bTV Репортерите: Надежда за всички
Милиони ръце по цялото земно кълбо оказват помощ в работилницата на дядо Коледа. Едни са дребни, други са огромни, палави, послушни, съществени, радостни. Те са на всички места по света – в Лапландия, Грендландия, Холандия. Също и в България. Те носят магията на празника. Те са пораснали деца, които мечтаят да са обичани, признати и ценени. И да има вяра за всички.
Снимка: bTV
Една от работилниците на дядо Коледа се намира в Южна България, в град Пазарджик. Преобразява се всяка година преди празника. Освен работилница тя е и Дневен център за обществена интеграция и рехабилитация за младежи с интелектуални усложнения. Някои от тях се радват на семейство, други са изведени от домовете за деца. Милен и Мишо са две от децата на Могилино.
Снимка: bTV
Днес Милен и Мишо са 30-годишни. Живеят дружно в предпазено жилище към Сдружение „ Егида “.
Въпреки неприятните условия, при които са живели в Могилино, момчетата още тъгуват.
" Заедно за всяко дете ": Историите на децата от Могилино Какво се случва в дома за деца, добил печална популярност преди девет години от документалния филм на Би Би Си „ Изоставените деца на България ” след намесата на bTV и УНИЦЕФ
„ Тъгуват. Сещат се за Могилино, сещат се за приятелите, които са имали там, тъгуват за приятелите си и за хората, с които са живели “, споделя Златка Грудева – Сдружение „ Егида”.
Снимка: bTV
Подготовката по извеждане на момчетата от Могилино стартира още преди излъчването на кино лентата „ Изоставените деца на България “. Родители на деца с интелектуални усложнения към този момент търсят различна грижа за младежи като тях. По това време към този момент е основано Сдружение „ Егида “ – организация на родители на деца с интелектуални усложнения, които желаят да основат различна грижа за тези деца.
„ Честно казано… като родители… не можахме да издържим… на гледката, която видяхме. Нямам думи да кажа какво изживяхме. Ние тогава казахме – няма да допуснем като родителска организация да съществуват такива домове и децата да попадат в такива домове. И ще създадем всичко допустимо да няма такива домове! “, споделя Златка.
Снимка: bTV
Снимки демонстрират последните часове от живота на Милен и Мишо в Могилино. На 9 март 2007 година отпътуват вечно оттова.
„ Когато ги смъкнаха от колата и те влязоха в предпазеното жилище, имахме празненство същия ден, реакцията им беше да седнат на масата, да почнат да лапат, да се тъпчат. Ние се притеснихме, че ще им стане неприятно “, спомня си Златка.
С тях стартират да работят специалиисти от А и Б.
„ Всяко нещо се реализира с дребни стъпки. На Мишо - да го накарам да употребява вилица и нож - беше мъчно - шест месеца. Не мога да ви кажа каква наслада беше, когато го научих да употребява вилица и нож независимо! “, изясни Гергана Павлова, обществен служащ.
Снимка: bTV
„ Боравене със лични движимости, боравене с четка и паста за зъби, боравене с обикновени тоалетни такъми “, разясни Златка.
Връзката, която двете момчета основават в Могилино, се резервира и укрепва и в новия им дом.
Снимка: bTV
„ Те са неразделни и сега. Даже Милен предходната година беше болен. И когато го нямаше, Мишо беше доста разтревожен. И съвсем не спеше, тъй като Милен го няма. И са супер привързани един към различен “, описа още Павлова.
С грижите на експертите младежите тук се учат на автономия.
„ Най-важното в нашата работа е, че с всеки един би трябвало да се държиш като с еднакъв, а не да наблягаш на това, което не могат “, разясни общественият служащ.
Живот след Могилино
Младежите са ангажирани в разнообразни действия, естествени за хора на тяхната възраст. В Дневния център работят в предпазена среда.
„ Бизнесът ни се довери и те довършват цикъл на торбичките, които видяхте. Всеки си има строго избрана работа и се усъвършенства там, където може. Всъщност крайният артикул потегля от този център “, сподели още Златка.
Младежите получават заплащане за труда си. То се връща в сдружението като подаяние.
„ Те всеки ден знаят какво са изработили. Тези пари те ги събират и провеждат своята отмора през лятото. Ходят на море дружно и знаят за какво работят “, изясни тя.
Снимка: bTV
От сдружението признават, че бизнесът им се доверява мъчно. Но остават удовлетворени и към този момент двама младежи са на непрекъснат трудов контракт. Всяка година преди празниците пък получават поръчки за декорация. Празничните сувенири продават и на базари.
„ Всичко това е плод на доста години труд. Това не е работа от през вчерашния ден за през днешния ден. Хората, които се грижат и хората, които ги поддържат, поставят неимоверни старания, подхождат човешки към тях със сърце, с обич “, споделя Златка.
Сдружение оказва помощ на повече от 80 младежи да живеят почтено - в 3 предпазени жилища, център за настаняване от фамилен вид и два дневни центъра. От 2006-та активността им е подкрепена финансово и от страната като снабдител на обществени услуги.
Разочарование и липса на смяна: Нов филм на Би Би Си за обществените домове в България В „ Скритите деца на България ” журналистката Кейт Блюит демонстрира новите здания от фамилен вид и ситуацията в тях
През отиващата си година Мишо и Милен са посетени от английската публицистика, която даде публичност на проблемите преди 12 години - Кейт Блюит.
„ Те имат най-прекрасния шеф и най-прекрасните експерти, които се грижат за тях. В резултат на това те напредват, имат почасова работа, те в действителност са част от обществото и вземат участие в действия “, споделя Кейт Блюит, публицист.
Впечатленията й от другите посетени жилища от фамилен вид обаче не са по този начин позитивни - въпреки и да живеят в по-добри битови условия, не се поставят задоволително грижи за интеграция и пълностоен живот.
„ Това, което видях, са деца, които си блъскат главите в стените или драскат по тях. Видях хора, които лежат на пода – изолирани от обществото, самотни. Деца, които не вървят на учебно заведение. Хора, които нямат късмет за обучение или работа “, споделя Блюит.
Снимка: bTV
Социалното министерство ще ревизира събитията:
„ Въпреки това Министерството на труда и обществената политика не приема от единични случаи да се вършат генерализирани заключения и изводи за процеса на деинституционализация на грижите за деца в България “, пишат оттова в позицията си.
Снимка: bTV
Преди 10 години страната стартира поетапното да затваря домовете за деца, лишени от родителска грижа. За тях се търси поддръжка в общността - да вземем за пример посредством предпазени жилища, центрове за настаняване от фамилен вид или дневни центрове. Дейностите както за децата, по този начин и за други уязвими групи се финансират от страната, само че парите се превеждат на общините. Те са упълномощили осъществяването на 15% от обществените услуги на неправителствени организации.
Милена Харизанова: Всички домове като Могилино към този момент не съществуват bTV Медия груп и УНИЦЕФ още веднъж сплотяват старания в името на правата на децата.
„ Първите 10-12 години, в които сме изграждали тази огромна мрежа от общински услуги нашият главен ангажимент е бил да осигурим покритие, да осигурим задоволително многообразие и с най-голямата промяна, правена през последните 10 години – закриване на всички домове за деца, ние да променим метода на грижа за тези хора “, Зорница Русинова, зам.-министър на труда и обществената политика.
В профилирани институции към момента живеят близо 500 деца. Предстоящи промени за първи път ще сложат акцент върху качеството на услугите и ще слагат критерии за хората, които ги дават.
„ Целта ни е от ден на ден да финансираме услуги в общността, които не са от резидентен темперамент. Защото виждаме, че това е доста по-ефективно от позиция на социализация на хората, от позиция на предварителна защита “, изясни Русинова.
Снимка: bTV
Без поддръжка не е елементарно и в фамилията. През 91-ва, когато е 22-годишна, Светлана схваща, че дъщеричката й е със Синдром на Даун. Подложена е на офанзива да изостави детето.
„ Заедно за всяко дете “: Какво се случва с децата от вкъщи в Могилино? „ bTV Медия груп “ и УНИЦЕФ още веднъж сплотяват старания в името на правата на децата. В идващите седмици ще ви покажем по какъв начин се е трансформирал живота на децата, на които оказваме помощ дружно с вас в последните осем години
„ Понеже вървях всеки ден, до момента в който тя беше в кувьоз, това беше всеки ден – какво решихте, какво решихте. Аз не съм имала изобщо съмнения. И даже не съм си и помисляла, че може да има подобен вид “, споделя Светлана Илиева.
Тя обаче среща поддръжката на фамилията си. След като укрепва, новородената Стиляна се прибира у дома.
„ В момента, в който ми споделиха, че е вид да бъде оставена, не мога да си показва, че някой може да живее в среда отвън фамилията. Може би няма нищо по-страшно от това цялостен живот никой да не те е прегърнал, да не ти е споделил, че те обича… Не мисля, че някой може умерено да живее с такава болежка цялостен живот “, споделя Светлана.
И по този начин стартира битката за пълноценното развиване на щерка й. Стиляна посещава всеобща ясла, градина и учебно заведение.
„ Страшното стана, когато тя приключи. Защото какво вършим по-късно. Тя има тапия, само че с качествени оценки, което не й разрешава нито да учи. Има ТЕЛК, който е 92% с непозната помощ, което не й разрешава да работи “, изясни Светлана.
В този миг отваря порти дневен център към Фондация „ Светът на Мария “. Там хората с интелектуални усложнения получава профилирана поддръжка и построяват трудови привички. Крайната цел е да бъдат независими.
Снимка: bTV
„ Нашата цел е да има вяра за всички. И ние се надяваме от една страна обществото да се трансформира, приемайки хората с интелектуални усложнения, само че и въпреки това обществото в действителност да разбере, че те се нуждаят от професионална поддръжка “, споделя Миряна Сирийски, програмен шеф на „ Светът на Мария “.
Тук хората с интелектуални усложнения срещат поддръжка.
Снимка: bTV
Фондацията предлага новаторска обществена услуга към общината – трудов център, в който се развиват уменията на хората с интелектуални усложнения. Придобиват привички в 4 ателиета към дневния център – за готварство, битови действия, за продукция на сапуни и арт ателие.
„ Ние съблюдаваме доста прецизен темп на всекидневието, в който хората, които посещават дневния център, са ангажирани в съответното ателие, в съответните действия в тъкмо избран темп, който прилича уговорката, който биха имали, когато отидат да работят “, изясни Сирийски.
Стиляна обича да работи в ателието по битови действия. Светла пък – в ателието по готварство.
Снимка: bTV
„ За времето, в което посещава този център, аз имам възприятието, че тя напредна с пет години в развиването си. Стана общителна, усмихната, стартира да ми оказва помощ у дома, тъй като тук го е научила и желае да ми покаже “, показа Лена Данова, майка на Светла.
Светла попада тук след години цялостна изолираност от обществото. Ражда се здрава преди 35 години. На 2-годишна възраст обаче претърпява температурен спазъм. Следва неверна диагноза, неверно лекуване и забавено развиване.
„ Започна да гледа с изменчив взор, не разбираше какво й се приказва, не реагираше, никакви усеща, никакви страсти, едно създание, което се движи, храни се и нищо повече “, спомня си Лена.
Грешката е открита едвам след няколко години, през които Светла пропуща значими моменти.
Снимка: bTV
На 22 години Светла изпада в изолираност – приключила е учебно заведение и няма
Тя мечтае да работи в кухнята на хотел. А Стиляна – в кафене.
„ Основното, което те желаят е да имат работа. Ако ги попитате всеки един от тях, това ще каже – ние желаеме да работим и да оказваме помощ на нашите родители “, изясни Светлана, майка на Стиляна.
Когато експертите преценяват, че хората от центъра са подготвени, ги предизвикват да се включат в трудова процедура. Например да вземат участие в обособени епизодични действия или в трудова процедура, в която развиват опредени умения в незащитена среда. Светла е наета в трудовото дружество на фондацията и получава заплата.
„ И се усеща доста щастлива от това, че може да подкрепи фамилния бюджет. Няма визия с какъв брой, само че тя го подкрепя. И е доста удовлетворена, че може да си купи нещо, с нейните парички! “, споделя Лена.
Снимка: bTV
До всеки човек, който е включен в трудова процедура, има по този начин наречения трудов ментор – експерт, който го приготвя за съответните отговорности и който му оказва прочувствена поддръжка. На него може да разчита и работодателят.
„ Макар и поддръжката да му се трансформира с времето, той постоянно остава разполагаем и това дава сигурност на хората с интелектуални усложнения. Ако ние единствено доведем човек до ситуацията да стартира работа и не го поддържаме по-късно, той не може да се оправи самичък “, споделя Миряна Сирийски, програмен шеф на.
Снимка: bTV
Надежда е един от първите триумфи на организацията. Наета е на трудов контракт още преди 5 години във компания за образуване на събития.
„ Това беше развой. Аз познавах хората, ходех в дневния център и стартира да ми се разкрива тази картина на хора, до които не сме имали допир преди. Така Надето попадна в нашия офис 2015-а “, изясни Мария Арсова, шеф
Сега Надежда поддържа офиса на компанията.
„ Аз съм удовлетворена от работата тук. Правя чайове, кафе, шетам, класифицирам. И аз върша украсите. “, споделя Ндежда.
За труда си получава заплата. Разпределя я благодарение на обществен служащ.
„ Тя във времето по никакъв метод не претупва работата си. Тя я извършва с идентична придирчивост и го прави съвършено, не се въздейства от това какъв брой дълго е била в офиса, дали й вярвам. Всичко се извършва като за първи път по най-хубавия метод “, изяснява работодателят.
Любимото й обвързване остава приготвянето на кафе за колежките.
Снимка: bTV
Благодарение на фондацията двама души с интелектуални усложнения към този момент се усещат независими и напущат дневния център. Други 30 са заети по друг метод в трудова процедура.
„ За нас най-важното е хората да не виждат разлика сред един човек с интелектуално усложнение и един човек, който няма такова. Защото, когато те не виждат разликата сред тях, те се концентрират върху качествата и човешкото. И ние имаме вяра, че всеки човек има качества “, изясни Сирийски.
По данни на неправителствения бранш у нас живеят 46 хиляди души с интелектуални усложнения.
Снимка: bTV
Една от работилниците на дядо Коледа се намира в Южна България, в град Пазарджик. Преобразява се всяка година преди празника. Освен работилница тя е и Дневен център за обществена интеграция и рехабилитация за младежи с интелектуални усложнения. Някои от тях се радват на семейство, други са изведени от домовете за деца. Милен и Мишо са две от децата на Могилино.
Снимка: bTV
Днес Милен и Мишо са 30-годишни. Живеят дружно в предпазено жилище към Сдружение „ Егида “.
Въпреки неприятните условия, при които са живели в Могилино, момчетата още тъгуват.
" Заедно за всяко дете ": Историите на децата от Могилино Какво се случва в дома за деца, добил печална популярност преди девет години от документалния филм на Би Би Си „ Изоставените деца на България ” след намесата на bTV и УНИЦЕФ
„ Тъгуват. Сещат се за Могилино, сещат се за приятелите, които са имали там, тъгуват за приятелите си и за хората, с които са живели “, споделя Златка Грудева – Сдружение „ Егида”.
Снимка: bTV
Подготовката по извеждане на момчетата от Могилино стартира още преди излъчването на кино лентата „ Изоставените деца на България “. Родители на деца с интелектуални усложнения към този момент търсят различна грижа за младежи като тях. По това време към този момент е основано Сдружение „ Егида “ – организация на родители на деца с интелектуални усложнения, които желаят да основат различна грижа за тези деца.
„ Честно казано… като родители… не можахме да издържим… на гледката, която видяхме. Нямам думи да кажа какво изживяхме. Ние тогава казахме – няма да допуснем като родителска организация да съществуват такива домове и децата да попадат в такива домове. И ще създадем всичко допустимо да няма такива домове! “, споделя Златка.
Снимка: bTV
Снимки демонстрират последните часове от живота на Милен и Мишо в Могилино. На 9 март 2007 година отпътуват вечно оттова.
„ Когато ги смъкнаха от колата и те влязоха в предпазеното жилище, имахме празненство същия ден, реакцията им беше да седнат на масата, да почнат да лапат, да се тъпчат. Ние се притеснихме, че ще им стане неприятно “, спомня си Златка.
С тях стартират да работят специалиисти от А и Б.
„ Всяко нещо се реализира с дребни стъпки. На Мишо - да го накарам да употребява вилица и нож - беше мъчно - шест месеца. Не мога да ви кажа каква наслада беше, когато го научих да употребява вилица и нож независимо! “, изясни Гергана Павлова, обществен служащ.
Снимка: bTV
„ Боравене със лични движимости, боравене с четка и паста за зъби, боравене с обикновени тоалетни такъми “, разясни Златка.
Връзката, която двете момчета основават в Могилино, се резервира и укрепва и в новия им дом.
Снимка: bTV
„ Те са неразделни и сега. Даже Милен предходната година беше болен. И когато го нямаше, Мишо беше доста разтревожен. И съвсем не спеше, тъй като Милен го няма. И са супер привързани един към различен “, описа още Павлова.
С грижите на експертите младежите тук се учат на автономия.
„ Най-важното в нашата работа е, че с всеки един би трябвало да се държиш като с еднакъв, а не да наблягаш на това, което не могат “, разясни общественият служащ.
Живот след Могилино
Младежите са ангажирани в разнообразни действия, естествени за хора на тяхната възраст. В Дневния център работят в предпазена среда.
„ Бизнесът ни се довери и те довършват цикъл на торбичките, които видяхте. Всеки си има строго избрана работа и се усъвършенства там, където може. Всъщност крайният артикул потегля от този център “, сподели още Златка.
Младежите получават заплащане за труда си. То се връща в сдружението като подаяние.
„ Те всеки ден знаят какво са изработили. Тези пари те ги събират и провеждат своята отмора през лятото. Ходят на море дружно и знаят за какво работят “, изясни тя.
Снимка: bTV
От сдружението признават, че бизнесът им се доверява мъчно. Но остават удовлетворени и към този момент двама младежи са на непрекъснат трудов контракт. Всяка година преди празниците пък получават поръчки за декорация. Празничните сувенири продават и на базари.
„ Всичко това е плод на доста години труд. Това не е работа от през вчерашния ден за през днешния ден. Хората, които се грижат и хората, които ги поддържат, поставят неимоверни старания, подхождат човешки към тях със сърце, с обич “, споделя Златка.
Сдружение оказва помощ на повече от 80 младежи да живеят почтено - в 3 предпазени жилища, център за настаняване от фамилен вид и два дневни центъра. От 2006-та активността им е подкрепена финансово и от страната като снабдител на обществени услуги.
Разочарование и липса на смяна: Нов филм на Би Би Си за обществените домове в България В „ Скритите деца на България ” журналистката Кейт Блюит демонстрира новите здания от фамилен вид и ситуацията в тях
През отиващата си година Мишо и Милен са посетени от английската публицистика, която даде публичност на проблемите преди 12 години - Кейт Блюит.
„ Те имат най-прекрасния шеф и най-прекрасните експерти, които се грижат за тях. В резултат на това те напредват, имат почасова работа, те в действителност са част от обществото и вземат участие в действия “, споделя Кейт Блюит, публицист.
Впечатленията й от другите посетени жилища от фамилен вид обаче не са по този начин позитивни - въпреки и да живеят в по-добри битови условия, не се поставят задоволително грижи за интеграция и пълностоен живот.
„ Това, което видях, са деца, които си блъскат главите в стените или драскат по тях. Видях хора, които лежат на пода – изолирани от обществото, самотни. Деца, които не вървят на учебно заведение. Хора, които нямат късмет за обучение или работа “, споделя Блюит.
Снимка: bTV
Социалното министерство ще ревизира събитията:
„ Въпреки това Министерството на труда и обществената политика не приема от единични случаи да се вършат генерализирани заключения и изводи за процеса на деинституционализация на грижите за деца в България “, пишат оттова в позицията си.
Снимка: bTV
Преди 10 години страната стартира поетапното да затваря домовете за деца, лишени от родителска грижа. За тях се търси поддръжка в общността - да вземем за пример посредством предпазени жилища, центрове за настаняване от фамилен вид или дневни центрове. Дейностите както за децата, по този начин и за други уязвими групи се финансират от страната, само че парите се превеждат на общините. Те са упълномощили осъществяването на 15% от обществените услуги на неправителствени организации.
Милена Харизанова: Всички домове като Могилино към този момент не съществуват bTV Медия груп и УНИЦЕФ още веднъж сплотяват старания в името на правата на децата.
„ Първите 10-12 години, в които сме изграждали тази огромна мрежа от общински услуги нашият главен ангажимент е бил да осигурим покритие, да осигурим задоволително многообразие и с най-голямата промяна, правена през последните 10 години – закриване на всички домове за деца, ние да променим метода на грижа за тези хора “, Зорница Русинова, зам.-министър на труда и обществената политика.
В профилирани институции към момента живеят близо 500 деца. Предстоящи промени за първи път ще сложат акцент върху качеството на услугите и ще слагат критерии за хората, които ги дават.
„ Целта ни е от ден на ден да финансираме услуги в общността, които не са от резидентен темперамент. Защото виждаме, че това е доста по-ефективно от позиция на социализация на хората, от позиция на предварителна защита “, изясни Русинова.
Снимка: bTV
Без поддръжка не е елементарно и в фамилията. През 91-ва, когато е 22-годишна, Светлана схваща, че дъщеричката й е със Синдром на Даун. Подложена е на офанзива да изостави детето.
„ Заедно за всяко дете “: Какво се случва с децата от вкъщи в Могилино? „ bTV Медия груп “ и УНИЦЕФ още веднъж сплотяват старания в името на правата на децата. В идващите седмици ще ви покажем по какъв начин се е трансформирал живота на децата, на които оказваме помощ дружно с вас в последните осем години
„ Понеже вървях всеки ден, до момента в който тя беше в кувьоз, това беше всеки ден – какво решихте, какво решихте. Аз не съм имала изобщо съмнения. И даже не съм си и помисляла, че може да има подобен вид “, споделя Светлана Илиева.
Тя обаче среща поддръжката на фамилията си. След като укрепва, новородената Стиляна се прибира у дома.
„ В момента, в който ми споделиха, че е вид да бъде оставена, не мога да си показва, че някой може да живее в среда отвън фамилията. Може би няма нищо по-страшно от това цялостен живот никой да не те е прегърнал, да не ти е споделил, че те обича… Не мисля, че някой може умерено да живее с такава болежка цялостен живот “, споделя Светлана.
И по този начин стартира битката за пълноценното развиване на щерка й. Стиляна посещава всеобща ясла, градина и учебно заведение.
„ Страшното стана, когато тя приключи. Защото какво вършим по-късно. Тя има тапия, само че с качествени оценки, което не й разрешава нито да учи. Има ТЕЛК, който е 92% с непозната помощ, което не й разрешава да работи “, изясни Светлана.
В този миг отваря порти дневен център към Фондация „ Светът на Мария “. Там хората с интелектуални усложнения получава профилирана поддръжка и построяват трудови привички. Крайната цел е да бъдат независими.
Снимка: bTV
„ Нашата цел е да има вяра за всички. И ние се надяваме от една страна обществото да се трансформира, приемайки хората с интелектуални усложнения, само че и въпреки това обществото в действителност да разбере, че те се нуждаят от професионална поддръжка “, споделя Миряна Сирийски, програмен шеф на „ Светът на Мария “.
Тук хората с интелектуални усложнения срещат поддръжка.
Снимка: bTV
Фондацията предлага новаторска обществена услуга към общината – трудов център, в който се развиват уменията на хората с интелектуални усложнения. Придобиват привички в 4 ателиета към дневния център – за готварство, битови действия, за продукция на сапуни и арт ателие.
„ Ние съблюдаваме доста прецизен темп на всекидневието, в който хората, които посещават дневния център, са ангажирани в съответното ателие, в съответните действия в тъкмо избран темп, който прилича уговорката, който биха имали, когато отидат да работят “, изясни Сирийски.
Стиляна обича да работи в ателието по битови действия. Светла пък – в ателието по готварство.
Снимка: bTV
„ За времето, в което посещава този център, аз имам възприятието, че тя напредна с пет години в развиването си. Стана общителна, усмихната, стартира да ми оказва помощ у дома, тъй като тук го е научила и желае да ми покаже “, показа Лена Данова, майка на Светла.
Светла попада тук след години цялостна изолираност от обществото. Ражда се здрава преди 35 години. На 2-годишна възраст обаче претърпява температурен спазъм. Следва неверна диагноза, неверно лекуване и забавено развиване.
„ Започна да гледа с изменчив взор, не разбираше какво й се приказва, не реагираше, никакви усеща, никакви страсти, едно създание, което се движи, храни се и нищо повече “, спомня си Лена.
Грешката е открита едвам след няколко години, през които Светла пропуща значими моменти.
Снимка: bTV
На 22 години Светла изпада в изолираност – приключила е учебно заведение и няма
Тя мечтае да работи в кухнята на хотел. А Стиляна – в кафене.
„ Основното, което те желаят е да имат работа. Ако ги попитате всеки един от тях, това ще каже – ние желаеме да работим и да оказваме помощ на нашите родители “, изясни Светлана, майка на Стиляна.
Когато експертите преценяват, че хората от центъра са подготвени, ги предизвикват да се включат в трудова процедура. Например да вземат участие в обособени епизодични действия или в трудова процедура, в която развиват опредени умения в незащитена среда. Светла е наета в трудовото дружество на фондацията и получава заплата.
„ И се усеща доста щастлива от това, че може да подкрепи фамилния бюджет. Няма визия с какъв брой, само че тя го подкрепя. И е доста удовлетворена, че може да си купи нещо, с нейните парички! “, споделя Лена.
Снимка: bTV
До всеки човек, който е включен в трудова процедура, има по този начин наречения трудов ментор – експерт, който го приготвя за съответните отговорности и който му оказва прочувствена поддръжка. На него може да разчита и работодателят.
„ Макар и поддръжката да му се трансформира с времето, той постоянно остава разполагаем и това дава сигурност на хората с интелектуални усложнения. Ако ние единствено доведем човек до ситуацията да стартира работа и не го поддържаме по-късно, той не може да се оправи самичък “, споделя Миряна Сирийски, програмен шеф на.
Снимка: bTV
Надежда е един от първите триумфи на организацията. Наета е на трудов контракт още преди 5 години във компания за образуване на събития.
„ Това беше развой. Аз познавах хората, ходех в дневния център и стартира да ми се разкрива тази картина на хора, до които не сме имали допир преди. Така Надето попадна в нашия офис 2015-а “, изясни Мария Арсова, шеф
Сега Надежда поддържа офиса на компанията.
„ Аз съм удовлетворена от работата тук. Правя чайове, кафе, шетам, класифицирам. И аз върша украсите. “, споделя Ндежда.
За труда си получава заплата. Разпределя я благодарение на обществен служащ.
„ Тя във времето по никакъв метод не претупва работата си. Тя я извършва с идентична придирчивост и го прави съвършено, не се въздейства от това какъв брой дълго е била в офиса, дали й вярвам. Всичко се извършва като за първи път по най-хубавия метод “, изяснява работодателят.
Любимото й обвързване остава приготвянето на кафе за колежките.
Снимка: bTV
Благодарение на фондацията двама души с интелектуални усложнения към този момент се усещат независими и напущат дневния център. Други 30 са заети по друг метод в трудова процедура.
„ За нас най-важното е хората да не виждат разлика сред един човек с интелектуално усложнение и един човек, който няма такова. Защото, когато те не виждат разликата сред тях, те се концентрират върху качествата и човешкото. И ние имаме вяра, че всеки човек има качества “, изясни Сирийски.
По данни на неправителствения бранш у нас живеят 46 хиляди души с интелектуални усложнения.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ