Европарламентът няма да приеме намаляване на кохезионните фондове "нито дори с едно евро"
Месец и половина откакто бе разгласен новият законодателен пакет за кохезионната политика за 2021-2027 година, договарящите страни се готвят за начало на диалозите, с цел да реализиран финален консенсус преди новият Европейски парламент да встъпи в служба през 2019 година
В изявление за EurActiv Димитрис Пападимулис, зам.-председател на Европейския парламент, приказва за районните неравенства в Европейски Съюз и връзката сред кохезията и евроизборите през 2019 година
Пападимулис отбелязва, че предлагането на еврокомисията за новата многогодишна финансова рамка в частта си за кохезионната политика планува редуциране на средствата с 10%, с което той е изцяло несъгласен. По думите му позицията на Европейския парламент е никакво редуциране на кохезионните политики, " нито даже с едно евро ". Според него средствата по тази линия би трябвало вместо това да се усилват, тъй като през последните 10 години неравенствата в Европейски Съюз са се нараснали, както обществените, по този начин и районните.
Той приветства предлагането за смяна в критериите за разпределение на кохезионни фондове посредством прибавянето на обществени знаци към обичайните критерии, свързани с брутния вътрешен артикул. В допълнение към Брутният вътрешен продукт са включени индикатори като младежката безработица, климатичните промени и притока на бежанци. Това изяснява за какво макар цялостното редуциране на парите Гърция да вземем за пример би трябвало да получи с 8% повече, а други страни като Полша чакат 22% понижение.
Пападимулис отбелязва като позитивна стъпка предложенията, допринасящи за понижаване на бюрокрацията и повече еластичност. Според него един от отрицателните аспекти на проекта на еврокомисията опцията кохезионните фондове да бъдат насочвани в направления, които нямат никаква връзка с кохезията, да вземем за пример европейската защита.
Освен това предлагането вкарва промени в критериите, тъй че най-големият дял от фондовете да не отива в най-богатите страни, които минимум се нуждаят от тях. Например съгласно сегашната статистика 88% от средствата за проучвания и нововъведения отиват в страни от Централна и Северна Европа, 11% - в страните от Южна Европа, а едвам 1% доближава тези в Източна Европа. Това по думите му би трябвало да се промени, тъй като води до приключване на мозъци и до неравенства.
Пападимулис отбелязва, че Европейският парламент упорства за положителни промени, еврокомисията е някъде по средата, а някои страни членки в Съвета – най-богатите на север – считат, че би трябвало да има спомагателни съкращения.
В изявление за EurActiv Димитрис Пападимулис, зам.-председател на Европейския парламент, приказва за районните неравенства в Европейски Съюз и връзката сред кохезията и евроизборите през 2019 година
Пападимулис отбелязва, че предлагането на еврокомисията за новата многогодишна финансова рамка в частта си за кохезионната политика планува редуциране на средствата с 10%, с което той е изцяло несъгласен. По думите му позицията на Европейския парламент е никакво редуциране на кохезионните политики, " нито даже с едно евро ". Според него средствата по тази линия би трябвало вместо това да се усилват, тъй като през последните 10 години неравенствата в Европейски Съюз са се нараснали, както обществените, по този начин и районните.
Той приветства предлагането за смяна в критериите за разпределение на кохезионни фондове посредством прибавянето на обществени знаци към обичайните критерии, свързани с брутния вътрешен артикул. В допълнение към Брутният вътрешен продукт са включени индикатори като младежката безработица, климатичните промени и притока на бежанци. Това изяснява за какво макар цялостното редуциране на парите Гърция да вземем за пример би трябвало да получи с 8% повече, а други страни като Полша чакат 22% понижение.
Пападимулис отбелязва като позитивна стъпка предложенията, допринасящи за понижаване на бюрокрацията и повече еластичност. Според него един от отрицателните аспекти на проекта на еврокомисията опцията кохезионните фондове да бъдат насочвани в направления, които нямат никаква връзка с кохезията, да вземем за пример европейската защита.
Освен това предлагането вкарва промени в критериите, тъй че най-големият дял от фондовете да не отива в най-богатите страни, които минимум се нуждаят от тях. Например съгласно сегашната статистика 88% от средствата за проучвания и нововъведения отиват в страни от Централна и Северна Европа, 11% - в страните от Южна Европа, а едвам 1% доближава тези в Източна Европа. Това по думите му би трябвало да се промени, тъй като води до приключване на мозъци и до неравенства.
Пападимулис отбелязва, че Европейският парламент упорства за положителни промени, еврокомисията е някъде по средата, а някои страни членки в Съвета – най-богатите на север – считат, че би трябвало да има спомагателни съкращения.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ