Преброяване 2021: Тенденции в миграцията
Миграцията на популацията е главен фактор, който оказва въздействие върху броя и структурите на популацията както на страната като цяло, по този начин и за обособените райони и територии.
Миграцията е обект на наблюдаване още от първото броене на популацията в
Княжество България през 1880 година. До 1946 година тя е записана най-вече посредством сравняване на месторождението и местоживеенето на преброяваните лица. Данните от извършените през този интервал преброявания демонстрират, че миграцията има най-вече външен темперамент – изселвания от страната на население с небългарски генезис и заселвания на българи от територии, останали в прилежащите страни след войните.
От 1946 до 1985 година миграцията се следи посредством сравнение на местоживеенето при предходното и настоящото броене. През този интервал придвижването на популацията има най-вече вътрешен темперамент. Основното направление на миграцията е от селата към градовете, което е резултат от протичащите през интервала процеси на колективизация в селското стопанство, индустриалното развиване на градовете и засиленото строителство. В края на 1965 година е регистриран и най-големият брой мигрирали лица – близо 1 500 000.
През интервала 1986 – 2021 година в програмата на преброяванията е включен въпрос, посредством който се следи последната смяна на местоживеенето на лицата в интервала сред две преброявания. След 1992 година и по отношение на настъпилите промени в политическата система и отварянето на границите на страната се следи увеличение на потока на обитавали в чужбина и завръщащи се в страната.
Вътрешна миграция на популацията през интервала 2011 – 2021 година
Към 7 септември 2021 година 395 690 лица са заявили, че са трансформирали обитаемото място на нормалното си местоживеене през интервала 2011 – 2021 година. Жените мигранти са 213 558, или 54.0%, а мъжете – 182 132, или 46.0% от мигриралите лица.
С най-голям условен дял са лицата на възраст 25 – 34 навършени години 2 – 26.1%, а с най-нисък – лицата на възраст 80 и повече навършени години – 2.8% от мигриралите лица.
Сред мигрантите на възраст от 35 до 54 години доминират мъжете, до момента в който дамите са с по-висок условен дял измежду по-младите възрастови групи (до 35 години) и измежду лицата на 55 и повече навършени години.
Към 7 септември 2021 година 46.6% от мигриралите през следения интервал лица на 15 и повече навършени години са със приключено приблизително обучение и 40.1% – със приключено висше обучение. Най-нисък е делът на лицата без обучение – 1.2% от мигриралите през интервала.
Разпределението по етническа принадлежност демонстрира, че най-интензивен е процесът на миграция при българската етническа група – 59.8 на всеки хиляда души са трансформирали нормалното си местоживеене през следения интервал, следват лицата, самоопределили се към друга етническа група – 37.0‰. Най-нисък е интензитетът на миграция при ромската етническа група – 24.3 на хиляда души от самоопределилите се към този етнос.
Направление на вътрешната миграция през интервала 2011 – 2021 година
Четири са главните посоки, в които се движи популацията, променяйки своето местоживеене в границите на страната: „ от градовете – в градовете “, „ от градовете – в селата “, „ от селата – в градовете “ и „ от селата – в селата “. За образуването на тези потоци главно въздействие оказват голям брой социално-икономически фактори, развиването на районите, както и изискванията на живот в обособените обитаеми места.
През интервала 2011 – 2021 година 224 хиляди души, или 56.6% от всички мигрирали лица, са трансформирали местоживеенето си от един град в различен в границите на страната. Лицата, преселили се от градовете в селата, са 88 хиляди, или 22.1%, следват мигрантите по направлението от селата към градовете – 62 хиляди, или 15.6%. Най-малък е относителният дял на мигрантите, трансформирали местоживеенето си от едно село в друго – 22 хиляди, или 5.7% от всички мигрирали лица.
Вътрешна миграция на популацията сред областите
През интервала 2011 – 2021 година 139 931 души, или 35.4% от всички мигранти, са се заселили в обитаемо място на същата област, в която са живели, като 49.0% са се заселили в градовете, а останалите (51.0%) – в селата на региона.
Заселилите се в обитаеми места отвън региона, в която са живели, са 255 759 души, или 64.6% от мигриралите лица. От тях 84.9% са мигрирали към градовете, а 15.1% – към селата на други области.
Най-висок е относителният дял на мигриралите отвън границите на региона, в която живеят, в областите София (столица) – 87.8%, Смолян (82.4%) и Кюстендил (77.2%). Най-нисък е този дял в областите Бургас – 51.0%, и Пловдив – 44.7%.
Пристигнали/завърнали се от чужбина през интервала 1980 – 2021 година
Към 7 септември 2021 година 354 138 лица са заявили, че са обитавали отвън страната за повече от една година през интервала 1980 – 2021 година и са се завърнали или са пристигнали в страната през същия интервал.
След края на осемдесетте години на предишния век със промяната на политическата система и отварянето на границите на страната се следи непрекъснато нарастване на броя на българите, които напущат страната и обитават в чужбина. Данните от последното броене демонстрират, че паралелно с това се усилва и броят на завръщащите се в страната.
Българските жители, завърнали се в страната през следения интервал, са 314 285, или 88.7% от всички показали, че са обитавали в чужбина. Мъжете са 164 833 (52.4%), а дамите – 149 452 (47.6%).
Най-висок е делът на лицата на възраст 40 – 49 навършени години към 7 септември 2021 година – 20.0%, или всеки пети от завърналите се в страната. Етническата конструкция на завръщащите се български жители е сходна с етническата конструкция на популацията – 84.5% от тях са се самоопределили към българската етническа група, 9.6% към турската и 2.3% към ромската.
Най-много български жители са се завърнали от Обединеното кралство – 47 хиляди, или 14.9%, следва Германия – 41 хиляди, или 13.1%, Испания – 27 хиляди, или 8.7%, и Гърция – 27 хиляди, или 8.5% от обитавалите в чужбина. Най-голям е потокът на завърналите се в страната български жители през 2020 и 2021 година – 49 377 души.
Всеки трети се е открил в областите София (столица) и Пловдив – надлежно 26.0 и 10% от всички завърнали се български жители. Най-нисък е този дял за областите Видин (1.1%) и Смолян (0.9%).
Чуждите жители, пристигнали в страната през следения интервал, са 39 853 лица. Мъжете са 15 808, или 51.3%, а дамите – 15 030, или 48.7%. Преобладават жителите на страни от Европа – 77.4%, и Азия – 17.8% от всички пристигнали в страната чужденци. Най-висок е делът на чужденците, открили се в областите София (столица) – 33.4%, Варна – 13.8%, и Бургас – 11.5%.
Източник: НСИ
Миграцията е обект на наблюдаване още от първото броене на популацията в
Княжество България през 1880 година. До 1946 година тя е записана най-вече посредством сравняване на месторождението и местоживеенето на преброяваните лица. Данните от извършените през този интервал преброявания демонстрират, че миграцията има най-вече външен темперамент – изселвания от страната на население с небългарски генезис и заселвания на българи от територии, останали в прилежащите страни след войните.
От 1946 до 1985 година миграцията се следи посредством сравнение на местоживеенето при предходното и настоящото броене. През този интервал придвижването на популацията има най-вече вътрешен темперамент. Основното направление на миграцията е от селата към градовете, което е резултат от протичащите през интервала процеси на колективизация в селското стопанство, индустриалното развиване на градовете и засиленото строителство. В края на 1965 година е регистриран и най-големият брой мигрирали лица – близо 1 500 000.
През интервала 1986 – 2021 година в програмата на преброяванията е включен въпрос, посредством който се следи последната смяна на местоживеенето на лицата в интервала сред две преброявания. След 1992 година и по отношение на настъпилите промени в политическата система и отварянето на границите на страната се следи увеличение на потока на обитавали в чужбина и завръщащи се в страната.
Вътрешна миграция на популацията през интервала 2011 – 2021 година
Към 7 септември 2021 година 395 690 лица са заявили, че са трансформирали обитаемото място на нормалното си местоживеене през интервала 2011 – 2021 година. Жените мигранти са 213 558, или 54.0%, а мъжете – 182 132, или 46.0% от мигриралите лица.
С най-голям условен дял са лицата на възраст 25 – 34 навършени години 2 – 26.1%, а с най-нисък – лицата на възраст 80 и повече навършени години – 2.8% от мигриралите лица.
Сред мигрантите на възраст от 35 до 54 години доминират мъжете, до момента в който дамите са с по-висок условен дял измежду по-младите възрастови групи (до 35 години) и измежду лицата на 55 и повече навършени години.
Към 7 септември 2021 година 46.6% от мигриралите през следения интервал лица на 15 и повече навършени години са със приключено приблизително обучение и 40.1% – със приключено висше обучение. Най-нисък е делът на лицата без обучение – 1.2% от мигриралите през интервала.
Разпределението по етническа принадлежност демонстрира, че най-интензивен е процесът на миграция при българската етническа група – 59.8 на всеки хиляда души са трансформирали нормалното си местоживеене през следения интервал, следват лицата, самоопределили се към друга етническа група – 37.0‰. Най-нисък е интензитетът на миграция при ромската етническа група – 24.3 на хиляда души от самоопределилите се към този етнос.
Направление на вътрешната миграция през интервала 2011 – 2021 година
Четири са главните посоки, в които се движи популацията, променяйки своето местоживеене в границите на страната: „ от градовете – в градовете “, „ от градовете – в селата “, „ от селата – в градовете “ и „ от селата – в селата “. За образуването на тези потоци главно въздействие оказват голям брой социално-икономически фактори, развиването на районите, както и изискванията на живот в обособените обитаеми места.
През интервала 2011 – 2021 година 224 хиляди души, или 56.6% от всички мигрирали лица, са трансформирали местоживеенето си от един град в различен в границите на страната. Лицата, преселили се от градовете в селата, са 88 хиляди, или 22.1%, следват мигрантите по направлението от селата към градовете – 62 хиляди, или 15.6%. Най-малък е относителният дял на мигрантите, трансформирали местоживеенето си от едно село в друго – 22 хиляди, или 5.7% от всички мигрирали лица.
Вътрешна миграция на популацията сред областите
През интервала 2011 – 2021 година 139 931 души, или 35.4% от всички мигранти, са се заселили в обитаемо място на същата област, в която са живели, като 49.0% са се заселили в градовете, а останалите (51.0%) – в селата на региона.
Заселилите се в обитаеми места отвън региона, в която са живели, са 255 759 души, или 64.6% от мигриралите лица. От тях 84.9% са мигрирали към градовете, а 15.1% – към селата на други области.
Най-висок е относителният дял на мигриралите отвън границите на региона, в която живеят, в областите София (столица) – 87.8%, Смолян (82.4%) и Кюстендил (77.2%). Най-нисък е този дял в областите Бургас – 51.0%, и Пловдив – 44.7%.
Пристигнали/завърнали се от чужбина през интервала 1980 – 2021 година
Към 7 септември 2021 година 354 138 лица са заявили, че са обитавали отвън страната за повече от една година през интервала 1980 – 2021 година и са се завърнали или са пристигнали в страната през същия интервал.
След края на осемдесетте години на предишния век със промяната на политическата система и отварянето на границите на страната се следи непрекъснато нарастване на броя на българите, които напущат страната и обитават в чужбина. Данните от последното броене демонстрират, че паралелно с това се усилва и броят на завръщащите се в страната.
Българските жители, завърнали се в страната през следения интервал, са 314 285, или 88.7% от всички показали, че са обитавали в чужбина. Мъжете са 164 833 (52.4%), а дамите – 149 452 (47.6%).
Най-висок е делът на лицата на възраст 40 – 49 навършени години към 7 септември 2021 година – 20.0%, или всеки пети от завърналите се в страната. Етническата конструкция на завръщащите се български жители е сходна с етническата конструкция на популацията – 84.5% от тях са се самоопределили към българската етническа група, 9.6% към турската и 2.3% към ромската.
Най-много български жители са се завърнали от Обединеното кралство – 47 хиляди, или 14.9%, следва Германия – 41 хиляди, или 13.1%, Испания – 27 хиляди, или 8.7%, и Гърция – 27 хиляди, или 8.5% от обитавалите в чужбина. Най-голям е потокът на завърналите се в страната български жители през 2020 и 2021 година – 49 377 души.
Всеки трети се е открил в областите София (столица) и Пловдив – надлежно 26.0 и 10% от всички завърнали се български жители. Най-нисък е този дял за областите Видин (1.1%) и Смолян (0.9%).
Чуждите жители, пристигнали в страната през следения интервал, са 39 853 лица. Мъжете са 15 808, или 51.3%, а дамите – 15 030, или 48.7%. Преобладават жителите на страни от Европа – 77.4%, и Азия – 17.8% от всички пристигнали в страната чужденци. Най-висок е делът на чужденците, открили се в областите София (столица) – 33.4%, Варна – 13.8%, и Бургас – 11.5%.
Източник: НСИ
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ