МВФ трябва да преосмисли инструментариума си
Международният валутен фонд би трябвало да употребява финансовите си запаси, с цел да не допусне поредна дългова рецесия в по-бедните страни, разяснява за " Файненшъл таймс " Мегън Грийни - старши преподавател в Harvard Kennedy School.
Дълговите рецесии в Латинска Америка през 80-е години на предишния век, както и избухналата в еврозоната в края на 2009-а, предизвикаха едно изгубено десетилетие за икономическия напредък за всеки от двата района. Ключовият въпрос през днешния ден е дали разрастващите се пазари са тръгнали по същия път, обременени с големи отговорности, насъбрани в резултат на пандемията. Белезите за вероятно възникване на следващата рецесия би трябвало да принудят МВФ да преразгледа инструментариума си, приканва госпожа Грийни.
Пред
затъналите в задължения страни от развиващия се свят
се обрисуват два сюжета за деяние.
Единият е да се върви към по-нататъшно поевтиняване на зелените пари.
Огромните " дефицити-близнаци ", подхранени от фискалните стимули на стойност трилиони долари,приложени от Белия дом, намалиха действителната цена на щатския $. И въпреки че действителният ефикасен валутен курс на американската валута отслабна от лятото на предходната година насам, Институтът за интернационалните финанси е пресметнал, че тя е надценена с 12 %. С други думи - има задоволително огромен диапазон за по-нататъшното й поевтиняване. Това би трябвало да е добра вест за страните, които емитират дългови бумаги в щатски долари, тъй като прави отговорностите им по-управляеми.
А вторият сюжет е на поскъпващия $ и растящите лихви.
Две мощни сили обезвреждат преимуществата на първия вид. Огромната държавна финансова поддръжка и относително сполучливия развой на имунизация против COVID-19 имат капацитет да ускорят щатския напредък и да засилят долара. Доходността на американските дългови бумаги нараства и може да принуди Федералния запас да изтегли паричните тласъци преди към това да прибегнат другите огромни централни банки. Което също ще докара до повишаване на зелените пари.
По-високата рентабилност на американските държавни облигации също е сериозен проблем за затъналите в задължения страни. Въпреки че годишната възвръщаемост на десетгодишните щатски ДЦК надвиши 1.6%, тя не е била толкоз ниска, преценена от позиция на растежа от 1966-а. Което значи, че има задоволителна възможност за по-нататъшен напредък. Повишението на дълготрайните американски лихви тласна нагоре доходността в световен проект. В някои разрастващи се пазари като Турция и Русия кредитните разноски към този момент се покачват поради ускоряващата се инфлация.
Инвеститорите несъмнено се лутат
сред двата сюжета.
Показателят на Института за интернационалните финанси, следящ дневното придвижване на капитали (без дълга, издаден от Китай), демонстрира, че финансовият отлив при започване на март е достигнал нивата от 2013-а когато Федералният запас се приготвяше да отстрани паричните тласъци. Валутите на съвсем всички разрастващи се пазари се обезцениха през последните две седмици. Което в композиция с растящите дългови нива, задушаващи капацитета за напредък, и растящите кредитни разноски, трансформира значително конфигурацията. И прави по-трудни за ръководство отговорностите на развиващия се свят, подкопавайки постигнатата през предишното десетилетие непоклатимост.
Преди още веднъж да избухне рецесия
МВФ би трябвало да се задейства,
приканва госпожа Грийни.
Финансовите министри на Г-20 обявиха наскоро поддръжката си за нова емисия на валутата на Фонда - Специални права на тираж (СПТ). Номиналът й може да доближи 500 милиарда щ. $ - съвсем двойно по-висок от издадените по време на световната финансова рецесия два транша, надлежно от 250 и от 33 милиарда щ. $. Това донякъде е помощ, само че никога не е магическо решение. Защото СПТ се разпределят на база на квотите на страните членки на МВФ и лъвският къс (около 70%) отива в богатите индустриализирани страни и в огромните стопански системи от развиващия се свят, разполагащи с значителни валутни запаси.
Управляващият шеф на интернационалния заемодател - Кристалина Георгиева - даде обещание институцията да намерения за система на преразпределение, при която по-богатите страни да заемат СПТ на по-бедните.
По оценка на " Джей Пи Моргън Чейз ",
в случай че Г-20 заделят единствено 10% от полагащите им се СПТ,
това би нараснало двойно спомагателното финансиране на стопанствата с ниски приходи.
Такова преразпределение обаче евентуално ще е съпроводено с претенции да бъдат приложени изискванията по обичайните стратегии на МВФ, които длъжниците биха желали да избегнат. Вместо това трансферираните СПТ могат да се прибавят към фондовете за по-евтино кредитиране. Дори при подобен вид обаче, поради дребните квоти на бедните страни и високите им бюджетни дефицити, някои от тях могат да изпаднат в неплатежоспособност. Което води до най-очевидния излаз: преразпределените квоти да бъдат предложени безплатно за " пандемични " разноски и устойчиво развиване.
Държавите кредитори могат да се опълчват на сходна алтернатива. Пък и нарастването на финансовите боеприпаси не е задоволително:
кредитните стратегии също би трябвало да се съобразят с новите условия.
МВФ обичайно организира избавителни акции по кредитни проекти, обвързани със прецизни условия за редовите длъжници и с насърчения за " отличниците ". Ако кредитните разноски продължат да порастват, много развиващи се стопанства могат да попаднат по средата: прекомерно положителни, с цел да одобряват изискванията, само че въпреки всичко задоволително слаби, с цел да се оправят без непозната помощ с провалите от болестта.
За разлика от 2013-а, настоящите сметки на разрастващите се пазари (без Китай) бяха на остатък през четирите тримесечия до септември 2020-а, а валутните им запаси набъбнаха внезапно през последните години. По-експедитивно систематизиране на имунизациите за тях и по-бърз от прогнозите глобален напредък биха могли да предотвратят нова дългова рецесия.
Тенденцията, която се формира в последно време тревожи госпожа Грийни. Според нея, тя съдържа перфектна възможност американския президент Джо Байдън да продължи политиката на мултилитерализъм и възобновяване на лидерската позиция на Америка в света. Защото Вашингтон поставя големи старания за поддръжка на личната си стопанска система. И няма да е зле, в случай че удари едно рамо и на новите стратегии на МВФ, с цел да помогне и на развиващия се свят.
Дълговите рецесии в Латинска Америка през 80-е години на предишния век, както и избухналата в еврозоната в края на 2009-а, предизвикаха едно изгубено десетилетие за икономическия напредък за всеки от двата района. Ключовият въпрос през днешния ден е дали разрастващите се пазари са тръгнали по същия път, обременени с големи отговорности, насъбрани в резултат на пандемията. Белезите за вероятно възникване на следващата рецесия би трябвало да принудят МВФ да преразгледа инструментариума си, приканва госпожа Грийни.
Пред
затъналите в задължения страни от развиващия се свят
се обрисуват два сюжета за деяние.
Единият е да се върви към по-нататъшно поевтиняване на зелените пари.
Огромните " дефицити-близнаци ", подхранени от фискалните стимули на стойност трилиони долари,приложени от Белия дом, намалиха действителната цена на щатския $. И въпреки че действителният ефикасен валутен курс на американската валута отслабна от лятото на предходната година насам, Институтът за интернационалните финанси е пресметнал, че тя е надценена с 12 %. С други думи - има задоволително огромен диапазон за по-нататъшното й поевтиняване. Това би трябвало да е добра вест за страните, които емитират дългови бумаги в щатски долари, тъй като прави отговорностите им по-управляеми.
А вторият сюжет е на поскъпващия $ и растящите лихви.
Две мощни сили обезвреждат преимуществата на първия вид. Огромната държавна финансова поддръжка и относително сполучливия развой на имунизация против COVID-19 имат капацитет да ускорят щатския напредък и да засилят долара. Доходността на американските дългови бумаги нараства и може да принуди Федералния запас да изтегли паричните тласъци преди към това да прибегнат другите огромни централни банки. Което също ще докара до повишаване на зелените пари.
По-високата рентабилност на американските държавни облигации също е сериозен проблем за затъналите в задължения страни. Въпреки че годишната възвръщаемост на десетгодишните щатски ДЦК надвиши 1.6%, тя не е била толкоз ниска, преценена от позиция на растежа от 1966-а. Което значи, че има задоволителна възможност за по-нататъшен напредък. Повишението на дълготрайните американски лихви тласна нагоре доходността в световен проект. В някои разрастващи се пазари като Турция и Русия кредитните разноски към този момент се покачват поради ускоряващата се инфлация.
Инвеститорите несъмнено се лутат
сред двата сюжета.
Показателят на Института за интернационалните финанси, следящ дневното придвижване на капитали (без дълга, издаден от Китай), демонстрира, че финансовият отлив при започване на март е достигнал нивата от 2013-а когато Федералният запас се приготвяше да отстрани паричните тласъци. Валутите на съвсем всички разрастващи се пазари се обезцениха през последните две седмици. Което в композиция с растящите дългови нива, задушаващи капацитета за напредък, и растящите кредитни разноски, трансформира значително конфигурацията. И прави по-трудни за ръководство отговорностите на развиващия се свят, подкопавайки постигнатата през предишното десетилетие непоклатимост.
Преди още веднъж да избухне рецесия
МВФ би трябвало да се задейства,
приканва госпожа Грийни.
Финансовите министри на Г-20 обявиха наскоро поддръжката си за нова емисия на валутата на Фонда - Специални права на тираж (СПТ). Номиналът й може да доближи 500 милиарда щ. $ - съвсем двойно по-висок от издадените по време на световната финансова рецесия два транша, надлежно от 250 и от 33 милиарда щ. $. Това донякъде е помощ, само че никога не е магическо решение. Защото СПТ се разпределят на база на квотите на страните членки на МВФ и лъвският къс (около 70%) отива в богатите индустриализирани страни и в огромните стопански системи от развиващия се свят, разполагащи с значителни валутни запаси.
Управляващият шеф на интернационалния заемодател - Кристалина Георгиева - даде обещание институцията да намерения за система на преразпределение, при която по-богатите страни да заемат СПТ на по-бедните.
По оценка на " Джей Пи Моргън Чейз ",
в случай че Г-20 заделят единствено 10% от полагащите им се СПТ,
това би нараснало двойно спомагателното финансиране на стопанствата с ниски приходи.
Такова преразпределение обаче евентуално ще е съпроводено с претенции да бъдат приложени изискванията по обичайните стратегии на МВФ, които длъжниците биха желали да избегнат. Вместо това трансферираните СПТ могат да се прибавят към фондовете за по-евтино кредитиране. Дори при подобен вид обаче, поради дребните квоти на бедните страни и високите им бюджетни дефицити, някои от тях могат да изпаднат в неплатежоспособност. Което води до най-очевидния излаз: преразпределените квоти да бъдат предложени безплатно за " пандемични " разноски и устойчиво развиване.
Държавите кредитори могат да се опълчват на сходна алтернатива. Пък и нарастването на финансовите боеприпаси не е задоволително:
кредитните стратегии също би трябвало да се съобразят с новите условия.
МВФ обичайно организира избавителни акции по кредитни проекти, обвързани със прецизни условия за редовите длъжници и с насърчения за " отличниците ". Ако кредитните разноски продължат да порастват, много развиващи се стопанства могат да попаднат по средата: прекомерно положителни, с цел да одобряват изискванията, само че въпреки всичко задоволително слаби, с цел да се оправят без непозната помощ с провалите от болестта.
За разлика от 2013-а, настоящите сметки на разрастващите се пазари (без Китай) бяха на остатък през четирите тримесечия до септември 2020-а, а валутните им запаси набъбнаха внезапно през последните години. По-експедитивно систематизиране на имунизациите за тях и по-бърз от прогнозите глобален напредък биха могли да предотвратят нова дългова рецесия.
Тенденцията, която се формира в последно време тревожи госпожа Грийни. Според нея, тя съдържа перфектна възможност американския президент Джо Байдън да продължи политиката на мултилитерализъм и възобновяване на лидерската позиция на Америка в света. Защото Вашингтон поставя големи старания за поддръжка на личната си стопанска система. И няма да е зле, в случай че удари едно рамо и на новите стратегии на МВФ, с цел да помогне и на развиващия се свят.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ