Каменни сечива в Монголия разкриват, че хора са пътешествали из евроазиатските степи преди 45 000 г.
Международна група учени откри в Монголия каменни сечива, които свидетелстват, че хора са пътешествали из евроазиатските степи 10 000 години по-рано, в сравнение с се смяташе до момента, заяви Физ.орг, представена от Българска телеграфна агенция.
Артефактите, открити при разкопки край река Толбор сред 2011 година и 2016 година, са на 45 000 години. Специалистите попаднали на няколко хиляди каменни сечива, като 825 от тях се оказали свързани с антични места за лагеруване. Сечивата с издължени лезвиета са аналогични на тези, които бяха открити при разкопки на обекти в Сибир и Северозападен Китай. Това навежда на мисълта за огромно разселване на хора в района.
Въпреки че не разкрили човешки тленни остатъци, учените са уверени, че сечивата са основани точно от модерни хора, а не от неандерталци или денисовци, които не владеели нужната за задачата технология. Освен това въз основа на органични остатъци бе установено, че климатът по това време бил по-влажен, по-топъл и затова по-благоприятен за пасенето на добитъка.
Сечивата датират от ера, през която модерни хора са имали контакти с денисовци. Смята се, че денисовци са предали на Хомо сапиенс гени, които вършат организма по-устойчив към хипоксия и улесняват заселването тук-там с релативно разводнен въздух, като Тибетското плато.
За денисовците - липсващ от лицето на планетата тип или подвид антични хора, се знае въз основа на вкаменелости, които бяха открити в Денисовата пещера в Алтай. Наскоро бе открито, че денисовци и неандерталци евентуално са се кръстосвали между тях и са имали общо поколение.
Известно е, че представители на Хомо сапиенс напуснали Африка преди по-малко от 100 000 години и се разселили в Евразия, като от време на време се кръстосвали с други типове от рода Хомо - неандерталци и денисовци.
Артефактите, открити при разкопки край река Толбор сред 2011 година и 2016 година, са на 45 000 години. Специалистите попаднали на няколко хиляди каменни сечива, като 825 от тях се оказали свързани с антични места за лагеруване. Сечивата с издължени лезвиета са аналогични на тези, които бяха открити при разкопки на обекти в Сибир и Северозападен Китай. Това навежда на мисълта за огромно разселване на хора в района.
Въпреки че не разкрили човешки тленни остатъци, учените са уверени, че сечивата са основани точно от модерни хора, а не от неандерталци или денисовци, които не владеели нужната за задачата технология. Освен това въз основа на органични остатъци бе установено, че климатът по това време бил по-влажен, по-топъл и затова по-благоприятен за пасенето на добитъка.
Сечивата датират от ера, през която модерни хора са имали контакти с денисовци. Смята се, че денисовци са предали на Хомо сапиенс гени, които вършат организма по-устойчив към хипоксия и улесняват заселването тук-там с релативно разводнен въздух, като Тибетското плато.
За денисовците - липсващ от лицето на планетата тип или подвид антични хора, се знае въз основа на вкаменелости, които бяха открити в Денисовата пещера в Алтай. Наскоро бе открито, че денисовци и неандерталци евентуално са се кръстосвали между тях и са имали общо поколение.
Известно е, че представители на Хомо сапиенс напуснали Африка преди по-малко от 100 000 години и се разселили в Евразия, като от време на време се кръстосвали с други типове от рода Хомо - неандерталци и денисовци.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ