаграждение на подобен конкурентен световен пазар може да бъде целесъобразно с наемането и запазването на най-хубавия личен състав. И все пак достолепието на чиновниците бива подкопано, когато шефовете жънат триумфи от неизмеримо положителни времена като взрив на фондовия пазар, само че си икономисват следствията от рецесии като пандемията. Както споделя Едманс, " в случай че позволите на шефовете да се възползват от преимуществата, то би трябвало да ги заболи от минусите ". Бордовете на шефовете наподобява пренебрегват това. Може би и те печелят от налагането на система, която поддържа заплатите им високи. Поради каквато и да е причина през миналата година те раздаваха пари като бонбони.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ