Учените идентифицират 117 гена, които причиняват диабет тип 2
Международен екип от учени, в това число генетичен епидемиолог от Университета на Масачузетс Амхерст (UMass Amherst), организира настоящи проучвания в разнообразни популации по света, които разкриха значими нови прозрения за това по какъв начин гените способстват за диабет вид 2. Изследването е оповестено на 12 май в списание Nature Genetics.
„ Нашите открития са от голяма важност, тъй като се движим към потребление на генетични резултати за оценка на риска на индивида от развиване на диабет ", сподели съавторът на проучването Касандра Спраклен (Cassandra Spracklen), помощник по биостатистика и епидемиология в Училището по публично здраве и здравни науки към Университета на Масачузетс Амхърст.
Диабет вид 2 (известен също като инсулинонезависим диабет или диабет при възрастни) се предизвиква от неприятното потребление на инсулин от тялото. Това дълготрайно хронично заболяване кара непотребната захар да циркулира в кръвния поток. Високата кръвна захар може в последна сметка да аргументи сърдечно-съдови, неврологични и имунологични проблеми.
Диабет вид 2 не е лечим, макар че отслабването, здравословното хранене и упражненията могат да оказват помощ положението да се управлява. Точната причина за диабет вид 2 не е известна, само че откривателите неотдавна откриха генетична връзка с заболяването.
Андрю Морис (Andrew Morris), професор по статистическа генетика в Университета в Манчестър, и професорите от Оксфордския университет Марк Маккарти (Mark McCarthy) и Анубха Махаджан (Anubha Mahajan) взаимно управляват консорциума DIAMANTE (Метаанализ на трансетническата асоциация на диабета) на мета-анализ на 122 разнообразни генома. изследвания на асоциациите (GWAS).
„ Глобалното разпространяване на диабет вид 2, заболяване, изменящо живота, се е нараснало четири пъти през последните 30 години, като през 2015 година са наранени към 392 милиона души ", споделя Морис.
Изследването е значима стъпка към крайната цел за идентифициране на нови гени и схващане на биологията на болестта, което може да помогне на учените да разработят нови лекувания.
Това също е крайъгълен камък в развиването на „ генетични рискови резултати " за идентифициране на човеци, които са по-склонни да развият диабет вид 2, без значение от произхода им.
Мета-анализът съпоставя ДНК на съвсем 181 000 души с диабет вид 2 и 1,16 милиона души, които не го вършат. Чрез търсене в целия човешки геном за набори от генетични маркери, наречени единични нуклеотидни полиморфизми или SNP, изследванията за асоциации в целия геном търсят генетични разлики сред хора със и без заболяването.
Тази техника разрешава на учените да се съсредоточат върху елементи от генома, свързани с риска от заболяване, което оказва помощ да се дефинират тъкмо гените, които предизвикват болестта.
Въпреки това, най-големите изследвания за асоцииране на генома на диабет вид 2 исторически включват ДНК от хора с европейски генезис, което има стеснен прогрес в разбирането на заболяването при други популации.
За да отстранен този превес, учените от консорциума DIAMANTE са събрали най-разнообразната сбирка от генетична информация за заболяването, включваща близо 50% от индивидите от популациите на Източна Азия, Африка, Южна Азия и Латинска Америка.
„ Досега повече от 80% от тези типове геномни проучвания са били провеждани в бели популации от европейски генезис, само че знаем, че оценките, предопределени извънредно за хора от един генезис, се показват неприятно при хора от различен генезис ", споделя Спраклен, който проучва и координира обменните данни за източноазиатските предшественици.
Новата публикация се основава на предходното изследване на Spraklen, идентифициращо генетични асоциации с диабет вид 2 в популациите от Източна Азия и идентифициране на генетични асоциации с характерности, свързани с диабета (глюкоза на гладно, инсулин на гладно, HbA1c) в популации със смесено родословие.
„ Тъй като нашето изследване включва хора от разнообразни елементи на света, в този момент имаме доста по-пълна картина за това по какъв начин моделите на генетичен риск от диабет вид 2 се разграничават в другите популации ", споделя Маккарти.
Махаджан прибавя: „ Досега сме разпознали 117 гена, които могат да причинят диабет вид 2, 40 от които не са докладвани по-рано. Ето за какво ние имаме вяра, че това е значима стъпка напред в разбирането на биологията на това заболяване. "
Справка: DOI: 10.1038/s41588-022-01058-3
***
Източник:
„ Нашите открития са от голяма важност, тъй като се движим към потребление на генетични резултати за оценка на риска на индивида от развиване на диабет ", сподели съавторът на проучването Касандра Спраклен (Cassandra Spracklen), помощник по биостатистика и епидемиология в Училището по публично здраве и здравни науки към Университета на Масачузетс Амхърст.
Диабет вид 2 (известен също като инсулинонезависим диабет или диабет при възрастни) се предизвиква от неприятното потребление на инсулин от тялото. Това дълготрайно хронично заболяване кара непотребната захар да циркулира в кръвния поток. Високата кръвна захар може в последна сметка да аргументи сърдечно-съдови, неврологични и имунологични проблеми.
Диабет вид 2 не е лечим, макар че отслабването, здравословното хранене и упражненията могат да оказват помощ положението да се управлява. Точната причина за диабет вид 2 не е известна, само че откривателите неотдавна откриха генетична връзка с заболяването.
Андрю Морис (Andrew Morris), професор по статистическа генетика в Университета в Манчестър, и професорите от Оксфордския университет Марк Маккарти (Mark McCarthy) и Анубха Махаджан (Anubha Mahajan) взаимно управляват консорциума DIAMANTE (Метаанализ на трансетническата асоциация на диабета) на мета-анализ на 122 разнообразни генома. изследвания на асоциациите (GWAS).
„ Глобалното разпространяване на диабет вид 2, заболяване, изменящо живота, се е нараснало четири пъти през последните 30 години, като през 2015 година са наранени към 392 милиона души ", споделя Морис.
Изследването е значима стъпка към крайната цел за идентифициране на нови гени и схващане на биологията на болестта, което може да помогне на учените да разработят нови лекувания.
Това също е крайъгълен камък в развиването на „ генетични рискови резултати " за идентифициране на човеци, които са по-склонни да развият диабет вид 2, без значение от произхода им.
Мета-анализът съпоставя ДНК на съвсем 181 000 души с диабет вид 2 и 1,16 милиона души, които не го вършат. Чрез търсене в целия човешки геном за набори от генетични маркери, наречени единични нуклеотидни полиморфизми или SNP, изследванията за асоциации в целия геном търсят генетични разлики сред хора със и без заболяването.
Тази техника разрешава на учените да се съсредоточат върху елементи от генома, свързани с риска от заболяване, което оказва помощ да се дефинират тъкмо гените, които предизвикват болестта.
Въпреки това, най-големите изследвания за асоцииране на генома на диабет вид 2 исторически включват ДНК от хора с европейски генезис, което има стеснен прогрес в разбирането на заболяването при други популации.
За да отстранен този превес, учените от консорциума DIAMANTE са събрали най-разнообразната сбирка от генетична информация за заболяването, включваща близо 50% от индивидите от популациите на Източна Азия, Африка, Южна Азия и Латинска Америка.
„ Досега повече от 80% от тези типове геномни проучвания са били провеждани в бели популации от европейски генезис, само че знаем, че оценките, предопределени извънредно за хора от един генезис, се показват неприятно при хора от различен генезис ", споделя Спраклен, който проучва и координира обменните данни за източноазиатските предшественици.
Новата публикация се основава на предходното изследване на Spraklen, идентифициращо генетични асоциации с диабет вид 2 в популациите от Източна Азия и идентифициране на генетични асоциации с характерности, свързани с диабета (глюкоза на гладно, инсулин на гладно, HbA1c) в популации със смесено родословие.
„ Тъй като нашето изследване включва хора от разнообразни елементи на света, в този момент имаме доста по-пълна картина за това по какъв начин моделите на генетичен риск от диабет вид 2 се разграничават в другите популации ", споделя Маккарти.
Махаджан прибавя: „ Досега сме разпознали 117 гена, които могат да причинят диабет вид 2, 40 от които не са докладвани по-рано. Ето за какво ние имаме вяра, че това е значима стъпка напред в разбирането на биологията на това заболяване. "
Справка: DOI: 10.1038/s41588-022-01058-3
***
Източник:
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ