Дойче Веле разказа за 4 интересни съдби на нашенци, намерили препитание в Германия
Международната автогара в София. В края на лятото. От тук всеки ден стотици български жители отпътуват за чужбина. Едни - за малко, други - вечно.
След броени минути следващият рейс ще потегли за Германия. Пред входа му към този момент се е образувала опашка.
Според Германската статистическа работа, през 2018 всеки ден по 74 българи са емигрирали във Федералната република. Днес в Германия живеят над 330 000 българи, като съвсем половината са се преселили в страната през последните 5 години, а над две трети от тях са на възраст под 45 години.
Така стартира разбор на Дойче Веле, озаглавен "Защо отпътувам за Германия? Четири ориси ".
"В Германия не всичко е розово "
А хората, които всеки миг ще се качат в рейса? Какво ги е предиздвикало да заминат за Германия? Дали отиват там за дълго? Или просто ще гостуват на някого?
Една усмихната млада жена споделя, че се е преместила в Германия през 2013 година. Тогава е била на 25 години. Решението ѝ да замине пристигнало непринудено - отворила ѝ се опция за работа и тя тръгнала без да се замисля.
Името ѝ е Гергана Бориславова. Преди да се реалокира в Германия, е работела като хорист в Държавния музикален спектакъл в София.
"Изкарвах чисто на месец 327 лв.. Ситуацията беше нетърпима, всеки на мое място би постъпил по същия метод ", изяснява тя. Според нея доста от българите, напускащи родината, се вземат решение на тази крачка поради проблеми от финансово-битов темперамент.
"Идвайки в Германия, те си мислят, че всичко в тази страна е розово, само че истината е, че и тук пари се изкарват мъчно. Конкуренцията е жестока. Непрекъснато би трябвало да се доказваш, че си добър, че можеш, че имаш капацитет и качества. " На този стадий тя не счита да се връща в България, само че мощно има вяра, че някой ден това ще се случи.
"Надявам се, че за България ще дойдат светли дни, само че те ще настъпят единствено в случай че ние, хората излезли в чужбина, се обединим, сплотим и пренесем опита, който сме добили зад граница. Ако някой ден се върна, моята цел ще бъде посредством опита, който съм добила тук, да направя нещо ново за България ", споделя Гергана.
На същото мнение е и 36-годишният Деян Радев, който преподава финанси в Бонския университет. От идната година той счита да продължи академичната си кариера в България. Вече изследва другите благоприятни условия, тъй като е решил, че на този стадий би имал доста по-голям принос към науката в родната си страна, в сравнение с в Германия.
"Получих задоволително от Германия и в този момент желая да предам опита си на младите. Целта ми е като се върна в България да преподавам по този начин, че младежите да не изпитват потребност да търсят познания на открито. Освен това желая да потвърдя, че даже и в България могат да се вършат научни проучвания на международно равнище ", изяснява Деян.
Разказва още, че преди време отпътувал не по политически или стопански аргументи, а поради желанието за личностно израстване.
"Никога не съм имал за цел да напущам България, само че и не скърбя, че го направих, тъй като Германия ми даде доста. Чувствам сe добре тук, само че след 13 години в Германия мисля, че ми е време да се върна ", споделя Деян.
Пред рейса има и хора, които за първи път в живота си ще пътуват в чужбина. Например 52-годишната Мариана Андонова. Тя е очевидно разтревожена, не ѝ е елементарно да се раздели с България.
Заминава за Германия, с цел да работи като камериерка за шест месеца. Разказва, че брачният партньор ѝ умрял преди 7 години, само че едвам в този момент, откакто дъщерите ѝ пораснали, се решила на тази крачка.
Казва, че в никакъв случай не си е представяла да работи нещо сходно, само че финансовите условия го наложили. "Отивам, с цел да изкарам малко пари. Ще карам, колкото устоя. Но ще се върна, тъй като не мога да си показва да бъда надалеч от децата си ", декларира Мариана.
"Хората в България са все по-изморени и намръщени "
И 50-годишната Елка Илиева споделя, че е вдовица. Трагедията в фамилията ѝ обаче се разиграла до момента в който към този момент работела в Германия. Тогава ѝ се наложило да вземе най-тежкото решение - или да се върне дефинитивно в България, с цел да се грижи за децата си, или да остане и да обезпечи финасовата непоклатимост на фамилията. Избрала второто.
Днес Елка живее в Нюрнбрехт и от година и половина е обществен помощник на стара жена с деменция. Очарована е от фамилията, при което е попаднала, и споделя, че за времето, в което работи при тях, е получила повече самопризнание, в сравнение с за целия ѝ 30-годишен трудов стаж в България. За разлика от останалите, 50-годишната жена е безапелационна, че не желае да се връща в родината.
"Уморих се да се боря със системата. Осъзнах, че в България нещата в никакъв случай няма да се оправят. 30 години чаках някаква смяна, само че тя не пристигна. Виждах, че работим, трудим се, само че не вървим напред, а обратно. Опитвах се сама да трансформирам нещата към мен, само че нямах поддръжка. От година на година нещата ставаха все по-зле и по-зле. Това ме окуражи да отпътува ", изяснява Елка. Според нея хората в България стават "все по-намръщени, изморени, демотивирани и изнервени ".
Тя обаче е оставила децата ѝ сами да решат къде ще продължат житейския си път. "Като всяка майка аз желая най-хубавото за тях, само че в последна сметка и те са персони и имат право на мнение. Аз не мога да вземам решение тяхната орис ", приключва Елка.
Шофьорът подканва пасажерите да се качат в рейса. След минути ще потегли. И ще ги води до Мюнхен, Франкфурт, Кьолн, Мюнстер. Много от тях ще останат там дълго.
***
Тази публикация е част от плана "Let´s face it: should I stay or should I go? ". Там се разгласяват репортажи и видеа, отдадени на миграцията от България към Германия. Те осведомят за живота в Германия, за провокациите и компликациите първоначално. Показват истории на българи, решили да заминат. Или такива, решили да се върнат. Let´s face it!
След броени минути следващият рейс ще потегли за Германия. Пред входа му към този момент се е образувала опашка.
Според Германската статистическа работа, през 2018 всеки ден по 74 българи са емигрирали във Федералната република. Днес в Германия живеят над 330 000 българи, като съвсем половината са се преселили в страната през последните 5 години, а над две трети от тях са на възраст под 45 години.
Така стартира разбор на Дойче Веле, озаглавен "Защо отпътувам за Германия? Четири ориси ".
"В Германия не всичко е розово "
А хората, които всеки миг ще се качат в рейса? Какво ги е предиздвикало да заминат за Германия? Дали отиват там за дълго? Или просто ще гостуват на някого?
Една усмихната млада жена споделя, че се е преместила в Германия през 2013 година. Тогава е била на 25 години. Решението ѝ да замине пристигнало непринудено - отворила ѝ се опция за работа и тя тръгнала без да се замисля.
Името ѝ е Гергана Бориславова. Преди да се реалокира в Германия, е работела като хорист в Държавния музикален спектакъл в София.
"Изкарвах чисто на месец 327 лв.. Ситуацията беше нетърпима, всеки на мое място би постъпил по същия метод ", изяснява тя. Според нея доста от българите, напускащи родината, се вземат решение на тази крачка поради проблеми от финансово-битов темперамент.
"Идвайки в Германия, те си мислят, че всичко в тази страна е розово, само че истината е, че и тук пари се изкарват мъчно. Конкуренцията е жестока. Непрекъснато би трябвало да се доказваш, че си добър, че можеш, че имаш капацитет и качества. " На този стадий тя не счита да се връща в България, само че мощно има вяра, че някой ден това ще се случи.
"Надявам се, че за България ще дойдат светли дни, само че те ще настъпят единствено в случай че ние, хората излезли в чужбина, се обединим, сплотим и пренесем опита, който сме добили зад граница. Ако някой ден се върна, моята цел ще бъде посредством опита, който съм добила тук, да направя нещо ново за България ", споделя Гергана.
На същото мнение е и 36-годишният Деян Радев, който преподава финанси в Бонския университет. От идната година той счита да продължи академичната си кариера в България. Вече изследва другите благоприятни условия, тъй като е решил, че на този стадий би имал доста по-голям принос към науката в родната си страна, в сравнение с в Германия.
"Получих задоволително от Германия и в този момент желая да предам опита си на младите. Целта ми е като се върна в България да преподавам по този начин, че младежите да не изпитват потребност да търсят познания на открито. Освен това желая да потвърдя, че даже и в България могат да се вършат научни проучвания на международно равнище ", изяснява Деян.
Разказва още, че преди време отпътувал не по политически или стопански аргументи, а поради желанието за личностно израстване.
"Никога не съм имал за цел да напущам България, само че и не скърбя, че го направих, тъй като Германия ми даде доста. Чувствам сe добре тук, само че след 13 години в Германия мисля, че ми е време да се върна ", споделя Деян.
Пред рейса има и хора, които за първи път в живота си ще пътуват в чужбина. Например 52-годишната Мариана Андонова. Тя е очевидно разтревожена, не ѝ е елементарно да се раздели с България.
Заминава за Германия, с цел да работи като камериерка за шест месеца. Разказва, че брачният партньор ѝ умрял преди 7 години, само че едвам в този момент, откакто дъщерите ѝ пораснали, се решила на тази крачка.
Казва, че в никакъв случай не си е представяла да работи нещо сходно, само че финансовите условия го наложили. "Отивам, с цел да изкарам малко пари. Ще карам, колкото устоя. Но ще се върна, тъй като не мога да си показва да бъда надалеч от децата си ", декларира Мариана.
"Хората в България са все по-изморени и намръщени "
И 50-годишната Елка Илиева споделя, че е вдовица. Трагедията в фамилията ѝ обаче се разиграла до момента в който към този момент работела в Германия. Тогава ѝ се наложило да вземе най-тежкото решение - или да се върне дефинитивно в България, с цел да се грижи за децата си, или да остане и да обезпечи финасовата непоклатимост на фамилията. Избрала второто.
Днес Елка живее в Нюрнбрехт и от година и половина е обществен помощник на стара жена с деменция. Очарована е от фамилията, при което е попаднала, и споделя, че за времето, в което работи при тях, е получила повече самопризнание, в сравнение с за целия ѝ 30-годишен трудов стаж в България. За разлика от останалите, 50-годишната жена е безапелационна, че не желае да се връща в родината.
"Уморих се да се боря със системата. Осъзнах, че в България нещата в никакъв случай няма да се оправят. 30 години чаках някаква смяна, само че тя не пристигна. Виждах, че работим, трудим се, само че не вървим напред, а обратно. Опитвах се сама да трансформирам нещата към мен, само че нямах поддръжка. От година на година нещата ставаха все по-зле и по-зле. Това ме окуражи да отпътува ", изяснява Елка. Според нея хората в България стават "все по-намръщени, изморени, демотивирани и изнервени ".
Тя обаче е оставила децата ѝ сами да решат къде ще продължат житейския си път. "Като всяка майка аз желая най-хубавото за тях, само че в последна сметка и те са персони и имат право на мнение. Аз не мога да вземам решение тяхната орис ", приключва Елка.
Шофьорът подканва пасажерите да се качат в рейса. След минути ще потегли. И ще ги води до Мюнхен, Франкфурт, Кьолн, Мюнстер. Много от тях ще останат там дълго.
***
Тази публикация е част от плана "Let´s face it: should I stay or should I go? ". Там се разгласяват репортажи и видеа, отдадени на миграцията от България към Германия. Те осведомят за живота в Германия, за провокациите и компликациите първоначално. Показват истории на българи, решили да заминат. Или такива, решили да се върнат. Let´s face it!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ