Месни Заговезни е
Месни Заговезни (Неделя месопустна) е последния ден, в който се яде месо преди Великденските пости.
Празникът е с плаваща дата.
Денят всякога съответствува с неделята, осем седмици по- рано от Великден и е първият празник обвързван с настъпващата пролет.
Ден преди Месни Заговезни, в събота, се отбелязва Голяма Задушница пред Великия пост. По същия метод, по този начин както и при другите задушници, се върви на гроба на близките ни, прекадява се, прелива се с вино, пали се свещ. Раздават се подавки: жито, самун без мая, сирене и яйца.
Седмицата след Месни Заговезни се назовава Сирница. През нея до идната неделя, когато е Сирни Заговезни, може да се ядат сирене, мляко, масло - всевъзможни млечни артикули и яйца.
Тези две седмици са самобитна встъпление на тялото за най-дългите пости през годината. Пости има в съвсем всички антични култури, като тип пречистване от злото, като тестване на индивида вкопчил се в материалното, като предимство над желанията и пристрастеностите. Едно себеосъзнаване за непрекъснатия ни блян, за мястото ни в духовното ни развиване.
Безспорно обаче, в прехода на природата сред зима и пролет, в постите се крие и конфигурация и отдих на тялото ни, водещо до изчистване от отровите.
По бит, малко преди вечеря на Месни Заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им блага: варена кокошка, ритуален самун и вино, през днешния ден най-често торта.
На празника, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с цялостна с месни артикули трапеза. Наближават дните, в които веселбите са неразрешени. Традиционни гозби за този ден са: варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска лой (мас, краве масло), баница с месо.
Празникът е с плаваща дата.
Денят всякога съответствува с неделята, осем седмици по- рано от Великден и е първият празник обвързван с настъпващата пролет.
Ден преди Месни Заговезни, в събота, се отбелязва Голяма Задушница пред Великия пост. По същия метод, по този начин както и при другите задушници, се върви на гроба на близките ни, прекадява се, прелива се с вино, пали се свещ. Раздават се подавки: жито, самун без мая, сирене и яйца.
Седмицата след Месни Заговезни се назовава Сирница. През нея до идната неделя, когато е Сирни Заговезни, може да се ядат сирене, мляко, масло - всевъзможни млечни артикули и яйца.
Тези две седмици са самобитна встъпление на тялото за най-дългите пости през годината. Пости има в съвсем всички антични култури, като тип пречистване от злото, като тестване на индивида вкопчил се в материалното, като предимство над желанията и пристрастеностите. Едно себеосъзнаване за непрекъснатия ни блян, за мястото ни в духовното ни развиване.
Безспорно обаче, в прехода на природата сред зима и пролет, в постите се крие и конфигурация и отдих на тялото ни, водещо до изчистване от отровите.
По бит, малко преди вечеря на Месни Заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им блага: варена кокошка, ритуален самун и вино, през днешния ден най-често торта.
На празника, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с цялостна с месни артикули трапеза. Наближават дните, в които веселбите са неразрешени. Традиционни гозби за този ден са: варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска лой (мас, краве масло), баница с месо.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ