Масовият българин не харесва хаоса, непредвидимостта, обирджийството. А истеричната политика

Масовият българин не харесва хаоса, непредвидимостта, обирджийството. А истеричната политика от последните години докара тъкмо дотук. Днес българинът желае най-сетне да излезе от 90-те, които се проточиха прекомерно дълго.

В продължение на над десетилетие политиката - по света и у нас - бе доминирана от истерици с недобри планове към общото богатство. Имаше години, в които бъдещето изглеждаше тяхно - по един неизпълним и немилостив метод. Днес обаче на всички места в цивилизования свят следим техния залез. Връща се това " обикновено ", подбудено през столетията от демокрацията, законовия ред, мира, солидарността и справедливостта. Истериците губят избори от Съединени американски щати до Словакия. Печелят умерените, учтивите, уважителните и приличните.
Редакцията предлага
Белезите на 90-те години

След митингите от 2020 година в България също виждаме този развой. Парадоксално, само че факт: оказа се, че крайната форма на политика, всенародният митинг, създаде политическа обстановка, в която крайностите са се оказали неприемливи. В характерния български подтекст тази гражданска война в националното схващане бе стимулирана от едно ясно изразено предпочитание, разрастващо се на равнището на културата и, затова, трайно и дълготрайно: да се излезе най-накрая от обстановката, при която безобразията, против които е належащо да се стачкува, елементарно стават предписание. Накратко: да се излезе от дълго проточилите се 1990-те години.

Погледнати от този ракурс, главните белези на тези години бяха три:

- Крайното разделяне и опълчване, особено за двуполюсните политически системи. Това разделяне се показваше с държание, учредено върху непоносимост, отменяне, ненавист, обиди и доста викове.

- Разпад на законността и заменянето ѝ със мощ или най-малко с привидността на мощ

- Буйстващо персонално държание, обусловено от отпадането на старите контролни механизми и неналичието на нови, в комбиниране с ненадейно появилите се стопански условия за хедонистично държание след десетилетия на социалистически недостиг. Чалгата бе изразът на това в областта на всеобщата просвета.

Години на делене, насъскване и тормоз

На тази основа се образува нова (анти)култура на другарство, деградираща към цялостна истеричност на държанието. След като разруши двуполюсния политически модел, Сакскобургготски се опита да укроти нервността посредством налагането на сдържан режим на обществено говорене и държание. Това обаче не се получи, защото не стъпваше нито върху деликатен разбор, нито - върху сериозна политическа визия.

В идващите години цялата неистовост на 1990-те години мазета непосредствено в политиката и в ръководството, стигайки своя връх в интервала на властване на Бойко Борисов. Следвайки образеца на други крайни популисти, той наложи дискурс на делене, насъскване и тормоз. Не след дълго той се оказа съответен изразител на истеричния дух на времето, последван от Орбан в Унгария, Качински в Полша, Тръмп в Съединени американски щати, както и от крайните популистични партии, напъплили Стария континент.

В по-голямата си част обаче българите не буйстват. Те са прилични, умерени хора. Известно време могат да се фасцинират от модели на извънредно държание, привиждайки в него някакъв подвиг. В последна сметка обаче междинният българин стига до прозрението, че рисковото държание е просто непристойно и позорящо. Освен това, макар склонността на малцинство българи да залитат към екзотични, крайни идеологии, множеството са здравомислещи хора. На тях относително бързо им омръзват бомбастичността, преувеличенията и откровените неистини на популистите.

До какво води истеричната политика?

Не на последно място, всеобщият българин не харесва хаоса, непредвидимостта и обирджийството. А истеричната политика, разбра той, води точно до това. Например, когато към разпада на законността при ръководството на Борисов се добави и разпад на институциите, се стигна до голо властване на бандити, измамници и обирджии.

В последна сметка, към средата на 2021 година българското общество образува ясното искане за преустановяване на политиката на нервност и на обвързваните с нея извращения на естественото, подредено, скромно живеене. Започна да търси съответните умерени и прилични политици. И, за собствен шанс, стартира да ги намира.

Като начало регистрира приличния метод, по който партиите в Демократична България вършат политика от години - и удвои поддръжката си за Демократична България. След като повика Слави Трифонов, един прям политически истерик, да смъкна от власт своето сходство Борисов, българското общество му обърна тил точно поради нервностите на партията Има Такъв Народ. Обществената поддръжка се преориентира към новата умерена мощ - Продължаваме промяната, олицетворворявана от Кирил Петков и Асен Василев, които имат всевъзможни недостатъци, само че не са истерици.

Изборите през ноември: цялостно е с претенденти истерици

В подтекста на тези промени в публичните настроения, извънредно любопитен наподобява описът както на политическите сили, по този начин и на претендентите за президент, които ще се явят на избори на 14 ноември.

Лагерът на истериците обичайно се предвожда от ГЕРБ. След десетилетие насъскване и делене, извънредно неоснователен - смехотворен даже - наподобява неочакваният напор на Борисовата партия да стартира кандидатурата на Анастас Герджиков като сплотяваща, умерена и прилична. Такива разминавания сред фасада и наличие могат да не са особена спънка при изгрева на някаква политическа сила; само че когато се случва в нейния залез, нормално следва наказване от публиката. От тази позиция наподобява, че нито резултатът на ГЕРБ, нито на Герджиков ще бъде впечатляващ, да не приказваме за триумфален.

След десетилетно съблюдаване на външно възпитание, извънредно ненадейно в лагера на истериците се оказа Движение за права и свободи. Напоследък не минава ден, без от някоя медия да се изплискат нервностите на Мустафа Карадайъ по тематиката " олигархичния бизнес-медиен-НПО кръг Капитал ". Какъвто и да е претендентът на Движение за права и свободи за президент (ако има такъв), подреждането на тази партия в лагера на истериците му подсигурява неприятен резултат. Едва ли и парламентарният избор за Движение за права и свободи ще завоюва от внезапното препозициониране на партията в редиците на истериците.

Към лагера на истериците можем да зачислим и наличните президентски претенденти, излъчени от до неотдавна наричащите себе си " патриоти ": Волен Сидеров, Веселин Марешки, Костадин Костадинов, както и Валери Симеонов - в случай че се окаже излъчен. В очите на обществото това са неприлични хора, които няма да се снабдят с порядъчен резултат.

Румен Радев vs. Лозан Панов

Лозан Панов - най-силният съперник на Румен Радев за президентския пост?

Да се разберем: острите, твърди и безкомпромисни позиции не са безусловно симптом на политическа нервност. Това важи и за двамата съществени претенденти за президентския пост - Румен Радев и. Те са известни с твърди позиции и остри изявления. И двамата обаче, както и подкрепящите ги обединения (освен, несъмнено, ИТН), са ясно позиционирани в лагера на приличните политици, които не подклажат делене, ненавист или вилнеене.

Ако желанието на обществото за преустановяване на нервността е задоволително надълбоко и трайно, Радев и Панов като нищо могат да се окажат един против различен на балотаж. Тази вероятност слага и двамата пред тестването да не трансфорат своята податливост към заемане на твърди политически позиции в лична нервност един против различен. Ако това стане, двамата освен ще губят поддръжка, само че и ще отсрочат във времето трайното определяне на умереността в политиката.

Разбира се, политиката - изключително в предизборна обстановка - е като футбола: всевъзможни обрати са вероятни във всеки миг. Но в случай че няма неочаквани катаклизми, на 15 ноември можем да осъмнем с парламентарно болшинство от прилични хора и с балотаж сред Радев и Панов.

А най-интересното нещо ще бъде да забележим зад кого ще се подредят истериците при подобен балотаж, по какви аргументи и с какви свои екстремистки кроежи срещу общото богатство.

***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.