Михаил Белчев отбеляза 72-ри рожден ден. Неговите песни завинаги ще

...
Михаил Белчев отбеляза 72-ри рожден ден. Неговите песни завинаги ще
Коментари Харесай

Михаил Белчев на 72: Щастлив съм да видя залата препълнена, непознати да ми се усмихват на улицата

Михаил Белчев означи 72-ри рожден ден. Неговите песни вечно ще останат безконечни български шлагери. Едни от най-популярните са: " Булевардът ", " По първи петли ", " И на следващия ден е ден ", " След 10 години ", " Пак ще се прегърнем ", " Живот ", " Ще не преставам да пея ", " Не всичко е пари, приятелю ", " За теб, Българийо " и мн. други Автор е на музика за театрални постановки и филми. Два пъти е притежател на Голямата премия на фестивала " Златният Орфей ". За песните си получава първи награди на фестивала през 1984, 1990, 1998 година През 1996 година получава и приз за изцяло творчество. Почетен жител на София и притежател на медал " Св. св. Кирил и Методий " с огърлие.

Михаил Белчев е роден в София, израснал е на площад " Македония ". Майка му и татко му му осигурявали безрезервна поддръжка, само че в никакъв случай разпасаност. " От тях се научих да обичам живота и да давам обич ", твърди през днешния ден носителят на доста награди. Малкият Мишо бил палаво дете, център на детските игри в махалата.

Откакто се помня, в моя дом поезията и музиката са имали почтено място

Нямаше ден, в който татко ми да не донесе най-малко едно цвете на майка ми. У дома се събираха другари на моите родители и се рецитираше и пееше. Израснах в обич, пеех в хор “Бодра смяна”. Поет, композитор и режисьор не се става, а се ражда. Стремежът ни към съвършенство, водени от светлината и любовта, ни прави от време на време по-различни. Затова има стихове, романи, живопис, кино, музика, песни, които дай боже да ни надживеят.


С Мария Нейкова на " Златният Орфей " през 1969 година

Малко хора виждат, че Михаил Белчев леко заеква, нито пък знаят каква е повода за този дребен недостатък. " Докато играех на двора едно лято, изведнъж се появи петел. Видя ме, ускори се и скочи върху мен. Уплаших се доста мощно. Оттогава, от този стрес, започнах да пелтеча. Необратимо!”.

Оказало се, че когато пее, няма и помен от заекването. Записал се в хор " Бодра промяна " и с него безусловно обиколил света

И по този начин стана, че този петльов фал се трансформира в мой страховит сексапил!, смее се през днешния ден изпълнителят на куп сантиментални балади.

Първата женитба на барда била с телевизионната критичка Васа Ганчева. Покрай нея се увлякъл от режисурата и през 1977 година отпътувал да учи в Театралната академия в Ленинград. След 6-7 години радостен купонджийски брак с Васа двамата решили да се разведат и да си останат другари.

Истинският старт на кариерата ми пристигна с песента " Закъснели срещи ", която изпълних с Мария Нейкова на " Златният Орфей " през 1969 година Петьо Ступел ме откри. Тогава още бях студент и участвах в художествената самоинициатива. Даде ми я на една касетка и сподели: " Пей ". За мен беше благополучие, тъй като бях я чул и молех Господ да ми откри такава ария, подобаваща за моя жанр, за моя натюрел. И два дни преди финала на " Златният Орфей ", на Слънчев бряг аз се срещнах с Мария Нейкова. Харесахме се. Всеки си беше научил партията от касетата и на генералната подготовка трябваше единствено да си сменим костюмите, тъй като не ги утвърдиха. Гошо Минчев ми даде новия си костюм, който сестра му беше изписала от Австрия. На Мария й намерихме бели обувки, тъй като тя пък беше облякла булчинската си рокля, предходната година се беше омъжила. Така успяхме да се облечем. Изпяхме песента и публиката онемя. Песента завоюва първа премия. Тончо Русев ни сподели: " Вие объркахте сметките на журито! ".

Заедно с починалия композитор Найден Андреев, мой сътрудник и другар, през 1966 година във ВМГИ създадохме групата “Пчелите”. Солисти тогава бяхме Еди Бец - също наш състудент, Стефан Петров (по-късно Николов) от ВИАС и аз. За международния юношески фестивал през 1968 година написахме песента “Кой София с любов заля” - първата българска занимателна ария в ритъма на ръченицата.

Спечелихме публиката и песента стана известна в мое осъществяване

Това беше началото. Националното радио, националната телевизия, “Балкантон”, пресата - всички бяха впечатлени от студентската ни група. Големите майстори на шлагера Петър Ступел, Борис Карадимчев, Ангел Заберски, Атанас Косев, Александър Йосифов, Константин Драгнев, Иван Калчинов, а след години по-младите Ал. Бръзицов, Найден Андреев, Хайгашод Агасян, Валди Тотев, Асен Масларски и други станаха мои другари и съидейници в основаването на десетки песни, с които спечелихме сърцата на публиката в доста страни. Огромна роля в тази ни активност имаха създателите на стиховете за песни: Петър Караангов, Найден Вълчев, Любомир Левчев, Георги Константинов, Емил Симеонов, Миряна Башева.



И по този начин, ден след ден ние създавахме стихове и песни. Така живяхме, живеем и дай боже да живеем в името на поезията и песента, на хубостта и другарството. Всяка моя ария си има своята история. На една колекция у Миряна Башева написах " Булевардът ". ( " Своя авто оркестър, въодушевен дирижира градът и цъфтят в паниката кестени, прецъфтяват и отново цъфтят. " ) Прочетох нейното стихотворение и с една китарка направих мелодията. Роди се една трубадурска, софийска, улична ария. Жоро Христов веднъж ми сподели: " Моля те, напиши нещо за майка ми! ". Отговорих му:

За твоята майка не мога да напиша, само че ще напиша за моята, а ти ще я изпееш за твоята! И се получи " Майчице, майчице... "!

Със Стефчо Димитров написахме в " Кристал " песента " Живот ". " Тихо шушукам напразно. Тихо шушукам на слънцето твоето име, ЖИВОТ. Тихо потеглям по пясъка. Тихо укривам следите ти в своето тяло, ЖИВОТ...”. Стефчо пееше на ухото ми мелодията, аз пишех на една цигарена кутия, пихме по едно пиво - и по този начин се роди песента.

Истинската обич сполетяла Мишо в късните му години, когато срещнал брачната половинка си Криси Разделяли сме се единствено два пъти - 2 дни, когато бях в Одеса, и когато бях в Америка и Канада. Никога не съм й изневерявал. Не съм имал потребност да й изневерявам. Тя ми импонира във всяко едно отношение... Нашият наследник Константин е чакано дете. Появи се, Божа работа!

Днес съм благополучен, когато видя, че залата е претъпкана. Когато по улиците ме стопират непознати, с цел да ми благодарят - за песните, за поезията, за това, че съм българин. Така разбирам, че още съм необходим. Казал съм, че когато си отида от тоя свят един ден, желая епитафията ми да бъде: " Тихо пия водата ти. Тихо лягам в земята ти. Ти ме повика, ЖИВОТ ".

Подготви Паулина БОЯНОВА
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР