Бриз, бора, зефир - от къде идват имената на ветровете по нашето черноморие
мената на ветровете по българското черноморие ни връщат обратно, в едно странствуване във времето в епохитета на микенските царе и Троя, красическа Гърция, античен Рим, Венеция, Генуа, Византия, Арабския халифат и Османската империя.
Розата на ветровете е метеорологичен термин и съставлява векторна диаграма на ветровете за обещано място и за избран интервал от време. Векторите зависят от повторяемостта и междинната скорост на ветровете в съответните направления.
Старогръцки, римски, италиански, арабски и турски думи се откриват в непокътнатите от моряците по цялото българско черноморско крайбрежие имена на ветрове, които оформят актуалните ветрови рози в обособените градове. Дългогодишно морско етнографско изследване, направено от експерти на Центъра по подводна археология (ЦПА) сред 1979 - 2004 година, събира данни за тези имена. Те са открили - 27 разнообразни рози, като в някои от рибарските общности се пазят данни за повече от един вид. Най-много непокътнати разновидности - по четири, има в две от южните градчета - Созопол и Приморско.
Днес множеството ветрове носят имената на посоките на света - северен, североизточен, източен, югоизточен, южен, югозападен, западен, северозападен. Не постоянно е било по този начин в древността - да, част от ветровете носят имената на посоките, от които идват, други обаче имат възвишен генезис. И до през днешния ден са познати боговете от гръцката митология Борей, Зефир, Евър и Нот. Борей (Бореас) е "севернякът ", богът въплъщение на северния вятър. Евър (Еурос) е богът-олицетворение на бурния югоизточен или източен вятър в Средиземноморието. Нот (Нотос) е южнякът, т.е. богът на южния вятър, а Зефир (Зефирос) е богът на западния вятър, довеждащ дъжда.
Част от тези имена откриваме и в актуалните черноморски рози на ветровете. Да, и през днешния ден доста от ветровете имат свои специфични имена, които моряците употребяват. Повечето от хората са чували за мистрала или за сироко даже и да не са свързани с морето. От къде обаче идват тези имена?
Изследването на експертите от ЦПА демонстрира ясно разграничаване сред северното и южното черноморие във връзка с имената на ветровете. На север доста по-често имената имат забележим турски генезис, до момента в който на юг - те са със старогръцки, римски или арабски генезис.
"Днес корабът "Анастасия " няма да пътува до острова заради "Грео Драмодана " - стремителен северен вятър, образуващ огромни подводни талази - сологан, които основават извънреден дискомфорт при пътешестване до острова и вършат рисковано приставането на кея "Света Анастасия ". Съжаляваме и ние от екипа на "Св. Анастасия " за пропуснатия прелестен безоблачен ден на острова. Надяваме се на следващия ден морето да е благосклонно към всички нас. " Това известие, оповестено преди няколко години във фейсбук страницата на туристическия комплекс "Остров Света Анастасия ", демонстрира какъв брой живи са в българското морско общество специфичните имена на ветровете.
Бургас, попада в гръцкоезичната част на българското черноморско крайбрежие във връзка с имената на ветровете. В нея употребяваните означения в доста по-голяма степен се приближават до известната средиземноморска роза на ветровете, чиито корени се намират в греко-римската древност. Такъв е вятърът грео-драмодана. Реално това е въздушна маса с посока север-североизток. Това съставно название има два детайла - драмодана - северен вятър и грео - североизточен. Вятърът драмодана, постоянно срещан и като трамодана идва от италианското наименоватие Tramontana, в което се открива латинската фраза "trans-montanus ", и по думите на класициста доктор Николай Шаранков, значи оттатък планините. Така преводът на драмодана/трамодана е отвъдпланински вятър.
Макар и рядко северният вятър по южното ни черноморие носи и името воряс или бора, което идва от името на старогръцкия господ на северния вятър Борей/Бореас. Николай Шаранков изясни, че в атическия акцент се среща и като борас.
Грео/греос е наименование което, постоянно се открива във ветровите рози по цялото южно черноморие. Вероятно още веднъж е взето от средиземноморието, където североизточният вятър през средновековието е наименуван грекале от венецианските мореплаватели, открили референтната точка на средиземноморската роза на ветровете в Йонийско море. Приема се, че названието грекале значи гръцки вятър, защото е идвал от континентална Гърция. Спрямо черноморието обаче Гърция е югозападна страна и "гръцкият " вятър тук не дава отговор на името си що се отнася до посоката на придвижване. Д-р Шаранков отбелязва, че един път одобрено обещано името, то губи своето съответно значение и се свързва единствено с избраната посока. Според него моряците си знаят, че това е вятър с избрана посока и никой не мисли за етимологията на името. Иначе би настанал безпорядък.
Повечето от останалите ветрове от южночерноморските ветрови рози също са взели имената си от средиземноморските. Така и ние си имаме леванди - за източния. А названието му идва от латинското levo, levare, което може да води към гръцката дума анатоле, което значи безусловно издигам, повдигам и съгласно доктор Шаранков може да се свърже с изгряването, т.е. издигането на слънцето. От средиземноморието са заимствани и имената на южния вятър - острия или нотя, на югоизточния - сереко, на западния - боненте, на северозападния - маистро.
Западният вятър от своя страна се назовава боненте/буненти, а в средиземноморската роза на ветровете името му е Ponente. Названието още веднъж има латински корен - думата pono, ponere - слагам, поставям. Николай Шаранков уточни, че това е мястото, където слънцето поляга, т.е. залязва.
За южняка са присъщи две имена, които са надлежно с гръцки корен - нотя и с латински - острия. Нотя е производно името на древногръцкия господ на южния вятър Нот (Нотос), до момента в който острия идва от латинската дума за юг - auster.
Името на северозападния вятър - мистрал, се свързва с римляните или венецианците и още веднъж води право в Средиземно море. Според доктор Шаранков е евентуално името да идва от латинската дума magister, която значи началник или преподавател. Приема се, че римляните и надлежно венецианците са поставяли центъра на своята роза на ветровете или в средата на Средиземно море или в Йонийско море и северозападната посока се е приемала като основна, тъй като там е бил най-важният град - през Античността - Рим, а по-късно Венеция.
Арабски е произходът на името на югоизточния вятър сереко, който може да се срещне и като сороко, серех(к)о, шерепо, серепо или шареко. В средиземноморската ветрова роза името му е Sirocco и се приема, че произлиза от арабската дума sharqiyya, което значи "източно ".
На север по българското черноморско крайбрежие розите на ветровете в огромната си част носят имена, които насочват към турски генезис. Понякога обаче зад видимо турските думи прозират старогръцки или арабски корени. Такъв е казусът с вятъра, наименуван поряз, който за другите градчета има друга посока - север, север-североизток или североизток. Думата поряз идва от името на древногръцкия господ Борей (Бореас), през турски - poryaz, poyraz.
Конкурент на поряз за северната посока при ветровете в северното ни черноморие е илдъз. Така е наименуван северният вятър в някои от селищата, само че на други места - северозападният. Думата е с турски корен и значи звезда, в остарели времена по този начин се е наричала планетата Венера.
Източният вятър носи името гюндурус или сходно на него като гюндуросу и гиндоросу и идва от турската дума за ден, през деня.
Караел е западният или северозападният вятър. Идва от турската съставна дума karayel - леден, нормално северозападен вятър, която е формирана от kara (черен) и yel (вятър). Не инцидентно в някой случаи западния вятър се назовава и черен.
Югоизточният ураган носи името кабле или къбле и произлиза от арабската дума qibla, която отбелязва посоката, към която се обръщат вярващите мюсюлмани за молитва. Думата навлиза в българския език през турски.
С гръцки генезис е друга, идваща от труския език дума, оказваща посоката на вятър от северночерноморските ветрови рози - лодоз. Лодоз за моряците по северното ни черноморие най-често е южният или юг-югоизточният вятър. Названието води началото си още веднъж от древногръцкото провидение на южняка Нот (Нотос).
Розата на ветровете е метеорологичен термин и съставлява векторна диаграма на ветровете за обещано място и за избран интервал от време. Векторите зависят от повторяемостта и междинната скорост на ветровете в съответните направления.
Старогръцки, римски, италиански, арабски и турски думи се откриват в непокътнатите от моряците по цялото българско черноморско крайбрежие имена на ветрове, които оформят актуалните ветрови рози в обособените градове. Дългогодишно морско етнографско изследване, направено от експерти на Центъра по подводна археология (ЦПА) сред 1979 - 2004 година, събира данни за тези имена. Те са открили - 27 разнообразни рози, като в някои от рибарските общности се пазят данни за повече от един вид. Най-много непокътнати разновидности - по четири, има в две от южните градчета - Созопол и Приморско.
Днес множеството ветрове носят имената на посоките на света - северен, североизточен, източен, югоизточен, южен, югозападен, западен, северозападен. Не постоянно е било по този начин в древността - да, част от ветровете носят имената на посоките, от които идват, други обаче имат възвишен генезис. И до през днешния ден са познати боговете от гръцката митология Борей, Зефир, Евър и Нот. Борей (Бореас) е "севернякът ", богът въплъщение на северния вятър. Евър (Еурос) е богът-олицетворение на бурния югоизточен или източен вятър в Средиземноморието. Нот (Нотос) е южнякът, т.е. богът на южния вятър, а Зефир (Зефирос) е богът на западния вятър, довеждащ дъжда.
Част от тези имена откриваме и в актуалните черноморски рози на ветровете. Да, и през днешния ден доста от ветровете имат свои специфични имена, които моряците употребяват. Повечето от хората са чували за мистрала или за сироко даже и да не са свързани с морето. От къде обаче идват тези имена?
Изследването на експертите от ЦПА демонстрира ясно разграничаване сред северното и южното черноморие във връзка с имената на ветровете. На север доста по-често имената имат забележим турски генезис, до момента в който на юг - те са със старогръцки, римски или арабски генезис.
"Днес корабът "Анастасия " няма да пътува до острова заради "Грео Драмодана " - стремителен северен вятър, образуващ огромни подводни талази - сологан, които основават извънреден дискомфорт при пътешестване до острова и вършат рисковано приставането на кея "Света Анастасия ". Съжаляваме и ние от екипа на "Св. Анастасия " за пропуснатия прелестен безоблачен ден на острова. Надяваме се на следващия ден морето да е благосклонно към всички нас. " Това известие, оповестено преди няколко години във фейсбук страницата на туристическия комплекс "Остров Света Анастасия ", демонстрира какъв брой живи са в българското морско общество специфичните имена на ветровете.
Бургас, попада в гръцкоезичната част на българското черноморско крайбрежие във връзка с имената на ветровете. В нея употребяваните означения в доста по-голяма степен се приближават до известната средиземноморска роза на ветровете, чиито корени се намират в греко-римската древност. Такъв е вятърът грео-драмодана. Реално това е въздушна маса с посока север-североизток. Това съставно название има два детайла - драмодана - северен вятър и грео - североизточен. Вятърът драмодана, постоянно срещан и като трамодана идва от италианското наименоватие Tramontana, в което се открива латинската фраза "trans-montanus ", и по думите на класициста доктор Николай Шаранков, значи оттатък планините. Така преводът на драмодана/трамодана е отвъдпланински вятър.
Макар и рядко северният вятър по южното ни черноморие носи и името воряс или бора, което идва от името на старогръцкия господ на северния вятър Борей/Бореас. Николай Шаранков изясни, че в атическия акцент се среща и като борас.
Грео/греос е наименование което, постоянно се открива във ветровите рози по цялото южно черноморие. Вероятно още веднъж е взето от средиземноморието, където североизточният вятър през средновековието е наименуван грекале от венецианските мореплаватели, открили референтната точка на средиземноморската роза на ветровете в Йонийско море. Приема се, че названието грекале значи гръцки вятър, защото е идвал от континентална Гърция. Спрямо черноморието обаче Гърция е югозападна страна и "гръцкият " вятър тук не дава отговор на името си що се отнася до посоката на придвижване. Д-р Шаранков отбелязва, че един път одобрено обещано името, то губи своето съответно значение и се свързва единствено с избраната посока. Според него моряците си знаят, че това е вятър с избрана посока и никой не мисли за етимологията на името. Иначе би настанал безпорядък.
Повечето от останалите ветрове от южночерноморските ветрови рози също са взели имената си от средиземноморските. Така и ние си имаме леванди - за източния. А названието му идва от латинското levo, levare, което може да води към гръцката дума анатоле, което значи безусловно издигам, повдигам и съгласно доктор Шаранков може да се свърже с изгряването, т.е. издигането на слънцето. От средиземноморието са заимствани и имената на южния вятър - острия или нотя, на югоизточния - сереко, на западния - боненте, на северозападния - маистро.
Западният вятър от своя страна се назовава боненте/буненти, а в средиземноморската роза на ветровете името му е Ponente. Названието още веднъж има латински корен - думата pono, ponere - слагам, поставям. Николай Шаранков уточни, че това е мястото, където слънцето поляга, т.е. залязва.
За южняка са присъщи две имена, които са надлежно с гръцки корен - нотя и с латински - острия. Нотя е производно името на древногръцкия господ на южния вятър Нот (Нотос), до момента в който острия идва от латинската дума за юг - auster.
Името на северозападния вятър - мистрал, се свързва с римляните или венецианците и още веднъж води право в Средиземно море. Според доктор Шаранков е евентуално името да идва от латинската дума magister, която значи началник или преподавател. Приема се, че римляните и надлежно венецианците са поставяли центъра на своята роза на ветровете или в средата на Средиземно море или в Йонийско море и северозападната посока се е приемала като основна, тъй като там е бил най-важният град - през Античността - Рим, а по-късно Венеция.
Арабски е произходът на името на югоизточния вятър сереко, който може да се срещне и като сороко, серех(к)о, шерепо, серепо или шареко. В средиземноморската ветрова роза името му е Sirocco и се приема, че произлиза от арабската дума sharqiyya, което значи "източно ".
На север по българското черноморско крайбрежие розите на ветровете в огромната си част носят имена, които насочват към турски генезис. Понякога обаче зад видимо турските думи прозират старогръцки или арабски корени. Такъв е казусът с вятъра, наименуван поряз, който за другите градчета има друга посока - север, север-североизток или североизток. Думата поряз идва от името на древногръцкия господ Борей (Бореас), през турски - poryaz, poyraz.
Конкурент на поряз за северната посока при ветровете в северното ни черноморие е илдъз. Така е наименуван северният вятър в някои от селищата, само че на други места - северозападният. Думата е с турски корен и значи звезда, в остарели времена по този начин се е наричала планетата Венера.
Източният вятър носи името гюндурус или сходно на него като гюндуросу и гиндоросу и идва от турската дума за ден, през деня.
Караел е западният или северозападният вятър. Идва от турската съставна дума karayel - леден, нормално северозападен вятър, която е формирана от kara (черен) и yel (вятър). Не инцидентно в някой случаи западния вятър се назовава и черен.
Югоизточният ураган носи името кабле или къбле и произлиза от арабската дума qibla, която отбелязва посоката, към която се обръщат вярващите мюсюлмани за молитва. Думата навлиза в българския език през турски.
С гръцки генезис е друга, идваща от труския език дума, оказваща посоката на вятър от северночерноморските ветрови рози - лодоз. Лодоз за моряците по северното ни черноморие най-често е южният или юг-югоизточният вятър. Названието води началото си още веднъж от древногръцкото провидение на южняка Нот (Нотос).
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ