Родена е Мария Гаетана Анези, италианска математичка
Мария Гаетана Анези e италианска математичка, една от най-значимите дами в историята на математиката. Добива популярност със своя учебник по диференциално броене и изучаваната от нея крива от трета степен версиера, наречена още „ къдрица на Анези “.
Родена е на 16 май 1718 година в Милано, Италия, в аристикратично многодетно семейство. Баща ѝ е професорпо математика в Болонския университет. Мария Гаетана от дребна получава положително обучение, като учи математика и антични и източни езици. До тринадесетия си рожден ден към този момент владее гръцки, иврит, испански, немски и латински. Знае се, че на 9-годишна възраст тя изнася на латински език сказка, отдадена на достъпа на дамите до висше обучение. Баща ѝ имал мощно въздействие над нея през целия ѝ живот и тя в никакъв случай не подписва брак и не напуща родния си дом.
![Роден е Иван Герджиков, български психиатър]( "Роден е Иван Герджиков, български психиатър")
Роден е Иван Герджиков, български психиатър
Роден е на 15 май 1945 година в София. Завършва ВМИ, София през 1969 година, като по време на следването си е кръжочник по психиатрия при акаде...
Анези имала шанс, че разкрила добър преподавател по математика в лицето на монаха Рамиро Рампинели, учител в университетите в Болоня и Рим. Под негово управление тя учи трудовете на французите Гийом Франсоа дьо Лопитал и Шарл Рене Рейно (Charles René Reyneau), и се въодушевява за написването на своя прочут двутомен учебник „ Instituzioni analitiche ad uso della gioventu italiana “ („ Основи на разбора за приложимост от италианската юноша “). В първия му том се преглеждат крайните величини, а във втория – безпределно дребните. В частност, потвърждава, че всяко уравнение от трета степен има три корена. Учебникът е приключен през 1745 година и изпратен за критика от Якопо Рикати и неговия наследник Винченцо Рикати, а три години по-късно – публикуван. Този труд прави огромно усещане на математическата общественост в Европа. В критика на Парижката академия на науките е маркирано умелото, стройно и хомогенно ревю, с което са показани резултатите на доста математици, употребявали за доказателствата си прекомерно разнороден математически инструментариум. Впечатлен е и папа Бенедикт XIV, който в писмо до Анези декларира, че трудът ѝ ще популяризира Италия и академията в Болоня.
През октомври 1750 година тя получава покана да управлява Катедрата по математика там, само че възпрепятствана от своя могъщ татко, тя по този начин и в никакъв случай не приема поканата. Две години по-късно той умира, само че Анези към този момент е взела решението да отдаде остатъка от живота си на болногледачество и щедрост, като отваря дом за възрастни небогати дами. Похарчила цялото си положение за благородната идея, през 1799 година тя умира в цялостна бедност в приюта, който в миналото е управлявала.
Родена е на 16 май 1718 година в Милано, Италия, в аристикратично многодетно семейство. Баща ѝ е професорпо математика в Болонския университет. Мария Гаетана от дребна получава положително обучение, като учи математика и антични и източни езици. До тринадесетия си рожден ден към този момент владее гръцки, иврит, испански, немски и латински. Знае се, че на 9-годишна възраст тя изнася на латински език сказка, отдадена на достъпа на дамите до висше обучение. Баща ѝ имал мощно въздействие над нея през целия ѝ живот и тя в никакъв случай не подписва брак и не напуща родния си дом.
Роден е на 15 май 1945 година в София. Завършва ВМИ, София през 1969 година, като по време на следването си е кръжочник по психиатрия при акаде...
Анези имала шанс, че разкрила добър преподавател по математика в лицето на монаха Рамиро Рампинели, учител в университетите в Болоня и Рим. Под негово управление тя учи трудовете на французите Гийом Франсоа дьо Лопитал и Шарл Рене Рейно (Charles René Reyneau), и се въодушевява за написването на своя прочут двутомен учебник „ Instituzioni analitiche ad uso della gioventu italiana “ („ Основи на разбора за приложимост от италианската юноша “). В първия му том се преглеждат крайните величини, а във втория – безпределно дребните. В частност, потвърждава, че всяко уравнение от трета степен има три корена. Учебникът е приключен през 1745 година и изпратен за критика от Якопо Рикати и неговия наследник Винченцо Рикати, а три години по-късно – публикуван. Този труд прави огромно усещане на математическата общественост в Европа. В критика на Парижката академия на науките е маркирано умелото, стройно и хомогенно ревю, с което са показани резултатите на доста математици, употребявали за доказателствата си прекомерно разнороден математически инструментариум. Впечатлен е и папа Бенедикт XIV, който в писмо до Анези декларира, че трудът ѝ ще популяризира Италия и академията в Болоня.
През октомври 1750 година тя получава покана да управлява Катедрата по математика там, само че възпрепятствана от своя могъщ татко, тя по този начин и в никакъв случай не приема поканата. Две години по-късно той умира, само че Анези към този момент е взела решението да отдаде остатъка от живота си на болногледачество и щедрост, като отваря дом за възрастни небогати дами. Похарчила цялото си положение за благородната идея, през 1799 година тя умира в цялостна бедност в приюта, който в миналото е управлявала.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ