Брекзит - самоубийство по английски
Методи Методиев
През последните повече от две години станахме очевидци на невижданата нервност, обхванала Обединеното Кралство след извършения през юли 2016 година референдум за напускането на Европейския съюз от страна на Лондон. Кой ли във Англия не се опита да направи вариации на тематика "Брекзит "? Кой ли не се опита да натрупа политически заем? Кой ли не се потруди да манипулира тукашното публично мнение и като резултат не понесе нито политическа, нито наказателна и даже нито морална отговорност? Твърде доста демагози, умерени и крайни манипулатори от вида на някогашния ръководител на националистическата партия ЮКИП Найджъл Фараж и някогашния външен министър Борис Джонсън направиха голям политически капитал и известност, като към момента "ловят риба в мътната вода " на "Брекзит "-а в името на своите егоистични цели и проекти. И до момента в който Фараж се оказа доста по-мъдър и откакто извърши пъкленото си дело по операцията на публичното мнение в Кралството и се отдръпна под "дебелата сянка на евровата евродепутатска заплата " в изчакването на по-добри времена (въпреки големите си евроскептицизъм и еврофобия Фараж не се отхвърли от мястото си на народен представител в Европарламента!), то неговият съговорник Борис Джонсън очевидно се е прицелил много по-високо.
Не би било изненадващо Борис да вижда себе си в премиерското кресло на "Даунинг стрийт " номер 10 и сякаш това за него е въпрос на къс интервал от време. Пригласят му в хор още две забавни персони - някогашният министър за "Брекзит " Дейвид Дейвис и бекбенчерът (разбирай второразряден народен представител в парламента) от средите на консерваторите Джейкъб Рис-Мог, който също се появи от нищото и реши, че неговата звезда ще заблести посредством "Брекзит ".
Учудваща всеобща полуда
И до момента в който Дейвис се усмихва богатство и стои в сянка, то Джонсън и Рийс-Мог се къпят във вълните на публичния интерес пропагандирайки "самоубийство по британски ", т.е. напускането на Европейски Съюз от Англия без съглашение. И най-удивителното е, че съществува забележителна поддръжка за сходен излаз! Сякаш хората тук са слепи и глухи за следствията от един неблагоразумен "Брекзит "! Една учудваща всеобща полуда... И до момента в който политици като Джонсън и Мог пропагандират самоубийство с оръдейни залпове, държавното управление на Англия се приготвя за самоубийство, само че да речем, "само " с револвер. И в двата случая имаме смъртен случай. Важното е за какво и "трезвомислещите " властимащи в Лондон не оферират градивни решения и не търсят задоволително разговора и компромиса в диалозите с Брюксел? Неколкократно беше ясно казано и показано от редица високопоставени политици от висшия ешелон на Европейски Съюз - ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск, основния договарящ на Европейски Съюз по въпросите на "Брекзит " Мишел Барние, докладчикът на Европарламента по процеса на "Брекзит " Ги Верховстад и други, че сметката на Лондон няма да стане и Англия не ще има опцията да употребява "благинките " на общия европейски пазар, без обаче да се придържа към останалите правила и полезности на Европейски Съюз като, да вземем за пример, свободното придвижване на хора вътре в Евросъюза.
Проблемната граница
Другата алена линия в договарянията, която Брюксел няма да прекрачи, е въвеждането на действителна граница сред Република Ирландия и английската провинция Северна Ирландия. Вярно е, че изминаха съвсем 20 години, откогато ИРА постави оръжие и се подписа така наречен Споразумение от Разпети Петък, само че към този момент съществени полицейски източници предизвестиха неведнъж, че бодливи мрежи, пропусквателни пунктове, гранични патрули и всевъзможни сходни ограничения и уреди ще бъдат евентуална цел на набези от страна на ирландските юнионисти. В Лондон се преструват на оглушели по въпроса. До момента английското държавно управление по този начин и не е показало проект за разграничението сред Ирландия и Северна Ирландия.
Преговорите са в задънена улица, или както се изрази Юнкер, "...приличат на гальовен танц сред ядосани таралежи... ". Министър-председателят на Англия Тереза Мей се е хванала като удавник за сламка за своя "план Чекърс ", който обаче не се приема нито от Брюксел, нито от вътрешната съпротива в Консервативната партия, да не приказваме за опозиционните Лейбъристи и останалите проевропейски политически сили и придвижвания във Англия. Май единствено Мей като напук размахва "Чекърс " и повтаря заклинанието "Или "Чекърс " или напущаме Европейски Съюз без договорка... ".
Междувременно, с цел да стане кашата още по-гъста, Доналд Туск направи следващото обилно предложение или идея, посочена "Сделка Канада плюс, плюс, плюс " или всеобхватно комерсиално съглашение с спомагателни анекси за сигурност и външна политика. Лондон към този момент мълчи по въпроса. Британците желаят хем да търгуват без такси с Европейски Съюз, но и да си подписват по свое убеждение и други двустранни съглашения за свободна търговия с близки и далечни страни, множеството от които и някогашни колонии в границите на Британската общественост. Съществуват огромни подозрения, че това ще им бъде разрешено. Колкото и да прави шоу, представяйки се за кралица, въпреки и неофициална и танцуваща, Тереза Мей е изправена пред доста тежък интервал. Единствено въпросът за границата в Ирландия би могъл да остане за дневния ред на срещата на Европейски Съюз през ноември, а някои механически въпроси даже биха могли да бъдат отсрочени и за декември т.г.
Игра на нерви и причини
Определено играта на нерви и причини ще става все по-интересна с напредването на времето. Определено обаче прави усещане нервността на Лондон, изразяваща се в обидни квалификации във връзка с Европейски Съюз, липса на градивни оферти и едно безидейно държавно управление със мощна вътрешнопартийна и парламентарна съпротива. Също по този начин се следи един невъзмутим Брюксел, който ясно е обрисувал алените линии в договарянията, които няма да премине, а наред с това с сплотената позиция на 27 страни членки по въпроса за "Брекзит ".
В последна сметка нито един от главните въпроси не е решен. Границата в Ирландия е най-щекотливата тематика, сумата, която Лондон ще би трябвало да заплати по договорката за напускането на Европейски Съюз, също е прекомерно обтекаема, приказва се за 36-39 милиарда английски лири, комерсиалното съглашение и политическото съглашение за бъдещите връзки наподобяват към момента прекомерно мъгляви и спорни, към този момент даже никой и не приказва за ориста на над 3 милиона европейски жители, живеещи във Англия, и за тези над 1 милион британци, заселили се и работещи на Континента (да не приказваме, че и когато се говореше по въпроса само се загатваха тези жители на Европейски Съюз, живели в Обединеното Кралство 5 и повече години, а какво ще се случи с останалите?). Европейските вложители и стопански субекти във Англия дадоха явен сигнал, че в случай че няма договорка, просто ще изтеглят бизнеса си от страната, а това ще значи стотици хиляди безработни.
Властите избраха ролята на щрауса
Вместо да направи равносметка по въпроса Лондон още веднъж взе неконструктивно и безредно решение за ограничението на миграцията - същата тази миграция, с помощта на която стопанската система на страната върви напред и безработицата е достигнала рекордно ниски нива от 4,3 %. Явно все още ръководещите във Англия са избрали ролята на щрауса и си зариват главата в пясъка, с цел да отсрочват решението на проблемите във времето. Да, но други елементи остават открити, а рискове дебнат отвред...
Много би било забавно, в случай че се стигне да сюжета, в който Лондон напуща без договорка с Евросъюза. Само може да си представим жителите на страната, тълпящи се по летища в очакване на полети на европейски компании за континента (британските ще би трябвало да се лицензират за тази активност, а това сигурно ще им отнеме много време) или празни лавици в магазините, защото обмитяването на испанските домати се е забавило, а да не приказваме за евентуалната липса на медикаменти и лекарства, внасяни от Европейски Съюз... Голяма "веселба " ще настане, в случай че се наложи и домашните любимци на островитяните да прекарват по няколко дни в карантинни кафези на границите на Европейски Съюз... Тогава известните със своята обич към тях британци като нищо ще заприщят улиците с всеобщи демонстрации.
Но, както се споделя - глас национален, глас Божий! Като желаеха да изоставен Европейски Съюз, да си сърбат попарата.
Няма подозрение, че някогашна империя като Англия, акумулирала генерации наред запаси и благосъстояния от целия свят, ще съумее да оцелее. Със сигурност ще успее, само че няма да е елементарно.
И Бог да пази Кралицата - и настоящата, и танцуващата...
През последните повече от две години станахме очевидци на невижданата нервност, обхванала Обединеното Кралство след извършения през юли 2016 година референдум за напускането на Европейския съюз от страна на Лондон. Кой ли във Англия не се опита да направи вариации на тематика "Брекзит "? Кой ли не се опита да натрупа политически заем? Кой ли не се потруди да манипулира тукашното публично мнение и като резултат не понесе нито политическа, нито наказателна и даже нито морална отговорност? Твърде доста демагози, умерени и крайни манипулатори от вида на някогашния ръководител на националистическата партия ЮКИП Найджъл Фараж и някогашния външен министър Борис Джонсън направиха голям политически капитал и известност, като към момента "ловят риба в мътната вода " на "Брекзит "-а в името на своите егоистични цели и проекти. И до момента в който Фараж се оказа доста по-мъдър и откакто извърши пъкленото си дело по операцията на публичното мнение в Кралството и се отдръпна под "дебелата сянка на евровата евродепутатска заплата " в изчакването на по-добри времена (въпреки големите си евроскептицизъм и еврофобия Фараж не се отхвърли от мястото си на народен представител в Европарламента!), то неговият съговорник Борис Джонсън очевидно се е прицелил много по-високо.
Не би било изненадващо Борис да вижда себе си в премиерското кресло на "Даунинг стрийт " номер 10 и сякаш това за него е въпрос на къс интервал от време. Пригласят му в хор още две забавни персони - някогашният министър за "Брекзит " Дейвид Дейвис и бекбенчерът (разбирай второразряден народен представител в парламента) от средите на консерваторите Джейкъб Рис-Мог, който също се появи от нищото и реши, че неговата звезда ще заблести посредством "Брекзит ".
Учудваща всеобща полуда
И до момента в който Дейвис се усмихва богатство и стои в сянка, то Джонсън и Рийс-Мог се къпят във вълните на публичния интерес пропагандирайки "самоубийство по британски ", т.е. напускането на Европейски Съюз от Англия без съглашение. И най-удивителното е, че съществува забележителна поддръжка за сходен излаз! Сякаш хората тук са слепи и глухи за следствията от един неблагоразумен "Брекзит "! Една учудваща всеобща полуда... И до момента в който политици като Джонсън и Мог пропагандират самоубийство с оръдейни залпове, държавното управление на Англия се приготвя за самоубийство, само че да речем, "само " с револвер. И в двата случая имаме смъртен случай. Важното е за какво и "трезвомислещите " властимащи в Лондон не оферират градивни решения и не търсят задоволително разговора и компромиса в диалозите с Брюксел? Неколкократно беше ясно казано и показано от редица високопоставени политици от висшия ешелон на Европейски Съюз - ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск, основния договарящ на Европейски Съюз по въпросите на "Брекзит " Мишел Барние, докладчикът на Европарламента по процеса на "Брекзит " Ги Верховстад и други, че сметката на Лондон няма да стане и Англия не ще има опцията да употребява "благинките " на общия европейски пазар, без обаче да се придържа към останалите правила и полезности на Европейски Съюз като, да вземем за пример, свободното придвижване на хора вътре в Евросъюза.
Проблемната граница
Другата алена линия в договарянията, която Брюксел няма да прекрачи, е въвеждането на действителна граница сред Република Ирландия и английската провинция Северна Ирландия. Вярно е, че изминаха съвсем 20 години, откогато ИРА постави оръжие и се подписа така наречен Споразумение от Разпети Петък, само че към този момент съществени полицейски източници предизвестиха неведнъж, че бодливи мрежи, пропусквателни пунктове, гранични патрули и всевъзможни сходни ограничения и уреди ще бъдат евентуална цел на набези от страна на ирландските юнионисти. В Лондон се преструват на оглушели по въпроса. До момента английското държавно управление по този начин и не е показало проект за разграничението сред Ирландия и Северна Ирландия.
Преговорите са в задънена улица, или както се изрази Юнкер, "...приличат на гальовен танц сред ядосани таралежи... ". Министър-председателят на Англия Тереза Мей се е хванала като удавник за сламка за своя "план Чекърс ", който обаче не се приема нито от Брюксел, нито от вътрешната съпротива в Консервативната партия, да не приказваме за опозиционните Лейбъристи и останалите проевропейски политически сили и придвижвания във Англия. Май единствено Мей като напук размахва "Чекърс " и повтаря заклинанието "Или "Чекърс " или напущаме Европейски Съюз без договорка... ".
Междувременно, с цел да стане кашата още по-гъста, Доналд Туск направи следващото обилно предложение или идея, посочена "Сделка Канада плюс, плюс, плюс " или всеобхватно комерсиално съглашение с спомагателни анекси за сигурност и външна политика. Лондон към този момент мълчи по въпроса. Британците желаят хем да търгуват без такси с Европейски Съюз, но и да си подписват по свое убеждение и други двустранни съглашения за свободна търговия с близки и далечни страни, множеството от които и някогашни колонии в границите на Британската общественост. Съществуват огромни подозрения, че това ще им бъде разрешено. Колкото и да прави шоу, представяйки се за кралица, въпреки и неофициална и танцуваща, Тереза Мей е изправена пред доста тежък интервал. Единствено въпросът за границата в Ирландия би могъл да остане за дневния ред на срещата на Европейски Съюз през ноември, а някои механически въпроси даже биха могли да бъдат отсрочени и за декември т.г.
Игра на нерви и причини
Определено играта на нерви и причини ще става все по-интересна с напредването на времето. Определено обаче прави усещане нервността на Лондон, изразяваща се в обидни квалификации във връзка с Европейски Съюз, липса на градивни оферти и едно безидейно държавно управление със мощна вътрешнопартийна и парламентарна съпротива. Също по този начин се следи един невъзмутим Брюксел, който ясно е обрисувал алените линии в договарянията, които няма да премине, а наред с това с сплотената позиция на 27 страни членки по въпроса за "Брекзит ".
В последна сметка нито един от главните въпроси не е решен. Границата в Ирландия е най-щекотливата тематика, сумата, която Лондон ще би трябвало да заплати по договорката за напускането на Европейски Съюз, също е прекомерно обтекаема, приказва се за 36-39 милиарда английски лири, комерсиалното съглашение и политическото съглашение за бъдещите връзки наподобяват към момента прекомерно мъгляви и спорни, към този момент даже никой и не приказва за ориста на над 3 милиона европейски жители, живеещи във Англия, и за тези над 1 милион британци, заселили се и работещи на Континента (да не приказваме, че и когато се говореше по въпроса само се загатваха тези жители на Европейски Съюз, живели в Обединеното Кралство 5 и повече години, а какво ще се случи с останалите?). Европейските вложители и стопански субекти във Англия дадоха явен сигнал, че в случай че няма договорка, просто ще изтеглят бизнеса си от страната, а това ще значи стотици хиляди безработни.
Властите избраха ролята на щрауса
Вместо да направи равносметка по въпроса Лондон още веднъж взе неконструктивно и безредно решение за ограничението на миграцията - същата тази миграция, с помощта на която стопанската система на страната върви напред и безработицата е достигнала рекордно ниски нива от 4,3 %. Явно все още ръководещите във Англия са избрали ролята на щрауса и си зариват главата в пясъка, с цел да отсрочват решението на проблемите във времето. Да, но други елементи остават открити, а рискове дебнат отвред...
Много би било забавно, в случай че се стигне да сюжета, в който Лондон напуща без договорка с Евросъюза. Само може да си представим жителите на страната, тълпящи се по летища в очакване на полети на европейски компании за континента (британските ще би трябвало да се лицензират за тази активност, а това сигурно ще им отнеме много време) или празни лавици в магазините, защото обмитяването на испанските домати се е забавило, а да не приказваме за евентуалната липса на медикаменти и лекарства, внасяни от Европейски Съюз... Голяма "веселба " ще настане, в случай че се наложи и домашните любимци на островитяните да прекарват по няколко дни в карантинни кафези на границите на Европейски Съюз... Тогава известните със своята обич към тях британци като нищо ще заприщят улиците с всеобщи демонстрации.
Но, както се споделя - глас национален, глас Божий! Като желаеха да изоставен Европейски Съюз, да си сърбат попарата.
Няма подозрение, че някогашна империя като Англия, акумулирала генерации наред запаси и благосъстояния от целия свят, ще съумее да оцелее. Със сигурност ще успее, само че няма да е елементарно.
И Бог да пази Кралицата - и настоящата, и танцуващата...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ