Милиарди хора се наслаждават на музиката; мнозина смятат, че не могат

Милиарди хора се наслаждават на музиката; мнозина смятат, че не могат ...

Изследовател от Харвард обясни за какво служи музиката


Милиарди хора се наслаждават на музиката; мнозина смятат, че не могат да живеят без нея. Защо? Това е въпрос, който озадачава учени и философи от векове. Преди 2400 години Аристотел се чудел: „Защо музиката, бидейки само звуци, ни напомня за състоянията на нашата душа?".

През XIX век Дарвин се опитва да разгадае дали способността ни да създаваме музика се е развила чрез естествен подбор. От всички човешки способности само музиката му изглеждала непонятна за разбиране;  объркан, той стигнал до заключението, че „музиката е най-голямата загадка“. Преди повече от 200 години Кант обявява музиката за безполезна. А към края на ХХ век психологът Стивън Пинкър - също неспособен да разбере целта ѝ - нарече музиката „слухов чийзкейк“.

Преди няколко години уважаваното списание Nature публикува поредица от есета за музиката. Тяхното заключение? Че е невъзможно да се обясни какво е музиката и защо тя ни влияе толкова силно и че дори не е ясно дали би могла да изпълнява „очевидна адаптивна функция“.

Но последните изследвания в областта на психологията показват друго: музиката е еволюционна адаптация, която ни помага да се ориентираме в свят, изпълнен с противоречия. За сайта The Conversation разказва д-р Леонид Перловски, изследовател от Харвардския университет. Заключенията му са публикувани в NeuroscienceNews.

Ефектът на когнитивния дисонанс

Ефектът на музиката върху мозъка ни е тясно свързан с това, което е наречено „най-голямото откритие в социалната психология“ на ХХ век: когнитивния дисонанс. С тези думи се обозначава идеята, че хората изпитват неприятни чувства, когато притежават противоречащи си знания или се сблъскват с нова информация, която противостои на вече съществуващите вярвания.

Един от начините да облекчим дисонанса е чрез потискане или отхвърляне на това противоречиво знание. Баснята на Езоп „Лисицата и гроздето“ илюстрира тази често срещана човешка реакция.  В приказката лисицата е в беда поради факта, че не може да стигне до грозд. Още по-неприятен е дисонансът, който изпитва: гроздето е толкова изкусително и толкова близко - но все пак недостижимо. В резултат лисицата се опитва да облекчи дисонанса, като рационализира: „О, ти още не си узряло! Нямам нужда от кисело грозде".

През ХХ век стотици експерименти потвърждават тази обща психологическа реакция. Когато са изправени пред дисонансни мисли, децата, тийнейджърите и възрастните реагират по един и същ начин: ако не мога да го имам, значи нямам нужда.

Проява на когнитивния дисонанс е и отхвърлянето на нови знания. Дори някои големи научни открития трябваше да чакат десетилетия за признаване и приемане, защото противоречаха на съществуващите вярвания и хората не искаха да се предадат.  Например Айнщайн не получи Нобелова награда за своята Теория на относителността, сега считана за едно от най-големите открития в историята на човечеството, защото тя противоречи на нашите основни вярвания за пространството и времето.

 

Музиката ни помага да се преборим 

И така, ако хората са готови да се заблудят или да игнорират нова информация, как се е развила човешката култура?  В края на краищата основата на културата е натрупването на нови знания - голяма част от които противоречат на досегашните.

Помислете за езика: когато езикът се е появил в нашия вид, всяка нова дума е била кълн от нова информация, която противоречи на съществуваща идея или убеждение. Силен механизъм на ума трябва да се е развил, за да позволи на нашите предци да преодолеят тези неприятни дисонанси, които разделят техния свят, и им е позволил да поглъщат нови думи, вместо веднага да ги изхвърлят.

Възможно ли е тази способност да е била активирана от музиката?  Докато езикът разделя света на детайлни, отделни парчета, музиката обединява света в едно цяло. Нашата психика изисква и двете. Няколко експеримента са доказали способността на музиката да ни помага да преодолеем когнитивните дисонанси и да запазим противоречиви знания.

Например в едно изследване експериментаторка дала на група от четиригодишни момчета пет популярни играчки покемон. Играейки с всяко момче поотделно, тя научила предпочитанията им към петте играчки, след което им казала, че трябва да излезе за малко с любимия им покемон, и ги помолила да не играят с класираната на второ място играчка. Когато се върнала, отново започнала играта и установила, че бившата класирана на второ място играчка вече е напълно игнорирана.  

Когато се сблъска с противоречива информация („Харесва ми тази играчка, но не бива да играя с нея“), ​​всяко момче очевидно е отхвърлило първоначалното си предпочитание. Но когато изследователката включила музика при напускането, играчката запазила първоначалната си стойност. Противоречивите знания не накарали момчетата просто да променят мнението си.

В друг експеримент на група от петнадесетгодишни ученици били дадени типични изпитни въпроси с възможност за избор от няколко отговора - и били помолени да запишат трудността на всеки въпрос заедно с това колко време им отнел всеки отговор. Оказало се, че учениците отговарят по-бързо на по-трудните въпроси (и оценките им страдат), защото не са искали да удължават неприятния дисонанс при избора между трудни варианти. Когато обаче по време на изпита звучала на заден план музика на Моцарт, те отделили повече време на трудните въпроси и резултатите им се подобрили.

 

Големите избори в живота стават по-информирани

Ние постоянно се сблъскваме с избори в ежедневния си живот - от това какво да купим за обяд, до това дали да приемем оферта за работа или не. Често използваме както интуиция, така и прагматизъм, когато оценяваме сложни ситуации, но включваме и емоция.

Налага ни се да правим и избори, свързани с двете универсални теми в човешкото съществуване - любовта и смъртта, които по своята същност са потопени в противоречия. На любовта бихме искали да се доверим напълно. Но знаем, че да се доверим напълно е опасно - защото можем да бъдем предадени и разочаровани. Със смъртта едно от най-трудните противоречия е между копнежа ни да вярваме във вечността на духа и знанието и че времето ни на Земята е ограничено.

Случайно ли е, че има толкова много песни за любовта и предателството?  Или че сме привлечени от скръбни песни по време на траур?

Идеята е, че музиката, която може да предаде множество нюансирани емоции, ни помага да примирим собствените си противоречиви чувства, когато правим избор. И колкото по-разнообразни, диференцирани емоции притежаваме, толкова по-обосновани стават нашите решения.

Независимо дали става дума за избор на играчка или решение за брак, изследванията сочат, че музиката може да подобри нашите познавателни способности. Тъй като постоянно ни се налага да се борим с когнитивните дисонанси, ние създаваме и слушаме музика, отчасти за да ни помогне да ги толерираме и да ги преодолеем.

Това трябва да е универсалната цел на музиката. 

Източник: segabg.com