Брюксел се качва на зеления експрес
Маргрете Вестагер, бъдещият датски изпълнителен заместник-председател на Европейска комисия, реши да показва зелената си политически конфигурация напълно безусловно
Ако през 2014 година при избора на Европейската комисия мантрата беше " работни места, работни места, работни места ", в този момент всички повтарят " климатични промени ".Страни като България, които дълго отказваха да одобряват новата действителност, може да се окажат неподготвени за смяната в курса на Брюксел.Новите комисари дават съществени поръчки, че ще наблюдават за върховенството на закона в страните членки, само че елементи още липсват. В Брюксел с изключение на от европейски политики би трябвало да се схваща и от знаци. Например какво значи появяването на Маргрете Вестагер пред Европейския парламент във вторник, облечена в зелени флорални претекстове, държейки телефон с сходен калъф? Вестагер, която ще координира цифровите политики в Европейска комисия и която резервира поста на комисар по конкуренцията, има навика да преценява облеклото си с тематиката, по която ще приказва. Така че какъв е сигналът към евродепутатите, които я изслушваха за новата й позиция на изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия? Накратко - зеленото е новото черно в Брюксел.
По принцип чуванията на претендентите за еврокомисари от Европейския парламент са скучно събитие, в което може да научите освен това за такива значими неща като синергията или таксономията на устойчивото развиване. Най-интересното в цялата процедура са залозите кои кандидат-комисари ще бъдат отхвърлени от евродепутатите - тази година на Унгария и Румъния поради спор на ползи, а номинираните от Полша и Франция се явяваха на поправителни изпити (Силви Гуляр ще би трябвало да го вземе след публицистичното привършване на броя на " Капитал " ). Но пък чуванията са и комфортен миг да се очертаят целите на Брюксел за идващите пет години. И по какъв начин те ще засягат България, изключително в региона на политиките за климатичните промени или върховенството на закона.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Тънката зелена линия на Европейска комисия
Независимо от региона нямаше комисар, който да не спомене нещо за политиката за измененията в климата. Например българската номинация Мария Габриел, която е препоръчана да оглави ресора " Иновации и юноша ", трябваше да дава отговор по какъв начин ще съобрази научните стратегии на Европейски Съюз със зелените политики на 27-те. Въпроси имаше дори към номинирания за комисар по правораздаването Дидие Рейндер. Според евродепутатите той би трябвало да наложи екологични стандарти, които да бъдат изпълнявани от европейските компании при покупко-продажбите им в чужбина. Въпреки че климатичният приоритет беше подложен още с избирането на Урсула фон дер Лайен за ръководител на Европейска комисия, в този момент шаблонизираната концепция за " зелена договорка ", която, от една страна да разреши масирани вложения за енергиен преход към нисковъглеродна стопанска система, а от друга, да компенсира засегнатите, стартира да получава плът и маниер. И България има аргументи да се тормози от това.
Новият климатичен " цар " Франс Тимерманс, който персонално ще дава отговор за политиките за климатичните промени, съобщи, че ще упорства към 2030 година Европейски Съюз да увеличи задачата си за понижение на излъчванията от CO2 до 55% (спрямо равнището им през 1990 г.). Към 2020 година се чака да бъде реализирано понижение с 20% на излъчванията, а през предходната година страните членки се договориха за 40% след десетилетие. Тоест в този момент Тимерманс предлага нарастване на упоритостта съвсем двойно.
Тази политика се поддържа от Европейска комисия и Европейския парламент с претекста, че единствено по този начин може да се изпълнят поетите задължения в Парижкото съглашение за климата (за ограничение на повишаването на световните температури с под два градуса по Целзий до края на столетието), както и с обстоятелството, че доста страни членки към този момент надскачат поетите цели към 2020 година
Тимерманс също така поддържа разширението на системата за търговия с позволение за излъчвания на CO2 към морския бранш, само че и към автомобилния бранш. Последното би насърчило електроавтомобилността, само че би означавало спомагателен разход за транспортните форми и водачите, поради което до момента се блокираше от страни като Германия (която обаче към този момент разисква да вкара сходна скица на национално ниво).
Всичко това значи по думите на Тимерманс " да желаяме използването на някои в действителност тежки спомагателни ограничения ". В същото време той не съумя да каже по какъв начин тъкмо ще се финансира този преход, изключително в по-засегнатите страни като Полша или България. Засега във Фонда за обективен преход, която би трябвало да подкрепя страните с огромен въглищен бранш, за идващите седем години са препоръчани 5 милиарда евро, които са извънредно незадоволителни. По думите на Тимерманс в допълнение пари би трябвало да дойдат от пренасочване на средства от съществуващи политики като кохезионната или земеделската.
Другият изпълнителен заместник-председател на Европейска комисия Валдис Домбровскис сподели, че се надява в идващото десетилетие да бъдат вложени един трилион евро обществени и частни вложения в ограничения за битка с климатичните промени. За задачата ще бъдат употребявани както част от еврофондовете, по този начин и Европейската капиталова банка (ЕИБ), която скоро може да се трансформира в Климатична банка и да стартира отпущането на заеми единствено за планове, свързани с климатичните промени.
Тимерманс и Вестагер обрисуваха и амбициозна скица по какъв начин Европейски Съюз да повлече след себе си и останалия свят – и двамата са последователи на въвеждането на въглеродното мито, т.е. спомагателното облагане на вноса от страни, които нямат климатично законодателство. Схемата звучи разумно, защото амбициозните цели на Европейски Съюз може да създадат европейската промишленост неконкурентна против компании, които не са принудени да заплащат за права за излъчвания на въглероден двуокис. Проблемът е, че към момента никой не знае по какъв начин да направи това и по-важното – каква ще бъде реакцията на основни страни като Съединени американски щати, Китай или Индия.
Ако страните членки поддържат тази зелена политика на стероиди, все по-голяма част от европейския бюджет ще отива към климатични планове, а нормални източници на финансиране за инфраструктура като Европейска инвестиционна банка просто ще пресъхнат. По този метод страни като България, в която държавното управление афишира, че ще употребява въглищата още 60 години, ще бъдат изолирани от доста от финансовите потоци в Европейски Съюз, защото няма да имат подготвени планове. И до момента европейските фондове трябваше да отива за ограничения за битка с изменението на климата - 20% от всички стратегии, само че действително това не се правеше, като множеството страни единствено официално съблюдават този %. В идващия дълготраен бюджет на Европейски Съюз за интервала 2021 - 2027 година поради неналичието на средства, провокирана от напускането на Англия, и натиска на страни като Германия или Холандия да не се усилват вноските на страните членки, няма да има подобен разкош. Например желанието на Полша или България за финансиране на засегнатите от енергийния преход райони ще може да се удовлетвори единствено в случай че има орязване на средства от друго място.
Ще потъне ли върховенството на закона
В навечерието на публикуването на евентуално последния отчет по Механизма за съдействие и инспекция (по-популярен в България като " мониторинга " ) позицията на новата Европейска комисия сигурно е една от главните тематики, от които българското държавно управление (и прокуратура) се интересува. През април Европейска комисия към този момент предложи основаването на механизъм за върховенството на закона, който да обгръща всички страни членки. Това е главната вяра на българското държавно управление за събаряне на актуалното наблюдаване над България и Румъния, което беше въведено през 2007 година поради проблемите в правосъдната система, корупцията и проведената престъпност. Въпреки че България и Румъния ще минат в различен режим на мониторинг, те няма да бъдат единствените страни със стигмата да бъдат следени. Новият отчет може да размие натиска върху София и Букурещ, само че може и съвсем нищо да не промени, в случай че на Германия и Дания не се обръща доста внимание, а неприятните момчета от Изтока продължат да са главните герои.
Засега поръчката на комисаря по правораздаването Дидие Рейндер е новият отчет да отделя повече място за страните, които демонстрират недостатъци в региона на върховенството на правото. Самият той, до момента в който беше белгийски външен министър, е един от създателите на концепцията за наблюдаване над всички страни членки, както и на обвързването на европейските фондове с върховенството на закона.
" Идеята е да създадем живота на държавните управления не толкоз елементарен ", сподели пред евродепутатите пък Вера Йоурова, която като заместник-председател на Европейска комисия ще координира политиката в региона на върховенството на правото и демокрацията. Йоурова не беше доста безапелационна по какъв начин тъкмо европейските фондове ще бъдат спирани.
Според предлагането на Европейска комисия това ще става, когато се откри, че има " основни дефекти " в спазването на върховенството на закона в някоя от страните членки. И мярката ще се ползва непосредствено от Европейска комисия, в случай че две трети от страните членки не възразят. Все още обаче остават подозренията, че това предложение ще се трансформира в същата беззъба процедура като актуалната опция да бъдат отнемани правата на глас на страни членки, които имат фундаментални проблеми със спазването на демократичните полезности.
Ако през 2014 година при избора на Европейската комисия мантрата беше " работни места, работни места, работни места ", в този момент всички повтарят " климатични промени ".Страни като България, които дълго отказваха да одобряват новата действителност, може да се окажат неподготвени за смяната в курса на Брюксел.Новите комисари дават съществени поръчки, че ще наблюдават за върховенството на закона в страните членки, само че елементи още липсват. В Брюксел с изключение на от европейски политики би трябвало да се схваща и от знаци. Например какво значи появяването на Маргрете Вестагер пред Европейския парламент във вторник, облечена в зелени флорални претекстове, държейки телефон с сходен калъф? Вестагер, която ще координира цифровите политики в Европейска комисия и която резервира поста на комисар по конкуренцията, има навика да преценява облеклото си с тематиката, по която ще приказва. Така че какъв е сигналът към евродепутатите, които я изслушваха за новата й позиция на изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия? Накратко - зеленото е новото черно в Брюксел.
По принцип чуванията на претендентите за еврокомисари от Европейския парламент са скучно събитие, в което може да научите освен това за такива значими неща като синергията или таксономията на устойчивото развиване. Най-интересното в цялата процедура са залозите кои кандидат-комисари ще бъдат отхвърлени от евродепутатите - тази година на Унгария и Румъния поради спор на ползи, а номинираните от Полша и Франция се явяваха на поправителни изпити (Силви Гуляр ще би трябвало да го вземе след публицистичното привършване на броя на " Капитал " ). Но пък чуванията са и комфортен миг да се очертаят целите на Брюксел за идващите пет години. И по какъв начин те ще засягат България, изключително в региона на политиките за климатичните промени или върховенството на закона.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Тънката зелена линия на Европейска комисия
Независимо от региона нямаше комисар, който да не спомене нещо за политиката за измененията в климата. Например българската номинация Мария Габриел, която е препоръчана да оглави ресора " Иновации и юноша ", трябваше да дава отговор по какъв начин ще съобрази научните стратегии на Европейски Съюз със зелените политики на 27-те. Въпроси имаше дори към номинирания за комисар по правораздаването Дидие Рейндер. Според евродепутатите той би трябвало да наложи екологични стандарти, които да бъдат изпълнявани от европейските компании при покупко-продажбите им в чужбина. Въпреки че климатичният приоритет беше подложен още с избирането на Урсула фон дер Лайен за ръководител на Европейска комисия, в този момент шаблонизираната концепция за " зелена договорка ", която, от една страна да разреши масирани вложения за енергиен преход към нисковъглеродна стопанска система, а от друга, да компенсира засегнатите, стартира да получава плът и маниер. И България има аргументи да се тормози от това.
Новият климатичен " цар " Франс Тимерманс, който персонално ще дава отговор за политиките за климатичните промени, съобщи, че ще упорства към 2030 година Европейски Съюз да увеличи задачата си за понижение на излъчванията от CO2 до 55% (спрямо равнището им през 1990 г.). Към 2020 година се чака да бъде реализирано понижение с 20% на излъчванията, а през предходната година страните членки се договориха за 40% след десетилетие. Тоест в този момент Тимерманс предлага нарастване на упоритостта съвсем двойно.
Тази политика се поддържа от Европейска комисия и Европейския парламент с претекста, че единствено по този начин може да се изпълнят поетите задължения в Парижкото съглашение за климата (за ограничение на повишаването на световните температури с под два градуса по Целзий до края на столетието), както и с обстоятелството, че доста страни членки към този момент надскачат поетите цели към 2020 година
Тимерманс също така поддържа разширението на системата за търговия с позволение за излъчвания на CO2 към морския бранш, само че и към автомобилния бранш. Последното би насърчило електроавтомобилността, само че би означавало спомагателен разход за транспортните форми и водачите, поради което до момента се блокираше от страни като Германия (която обаче към този момент разисква да вкара сходна скица на национално ниво).
Всичко това значи по думите на Тимерманс " да желаяме използването на някои в действителност тежки спомагателни ограничения ". В същото време той не съумя да каже по какъв начин тъкмо ще се финансира този преход, изключително в по-засегнатите страни като Полша или България. Засега във Фонда за обективен преход, която би трябвало да подкрепя страните с огромен въглищен бранш, за идващите седем години са препоръчани 5 милиарда евро, които са извънредно незадоволителни. По думите на Тимерманс в допълнение пари би трябвало да дойдат от пренасочване на средства от съществуващи политики като кохезионната или земеделската.
Другият изпълнителен заместник-председател на Европейска комисия Валдис Домбровскис сподели, че се надява в идващото десетилетие да бъдат вложени един трилион евро обществени и частни вложения в ограничения за битка с климатичните промени. За задачата ще бъдат употребявани както част от еврофондовете, по този начин и Европейската капиталова банка (ЕИБ), която скоро може да се трансформира в Климатична банка и да стартира отпущането на заеми единствено за планове, свързани с климатичните промени.
Тимерманс и Вестагер обрисуваха и амбициозна скица по какъв начин Европейски Съюз да повлече след себе си и останалия свят – и двамата са последователи на въвеждането на въглеродното мито, т.е. спомагателното облагане на вноса от страни, които нямат климатично законодателство. Схемата звучи разумно, защото амбициозните цели на Европейски Съюз може да създадат европейската промишленост неконкурентна против компании, които не са принудени да заплащат за права за излъчвания на въглероден двуокис. Проблемът е, че към момента никой не знае по какъв начин да направи това и по-важното – каква ще бъде реакцията на основни страни като Съединени американски щати, Китай или Индия.
Ако страните членки поддържат тази зелена политика на стероиди, все по-голяма част от европейския бюджет ще отива към климатични планове, а нормални източници на финансиране за инфраструктура като Европейска инвестиционна банка просто ще пресъхнат. По този метод страни като България, в която държавното управление афишира, че ще употребява въглищата още 60 години, ще бъдат изолирани от доста от финансовите потоци в Европейски Съюз, защото няма да имат подготвени планове. И до момента европейските фондове трябваше да отива за ограничения за битка с изменението на климата - 20% от всички стратегии, само че действително това не се правеше, като множеството страни единствено официално съблюдават този %. В идващия дълготраен бюджет на Европейски Съюз за интервала 2021 - 2027 година поради неналичието на средства, провокирана от напускането на Англия, и натиска на страни като Германия или Холандия да не се усилват вноските на страните членки, няма да има подобен разкош. Например желанието на Полша или България за финансиране на засегнатите от енергийния преход райони ще може да се удовлетвори единствено в случай че има орязване на средства от друго място.
Ще потъне ли върховенството на закона
В навечерието на публикуването на евентуално последния отчет по Механизма за съдействие и инспекция (по-популярен в България като " мониторинга " ) позицията на новата Европейска комисия сигурно е една от главните тематики, от които българското държавно управление (и прокуратура) се интересува. През април Европейска комисия към този момент предложи основаването на механизъм за върховенството на закона, който да обгръща всички страни членки. Това е главната вяра на българското държавно управление за събаряне на актуалното наблюдаване над България и Румъния, което беше въведено през 2007 година поради проблемите в правосъдната система, корупцията и проведената престъпност. Въпреки че България и Румъния ще минат в различен режим на мониторинг, те няма да бъдат единствените страни със стигмата да бъдат следени. Новият отчет може да размие натиска върху София и Букурещ, само че може и съвсем нищо да не промени, в случай че на Германия и Дания не се обръща доста внимание, а неприятните момчета от Изтока продължат да са главните герои.
Засега поръчката на комисаря по правораздаването Дидие Рейндер е новият отчет да отделя повече място за страните, които демонстрират недостатъци в региона на върховенството на правото. Самият той, до момента в който беше белгийски външен министър, е един от създателите на концепцията за наблюдаване над всички страни членки, както и на обвързването на европейските фондове с върховенството на закона.
" Идеята е да създадем живота на държавните управления не толкоз елементарен ", сподели пред евродепутатите пък Вера Йоурова, която като заместник-председател на Европейска комисия ще координира политиката в региона на върховенството на правото и демокрацията. Йоурова не беше доста безапелационна по какъв начин тъкмо европейските фондове ще бъдат спирани.
Според предлагането на Европейска комисия това ще става, когато се откри, че има " основни дефекти " в спазването на върховенството на закона в някоя от страните членки. И мярката ще се ползва непосредствено от Европейска комисия, в случай че две трети от страните членки не възразят. Все още обаче остават подозренията, че това предложение ще се трансформира в същата беззъба процедура като актуалната опция да бъдат отнемани правата на глас на страни членки, които имат фундаментални проблеми със спазването на демократичните полезности.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ