Мая Василева е полицейски инспектор в Районно управление-Каварна към Областната ...

Мая Василева е полицейски инспектор в Районно управление-Каварна към Областната

Красива полицайка от Каварна наказва джигитите на пътя СНИМКИ

Мая Василева е полицейски контрольор в Районно управление-Каварна към Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи в Добрич.

Длъжността, която извършва, е по-скоро по линия на Пътна полиция и я съвместява с другите длъжностни характерности, които се изискват за полицейски контрольор в районно ръководство, написа pronewsdobrich.bg.

Завършила е компетентност История и археология в Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски”, преподавател е по история. След това приключва Полицейска школа в Академия на Министерство на вътрешните работи във Варна.

Семейна е, има дете на 7 години, което е в първи клас. Съпругът й също е чиновник в Министерство на вътрешните работи – в Гранична полиция.



- Инспектор Василева, по какъв начин една жена взема решение да стане служител на реда? Какво Ви накара да изберете тази специалност?

- Колкото и травиално да звучи, още от дребна желаех да стана служител на реда. Такъв е мечтал да стане и татко ми, само че заради независещи от него условия не са се случили нещата. Съпругът ми реши да кандидатства в полицията и аз на смешка взех решение и да кандидатствам с него. Просто се случиха нещата, за което съм доста щастлива.

- Какви са главните Ви отговорности като полицейски контрольор?

- Основните ми отговорности сега са по линия на пътната сигурност, предварителна защита и недопускане на пътни произшествия. Всичко в ежедневната ми работа, която извършвам, е строго несъмнено и в тази тенденция. Основната ни активност е да следим за съблюдаване на разпоредбите на придвижване, превъзпитание на водачите за недопускане на нарушавания от тяхна страна.

При открито нарушавания да постановяваме съответните наказания и превантивни ограничения по отношение на водачите. В взаимозависимост от тежестта на нарушаването глобите и превантивните ограничения по отношение на Закона за придвижването по пътищата и другите закони, с които работим, са разнообразни.



- Как Ви възприемат водачите, когато ги спрете на пътя и видят, че сте жена?

- От 10 години съм чиновник на Министерство на вътрешните работи. Когато започнах в бранш „ Пътна полиция” при ОД на Министерство на вътрешните работи във Варна бях единствената жена пътен служител на реда. Тогава имаше единични сътрудници дами и към него миг може би е правело някакво усещане. Дори се е случвало когато работим по линия на пътна сигурност и правим надзор на водачите без да им подаваме палка да спрат защото не бяха виждали жена пътен служител на реда.

Към момента с горделивост мога да кажа, че дамите сме доста повече. А и това се следи в международен мащаб, освен във Варна, Добрич или България. Както знаем, все по-често се срещат дами служители на реда, дами военни и дами, изпълняващи специалности, които обратно във времето са е смятало, че са мъжки.

Важното е да отбележа, че след тези 10 години по нищо не правя отстъпка на мъжете сътрудници, тъй като считам, че съм натрупала задоволително професионализъм, знания и самонадеяност с помощта на стажа, опита и познанията, които съм придобила обратно във времето.

А може би това се дължи и на поддръжката от сътрудниците и управлението, която имам сега и която съм получавала и обратно в годините. Благодарна съм на всички сътрудници и управителни чиновници, с които съм имала и имам допир.

- Кои са по-добри, по-внимателни водачи – дамите или мъжете и за какво?

- Както във всяка една специалност или начинание, надлежно има положителни водачи – мъже или дами. Дори не зная за какво би трябвало да се дефинира кои са по-добри, изобщо да съществува подобен въпрос в обществото. Това, което мога да кажа от практиката си, е, че дамите са по-дисциплинирани, по-внимателни от мъжете.

Благодарение на това, че мъжете изпитват някакви опасения и предубеждения по отношение на дамите, това е техният метод да покажат, че бъркат и това ги подтиква да бъдат по-внимателни и по-разумни.

- Какви са наблюденията Ви – стават ли по-дисциплинирани водачите на пътя през последните години или наклонността е противоположна?

- Старанията и напъните, които поставя Министерство на вътрешните работи, са безкрайни в тази тенденция за превъзпитание на водачите за недопускане на пътните произшествия и понижаване на пътнотранспортния травматизъм. Това е един от главните проблеми, с които се бори Министерство на вътрешните работи през последните години.

Провеждат се редица срещи с разнообразни участници в придвижването от разнообразни възрастови групи – посещаваме деца даже от детската градина, организираме срещи с учители, с родители.

Ежедневно аз и моите сътрудници участваме в разнообразни полицейски интервенции тъкмо по линия на сигурност на придвижването, които считам, че имат доста добър резултат за понижаване на предпоставките за настъпване на пътните произшествия.

Ежедневно се залагат точки на надзор на скоростния режим както по основните артерии и основни пътища, по този начин и в самите дребни обитаеми места.

Смятам, че това от своя страна предизвика водачите да бъдат по-предпазливи, по-внимателни, защото се научават, знаят, чакат, че в този миг ще има сложено някъде техническо средство, което вероятно може да ги снима. Това от своя страна понижава сигурно предпоставките за настъпване на пътни произшествия заради придвижване с несъобразена скорост с пътните условия.

Обществото към този момент е задоволително осведомено за това, че множеството пътни произшествия настъпват поради превишена или несъобразена скорост с пътните условия.

Поставянето на такива точки за надзор и механически средства, считам, че имат доста добър резултат и превъзпитава несъмнено водачите.

Доказано е от последните изследвания на експертите, които работят по пътна сигурност, че поради заплеснатост на водачите се позволяват доста пътни произшествия – при ръководство на МПС до момента в който приказваш без устройство, което разрешава използването му без присъединяване на ръцете. Също по този начин обръщането, комуникирането с пасажерите на задните седалки.

Всичко това се следи от нас и се стараем да превъзпитаме и да влияем върху водачите.

По линия на предварителна защита на пътна сигурност в ОД на Министерство на вътрешните работи работим по план за основаване на детска брошура, която да обгръща учениците от първи до четвърти клас. Нарекли сме я „ Движение по правилата”.

Това е един детски полицейски бележник с друг тип нарушавания, за които децата би трябвало да управляват родителите си до момента в който ръководят съответното моторно транспортно средство – дали си слагат колан, дали нарушават сигналите на светофарните уредби, маркировки, дали пропущат пешеходци и т. н.

Разделени са другите типове нарушавания по дати. Когато родител допусне нарушаване саморъчно се разписва в този бележник, признавайки си виновността.

Подобна самодейност имаше и в ОД на Министерство на вътрешните работи във Варна и тя даде доста добър резултат върху самите родители, защото се стараят най-малко в наличието на децата си да не позволяват нарушавания.

- Кои са най-трудните моменти в работата Ви?

- Трудните моменти са всекидневни, както във всяка една специалност. При нас нещата са малко по-непредвидими, доста по-сериозни. Елементарното, което мога да посоча, е при налагането на наказания на някои от водачите – било съставянето на друг тип санкция било под формата на акт за определяне на административно нарушаване или санкция с фиш.

Понякога това провокира или предизвика яд в някои от водачите и настъпват конфликтни обстановки. Другото е приемане на сигнал за пътен случай, при който има потърпевши лица и изключително деца.

При пътуването към мястото на произшествието настройката и страстите, които изпитва всеки един от нас – пътен служител на реда или служител на реда, са неописуеми. Посещението на място носи отговорности и компликации, тъй като от време на време можеш да пристигнем преди медицинските чиновници и се постанова да осигурим първа долекарска помощ, да обезопасим мястото.

Случва се да има изобилен дъжд, снеговалеж. Това е рисково, мъчно, само че се оправяме и продължаваме напред. Нашата съществена цел е да запазим живота и здравето на хората доколкото е допустимо и зависи от нас въобще.

- Кога чувствате най-голямо задоволство от специалността си?

- Може би когато съм била потребна и съм избавила някого.

Мога да посоча – даже когато сме заловили даден лидер, който си е разрешил да седне зад кормилото след използването на алкохол или наркотични и техни аналози и по този метод сме предотвратили възможен пътен случай, защото лидерът в този миг не възприема ситуацията, дейностите му са нелогични и по този метод може да заплаши живота на моето дете, на вашето, на вашата майка, татко, брат, сестра.

Така че това единствено по себе си, съгласно мен, води до огромно задоволство и има задоволителна тежест.

Източник: blitz.bg


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg