Орденът на окултната ръка – тайно общество на журналисти или шега, или и двете
Международна безпределно дълга смешка, предизвикателство, мигане против властта и (поне официално) обществен клуб, Орденът на окултната ръка е напълно действителен, само че макар името си няма нищо общо с никакви тайните теории и сходни нелепости.
Как стартира всичко? Според двама от създателите, Джоузеф Фландърс и Р. Смит, през есента на 1965 група публицисти от Charlotte News, до момента в който, допуска се, пият някакви алкохолни питиета и се любуват на резултата им, подлагат на критика скорошна публикация на техен сътрудник – на преди малко упоменатия Джоузеф Фландърс. В хода на комплицирана и заплетена история за някакво злочинство, Фландърс е написал изречението: „ Все едно посегна долу от небето и размести играчите като че ли са пешки върху някаква голяма дъска за шах. “
След това изречение един от присъстващите споделя: „ Ето това назовавам аз прозаичност. “
От този миг нататък Орденът на окултната ръка към този момент е образуван и сътрудниците на Фландърс са буйно устремени да прокарат фразата в своята лична работа. Според създателят Р. Смит „ съвсем всички съумяват “. С времето публицистите се местят да работят за други вестници и по този начин Орденът се популяризира, дружно с изискванията за участие в него.
Един от най-ранните мисионери на Ордена е Джей Шарбът, който научава за него, до момента в който е в Бостън, а става негов член през 1978 (когато написва фразата в публикация, оповестена от Associated Press). Не след дълго той се мести в The Los Angeles Times и през 1983 споделя за Ордена с няколко кореспонденти от новото си работно място.
Тези публицисти ще се окажат едни от най-успешните в прокарването на основната нищозначеща фраза „ окултна ръка “ в изявленията и материалите си, като съумяват голям брой пъти: през 1983, 1985, 1989 и 1994, както и общо осем пъти сред 1996 и 1998. През 1999 влиза даже в материал за импийчмънта на президента Бил Клинтън.
„ Ръката “ се появява също и в The New York Times, The Boston Globe (9 пъти сред 1987 и 2000) и в The Washington Times (4 пъти сред 1996 и 1998).
Поне 4 от отпечатванията в The Boston Globe са дело на Монти Монтгомъри. Eдин от най-изявените и дейни членове на Ордена на окултната ръка, Морти безпроблемно основава и разгласява фрази като „ Ако президентът на Харвард в миналото се намеси в нещо от рода на реклама или структурата на някой курс, това става с невидимите придвижвания на окултна ръка. “
Как обаче през днешния ден знаем за това скрито общество? Информация за Ордена е била оповестена в разнообразни издания през годините, включително от някогашния президент на American Journalism Review и декан на журналистическото учебно заведение към Университета в Мериленд, Рийс Клегхорн (който научава за Ордена, до момента в който работи в Бостън през 70-те години). Клегхорн написа две колони за него и вследствие на това получава писма от Джоузеф Фландърс и Р. Смит, в които е разказано тъкмо какво се е случило и по какъв начин е почнало всичко (това, което разказахме в началото).
…
В последните години Орденът е позагубил от известността си, макар че фраза „ окултна ръка “ продължава да се появява понякога, в това число и в прогнозата за времето (Марк Лейн в Daytona Beach News-Journal през 2006), в едиториъли за шоубизнеса (Дон Каплан в New York Daily News през 2013), политически текстове (Чейс Пурди в The Roanoke Times през 2013) и даже в отразяването на студентски спортни надпревари (Майкъл Чейкен в периодиката на Университета в Чикаго – Chicago Maroon – през 2014).
От друга страна, доста от членовете на Ордена към този момент гледат към нови провокации. Носителят на Пулицър Пол Грийнбърг, шесткратен член на Ордена, написа през 2006, че поради разкритието на цялата тематика и „ по-мързеливите сътрудници, които пробутват магическата фраза в текстовете си по блудкав и неартистичен метод [и така]… унищожиха цялата интрига “ към този момент е подготвен фразата да се смени с друга не толкоз известна.
Критерият, несъмнено, остава новата фраза „ да е задоволително ужасна, че да се забележи от по-запознатите текстовата стилистика, само че въпреки всичко не толкоз фрапираща, с цел да не се забележи от елементарния четец “, група членове на Ордена размишляват върху и очевидно отхвърлят оферти като „ сходно мек, топъл, чудноват бриз, духащ напразно през палмите “ и „ виси над обстановката като саван “.
