Михаил Топалов беше любопитна, непрекъснато търсеща личност - журналист, историк,

...
Михаил Топалов беше любопитна, непрекъснато търсеща личност - журналист, историк,
Коментари Харесай

Че кой не се е влюбвал в Апостол Карамитев?!

Михаил Топалов беше любопитна, непрестанно търсеща персона - публицист, историк, публицист, откривател... Години наред сме работили един до различен в славния вестник "Вечерни вести " и постоянно с голямо наслаждение съм слушал разказите му за финансистите и индустриалците, строители на Следосвобожденска България - Буров, Губиделников, Чапрашиков, Тевекелиев, Докузанов, Парапанов, Кожухаров. Обичаше да си напомня срещите с Багряна и Дора Габе, с Димитър Димов. Приятелството си с актьори, художници, музиканти. И защото по това време идол на милиони дами и мъже беше именитият Апостол Карамитев, накачулвахме се надали не връз Мишо, щом той отваряше приказка за Апостола - Апостол Карамитев. Още повече, че бяха и другари.
- Веднъж е в Лондон, нещо по негови си работи, а Людмила Живкова с Иван Славков - и те по същото време са там. Искат да го водят на банкет, единствено че са нужни публични облекла, пък вие го знаете - той си върви с дънките и с едно поло. Все - с поло. Тогава Славков му дава свое доста елегантно сако, риза, вратовръзка, а Апостола се дърпа - не са за него такива баровски облекла, обича си спортното панталонче и нагоре нещо леко. Небрежно, хашлашки малко дори...
Следва друга история.
- Срещате по улиците и по кръчмите Караджата - изпаднал актьор, скитник. Висок, слаб, с дълга брада, заплашителен - същи бунтовник. Играл е Караджата в театъра, оттова му е прякорът. Минаваме с Апостола по "Раковски " и покрай "Славянска " се блъскаме в него. Апостола преди малко е получил два хонорара, пъха единия в джоба на Караджата, само че той не ще да го вземе: "Не съм бедняк, не одобрявам лепта! "
Апостола упорства, споделя: "Не ти давам лепта, хонорар е, от театъра! "
Караджата връща парите, обръща се и отпътува, а Апостола гледа подире му очарован: "Виж заслужен човек! Колко доста му е бедата, само че достолепието му - още повече! "
И една трета история от Мишо.
- Посред зима вървим с Апостола някъде по центъра и ни препречва пътя дрипава баба. Ама по този начин трепери от мраз, че чак плочките под краката й тракат.
"Стой тука, в този момент ще дойда " - рече й Апостола. Отиде в най-близкия магазин, купи й палто, купи й ръкавици, купи й обуща, купи й два пуловера, купи й шапка и самичък я облече. После й даде всичките си пари - колкото имаше в джоба.
Припомням за Мишо и повече за Апостол Карамитев, защото и двамата ги няма към този момент тука, горе са, и може би обикалят един до различен Небесните селения: Апостола се оглежда къде е най-сгодно да построи спектакъл, а Мишо си записва на едни дребни, пожълтели, омачкани листчета техни случки и истории, че след това да ги споделя на такива като мене, щом се намеря и аз при тях.
Това са си единствено мои мечти, само че остаряла истина е, че по-добре ще бъде да приказваме за раждането, а не за гибелта. Апостола е роден преди 95 години в Бургас - на 17 октомври и хиляда пъти през късия си живот отсича най-решително: "Аз няма да пребивавам до старини, тъй като по какъв начин ще се виждам?! Ще умра млад! "
Учи италианска гимназия и научава езика чудесно. Тогава към този момент взе участие в пиески с други деца и споделя цели монолози на италиански. Толкова огромен е меракът му да играе на сцена, че носи кофи с лепило на тия, дето поставят афиши, с цел да влиза без билет в театъра и в киното.
Идва в София да става юрист, само че схваща, че е жертван на театъра и се записва във ВИТИЗ. Класа води професор Боян Дановски. Завършва през 1951 година, а по-късно специализира постановка в Москва. От 1969 година преподава във ВИТИЗ. Става доцент, след това - професор, само че желае да му викат Даскала, като изяснява: "Аз просто съм роден даскал ". Затова съгласно Мара Карамитева, жена на по-големия му брат Асен, той избира да чува Даскале, а не Професоре. И учениците му - Йосиф Сърчаджиев, Филип Трифонов, Велко Кънев, Искра Радева, Юрий Ангелов, Иван Балсамаджиев и какъв брой още други - не му счупват хатъра.
А синът му Момчил поставя такова заглавие на кино лентата, който прави в памет на своя татко през 2006 година - "Ваш даскал, Апостол ".
Някои афишират, че той като метеор избухва внезапно на театралната сцена. Това не е напълно по този начин - води първото българско цирково шоу, взе участие в Телевизионния спектакъл, радиопредаването "Весел ранобудник " се помни и до момента от доста девойки и младежи старша възраст, играе впечатляващи функции в десетки радиопиеси, рецитира и с рецитали прави турнета по цяла България.
Разбира се, името му гръмва най-много с изявите в киното и театъра. Играе с идентичен триумф трагични и комедийни функции като във всяка от тях е Принцът на сцената - голям гений, слисващ, доста необичаен гений.
И през днешния ден има хора, които го помнят в театъра като маркиз Поза в "Дон Карлос ", Ромео в "Ромео и Жулиета " (Жулиета е бъдещата му брачна половинка Маргарита Дупаринова и оттова потегля огромната им любов), Глумов в "И най-мъдрият си е малко елементарен ", Христофоров в "В полите на Витоша ", Симеон в "Монахът и неговите синове "...
А филмите с негово присъединяване и през днешния ден са на екран във връзка и без мотив: от "Утро над родината " - 1951 година, през "Под игото " - 1952 година, "Наша земя " - 1952 година, "Песен за индивида " - 1954 година, "Героите на Шипка " - 1955 година, "Легенда за любовта " - 1957 година, "Любимец 13 " - 1958 година, "Двама под небето " - 1962 година, "Специалист по всичко " - 1962 година, "Рицар без ризница " - 1966 година, "Бялата стая " - 1968 година, "Свобода или гибел " - 1969 година, "Сватбите на Йоан Асен " - 1975 година, приключен две години след гибелта му...
Всъщност недовършен заради прекомерно ранния завършек на Апостола!
Но той предсказва този край и когато писателят Светослав Минков го кани през 60-те години да напише спомените си, Апостол Карамитев е засегнат: "Ти за какъв ме смяташ? Глупав, суетлив човек или що? Само суетните, празни хора пишат мемоари на младини! "
И след това:
"Аз не мисля да одъртявам! Искам да умра млад, хубав, радостен, забавен. Не ща да одъртявам. Мразя старостта. Болестите. Грижите. Тревогите... "
Че е хубав, най-красивият български актьор, това даже върлите му врагове признават!
- Какви врагове може да има толкоз безоблачен, милосърден, омагьосващ близките с чара си човек като Апостола? - би запитал читателят.
Сякаш не запомнил, че в страната България блестящата заложба, хубостта, рицарството са почтени единствено за подбив, дива злоба и... дива ненавист.
С Апостола се разминавахме някъде към Народното събрание - той живееше на "Оборище " и по средата на деня отиваше било в Народния спектакъл, било във ВИТИЗ, аз вървях към къщи след работа във "Вечерни вести ", където започвахме доста рано и свършвахме към един-два следобяд. Поздравявах го, без да се познаваме, постоянно ми отговаряше сърдечно.
Беше неизмеримо хубав човек: атлетичен, неустрашим, доблестен, величествен. В същото време неналожителен, като че ли нехаен, само че концентриран, издигнат. Лазурните му очи излъчваха зарево, очароваха.
Има един лаф: Той беше толкоз впечатляваща персона, че щом се появеше на улицата, придвижването спираше! Е, този лаф доста прилягаше на Апостола.
Жените бяха луди по него. Цял водопад от писма се изсипва в пощенската му кутия на "Оборище " 21, където живее. Както написа изследователката Полина Милотинова, два огромни куфара не стигат да бъдат събрани! А той, можете ли да си визиите, е правилен на жена си, единствено на жена си, на фамилията и е огромен домошар! Безкрайно доста обича децата си, по няколко пъти дневно се прибира у дома, с цел да ги види. Маргарита Дупаринова споделя, че щом тръгне с тях на куклен спектакъл, взима и другите деца от кооперацията и всички по този начин се радват, по този начин го слушат, по този начин го обичат - омагьосани са от него!
- Че кой не се е влюбвал в Апостол Карамитев?! - възклицава брачната половинка му. - Даже животните край него, привлечени от обаянието му, като че ли се променяха, ставаха смирени и благи.
В доста връзки си наподобява със популярния френски артист Жерар Филип:

- Апостола е роден на 17 октомври 1923 година, Жерар Филип - на 4 декември 1922 г.;
- И двамата не са капризни столичани - Апостола е от Бургас, Жерар Филип - от Кан;
- От деца се обричат на театъра и той завладява живота им чак до смъртта;
- Снимат се с голям триумф и в киното;
- Още напълно млади, през 50-те години на предишния век, реализират изключителна известност, с помощта на искрата Божия в тях;
- Духовната и физическата хубост, ранната популярност, магнетичното лъчение ги трансформират в кумири за милиони дами и мъже;
- Парадоксално на това, всеки от тях обича цялостен живот единствено една жена, предан е на фамилията, отглежда с доста обич децата си;
- И двамата имат по две деца;
- Ан Филип, брачната половинка на Жерар, и Маргарита Дупаринова, брачната половинка на Апостола, носят постоянно в сърцата си своите популярни мъже;
- Скромността, достолепието, финеса, нежността, озарението на духа са присъщи и на двамата - на сцената и в живота;
- Умират изключително млади - Жерар на съдбовните 37, Апостола - на 50;
- Причината за гибелта им е една и съща - рак!?

Съществува някаква причинност, някаква тайнствена неразучена причинност при Големите майстори, Поетите на сцената!? Макар че различен техен другар - Владимир Висоцки, малко открехва вратата в стихотворението си "Поет ", преводът е на Владимир Левчев:

Замаян съм - цифрата 37 е пред мен -
от него прелестен студ се стеле.
Тогава и за Пушкин бе дуела назначен
и Маяковски вещо се прицели.

На 37 още сме - подло, без заобикалки господ
въпросът е сложил: "Или - или? "
Рубеж, на който паднаха и Байрон, и Рембо,
а ние някак май сме се избавили.

Дуелът е отсрочен. А на 33 не знам
разпнат ли бях - не усещах болежка мощна.
На 37 - не кръв - сивота избликна там,
над слепите очи - само че не изобилна.

А вие, познавачи на съдбовните цифри,
като в харем държанки се мъчете.
По-дълъг е животът през днешния ден - при всички неволи
отложен е и краят на поета.

Висоцки тук някои неща споделя, други - подсказва, трети - предсказва. Многозначително...
Сякаш го е писал и за Жерар Филип, и за Апостола - един от най-всеотдайните и най- самопожертвувателните български артисти. Той не желае да знае, не желае да чува думата "дубльор ". И най-тежките, най-опасните подиуми изиграва самичък, другото счита за машинация на публиката, която толкоз обича. Случва се да поема цялостната отговорност и огромния риск, само че дотолкоз е привързан към театъра и киното, че не мисли за себе си. Така форсира и гибелта си - при фотосите на кино лентата "Сватбите на Йоан Асен ", където играе основната роля, към този момент съкрушен от рака, надмогващ със силата на волята адските болки преди края, би трябвало да влезе с облеклата в ледените води на Алдомировското тресавище и да върви напред, потънал до кръста. И по този начин няколко пъти, до момента в който снимат сцената.
Всички от екипа го уговарят, молят го да се откаже, да вземе дубльор - той не приема. Въпреки страшната болест - безкрайно почтен към изкуството. Но Алдомировското тресавище довежда Смъртта в студената есен на 1973 година...
Божията искра в него, Божието зарево към него възпират напъните на черногледите завистници да попречат и той получава през 1969 година званието "Народен актьор " - най-младият в социалистическа България. Всенародната любов, всеобщото удивление и преди всичко изключителният гений му донасят и други най-високи награди - медал "НРБ "- I степен, медал "Кирил и Методий "- I степен, Димитровска премия - II степен, награди за най-хубава мъжка роля...
И всичко това, без да бъде член на Българска комунистическа партия, което е наложително условие тогава за напредък в кариерата. Неговият обичан възпитаник Юрий Ангелов един път го пита за какво не е станал партиен член. Апостола се усмихва и споделя:
- Да си партиен член и да си същински болшевик са две разнообразни неща. Някой ден ще схванеш това!
Учениците му го боготворят, а Велко Кънев скача до небето от наслада, че е признат в класа му и преди години се изповядва:
- Всички ние бяхме деца от дълбоката провинция... Не можехме да повярваме на шанса си. Дори спекулирахме, че сме негови възпитаници. Но той бързо ни сваляше на земята, тъй като доста мразеше подправеното самочувствие!
Когато получихме заповед за постъпване в Народния спектакъл, той ни сподели: "Ако не минете през провинцията, в никакъв случай няма да станете положителни актьори ".
Пак Велко:
- Нямаше различен като него... Той сложи пет заглавия, до момента в който тежките университетски професори предъвкваха едно-единствено в продължение на четири години. Беше същински бунтовник в Академията. Работеше като вманиачен, с цел да ни вкара в Машината спектакъл.
Накрая още един път Юрий Ангелов, помолен от вестник "Бургаски кореспондент " да опише за своя преподавател:
- Той беше необикновен човек. Никога не съм виждал подобен, може би няма и да видя. Наистина беше Апостол. Всъщност малко хора знаят, само че същинската му фамилия не е Карамитев... Неговото име е Апостол Апостолов. И в случай че в миналото сме имали Апостол, то това в действителност беше той - Апостол Карамитев!


Апостол Карамитев


С Георги Калоянчев


Цар на комедийните функции


С Емилия Радева във кино лентата "Легенда за любовта " - 1957 година


Снимка от края на 60-те години: Апостола с двете си деца - Маргарита и Момчил


Велко Кънев: "Той беше неповторим. Нямаше разлика сред това, на което ни учеше във ВИТИЗ, и това, което правеше в театъра! "


На него не са му били давани функциите, той се е стремял към тях


В сцена от кино лентата "Бялата стая ", режисьор Методи Андонов

В сцена от кино лентата "Бялата стая ", режисьор Методи Андонов


Еднакво добър и в комедийни, и в трагични функции


Драматичният спектакъл в Димитровград е кръстен на него - "Апостол Карамитев "


Храмът, където Апостола бе в стихията си

Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР