Не са издавали Петя Дубарова, докато е била жива
Мина доста време. Вече малко на брой си спомнят кино лентата „ Трампа ”. Там имаше такава сцена: Актьорът Илия Добрев, в ролята на ръководител на жури, крещи: Това момиче крие същински гений... Защото написа същински. Защото написа намерено. Защото написа това, което й иде от вътрешната страна... Въпросното момиче е в препълнената с възпитаници зала. Не е от наградените. Не е от обичаните. То е същинското. Филм е, само че играе себе си. И стиховете са нейни. И името, което учителката изрича злобно: Петя, престани... Дотук с киното. Животът се оказа по-лош. На 4 декември 1979 година Петя Дубарова отлетя от света, с който имаше много комплицирани връзки. Отиде си, с цел да остане. С многото стихове, които написа за късото време, в което живя. И които запяха някои от най-талантливите българки. 37 години оттогава. Стиховете се рецитират, песните се пеят. „ Това момиче ” е по-живо отвсякога. Петя Дубарова е родена на 20 април 1962 година в Бургас. Днес би била на 55, само че не навърши осемнадесет. Сама реши ориста си. Сама изгълта хапчетата, сама остави последното си създание:
Измамена. Младост. Прошка. Сън. Спомен зад стените на огромна къща. ТАЙНА.
Въпреки многочислените опити през годините никой до през днешния ден не е съумял да разкодира тези думи. Те се оказаха толкоз комплицирани, колкото индивида, който ги написа.
Но дано се върнем към началото. Той изобщо не допуска трагичния край. Петя се ражда в фамилията на Мария и Стайко Дубарови, майката е учителка по литература, бащата е шеф промяна в цех за радиатори. Нещо у нея обаче не е като при другите. Тя е по-различна. Има необикновен гений. Научава буквите на три години и стартира да чете. В първи клас написва първото си стихотворение „ Буря в морето”. „ Септемврийче” разгласява началните й стихове. А когато на дванадесет, към този момент е огромна, с цел да бъде създател в подобен детски вестник, майка й събира трупащите се листи с красиво изписани фрази и ги праща в списание „ Родна реч”. Там те попадат на заместител основния редактор Григор Ленков. Той е блестящият ерудит, превел по най-прекрасен метод поемата „ Евгений Онегин” от Александър Сергеевич Пушкин. Талантът й е открит. Намира я и другият й нравствен и книжовен ментор, бургаският бард Христо Фотев.
С Христо Фотев
Вече никой от тези, които опознават Петя, не слага под въпрос блестящото й поетично бъдеще. Някои проглеждат дори по-далеч. Виждат я като бъдещата Елисавета Багряна. Но има ли слънце, непроменяемо има и сянка. Колкото е по-голям индивидът, толкоз по-голяма е и тя. Талантът на Петя е като вулкана „ Везувий”. Бълва всеки ден красиви стихове, само че когато се съберат, подредени в красиви томчета, тя към този момент няма да може да им се радва. Завист и завист я дърпат обратно. Приживе за родните издателства момичето от Бургас не съществува. То по този начин си отива без нито една книга.
Дали и това не е парченце от световната причина, която праща Петя Дубарова в небитието. Може би, макар че за такива трагични събития хората са привикнали да търсят нещо по-конкретно. В изявление пред уеб страницата „ Скандално” известната певица Ваня Костова, близка другарка на Петя, споделя: „ Тя беше на една средношколска бригада в бирена фабрика. През нощта, когато е била дежурна, спрял токът. Петя драснала съчка, с цел да види какво се случва с брояча, който брои бутилките, и какво написа на тях. Покритието на пластмасовия брояч обаче се деформирало от огънчето. Отговорникът, който бил на промяна, счупил брояча съзнателно. Тогава й споделил, че не трябва да се тормози, тъй като така и така за по-точно броели бутилките и на ръка.”
Повреда на социалистическата благосъстоятелност - по този начин е дефинирано обвиняването. Когато в един елементарен механически случай се вкара идеология, нещата стават страшни. Прибавя се и злокобното: Саботаж. Няма значение, че попадналата под ударите е надарена отличничка. И че това се случва в елитната бургаска езикова гимназия. Учителският съвет е енергичен. Половината му членове гласоподават държанието да се понижи. И на наказаните на гибел дават последна дума. Не и в тази ситуация.
Някой се пробва да измести повода за нещастието в друга посока: Изкарва се на бял свят отминала любовна история. Днес медиите я разказват по този начин: „ По време на фотосите на кино лентата „ Трампа” в град Самоков една вечер, до момента в който се забавлява в дискотека в курорта „ Боровец”, Петя среща шведа Пер. Влюбва се и той остава първата й и единствена обич: далечния, светлия, чаровния, нежния. Докато си пишат, всичко е наред, а когато той престава, настава драмата. Така се приказва.”
В деня, когато научава, че държанието й е понижено, Петя се затваря у дома. Шепата диазепам и още нещо в добавка, се оказват решението. Вечерта майка й я намира бездиханна, само че още жива. В публикация, оповестена от организация „ Блиц “ за идващите часове, написа:
„ Момичето е в кома. Линейката закъснява. Майката стои в болничната стая на 3 против 4 декември, а лекарите си описват ловни истории. Опитва се да им каже нещо, те я прогонват. На сутринта болната идва в схващане, отваря очи, би трябвало да й се даде О2, само че не намират ключ за стаята, в която е апаратът. В ранното утро на 4 декември всичко свършва. Междувременно някой е съумял да открадне обиците на мъртвата. Изпращат я стотици. Между тях може би и някои от тези, които са й помогнали да вземе съдбовното решение.”
Минава време. През 1980 година посмъртно излиза стихосбирката „ Аз и морето”, а няколко години по-късно от щемпел излиза и книгата „ Най-синьото чудо “, в която са събрани цялото й творчество, писма и персоналният й дневник. Писателят стихотворец Веселин Андреев написа книга за младата си колежка, а по-късно я последва с патрон в спепоочието. В Морската градина на Бургас е паметникът й, къщата, станала леговище на трагичното събитие, е музей. Днес Петя Дубарова е национална горделивост, огромен български гений, велика. Христо Фотев приживе го споделя по-ясно: „ Понякога би трябвало да се надигна на пръсти, с цел да я погледна в очите”. Мрежата: Тя е кумир Т.М. 15 Март 2009, 13:18 Petia Dybarova sigyrno e bila talantliva ychenichka. no zashto da se e saybila s prispivatelni zaradi edna tupa mashina?
Р. С. 21 Април 2010, 11:27 И аз съм начинаеща поетеса, за мен Петя е идол! Тя е в действителност една икона на българската лирика. Още повече, че и аз съм като нея - доста сензитивна, и като нея не мога да се впиша в ситуацията, нямам другари. За самоубийство ми е хрумвало, само че мисля, че животът е по-добрият избор. Обичаме те, Петя!
Декември 2016, 17:21 Скапаният социализъм и комплексите на мравчиците, работещи в учебното заведение на Петя, са я погубили. Това е цяла система, която проваля животите на всеки, който не е щанцован по пример. А най-трагичното е, че през днешния ден тези създания и инфектираните от тях по биологична линия към момента са живи, държат се по същия метод, имат същите вярвания и се кълнат в същите нелепости! Почивай в мир, Петя! Човек по човек променяме света, колкото можем!
Подготви Исак ГОЗЕС
Измамена. Младост. Прошка. Сън. Спомен зад стените на огромна къща. ТАЙНА.
Въпреки многочислените опити през годините никой до през днешния ден не е съумял да разкодира тези думи. Те се оказаха толкоз комплицирани, колкото индивида, който ги написа.
Но дано се върнем към началото. Той изобщо не допуска трагичния край. Петя се ражда в фамилията на Мария и Стайко Дубарови, майката е учителка по литература, бащата е шеф промяна в цех за радиатори. Нещо у нея обаче не е като при другите. Тя е по-различна. Има необикновен гений. Научава буквите на три години и стартира да чете. В първи клас написва първото си стихотворение „ Буря в морето”. „ Септемврийче” разгласява началните й стихове. А когато на дванадесет, към този момент е огромна, с цел да бъде създател в подобен детски вестник, майка й събира трупащите се листи с красиво изписани фрази и ги праща в списание „ Родна реч”. Там те попадат на заместител основния редактор Григор Ленков. Той е блестящият ерудит, превел по най-прекрасен метод поемата „ Евгений Онегин” от Александър Сергеевич Пушкин. Талантът й е открит. Намира я и другият й нравствен и книжовен ментор, бургаският бард Христо Фотев.
С Христо Фотев
Вече никой от тези, които опознават Петя, не слага под въпрос блестящото й поетично бъдеще. Някои проглеждат дори по-далеч. Виждат я като бъдещата Елисавета Багряна. Но има ли слънце, непроменяемо има и сянка. Колкото е по-голям индивидът, толкоз по-голяма е и тя. Талантът на Петя е като вулкана „ Везувий”. Бълва всеки ден красиви стихове, само че когато се съберат, подредени в красиви томчета, тя към този момент няма да може да им се радва. Завист и завист я дърпат обратно. Приживе за родните издателства момичето от Бургас не съществува. То по този начин си отива без нито една книга.
Дали и това не е парченце от световната причина, която праща Петя Дубарова в небитието. Може би, макар че за такива трагични събития хората са привикнали да търсят нещо по-конкретно. В изявление пред уеб страницата „ Скандално” известната певица Ваня Костова, близка другарка на Петя, споделя: „ Тя беше на една средношколска бригада в бирена фабрика. През нощта, когато е била дежурна, спрял токът. Петя драснала съчка, с цел да види какво се случва с брояча, който брои бутилките, и какво написа на тях. Покритието на пластмасовия брояч обаче се деформирало от огънчето. Отговорникът, който бил на промяна, счупил брояча съзнателно. Тогава й споделил, че не трябва да се тормози, тъй като така и така за по-точно броели бутилките и на ръка.”
Повреда на социалистическата благосъстоятелност - по този начин е дефинирано обвиняването. Когато в един елементарен механически случай се вкара идеология, нещата стават страшни. Прибавя се и злокобното: Саботаж. Няма значение, че попадналата под ударите е надарена отличничка. И че това се случва в елитната бургаска езикова гимназия. Учителският съвет е енергичен. Половината му членове гласоподават държанието да се понижи. И на наказаните на гибел дават последна дума. Не и в тази ситуация.
Някой се пробва да измести повода за нещастието в друга посока: Изкарва се на бял свят отминала любовна история. Днес медиите я разказват по този начин: „ По време на фотосите на кино лентата „ Трампа” в град Самоков една вечер, до момента в който се забавлява в дискотека в курорта „ Боровец”, Петя среща шведа Пер. Влюбва се и той остава първата й и единствена обич: далечния, светлия, чаровния, нежния. Докато си пишат, всичко е наред, а когато той престава, настава драмата. Така се приказва.”
В деня, когато научава, че държанието й е понижено, Петя се затваря у дома. Шепата диазепам и още нещо в добавка, се оказват решението. Вечерта майка й я намира бездиханна, само че още жива. В публикация, оповестена от организация „ Блиц “ за идващите часове, написа:
„ Момичето е в кома. Линейката закъснява. Майката стои в болничната стая на 3 против 4 декември, а лекарите си описват ловни истории. Опитва се да им каже нещо, те я прогонват. На сутринта болната идва в схващане, отваря очи, би трябвало да й се даде О2, само че не намират ключ за стаята, в която е апаратът. В ранното утро на 4 декември всичко свършва. Междувременно някой е съумял да открадне обиците на мъртвата. Изпращат я стотици. Между тях може би и някои от тези, които са й помогнали да вземе съдбовното решение.”
Минава време. През 1980 година посмъртно излиза стихосбирката „ Аз и морето”, а няколко години по-късно от щемпел излиза и книгата „ Най-синьото чудо “, в която са събрани цялото й творчество, писма и персоналният й дневник. Писателят стихотворец Веселин Андреев написа книга за младата си колежка, а по-късно я последва с патрон в спепоочието. В Морската градина на Бургас е паметникът й, къщата, станала леговище на трагичното събитие, е музей. Днес Петя Дубарова е национална горделивост, огромен български гений, велика. Христо Фотев приживе го споделя по-ясно: „ Понякога би трябвало да се надигна на пръсти, с цел да я погледна в очите”. Мрежата: Тя е кумир Т.М. 15 Март 2009, 13:18 Petia Dybarova sigyrno e bila talantliva ychenichka. no zashto da se e saybila s prispivatelni zaradi edna tupa mashina?
Р. С. 21 Април 2010, 11:27 И аз съм начинаеща поетеса, за мен Петя е идол! Тя е в действителност една икона на българската лирика. Още повече, че и аз съм като нея - доста сензитивна, и като нея не мога да се впиша в ситуацията, нямам другари. За самоубийство ми е хрумвало, само че мисля, че животът е по-добрият избор. Обичаме те, Петя!
Декември 2016, 17:21 Скапаният социализъм и комплексите на мравчиците, работещи в учебното заведение на Петя, са я погубили. Това е цяла система, която проваля животите на всеки, който не е щанцован по пример. А най-трагичното е, че през днешния ден тези създания и инфектираните от тях по биологична линия към момента са живи, държат се по същия метод, имат същите вярвания и се кълнат в същите нелепости! Почивай в мир, Петя! Човек по човек променяме света, колкото можем!
Подготви Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ