Мемоарите Свидетелства за прехода 1989–1999 г.“ на министър-председателя (1997–2001)  Иван

...
Мемоарите Свидетелства за прехода 1989–1999 г.“ на министър-председателя (1997–2001)  Иван
Коментари Харесай

Това, от което днес всички вкупом се възмущават, стана факт още в 2002 г.


Мемоарите „ Свидетелства за прехода 1989–1999 година “ на министър-председателя (1997–2001)  Иван Костов дадоха начало на диалог, в чийто център попада не самият политик, а историята на модерна България – битката за нейното демократизиране, модернизиране и европеизиране.

Големият общественик продължава този разговор във втората част на своите записки –, в която той наблюдава събитията от 2000 до 2009 година, довели, по неговите думи, до ерозията на вярата в демократичната мисъл и общество.

Премиерата на изданието се организира на 2 октомври 2024 година, когато малко след 18:30 ч. над 1000 души почетоха събитието в Зала 3 на Национален замък на културата – София, измежду които и кметът на град София Васил Терзиев, редица народни представители, публицисти, учени и общественици. 

„ Иван Костов е съдбовният изповедник на прехода. Личността му е съдбовно срасната с прехода, а тази книга е доста по-скоро исторически труд, в сравнение с мемоаристика. Тя е исторически труд върху една ера от първо лице “, заяви проф. Калин Янакиев, който показа книгата по време на събитието. 

„ Установяването на пазарната стопанска система, началото на преходите за приемане в НАТО и Европейски Съюз – осъщественото под водачеството на Иван Костов катурване на България от Русия към Европа и Запада, е най-важното, случило се от 1989 година до през днешния ден. Онова, което макар всички ерозии и провали ни дава успокоение и сигурност в днешното трагично време – и без което през днешния ден щяхме да сме в обстановката на нещо като Беларус или най-вече Молдова и Грузия… На този декор е и трагичната история на постепенната и все по-дълбока ерозия на постигнатото –  втората и доста тежка част от политическата орис на Иван Костов “, добави той.

„ Свидетелства за прехода: 2000–2009 “ е не просто изсъхнал доклад за отминали години и събития, а персонален роман за ЦЕНАТА, която се заплаща за напъните България да бъде върната там, откъдето я отскубна комунизма след 1944 година — в свободния свят на Европа, цивилизацията и общочовешките полезности. С тази и с предната си книга нашият огромен общественик се изправя лице в лице против някогашните си съидейници, врагове и предатели с обстоятелства. Тези две книги оформят политическия роман за една България от през вчерашния ден, която сме напът да забравим, преди да сме я разбрали. А без този политически роман няма по какъв начин да си я разбираем през днешния ден “, сподели основният редактор на издателство „ Сиела “  Захари Карабашлиев.

„ Веднъж, когато говореше за политика, Иван Вукадинов ми сподели, че нов храм се гради, като се унищожи остарелият. Местата, където хората строят олтари на своята религия, не са случайни и не са доста. Затова през хилядолетията те са градили своите светилища на едно и също място. Приятелят ми е прав. Новият храм би трябвало да бъде построен на мястото на остарелия.

Отнесено към тематиката за прехода, казаното значи, че е следвало да разрушим комунистическия метод на живот и навръх неговото място, а не настрана или до него, да изградим храма на демокрацията. Това са промените – по едно и също време рушене и строеж. 

Обръщайки очи към нашата история, виждам, че в никакъв случай не сме променяли живота си коренно “, съобщи Костов, като цитира края на своята книга.

Позовавайки се на редица документи, публикации, съществени правила на моралната и политическата философия  и личните си мемоари, Иван Костов търси отговор на някои от най-наболелите за българската народна власт въпроси – до каква степен стигнахме за 30 години, кои са грешките и заблудите, които оформиха митологията на прехода, кои са аргументите за застоя, настъпил в промените в България при започване на новия век – последователното преодоляване на страната от мафията, потреблението на прокуратурата за политически цели, прекъсването на промените в администрацията, армията, Министерство на вътрешните работи и службите. Анализира свадите при замяната на българския външен дълг и приватизацията на БТК. Посочва по този начин наречените „ обръчи от компании “ и началото на съветската хибридна експанзия против България.

В „ Свидетелства за прехода: 2000–2009 “ огромният политик и общественик Иван Костов показва без назидателност „ тази типична за нас безрезултатност и некадърност да разрушим пречещото, да приключим започнатото и да защитим съграденото “, само че и проправя път на вярата, че единствено посредством разговор може да се гради българското демократично бъдеще.

„ Изграждането на съвременен либерален метод на мислене на обществото може да стане единствено посредством културното развиване на обособения човек, а това е невероятно без другарство на нов език; без сериозно и трезво отношение към всичко направено, казано и публикувано в общественото пространство; без почитание и отбрана на персоналното пространство, на правата и свободите на всеки обособен човек. “

* * *

Из „ Свидетелства за прехода: 2000 – 2009 “ от Иван Костов
 Захари Карабашлиев, Иван Костов и Калин Янакиев на премиерата на втората книга " Свидетелства на прехода 2000-2009 ". Снимка " Сиела "

Из „ Приватизацията на БТК “
Първи неуспех
ОДС обявихме позицията си по отношение на приватизацията на БТК с декларация в Народното събрание на 10 декември 2002 г.[1] Предупредихме мнозинство­то, че на 6 декември Върховната касационна прокуратура е образувала кореспонденция във връзка нашия сигнал, като е приела за открито, че са нали­це задоволително данни за идно осъществяване на закононарушение от общ темперамент, и е постановила прекъсване на процедурата за приватизация на БТК като нужна мярка за попречване на бъдещо закононарушение.

Посочените престъпления и вреди от приватизацията на БТК бяха необятно дискутирани в Народното събрание и медиите. Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи реши­ха да се спасят от обвиняванията, като предложиха законопроект за изме­нение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен надзор. С него се пробваха да оневинят закононарушителите, като отме­нят нарушените членове на закона. Затова ние призовахме българския парламент да не поставя политически чадър над осъществените до този мо­мент престъпления, като трансформира самия нарушен закон.

Всичко това разрушаваше престижа на страната пред чуждестранни­те вложители и пред Европейската комисия. Настояхме премиера да освободи министрите, на които със особено решение Министерски­ят съвет бе упълномощил функционалности по приватизацията на БТК, а точно: Николай Василев, Пламен Петров, Николай Свинаров, Милен Велчев и изпълнителният шеф на АП Апостол Апостолов, тъй като те бяха отговорни за опорочаването на приватизацията.

В тази конюнктура крайният резултат бе, че изпратеното от Изпъл­нителния съвет на АП решение[2] бе в съгласие с правителството[3], само че продажбата на БТК не бе утвърдена от Надзорния съвет на АП[4]. Той отхвърли договорката и даде инструкции на Изпълнителния съвет „ да реши опцията от приложението на наредбата на член 26, алинея 2, т. 2 от Наредбата за състезанията с класирания на второ място участник Консор­циум сред „ Коч Билги Грубу Илетизим Ве Текнолоджи Хизметлери “ АД, Истанбул и „ Тюрк Телекомуникасион “ АД, Анкара “[5]. Приватиза­цията бе спряна и от прокуратурата до изговаряне от Административ­ния съд.

Това бе първият неуспех на екипа на Симеон Сакскобургготски да продаде БТК на ВВХ.
Парламентът амнистира закононарушенията
Анализът на предлагането на 92 депутати от Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи да из­менят Закона за приватизация и следприватизационен надзор (ЗПСК) демонстрира първите масирани удари за разграждане на институциите на страната. Това сътвори пробойните, през които корупцията доближи до върховете на властта и стана процедура, покровителствана от най-ви­соко равнище. Това, от което през днешния ден всички заедно се възмущават, стана факт още в 2002 година

На първо място, депутатите вносители на законопроекта признава­ха позволените престъпления, тъй като предлагаха на Народното събрание да отстрани самите погазени текстове.[6] Преди второто четене предложиха анулиране на постановените правосъдни решения до 23 март 2002 г.[7] (сред тях и закононарушенията при приватизацията на „ Бул­гартабак “). Отмениха правото на съда да се произнесе спазена ли е про­цедурата, планувана от закона.[8] Възлагаха на Министерски съвет правото да утвърди купувача и договорката, т.е. този, който бе нарушил закона.[9]

Най-лошото бе, че импортираният от болшинството законопроект бе в нарушаване на редица членове на Конституцията: на нейния член 8 за раз­делението на управляващите, защото не съгласно законите, а по убеждение на обособени министри и лица от администрацията АП щяха да се осъщест­вяват в бъдеще най-големите и засягащи националните ползи прива­тизационни сделки; на член 19, гарантиращ на всички лица равни условия за стопанска активност, тъй като унищожаваше равнопоставеността им с държавата; на член 117 и член 120, тъй като премахваше функционалности от съдеб­ната власт, без които тя не е в положение да отбрани правата и законните ползи на жителите и юридическите лица, и по този начин отнемаше правото на жителите и юридическите лица да търсят отбрана от съда, когато държавното управление погазва техните интереси; на член 127, тъй като отнемаше правото и отговорностите на прокуратурата да следи за спазването на за­конността и да подхваща дейности за анулация на незаконосъобразните актове.

Депутатът от Национална движение „Симеон Втори" Мирослав Севлиевски още веднъж бе най-оригина­лен – предложи напряко да се закрие Агенцията за приватизация[10], кое­то пристигна прекалено много на обръгналото парламентарно болшинство.

Парламентарните групи на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи излязоха с декларация, в която на нашите съответни обвинявания дадоха отговор с изпразнено от съ­държание обръщение от типа на: „ реализиране процеса на приватиза­цията в изискванията на правда, бистрота, гласност и икономиче­ска успеваемост “. И още веднъж безсрамно упорстваха, че с „ предложени­те промени в Закона за приватизация и следприватизационен надзор болшинството цели да подсигурява както правда, гласност, прозрач­ност, по този начин също експедитивност и успеваемост на приватизационния развой, гласност и икономическа успеваемост.... Мнозинството окачествява като неоснователни изказванията на Съюз на демократичните сили, че с предлаганите промени се суспендира Конституцията “[11].

----

[1] Декларация на ПС на ОДС по отношение на приватизацията на БТК. Народно заседание на Република България. – В: Стенограми от пленарни съвещания. 24-то съвещание. Со­фия, вторник, 10.12.2002.

[2] Решение на Изпълнителния съвет на АП №2122-П/23.10.2002.

[3] Решение на Министерски съвет №682/22.10.2002.

[4] РЕШЕНИЯ на Надзорния съвет на АП, взети на съвещанието му на 7.05.2003 година (Протокол №30)7. Т. 1 и 2.

[5] Пак там.

[6] Предлагаха да се продава без наложителната приватизационна оценка на БТК, без утвърждението ѝ от Народно събрание на АП така и така на министъра на финансите. „ Чл. 26 (3) При приватизацията на търговски сдружения, които имат права, зародили или с местоиз­пълнение на територията на друга страна, наложително се изготвя приватизационна оценка, която се приема от органа за приватизация след утвърждението ѝ от министъра на финансите. “ ЗПСК. Обн., Дъждовни води, бр. 28 от 19.03.2002 година, доп., бр. 78 от 13.08.2002 година

§17, алинея 7 разпростираше цитирания член 26 (3) и за случаите, когато е почнала приватизацията на обещано дружество. Както се вижда, състезанието бе разгласен след пуб­ликуването на този текст на ЗПСК. Вж. Предложение на депутати от болшинството за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на ЗПСК. Личен списък.

[7] Създава се § в Преходни и заключителни разпоредби на изменителния закон:

„ §... (1) Разпоредбата на член 6, алинея 6 има деяние от 23 март 2002 година.

(2) Образуваните административни производства по Закона за административното произвеждане и по Закона за Върховния административен съд против актове на Аген­цията за приватизация по член 6, алинея 6 се приключват, а постановените правосъдни решения се обезсилват. “ Вж. Предложение на депутати от болшинството за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на ЗПСК. Личен списък.

[8] „ §... В член 6 се основава нова алинея 6:

(6) Актовете на Агенцията за приватизация и на Министерски съвет, които се от­насят до приватизацията на търговски сдружения, за които има утвърдена тактика по член 3, алинея 7, не подлежат на обжалване и протестиране, включително и по реда на Зако­на за административното произвеждане и Закона за Върховния административен съд. “ Вж. Предложение на депутати от болшинството за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на ЗПСК. Личен списък.

[9] 2. Създава се нов §:

„ §... В член 32 се основава нова алинея 6:

(6) В случаите на продажба по реда на алинея 1, т. 2 и 3 и по реда на алинея 2 на акции и дялове, благосъстоятелност на страната от сдружения, за приватизацията на които е утвърдена тактика по член З, алинея 7, определеният покупател и сключването на приватизационната договорка се утвърждават от Министерския съвет. “ Вж. Предложение на депутати от болшинството за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на ЗПСК.

[10] Закриване на АП и основаване на „ Български приватизационен холдинг “, който да прави приватизацията, планува законопроект на депутата от Национална движение „Симеон Втори" Мирослав Севлиевски. – В: Българска телеграфна агенция, София, 12.12.2002.

[11] С измененията в Закона за приватизация болшинството цели да подсигурява закон­ност, бистрота, експедитивност и успеваемост на приватизационния развой, се споделя в декларация на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи. – В: Българска телеграфна агенция, 12.12.2002.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР